РЕШЕНИЕ
№ 14199
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110145280 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Л. Д. Г. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
18806/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [**********] твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник
за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [**********]. Тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с
предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
1
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [**********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на
ищеца сумите, както следва: 937,01 лв., представляваща ½ част от главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно
със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането; 114,03 лева,
представляваща ½ част от обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
30.03.2022 г.; 29,43 лева, представляваща ½ част от главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и от
сумата от 5,54 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2022 г. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът признава задълженията
и прилага документ за заплащане на претендираните от ищеца суми. С оглед
предходното моли да не бъдат допускани поисканите от ищеца експертизи. Моли за
определяне на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който ще бъде
платен след постановяване на решение по делото.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
2
„Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение
за аб.№ 92068 в съответствие с действащите през процесния период нормативни
актове. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 18806/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на кредитора [**********] следните суми: 937,02 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [**********], ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до изплащане на
вземането; 114,03 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019
г. до 30.03.2022 г.; 29,43 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и от
сумата от 5,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от данните в заповедното производство е, че гореописаните суми,
представляват ½ част от общо претендираните от заявителя. Издадената заповед е
обезсилена по реда на чл.414а, ал.4 ГПК в частта против длъжника [**********]
поради извършено прихващане.
С разпореждане от 25.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 18806/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Ответникът не оспорва, че е собственик на ½ част от процесния недвижим имот.
Предходното се установява и от приложените по делото писмени доказателства –
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 197, том I, рег.№ 7589, дело №
183/2018 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 198, том I, рег.№ 7395,
дело № 184/2018 г., и двата по описа на [**********], нотариус с район на действие
СРС, писмо до ищцовото дружество от СО, район Възраждане.
Съдът не обсъжда приложеното по делото решение от 11.11.2021 г., постановено
по гр.д.№ 58926/2019 г. по описа на СРС, постановено в производство по съдебна
3
делба, тъй като няма данни да е влязло в законна сила.
По делото е представен договор сключен между ищеца, в качеството на
възложител и третото лице-помагач, в качеството на изпълнител, по силата на който
изпълнителят е приел да извършва услуга дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост (СЕС) или в сгради с повече от
едни потребител в гр.София.
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответника е,
че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово
разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответницата е да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответницата се легитимира като собственик на ½ част
от процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответницата не спори, че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на
обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се
е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния периода между ищцовото дружество и ответницата е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответницата се явява потребители на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
В писмения отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
ответникът признава задълженията и прилага документ за заплащане на
претендираните от ищеца суми. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител потвърждава извършеното плащане на 14.09.2022 г., с което
задълженията са изцяло погасени. Претендира се единствено юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право. Установяване на последния е основание съдът да отхвърли
исковете, тъй като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
бъдат осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски. В случая плащането
на претендираните от ищеца суми е настъпило в хода на процеса - на 14.09.2022 г.
/исковата молба е постъпила в съда на 22.08.2022 г., а заявлението по чл.410 ГПК – на
07.04.2022 г./, поради което с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на
делото. В конкретния случай е останало незаплатено единствено юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В случая е безспорно, че ищецът е бил
представляван в производството от юрисконсулт, като с оглед горепосочената
разпоредба съдът определя юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от
100,00 лева /чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, доколкото
производството не представлява правна и фактическа сложност и е приключило в едно
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Л. Д. Г., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 937,01 лв., представляваща ½ част от
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********],
ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането; 114,03
лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022 г.; 29,43 лева, представляваща ½ част
от главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до
6
изплащане на вземането, както и от сумата от 5,54 лева, представляваща ½ част от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 ГПК Л. Д. Г., ЕГН ********** да
заплати на [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] сумата от
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********], със
седалище и адрес на управление: [**********], помагач на страната на ищеца
[**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7