МОТИВИ на Решение № 66 от 03.07.2020 г. по АНД № 133/ 2020 г.
по описа на Районен съд гр.Луковит
В Районен съд
гр.Луковит е постъпило постановление на прокурор при Районна прокуратура -
Луковит от 09.08.2017 г., с което е било прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 270/ 2019 г. по описа на РУ МВР – Луковит,
образувано за това, че на 27.07.2019 г. в гр.Луковит, ул. „Л. № **, Ловешка област,
се заканил с убийство спрямо С.А.М. *** и това заканване би могло да възбуди у
лицето основателен страх за осъществяването му, като заканата е извършена в
условията на домашно насилие - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК
Постановено е
прокурорската преписка да се изпрати на районния съд по компетентност за
налагане на административно наказание за деяние по чл. 1, ал. 2 от УБДХ на
лицето К.Б.М. живущ ***.
Постановлението
на прокурора не е било обжалвано и е влязло в сила.
В съдебно
заседание привлеченият К.Б.М. се явява лично и със своя защитник адв. Р.М. ***.
Защитникът
излага становище, че подзащитният му не е извършил никакви действия, посочени в
УБДХ, тъй като няма доказателства за никакви
противообществени прояви от негова страна.
Привлеченият К.Б.М.
заявява, че не е извършил нищо. Като причина за конфликта със съпругата си
излага факта, че ходи с друга жена и заради това С. така се отнася с мен. Сега
заплашва и другата жена, както и детето й. В дадената му последна дума заяви,
че иска делото да се прекрати.
В
постановлението на прокурора са изложени твърдения, че свидетелката С.А.М. и К.М.
са съпрузи, като семейното им жилище се намира в гр. Луковит, ул. „Л. № **.
Преди около 6-7 години отношенията между съпрузите се влошили и М. заживял
отделно, но продължил да посещава дома си, където отглеждал животни. Същият
упражнявал системен психически и физически тормоз над съпругата си /според нейните
твърдения/, което станало повод в началото на месец август 2019 г. свид. М. да
подаде искова молба до PC - Луковит по Закона за защита от домашното насилие.
На 06.08.2019 г. съдия при PC - Луковит издал заповед за незабавна защита
/л.15/ по гр. д. № 487/ 2019 г., с която задължил К.М. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.М., отстранил го от семейното жилище на
ул. „Л. № ** в гр.Луковит и му забранил да приближава на разстояние по-малко от
50 метра С.А.М.. Впоследствие, съдът отказал да издаде заповед за защита и така
временната такава отпаднала по предназначение.
Сочи се, че в
своите показания С.М. излага твърдения, че на 27.07.2019 г. е срещнала жената с
която М. живеел и я попитала тя дали е умряла и какво иска от женен мъж. След
обяд на същия ден, съпругът й К.М. посетил семейното жилище, бил пиян, взел
резачката и отрязал една роза, като се обърнал към М. напсувал я и казал, че
сега ще я оправи. Късно вечерта отново се появил и хвърлял камъни по къщата. На
следващата сутрин отново дошъл пред къщата и хвърлял камъни, за което тя подала
сигнал. М. излязла навън пред дома си и когато дошли полицаите, пред тях М.
налитал да я бие.
Според
прокурора, от показанията на полицаите и съставените от тях документи се
установява, че са посетили сигнал за домашно насилие на 27.07.2019 г. в 09.45
часа на ул. „Л. № **, като на място заварили С.М. отвън на улицата, а К.М.
вътре в къщата. Извикали ли го и М. им обяснила, че той е пияница, не я иска и
я гони от къщата, счупил е два прозореца. К. от своя страна бил в нетрезво
състояние, викал, псувал и обиждал жена си. За това полицейските служители му
съставили предупредителен протокол, който той отказал да подпише. След това М.
депозирала жалба, в която описала, че на 27.07.2019 г. К., в пияно състояние я
гонил да я реже на парчета с резачката, срязал розата и счупил стъкла на
прозорец на къщата. Сочи се също, че снахата на М. е заявила, че през лятото на
2019 г. двамата се скарали заради парче дърво, което С. преместила. За това К.
и отрязал розата, а тя по-късно му отсекла асмата. Тогава К.М. я псувал,
заканил и се че ще я бие и никой няма да и помогне. Не я е гонил с резачка, тя
била в ръцете му, но не е работела. Същата вечер майката спала в дома на дъщеря
си, а на другата сутрин К. счупил прозорци на къщата, за което С. извикала
полиция. Нейните показания са били потвърдени от дадените такива от Ц. К. Б. -
дъщеря на двамата съпрузи. Г. В./не се сочи, в какви отношения е със страните/
заявил пред разследващия орган, че един ден през лятото на 2019 г. бил извикан,
че К. е бит /брат на жената на Г. В./ и когато отишъл до къщата на С. и К.,
заварил С. на терасата, а К. бил в кръв. Останал да нощува в къщата му, а на
другата сутрин сестра му Н. го придружила до в къщи. Там С. го замеряла с
камъни, но въпреки това подала сигнал в полицията. Твърди се, че според Н. В. ,
К. бил в кръв, защото С. го замеряла с камъни и шишета по главата.
Преценката на
всички тези доказателства по реда на чл. 219 от НПК е дала основание на
прокурора да приеме, че разследването е проведено пълно, обективно и
всестранно, но не са налице предпоставки за привличане на обвиняем, тъй като
доказателствата не сочат на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
В цялостната
преценка на установената по досъдебното производство фактическа обстановка
прокурорът приел, че на 27.07.19 г. на ул. „Л. № ** привлеченият К.Б.М. се е държал агресивно, обиждал и псувала жена си, налитал към
нея, но бил възпиран от полицаите, то се прави извод, че с тези си действия е
извършил непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указ № 904 от
28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Това му деяние не съставлява
хулиганство според чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като неговото поведение и
отношение е било насочено към жена му, а не към правовия ред с намерение грубо
да го наруши и покаже неуважение към обществото.
Независимо, че
не е представен акт за констатиране на дребно хулиганство от органите по чл. 2,
ал. 1 от УБДХ, което е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на
настоящето производство, то същото е допустимо, тъй като е налице изключението
от това правило, посочено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, а именно когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия
орган. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 46 от 16.10.1979 г. по н.д.№
36/79 г., ОСНК, което не е изгубило актуалност и към настоящия момент.
Категорично в него е застъпено становището тълкувайки нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, че предварителното (досъдебно) производство е достатъчно за установяване
на административно нарушение.
В с.з. свидетелите
Н.Л.Н., работещ на длъжността полицай - охрана на обществени ред в РУ - Луковит
и П.Й.Й. работещ на длъжността младши автоконтрольор в РУ – Луковит, дадоха
показания, от които се установява, че са получили сигнал за домашно насилие. Двамата
отишли на място и жената /С./ им казала, че К. е пиян, че троши, че блъска.
Установили лицето /К.М./, който на първия етаж на къщата. К. излязъл от първия
етаж на къщата и бил видимо в нетрезво състояние. Двамата се карали за нещо, по
полицейските служители ги успокоили и ги разделили на разстояние. Двамата си
говорели малко на български език и малко на ромски, като полицейските служители
не разбрали за какво по-точно, като К. бил по-активният. Това се случило отвън
на улицата, пред къщата. Съставили протокол за предупреждение на К. да не се
саморазправя със С. и ако имат някакви спорове, да ги решат по законен начин.
В с.з.
свидетелят С.А.М. заяви, че за
случая К. бил мъртво пиян и я гонел да я бие. Псувал я на улицата. Тя не излизала
на улицата, докато не дошли полицаите. Тя извикала полицаите на телефон 112.
Тогава той счупил прозореца, хвърлял камъни от улицата, викал и че е курва и я
псувал. Когато дошли полицаите, пред тях той нищо не казвал. Пред полицаите я
псувал, но на цигански. Когато казала на полицаите, че К. е счупил прозореца, той
тръгнал да я бие пред тях, но полицаите го хванали и го дръпна настрани.
Твърди, че след като дошли полицейските служители, тя нищо не е говорила пред
тях.
Съдът кредитира
като логични и изчерпателни показанията на двамата полицейски служители, без да
е има съмнение за тяхната достоверност.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката С.А.М., в частта, в която твърди, че пред
полицаите К. я псувал, но на цигански. Когато казала на полицаите, че К. е
счупил прозореца, той тръгнал да я бие пред тях, но полицаите го хванали и го
дръпна настрани. Съпоставянето на нейните показания, с показанията на
полицейските служители, води до извода, че тези нейни твърдения са в
противоречие на показанията на полицейските служители, а и самите показания на
свидетелката са противоречиви. От една страна тя заяви, че когато дошли
полицаите, пред тях той нищо не казвал, а друга твърди, че пред полицаите той я
псувал на цигански. Друго противоречие е налице и относно твърденията на М.: че
след като дошли полицейските служители, тя нищо не е говорила пред тях - но по
делото се установява, че същата е разговаряла с тях, обяснявайки им за
поведение на М. предшестващо случилото се.
С оглед
изложеното по-горе и като взе предвид събраните по досъдебно производство № 270/
2020 г. по описа на РУ МВР - Луковит доказателства, тези по преписка на Районна
прокуратура - Луковит № 755/ 2019 г., а също и от показанията на полицейските
свидетели Н.Л.Н. и П.Й.Й., показанията на С.А.М., обясненията на К.Б.М. в хода
на съдебното следствие, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Свидетелят С.А.М.
***. В същият дом живее и нарушителят - нейният съпруг К.Б.М.
***, преди 09.45
часа М. потърсила полицейско съдействие на телефон 112. Двамата
полицейски служители Н.Л.Н. и П.Й.Й. ***, като на място заварили С.М. отвън на
улицата, а К.М. вътре в къщата. Извикали ли го и М. им обяснила, че той е
пияница, не я иска и я гони от къщата, счупил е два прозореца. Полицейските
служители извикали К., който бил в нетрезво състояние. Пред полицейските
служители двамата се карали за нещо, по полицейските
служители ги успокоили и ги разделили на разстояние. Двамата си говорели малко
на български език и малко на ромски, като полицейските служители не разбрали за
какво по-точно, но К. бил по-активният. Това се случило отвън на улицата, пред
къщата. След това бил съставен протокол за предупреждение на К.М. да не се
саморазправя със С. и ако имат някакви спорове, да ги решат по законен начин.
Съдът приема,
че по делото не може да се приеме за установено, че нарушителят извършил
действия, съставомерни по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Съгласно цитираната разпоредба,
дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, е непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325
от Наказателния кодекс.
В случая не са
налице предвидени в указа обективни елементи – действие на нарушителя при
условията на публичност /пред повече хора/, изразяващо се в непристойна проява,
изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично
място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други
подобни действия
Описаните в постановлението
на прокурора действия на нарушителя /агресивно поведение съпроводено с
отправяне на обиди и псувни към съпругата си, налитане към нея с цел
саморазправа, които действия са извършени пред двамата полицейски служители/, са
най-вероятно извършени преди да бъде подаден сигнала от М., но не и в
присъствието на полицейските служители. Очевидно е, че между двамата съпрузи е
налице конфликт, дори дългогодишен, породен от неразбирателство и отчуждение
между двамата съпрузи, но по делото не са налице каквито и да било безспорно
установени данни, които да сочат, че на посочената дата, място и час /27.07.2019
г. в гр.Луковит, преди 09.45 часа на ул. „Л. № **/, нарушителят е извършил
непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към гражданин на
публично място – обиждал, псувал и се заканвал на С.А.М. - негова съпруга,
„наричал я „курва“, в присъствието на полицейските служители от РУ МВР –
Луковит Н.Л.Н. и П.Й.Й. – целейки да наруши обществения ред и спокойствие.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че по делото
не са налице установени данни, които да сочат на извършена от нарушителя К.Б.М.,***,
около 09.45 часа, пред дома на си на ул. „Л. № **, да е извършил непристойна
проява, изразяваща се в оскърбително отношение към гражданин на публично място
– обиждал, псувал и се заканвал на С.А.М. - негова съпруга, „наричал я „курва“,
в присъствието на полицейските служители от РУ МВР – Луковит Н.Л.Н. и П.Й.Й..
Ето защо съдът
приема, че на основание чл. 6, ал. 1, буква „в” от УБДХ, нарушителят К.Б.М.
следва да бъде оправдан.
Мотивиран от
гореизложените доводи, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :