Решение по дело №8269/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              21.01.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА    

 

при секретар Д.Шулева    

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8269 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8269/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.Й.И. ЕГН ********** *** срещу решение №147341 от 20.06.2019 г постановено по гр.д.№61724/2016 г на СРС , 142 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу И. , че същият дължи  сумата от 1346,59 лева – цена на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент №84  в гр.София ул.******за периода м.06.2013 г – м.04.2015 г, ведно със законната лихва от 12.07.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 202,61 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.07.2013 г – 30.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.07.2016 г по ч.гр.д.№38220/16 г на СРС , 142 състав .

Въззивникът излага довод за неправилност на решението на СРС , тъй като с решение №4777 от 13.04.2018 г по адм.дело №1372/16 г на ВАС, III Отделение е отменена формулата в методиката за дяловото разпределение и „присъдата“ на СРС е неточна .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Решението на ВАС няма обратно действие , а задълженията са доказани по основание и размер .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.06.2019 г, поради което въззивната жалба от 12.07.2019 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ становяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника . Общият топломер е преминал метрологична проверка .

Възраженията на ответника , че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани . Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.

Отмяната на методиката за дялово разпределение с решение №4777 от 13.04.2018 г по адм.дело №1372/16 г на ВАС, III Отделение съгласно чл.195 ал.1 АПК има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В случая отмяната е неотносима за процесния период , който е м.06.2013 г – м.04.2015 г.

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №147341 от 20.06.2019 г постановено по гр.д.№61724/2016 г на СРС , 142 състав .

 

ОСЪЖДА И.Й.И. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.