Р Е Ш Е Н И Е
№ 452 28. 02 .2019 г гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, І състав, в съдебно заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3033 по описа за 2017
г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Т.Б.И.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ЖК Индустриална зона № 3, представлявано от управителя
П.Г.К., против Ревизионен акт № Р-16001316009209-091-001/25.07.2017 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 616/17.10.2017
г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
(„ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 233 806лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 024,57лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че неправилно е прието от ревизиращите органи по приходите и горестоящия
административен орган, че не са изпълнени фактурираните доставки на стоки от
„Стийл трейд компани“ ЕООД и „П.К.“ ЕООД, доколкото са представени съпътстващи
доставката документи, включително такива за приемо – предаване, подписани от
двете страни и за транспортиране на стоките. По отношение доставките на
услугите от „П.К.“ ЕООД също са представени съпътстващи доставката документи,
включително такива за приемо – предаване на резултата от извършените услуги и
за наличието на кадрова обезпеченост за изпълнението им от лице със съответната
квалификация. При позоваване на съдебна практика на ВАС и Съда на ЕС се иска
отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки вх. №
17688/26.09.2018г.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Рашева, е на становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно
прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК по отношение прекомерност на
адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001316009209-020-001/21.12.2016
г., издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с
предмет прилагане на ЗДДС за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г. Определен
е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР, което направено по електронен път на 29.12.2016г. (удостоверение
на л. 762). С последваща ЗИЗВР № Р-16001316009209-020-002/27.03.2017г.,
връчена по електронен път на 28.03.2017 г., срокът на ревизията е продължен до 29.04.2017
г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-1400/04.10.2016 г.
и РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 5 – 10).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001316009209-092-001/23.06.2017 г., в срока по чл.
117 от ДОПК. Против констатациите в РД не е подадено възражение и в срока по
чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА
№ Р-16001316009209-091-001/25.07.2017 г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
През ревизираните данъчни
периоди основната дейност на жалбоподателя е производство и търговия с машини
за производство на пелети и извършване на други ремонтни дейности, която се
извършва в собствена производствена база в гр. Велинград, ж.к. Индустриална зона № 3, с площ около 600 кв.м., включваща ремонтна
работилница с площ 70 кв. м. В отговор на ИПДПОЗЛ РЛ представя документи и
писмени обяснения, съгласно описи от 12.01.2017 г. и 24.04.2017 г. относно
механизма на извършваните доставки от преките доставчици.
През
ревизираните данъчни периоди е приспаднат данъчен кредит за стоки и услуги по
фактури, издадени от:
1.
„Стийл Трейд Компани“ ЕООД по фактура № 10…49/05.09.2016 г. с
начислен ДДС в размер на 23 919лв.
Предмет на доставката са 100 бр. ножодържачи със сменяеми пластини, 25 бр.
инструменти за металообработващи машини, 34 бр. режещи инструменти. Съгласно данните във
фактурата разплащането е извършено по банков път. Извършена е насрещна проверка на „Стийл Трейд Компани“ ЕООД, документирана с ПИНП №
П-16001617016808-141-001/14.02.2017 г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от „Стийл Трейд Компани“ ЕООД са
представени документи и
обяснения, подробно описани в РД. Дружеството
е отразило изследваната фактура с получател „Т.Б.И.”
ЕООД в дневника за
продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период. От „Стийл Трейд Компани“ ЕООД са представени копия на
фактурата и опаковъчен лист от 05.09.2016 г., експедиционна бележка №
007/05.09.2016 г., в която е посочено, че стоките са натоварени на
автомобил Ивеко с рег. № *, собственост
на получателя. Съгласно данните в
представените товарителница № 458971/05.09.2016 г. и пътен лист №
773440/05.09.2016 г., издадени от „Т.Б.И.“ ЕООД, стоката е натоварена от склад на
„Стийл Трейд Компани“ ЕООД в гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1 и е транспортирана до
склада на ревизираното дружество в гр. Велинград, ж.к. Индустриална зона № 3, с автомобил Ивеко с рег. номер *, с водач П.К.(представляващ
РЛ). При предаване на стоката е подписан от управителите на доставчика и
получателя приемо - предавателен протокол от 05.09.2016 г.
Освен посочените придружаващи
доставката документи от управителя на доставчика са представени 3 броя декларации за съответствие от
дата 05.09.2016 г., съгласно съдържанието
на стоките инструменти за металообработващи машини, ножодържач със сменяема
пластина и режещи инструменти са произведени в условията на въведена и
поддържана система за производствен контрол и са в съответствие с одобрени образци и чертеж № 2525 М16. Депозирани са и
писмени обяснения от същото лице, съгласно съдържанието на които предходен
доставчик на стоките е „П.К.” ЕООД по
фактура № 20…9/03.09.2016 г.
Във връзка със счетоводното отчитане на доставката
са представени извлечения от сметка 304
Стоки, 702 Приходи от продажба на стоки и оборотна ведомост за м. 09.2016 г.
Видно от данните в счетоводните справки стоките са заприходени и изписани по
сметка 304 Стоки през м. 09.2016 г. Няма извършено разплащане по фактурата.
След
анализ на представените от двете страни по доставката писмени доказателства
ревизиращите органи по приходите са направили следните изводи: прекият
доставчик е декларирал, че извършва икономическата си дейност в нает обект по
договор за наем от 22.12.2015г. с наемодател „Битова техника гарант“ АД.
Съгласно предмета на договора наетият обект представлява „помещение на рампа“ с
площ от 35 кв. м. и се намира на адрес: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1 и се
предоставят за ползване за дърводелска работилница. Не са представени документи
(фактури и други подобни) за заплатен наем за ползване на обекта през м.
09.2016 г.
По
отношение кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката е извършена
допълнителна проверка в информационния масив на НАП, съгласно която няма данни
за лица, работещи в дружеството по трудови правоотношения и ангажирани по
извънтрудови правоотношения за данъчен период м. 09.2016 г., пряко ангажирани с
процесната доставка. Не са представени и доказателства представляващият доставчика
да притежава съответната квалификация за издаване на декларации за съответствие
със съответното съдържание.
Извършени
са и допълнителни проверки в информационния масив на НАП относно обезпеченост
на предходния доставчик на
стоките „П.К.“ ЕООД за извършването на
доставки с посочения предмет. В резултат на извършената проверка са направени
констатации, че в дружеството няма наети лица по трудови правоотношения през
цялата 2016 г.; няма декларирани данни за собствени или наети активи, обекти за
осъществяване на стопанска дейност и не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО
за 2016 г.
След анализ
на представените доказателства в РА е направен извод, че не се установява
придобиването на стоката от предходния и прекия доставчик на жалбоподателя,
като и двете дружества не разполагат с кадрова и техническа обезпеченост за
извършването й. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1 от същия закон за данъчен период м. 09.2016 г. на ревизираното
дружество е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в размер на 23 919лв.
2. „П.К.“ ЕООД по 10 броя фактури, изчерпателно изброени в РД, издадени през данъчни
периоди мм. 10, 11 и
12.2016 г., с начислен ДДС в общ размер на 209 887
лв. Предмет на доставките са стоки и услуги /проект на система за
мълниезащита, ел. захранване и управление на ексцентрик преса 30 т.,
операторска инструкция за пресата, стенни панели, покривни панели, ламарина, греда
двойна Т 500, ламарина лист, комисионно възнаграждение съгласно договор от
01.10.2016 г./. Съгласно данните в процесните фактури
е разплащането по доставките е по банков път.
При извършена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството е дерегистрирано на 20.01.2017 г. поради установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В отговор на
ИПДПОЗЛ от доставчика са представени документи и писмени обяснения по
описи от 08.02.2017 г. и от 05.05.2017 г.
Съгласно съдържанието на писмените обяснения от управителя на дружеството „П.К.“
ЕООД е с основен предмет на дейност търговия с изделия от метал и
електроуслуги, който се извършва от складова база в гр. Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“ № 15. Доставките с предмет услуги по процесните фактури №
10…73/04.10.2016 г. (проект на система за мълниезащита на обект) и №
10…74/05.10.2016 г. (проект за ел. захранване и управление на ексцентрик преса
30 т и инструкция за преса) са изготвени лично от Григоров. Относно
произхода на стоките/материалите по процесните фактури №№ 10...75/06.10.2016
г., 10...76/07.10.2016 г. и № 10...77/02.11.2016 г. Е декларирано, че се касае
за стари наличности на стоки. Предаването им на купувача е извършено лично от
него, като са натоварени на МПС, осигурено от „Т.Б.И.“ ЕООД. Има
извършено частично разплащане по една от процесните фактурите, като по
останалите не е извършено разплащане.
За
доказване транспорта на стоките са представени 25 бр. товарителници с данни за
изпращач: „П.К.“ ЕООД; превозвач и получател „Т.Б.И.“ ЕООД; място на
натоварване гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15; място на разтоварване гр.
Велинград, ж.к.
Индустриална зона № 3; автомобил Ивеко с рег.№ *.
Относно счетоводното отразяване на доставките е представено извлечение на
сметка 453/2 Начислен ДДС при продажбите. Процесните
фактури са издадени въз основа на 5 броя договори, сключени между „Т.Б.И.“ ЕООД
- възложител и „П.К.“ ЕООД - изпълнител, с предмет фактурираните стоки и услуги.
Изпълнението на задължението на доставчика и приемането му от получателя е
удостоверено с двустранно подписани приемо - предавателни протоколи.
През
данъчен период м. 12.2016 г. са издадени процесните фактури №№
20...10/05.12.2016 г., 20...11/14.12.2016 г., 20...12/18.12.2016 г.,
20...13/20.12.2016 г. и 20...14/27.12.2016 г. с предмет на доставките
комисионни възнаграждения. Същите са издадени въз основа на договор за
посредничество от 01.10.2016 г. с предмет проучване на пазара и подготвяне
сключването на договора за закупуване на металообработващи машини по задание на
възложителя, като и водене на преговори с потенциален продавач до окончателно
сключване на договор между него и възложителя. Възнаграждението по договора е в
размер на 10 % от договорената стойност на всяка отделна машина.
Представени са 5 броя приложения към договора от
01.10.2016 г.: № 1/10.11.2016 г., № 2/25.11.2016 г., № 3/30.11.2016 г., №
4/02.12.2016 г. и № 5/04.12.2016 г., съгласно които „П.К.“ ЕООД приема със свои усилия и персонал да проучи
пазара и възможностите за закупуване от възложителя на съответната машина,
посочена в приложението. Ревизиращите органи по приходите са направили извод,
че не са посочени описание на технически характеристики на машините, които се
търсят да се закупят, както и срокове на доставка на търсените машини, но са
налице данни за максималната цена, на която възложителят ще закупи машината.
От страна на
доставчика са представени доказателства за изпълнение на посредническите
услуги: заявления от 05.12.2016 г. за намерен
потенциален продавач на машина преса хидравлична 10 т. 1 500 х 2 000 Н 1200;
от 14.12.2016 г. за намерен потенциален продавач на машина фрезхобел тип 7 216
Г, L 6 000 мм; от 18.12.2016 г. за намерен потенциален продавач на лазерна
машина тип ТСL 6060 CNC; от 20.12.2016 г. за намерен потенциален продавач на
каруселен струг DxH 6 300
х 3 200 мм; от 27.12.2016 г. за намерен потенциален продавач на
газов генератор 875 KVA 980 kw 400 V 50
Hz. Ревизиращите органи по приходите са направили
изводи, че няма индивидуализиращи данни
за продавача и местонахождението на съответната машина, срокове на доставка, както
и условията и начина на транспортиране на машините. Липсват и данни
възложителят по договора да е уведомен за изпълнението му, съответно да е
получил по някакъв начин издадените заявления.
При извършена
проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че само процесната
фактура № 20…12/18.12.2016 г. е отразена в дневника за продажби на доставчика
за данъчния период на издаването си. Останалите процесни фактури с предмет комисионни
възнаграждения са отразени в следващия данъчен период – м. 01.2017 г. Не са
представени доказателства за извършено разплащане по доставките.
Извършена е проверка
в информационния масив на НАП относно наличието на кадрова обезпеченост на
доставчика за извършване на процесните доставки. Направена е констатация, че в
„П.К.“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения и ангажирани лица по
извънтрудови правоотношения през периода на издаване на фактурите. В тази
връзка, управителят на дружеството е декларирал, че е извършил посочените в
договора проучвания с личен труд.
При извършената
проверка относно резултата от извършваната икономическа дейност е направена
констатация, че през 2016 г. доставчикът не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО.
След анализ на
представените съпътстващи документи към всяка една по всяка една от процесните
фактури ревизиращите органи по приходите са направили изводи за несъответствия,
които разколебават правомерността на упражненото право на приспадане на данъчен
кредит от жалбоподателя:
-към процесната фактура
№ 10…73/04.10.2016 г. е представен приемо -
предавателен протокол от предхождаща я дата - 04.09.2016 г. за предаване на
проект в офиса на възложителя „Т.Б.И.“ ЕООД в гр. Велинград. Фактурата е
издадена във връзка с договор за проектиране от 20.05.2016 г. с предмет
„Изработване на инвестиционен проект по част „електро“ във фаза „Работен
проект“ за изграждане на мълниезащитна и заземителна инсталация на обекта;
упражняване на авторски надзор по време на изпълнението на
строително-монтажните работи; изготвяне на подробна количествено - стойностна
сметка за видовете СМР. В чл. 3 от договора е посочено, че в общата стойност 25 080
лв. без ДДС се включват всички необходими разходи на изпълнителя за изготвянето
на проектите, разходите за размножаване и консумативи /офис материали,
електроенергия, вода, монтаж на временни измервателни уреди, телефони, битово и
техническо осигуряване на работници и служители/ и всички останали присъщи
разходи за извършване на необходимото количество работи и приемането на обекта. В договора
липсва описание на техническите
характеристики, както и на изискванията и условията, на които трябва да отговаря
проекта, не е посочен обект, за който е предназначен. До приключване на
ревизията не е представен изготвеният проект, както и доказателства за
квалификация на изготвилото го лице. Доставчикът не представя количествено - стойностна
сметка и други документи за закупени консумативи и материали и други разходи за
изпълнение на проекта, поради което и не може да се определи с точност
възнаграждението по договора. Не са представени доказателства за разплащане по
доставката, с изключение на банково извлечение от 03.11.2016 г. за заплащане на
сумата от 1 000лв. Налице е и неточност по отношение счетоводното
отразяване на доставката, като данъчната основа по процесната фактура е
отразена по дебита на сметка 304 Стоки, а предмет на доставката е услуга.
В хода на административното обжалване
са представени допълнителни доказателства, които според жалбоподателя доказват
изпълнението на доставката, сред които са проект с предмет подобен на предмета
на договора и диплома за завършено висше образование със съответната
специалност от управителя на доставчика О.Г.. При анализ на новопредставените
доказателства горестоящия административен орган е потвърдил изводите на
ревизиращите органи по приходите, като е направил и собствени изводи за
неизпълнение на фактурираната доставка в следния смисъл: документът, озаглавен Мълниезащитна
и заземителна уредба Обект административна сграда гр. Велинград Възложител „Т.Б.И.“ ЕООД, представлява таблици и текст, в голяма си част на чужд език, без
превод на български език, на която е положен подпис от инж. О.Г.. От данните в
документа не може да се идентифицира обектът, за който се твърди, че е
предназначена мълниезащитната и
заземителна уредба, като не са посочени
параметри на сградата, в която жалбоподателят упражнява дейността си - височина,
етажност, новострояща се сграда ли е или е преустройство на съществуваща сграда
и т.н., които са определящи при проектиране на мълниезащитни и заземителни
съоръжения. Посочено е че е налице подзаконов нормативен акт Наредба № 4 от 18.01.2011г. на МРРБ за
мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства, в която се
съдържат специфични изисквания за проектирането на мълниезащитната
уредба. Същото се координира с проектирането на строителната част на обекта,
който ще се защитава, за да се използват при възможност конструктивни метални
елементи за целите на мълниезащитата. Проектът следва да бъде съобразен и с
планираната електрическа уредба на обекта, за да се използват възможностите за
изработване на обща заземителна уредба; да се избягват конфликти при
трасирането на елементите на мълниезащитната и електрическата уредба и
свързаните с тях неблагоприятни ефекти върху защитата срещу поражения от
електрически ток и електромагнитната съвместимост, както и негативни
въздействия върху функционирането на вътрешните електрически и комуникационни
мрежи.
При
проектирането на мълниезащитна уредба за вече построени обекти, както и при
извършване на реконструкция, основно обновяване и основен ремонт, се отчитат
ограниченията от съществуващото положение. Мълниезащитата на сгради и на външни
съоръжения с проектна височина до 25 м се въвежда в действие преди
окончателното завършване на строителните и монтажни работи. За сгради и външни
съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 м, освен постоянна мълниезащита
се проектира и временна мълниезащита, която се въвежда в действие в процеса на
изграждане на сградите и външните съоръжения.
-към процесната фактура № 10…74/05.10.2016
г. е представен приемо - предавателен протокол от 05.10.2016 г. за предаване на
проект в офиса на възложителя „Т.Б.И.“ ЕООД в гр. Велинград. Фактурата е
издадена във връзка с договор от 14.07.2016 г.
с предмет „Проект на ел. захранване и управление на
ексцентрик преса 30 т. и операторска инструкция за пресата“. В чл. 2 от договора е посочено, че услугата ще се извърши
с консумативи и труд на изпълнителя до 01.10.2016 г. В договора отново липсва
описание на техническите характеристики и изискванията, на които трябва да
отговаря проекта, не е посочен обект, за който се отнася. Отново не са
представени краен резултат като текстови документ за изпълнението на услугата,
данни за лицето, което я е изпълнило, както и доказателства за направените
разходи, за да бъде изчислено дължимото възнаграждение.
Отново, след приключване на
ревизионното производство, пред горестоящия административен орган са
представени доказателства, които според жалбоподателя, доказват фактическото
изпълнение на процесната доставка. Същите са обсъдени в решението му, като е прието, че
се касае за 3 страници текст,
озаглавени Електрозахранване и
управление на ексцентрик преса 30 т. и операторска инструкция за работа с
преса, подписани от изготвил: инж. О.Г.. Направен е извод, че не е необходимо
изготвянето на проект с посочения в процесната фактура предмет, доколкото
електрическите машини се продават с инструкции от производителите за правилна
експлоатация.
-към процесната фактура № 10…75/06.10.2016
г. е представен приемо - предавателен протокол от 06.10.2016 г. за предаване на
стоките. Фактурата е издадена във връзка с договор от
18.08.2016 г. с предмет на доставката стоки стенни
панели 7,5 х 120 - 200 бр. х 85,40 лв./бр.; покривни панели 60 x 20 - 70 бр. х
70,50 лв./бр. и ламарина 2 x 6 x 20 - 20
бр. х 720 лв./бр. Съгласно условията на договора доставката на стоките ще бъде
извършена със сили на изпълнителя и с транспорт на възложителя. Посочено е, че
стоките се намират в склада на изпълнителя - гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“
№ 15 и по данни от приемо - предавателен протокол от 06.10.2016 г.
превозът е осъществен с товарен автомобил, собственост
на РЛ.
От страна на
доставчика са представени товарителници от 06.10.2016 г. с № 0007857/06.10.2016
г. за превоз на 15 броя стенни панели с общо тегло 1 500 кг. и № 0007858/06.10.2016 г. за превоз на 25 броя
покривни панели с общо тегло 3 500 кг. Не са представени други товарителници от
дата 06.10.2016 г., документиращи транспортиране останалите количества от 185
бр. стенни панели, 45 бр. покривни панели и ламарина, предадени изцяло с приемо - предавателния протокол от същата дата. Представени са банкови извлечения за частични плащания: на
08.11.2016 г. - 400 лв.; на 09.11.2016
г. - 100 лв.; на 22.11.2016 г. - 1 000 лв.; на 25.11.2016 г. - 1 500 лв. или в
общ размер на 3 000 лв., които представляват незначителна част от
стойността на договорените и фактурирани стоки, които следва да бъдат платени в
срок до 60 работни дни от приемането на стоката.
-към процесната фактура № 10…76/07.10.2016 г. е представен
приемо - предавателен протокол от 07.10.2016 г. за предаване на стоките.
Фактурата е издадена във връзка с договор от
20.08.2016 г. с предмет на доставката стоки греда двойно Т 500 - 11 бр. х 1 800 лв./бр.; ламарина
лист 30 - 6 бр. х 800 лв./бр. и ламарина лист 35 - 2 бр. х 2 300 лв./бр.
Съгласно условията на договора
доставката на стоки следва да бъде извършена в срок до 30.09.2016 г. със сили
на изпълнителя и с транспорт на възложителя. Посочено е, че стоките се намират
в склада на изпълнителя - гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15 и по данни от приемо - предавателен протокол от 07.10.2016 г. превозът е осъществен с товарен автомобил, собственост на РЛ. За
документиране на извършения транспорт са представени товарителници от
07.10.2016 г.: № 0007859 за превоз на 25 броя стенни панели с размери 75 x 170,
с тегло 1 500 кг.; № 0007860 за превоз
на 25 броя стенни панели с размери 75 x 170 x 3, с тегло 1 500 кг. При
съпоставка на данните в товарителниците и приемо – предавателния протокол са
констатирани несъответствия относно параметрите на транспортираните стоки. Представено
е банково извлечение от 29.12.2016 г. за платени 500 лв., която сума
представлява незначителна част от стойността на договорените и фактурирани
стоки - 35 040 лв. с ДДС, която сума е следвало да бъде платена до 60 работни
дни от приемането на стоката.
-към процесната фактура № 10…77/02.11.2016 г. е представен
приемо - предавателен протокол от 02.11.2016 г. за предаване на стоките.
Фактурата е издадена във връзка с договор от
25.09.2016 г. с предмет на доставката стоки греда двойно Т127/89 300 - 24 броя х 330 лв./бр.
и греда двойно Т127/89 500 - 22 броя х 810 лв./бр.
Съгласно условията на договора доставката на
стоките следва да бъде извършена до 30.11.2016 г. със сили на изпълнителя и с
транспорт на възложителя. Посочено е, че стоките се намират в склад на изпълнителя
- гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15 и По данни от приемо - предавателен
протокол от 02.11.2016 г. превозът е осъществен с товарен автомобил,
собственост на РЛ. За документиране на извършения транспорт са представени са
множество товарителници, датите на които обаче не могат да се обвържат с датите
на фактурите и приемо-предавателните протоколи, както и с вида и количествата
превозвани стоки. Представено е банково извлечение от 12.12.2016 г. за
платени 1 030 лв., която сума
представлява незначителна част от стойността на договорените и фактурирани
стоки 30 888 лв. с ДДС, която сума е следвало да бъде платена до 60 работни дни
от приемането на стоката. -по
отношение процесните фактури с предмет посреднически услуги: съгласно чл. 5 от
договора за посредничество от 01.10.2016 г. жалбоподателят, като възложител, е следвало да предостави на
изпълнителя информация относно търсените машини - технически характеристики,
количества, цени, срокове на доставката и др. условия по сделката, както и да
изплати уговореното възнаграждение в договорните срокове и при определените
условия. В хода на ревизията не са представени документи, от които да е видно,
че задълженията на възложителя са спазени. Не е представена такава информация
на изпълнителя, нито е изплатено възнаграждение. В чл. 7 от договора от
01.10.2016 г. са описани задължения на
изпълнителя, в това число и да подготви проект за сключване на договор и да го
предостави на възложителя. Такива проекти не са представени, липсват
доказателства, че действително се е стигнало до преговори с потенциални
продавачи на машини. До приключване на ревизията не са представени документи,
удостоверяващи плащане за посреднически услуги по договора, както и не са
представени доказателства за закупуване на машините, описани в приложенията към
договора. Съгласно посочените максимални цени на машините в петте приложения,
същите касаят активи на значителна стойност /14 500 000 лв. без ДДС/, като
в същото време по счетоводни данни
ревизираното дружество не разполага с такъв финансов ресурс за
закупуване на тези активи и плащане на комисионни възнаграждения на доставчика.
Съгласно данните в представените оборотна ведомост за м. 12.2016 г. и ГФО за
2016 г., към 31.12.2016 г. РЛ има задължения към доставчици в общ размер на 3
087 608,57 лв., като паричните средства по банка /счетоводни сметки 503 и 504/
са в размер на 313,59 лв. и по каса са в
размер на 1 174 565,01 лв. /дебитно салдо по счетоводна сметка 501/. Не
са представени доказателства за извършено проучване на пазара, не са посочени
лицата, с които са водени преговори, не са представени доказателства за
извършени разходи по изпълнението на услугите, не са представени доказателства
за квалификацията на О.Г. /който твърди, че лично е извършил договорените
дейности/, предвид необходимостта от значителни по обем технически и правни
знания за изпълнение на възложените
дейности. Не са представени отчети
за цялостно изпълнение на услугата по договор от 01.10.2016 г., включващо
проучване на пазара, преговори с потенциален продавач, подготовка /изготвяне на
проект/ и сключване на договор. В уверение за изпълнение на услугата по договора
са единствено представените заявления от управителя на „П.К.“ ЕООД, че е
намерил потенциален продавач на съответната машина. Въпросните заявления не удостоверяват цялостно изпълнение на
договора доколкото същият включва и други услуги, плащането на които е договорено общо.
В хода на съдебното производство са
събрани следните нови доказателства: писмени
доказателства по опис на л. 833 – 833 гръб, представляващи процесните фактури и
съпътстващи доставката документи, включително пътни листове и товарителници. По
отношение на новопредставените писмени доказателства е направено изрично
изявление от процесуалния представител на ответника, че част от тях са
представени при ревизионното производство и административното обжалване на РА.
Направено е изрично оспорване на достоверността на датата на всички пътни
листове, както и товарителниците, съгласно тт. 50 , 52, 54, 56 и 58 от описа.
Представени са и писмени доказателства от доставчика „П.К.“ ЕООД,
представляващи извлечения от счетоводна сметка 703 Приходи от продажба на
услуги към 31.12.2016г. и към 31.01.2017г. и извлечения от счетоводна сметка
453/2 Разчети за данък върху добавената стойност.
В
съдебно заседание са приети основно и допълнително заключение по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.С., без направени
възражения от страните по делото. След анализ на данните в представени по
делото доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице
е дало следните отговори на поставените задачи: предметът на сделките по
процесните фактури е свързан с основния предмет на дейност на доставчиците, въз
основа на данните за вписани ГФО в Търговския регистър. Към процесните фактури
има издадени съпътстващи доставката документи – договори, приемо – предавателни
протоколи, складови разписки и други документи, касаещи приемо – предаването на
стоките, съпоставени в т. 2 от Констативно съобразителната част на заключението
(л. 945 – 956). По отношение доставките от „Стийл трейд компани“ ЕООД вещото
лице е посочило, че е констатирано единствено несъответствието, че в
товарителницата на предходния доставчик към прекия доставчик и в
товарителницата на прекия доставчик към жалбоподателя са посочени различни
килограми на превозваните стоки. Установен е произходът на стоките по стоковата
верига, както и механизмът на осъществяване на превоза на стоките, като за
предходната доставка е използван превозвач, а по пряката доставка транспортът е
осъществен с транспортно средство, собственост на получателя.
По
отношение доставките на стоки по фактурите с издател „П.К.“ ЕООД отново са
представени договори, приемо – предавателни протоколи, товарителници и пътни
листове. Констатирано е извършено частично разплащане по доставките, в голямата
си част извън ревизирания период (таблица на л. 958).
През
ревизирания период доставчиците не са разполагали с наети работници по трудови
правоотношения, но са притежавали наети складови помещения. Във връзка със
съхраняването на стоките не са представени счетоводни регистри със съответните
записвания, както и записвания по задбалансови сметки по отношение съхранението
на чужди стоки при жалбоподателя и доставчика „Стийл трейд компани“ ЕООД.
Жалбоподателят
е притежавал собствени транспортни средства, които са управлявани от управителя
и с които е осъществен транспорта на стоките, съгласно представени
товарителници и пътни листове. При доставката на стоки от „Стийл трейд компани“
ЕООД са ползвани и услугите на превозвач. Съпътстващите доставката
товарителници и пътни листове са посочени в таблица приложение № 1 към
заключението (л. 960).
Съгласно
допълнение към заключение по ССЕ, изготвено въз основа на допълнително
представени документи от доставчика „П.К.“ ЕООД вещото лице е дало следните
отговори на поставените задачи: доставчикът „П.К.“ ЕООД е представил за анализ
счетоводни справки за извършени счетоводни записвания по сметки от гр. 40 и гр.
70, които отразяват начислени приходи и ДДС по всяка една от процесните
фактури. Предвид естеството на сделките счетоводните статии са коректни и не се
различават от счетоводните статии, които биха били съставени по такива сделки в
обичайната практика.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Не
са спорни между страните по делото фактите, че всяка една от процесните
доставки е документирана с данъчна фактура, издадена от съответния доставчик,
към която са представени съпътстващи документи. По отношение доставките на
стоки това са пътни листове и товарителници за извършен превоз със собствено на
получателя по доставките товарно МПС, марка Ивеко по маршрут Велинград –
Пловдив – Велинград, а по отношение доставките на услуги – документи с различен
обем от страници, изготвени от управителя на доставчика „П.К.“ ЕООД О.Г.. Тук
следва да бъде отбелязано, че в голямата си част документите са представени от
жалбоподателя в хода на административното и в хода на съдебното обжалване, след
като е бил запознат с направените от ревизиращия екип констатации, поради което
е направено и изрично възражение от процесуалния представител на ответника за
недостоверност на датата на частните документи по смисъла на чл. 181 от ГПК.
Предвид
спецификата на отделните видове доставки (на стоки и услуги), както и
обстоятелството, че съпътстващи ги документи са представяни след приключване на
ревизионното производство, т.е. не са били предмет на обсъждане от ревизиращия
екип, следва да бъдат изложени отделни аргументи.
Съдът
намира за основателни възраженията в жалбата само по отношение доставката,
документирана с процесната фактура № 10…49/05.09.2016 г., издадена от „Стийл
Трейд Компани“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 23 919лв. Предмет на доставката са 100 бр. ножодържачи със сменяеми пластини, 25 бр. инструменти
за металообработващи машини, 34 бр. режещи инструменти, които са закупени от
предходния доставчик „П.К.“ ЕООД, който същевременно се явява и пряк доставчик
на РЛ. Не е спорно между страните обстоятелството, че прекият и предходният
доставчик разполагат с наети складови помещения, в които е възможно да бъдат
съхранявани стоки от вида на процесните. Не е спорно и обстоятелството, че
стоките са превозени с товарно МПС, собственост на жалбоподателя, на 05.09.2016
г., което е удостоверено с товарителница и пътен лист от същата дата.
Основният аргумент на ревизиращите органи
по приходите за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по
процесната фактура е неяснота относно извършения транспорт на стоките между
предходния и прекия доставчик и разлика в количеството на превозваните стоки –
50кг при доставката на предходния доставчик и 75кг при пряката доставка. Като
допълнителен аргумент е посочено обстоятелството, че прекият доставчик не е
извършвал икономическа дейност през 2016 г., съответно не са представени
съответните счетоводни записвания във връзка с извършване на доставката. Не е
извършено разплащане и на пряката доставка в данъчния период на издаване на
фактурата и до края на ревизирания период – 31.12.2016 г., като това е
извършено в по-късен момент – на 30.03.2017 г.
Настоящият съдебен състав намира изводите
за неизвършена реална доставка на стоки от прекия доставчик към жалбоподателя
като необосновани и несъответстващи на събраните при ревизията доказателства.
Следва да бъде посочено, че от страна и на РЛ и на доставчика са представени
доказателства, включително такива за счетоводното отразяване на резултатите от
доставката, както и съпътстващи доставката документи, от които може да се
направи несъмнен извод за механизма на извършването й. От данните в
представените писмени доказателства е видно, че прекият доставчик е закупил
стоката от предходен доставчик, който не е представил доказателства за
наличности на стоки от вида на процесните, но сам по себе си неизясненият
произход на стоката при предходен доставчик не е основание за непризнаване
право на приспадане на данъчен кредит при получателя й. В последствие, стоката
е превозена до наетото складово помещение на прекия доставчик от превозвач
(„Ава дизайн 2000“ ЕООД), който е представил пътни листове и товарителници от
01.09.2016 г. и 02.09.2016 г. за превоз на стоките. Датите на извършения превоз
предхождат датата на извършения превоз от складовото помещение на доставчика до
производствената база на жалбоподателя, от което може да се направи извод, че
същите са се намирали в негово държане към момента на издаване на процесната
фактура. Действително, за документиране на извършения транспорт РЛ е издало не
само пътен лист за движение на собственото си МПС, но и товарителница, в която
е посочен видът и количеството на товара, което не е необходимо, но в данните в
тези съпътстващи доставката документи е налице достатъчно информация за
превозваните стоки. В случая се касае за частни документи, които се ползват
само с формална доказателствена сила, но при обсъждането им заедно с останалите
събрани по делото доказателства може да се направи извод в една посока, а
именно, че към момента на издаване на процесната фактура доставчикът разполага
със съответните количества стоки, собствеността върху които да прехвърли върху
жалбоподателя, като е установен и произходът им от предходен доставчик. От своя
страна, жалбоподателят е превозил стоките със собствено МПС, като единственото
несъответствие, констатирано от ревизиращия екип, се състои в различните килограми
на превозените стоки – 50кг по предходната доставка и 75км по пряката доставка.
Съдът намира, че това несъответствие не следва да бъде приемано в ущърб на РЛ,
тъй като отново следва да бъдат изследвани само и единствено параметрите на
пряката доставка и доколко прекият доставчик разполага със съответната
обезпеченост за изпълнението й. В този случай, не следва да бъде предмет на
анализ дали прекият доставчик разполага с кадрова обезпеченост за изпълнение на
доставката, доколкото се касае за неголямо по обем количество стоки, за чието
разтоварване и натоварване не е необходимо ангажирането на значителен трудов
ресурс.
По изложените аргументи, жалбата е
основателна, в тази си част и обжалваният РА следва да бъде отменен по
отношение непризнатия данъчен кредит в размер на 23 919лв. за данъчен
период м. 09.2016 г. по фактура № 10…49/05.09.2016
г., издадена от „Стийл Трейд Компани“ ЕООД, ведно с
прилежащите лихви.
По отношение доставките на стоки по
ф-ри №№ 10…75/06.10.2016 г., 10…76/07.10.2016 г. и 10…77/02.11.2016 г.,
издадени от „П.К.“ ЕООД следва да бъде съобразено следното: за разлика от
доставчика „Стийл трейд къмпани“ ЕООД тук се касае за пряка доставка от
доставчика „П.К.“ ЕООД, при която за да се приеме за реално извършена двете
страни по нея следва да представят несъмнени доказателства за наличието на
стоките, предмет на доставката, възможностите за съхранението им, транспортирането
им до получателя и за надлежно отразяване на резултатите от доставките в
счетоводствата на РЛ и прекия доставчик. В този случай отново са представени
доказателства за извършено транспортиране на стоките със собствено МПС на
получателя по доставките, като документирането им е извършено отново с
товарителници и пътни листове. За разлика от доставките на стоки по процесната
фактура, издадена от „Стийл трейд къмпани“ ЕООД, тук се касае за значителни
като обем и количество стоки, за които е необходимо ангажирането на трудов
ресурс. Не е спорно обстоятелството по делото, че доставчикът разполага само с
наето складово помещение в гр. Пловдив, в което биха могли да бъдат съхранявани
стоки от вида на процесните, но не разполага с наети лица по трудови
правоотношения, които фактически да извършат товаро – разтоварните работи.
За разлика от доставката от доставчика
„Стийл трейд къмпани“ ЕООД тук не са представени доказателства за наличности на
стоки от вида на процесните при доставчика, тъй като не са представени
доказателства за завеждането, съответно изписването им в и от материални сметки
от гр. 30. Нещо повече, „П.К.“ ЕООД не е представило доказателства за
резултатите от извършваната икономическа дейност през 2016 г., включително не е
спорно обстоятелство по делото, че не са подадени ГДД и ГФО за процесната
година. В хода на съдебното обжалване от страна на доставчика „П.К.“ ЕООД са
представени единствено извлечения от счетоводни документи, като късното им
представяне е обяснено с неправомерно поведение на обслужващия ги счетоводител.
При анализ на документите вещото лице е посочило, че се касае само за
отразяване на начислените приходи и ДДС от процесните доставки, но в
заключението не се посочва да са представени за анализ материални сметки от гр.
30 относно наличностите на стоките.
На следващо място, след запознаване с
констатациите в ревизионния доклад и констатираните несъответствия относно
превозваните товари, в хода на административното обжалване е представен
документ, наименован „Доставени стоки от П.К. по фактури“, в които
жалбоподателят е направил собствена обвръзка на съпътстващи фактурите пътни
листове и товарителници за превоз на стоки (л. 109), без да е представил
непредставените от доставчика товарителници и пътни листове. Тези доказателства
са представени едва при съдебното обжалване на РА, като по отношение на тях е
направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за
недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
При анализ на всички събрани
доказателства, касаещи доставката на стоки от този пряк доставчик, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че част от съпътстващите
доставката документи се преставят в хода на административното обжалване на РА,
след запознаване на РЛ с констатациите на ревизиращия екип относно
несъответствия в данните на съпътстващите доставката документи, част от тях – в
хода на съдебното обжалване, след като РЛ е запознато и с направените
констатации от горестоящия административен орган във връзка с анализ на
новопредставените пред него документи. Това обстоятелство до голяма степен
поставя под съмнение достоверността на датата им по смисъла на чл. 181 от ГПК,
доколкото посредством това поведение се прави опит да се санират непълноти и
несъответствия относно фактическото извършване на доставките от този доставчик.
В случая следва да се приеме, че
товарителниците и пътните листове изхождат от самия жалбоподател, т.е. могат да
бъдат съставени във всеки един момент от хода на делото. Не се посочват
причините за непредставянето им на ревизиращия екип, още повече, че са
съставени в два идентични екземпляра и двете страни по сделката следва да
разполагат с тях. Късното им представяне може да обоснове прилагане на
разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение разноските, които да бъдат
присъдени във вреда на жалбоподателя, но в настоящия случай съдът намира, че
посредством новопредставените доказателства не се оборва констатацията на
ревизиращия екип за липса на доставка на стоки от вида на процесните от прекия
доставчик към жалбоподателя.
В случая, при изграждане на
експертните си изводи вещото лице е направило обвръзка между процесните фактури
и съпътстващите доставката приемо – предавателни протоколи, товарителници и
пътни листове, чрез съпоставката им по дати на издаване, без да съобрази
обстоятелството, че представените в хода на съдебното обжалване частни
документи са оспорени от прецесуалния представител на ответника като такива с
недостоверна дата. Следва отново да бъде подчертано обстоятелството, че на
вещото лице са представени само извлечения от счетоводни сметки на доставчика,
и то едва в хода на съдебното обжалване, като предвид неподаване на ГДД и ГФО
за 2016 г. не може да се направи обоснован извод за наличие на редовно водено
счетоводство. От страна на жалбоподателя са представени само и единствено
документи за транспортиране на част от стоките (товарителници и пътни листове),
като предвид несъответствието в данните между тях и приемо – предавателните
протоколи е направен извод, че липсват доказателства за превоз на цялото
количество стоки именно на посочените в товарителниците и пътните листове дати.
Допълнително представените товарителници и пътни листове, посредством които се
прави опит да се „запълнят“ непълноти относно транспорта на стоките, са
оспорени като съставени за целите на съдебното обжалване от процесуалния
представител на ответника, като не са представени други доказателства за
достоверността на датата на издаването им.
По изложените съображения, съдът
намира, че от страна на доставчика и жалбоподателя не са представени несъмнени
доказателства, опровергаващи констатациите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган относно доставката на стоки от вида на процесните,
извършено именно от издателя на фактурите с получател РЛ. В заключението на
вещото лице съдържат само и единствено констатации за взети счетоводни статии
при доставчика относно процесните доставки, както и обвръзка с допълнителни
съпътстващи доставката документи от жалбоподателя, достоверността на датата на
които е поставена под съмнение. При липса на доказателства за разполагаемост
при доставчика на стоките, предмет на доставката, ангажирането на персонал за
товаро – разтоварните дейности и несъмнени доказателства за транспортиране на
цялото количество стоки със собствено МПС на доставчика именно на датите на
издаване на процесните товарителници и пътни листове, правилно и
законосъобразно е прието, че не е извършена реална доставка на стоки по
процесните фактури №№ 10…75/06.10.2016 г., 10…76/07.10.2016 г. и
10…77/02.11.2016 г., издадени от „П.К.“ ЕООД, по които жалбоподателят е
приспаднал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
18 271лв., ведно с прилежащите лихви.
По отношение доставките с предмет
услуги по процесните фактури №№ 10…73/05.10.2016г., 10…74/05.10.2016г., 10/05.12.2016
г., 11/14.12.2016 г., 12/18.12.2016 г., 13/20.12.2016 г. и 14/27.12.2016 г.
следва да бъде съобразено следното: предмет на доставката по първата фактура е
„проект на система за мълниеносна защита“, по втората „проект на ел. захранване
и управление на ексцентрик преса 30т и операторска инструкция за пресата“, а по
останалите – комисионни възнаграждения съгласно договор от 01.10.2016 г. В хода
ревизионното производство не са представени доказателства за кадрова
обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставки от вида на процесните,
както и документи, свързани с параметрите на процесните доставки – използвани
материали, извършени проучвания, намерени доставчици, от които РЛ да закупи
машини, съответно да заплати комисионно възнаграждение на „П.К.“ ЕООД. В хода
на административното обжалване са представени диплома за висше образование на О.Г.,
управител на „П.К.“ ЕООД по специалността електроснабдяване и
електрообзавеждане и документи с наименования „проект на система за мълниеносна
защита“ и „проект на ел. захранване и управление на ексцентрик преса 30т и
операторска инструкция на пресата“. Документите са обсъдени в решението на
горестоящия административен орган, в което е посочено управителят на доставчика
е декларирал изготвянето на двата проекта лично от него, съответно че резултатите
са предадени на възложителя. Горестоящият административен орган е посочил, че
първият проект в голямата си част е на английски език, без надлежен превод на
български език, предназначен е за административната сграда на жалбоподателя в
гр. Велинград, но липсват данни за параметрите на сградата, за да се направи
преценка за съответствието му с Наредба № 4 от 2011 г. на МРРБ. При анализ на
клаузите на договора, въз основа на който се твърди да е изпълнена услугата, е
констатирано, че не е изготвена количествено – стойностна сметка за направените
разходи, за да се направи извод, че стойността на проекта е именно
25 080лв. без ДДС. По отношение на втория проект е посочено, че се касае
за електрозахранване и инструкция за работа на специфична машина, което следва
да е част от упътването за експлоатацията й, изготвено от производителя.
В заключението на вещото лице е
посочено, че са представени договори и двустранно подписани приемо –
предавателни протоколи за предаване на изготвените проекти от изпълнителя към
възложителя, както и самите изпълнени проекти. При жалбоподателя осчетоводяване
на втория проект е като стока (независимо, че се касае за услуга), докато при
доставчика са взети счетоводни статии само по отношение начисляването на
приходи и на ДДС.
Съдът намира за обосновани изводите
на горестоящия административен орган, че относно несъответствие в датата на
приемо – предаване на втория проект и непосочване на съществени характеристики
на сградата, на която следва да бъде приложена мълниеносна защита. По делото е
представена само и единствено диплома на завършено висше образование от
управителя на доставчика, но не са представени доказателства дали разполага с
проектантска правоспособност за изготвяне на първия проект и за упражняване на
авторски надзор по време на изпълнението на СМР. Не е представена и
количествено – стойностна сметка за видовете СМР, които следва да бъдат
изпълнени, поради което не може да се приеме, че се касае за извършена доставка
на услуга с посочения в процесната фактура предмет. Наред с това, следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че в определени свои части първият проект е
на английски език, без надлежен превод на български език, поради което може да
се изкаже предположение, че не се касае за авторска разработка на лицето, посочено
като фактически изпълнител. В анекса към проекта се съдържа и оценка на риска
за друг обект, което означава, че най-вероятно е ползвана общодостъпна в
интернет информация относно проекти с подобен предмет. Не на последно място
следва да бъде посочено, че от стойността на двата проекта на изпълнителя е
заплатена сумата само в размер на 1 000лв., като вещото лице също не е
установило други плащания, включително в период след ревизирания.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира за неопровергани констатациите на органите по
приходите по отношение липса на фактически изпълнена доставка на услуга от
прекия доставчик „П.К.“ ЕООД с предмета посочен в процесните фактури.
Обжалваният РА е правилен и следва да бъде потвърден, в частта си на непризнат
данъчен кредит по процесните фактури №№ 10…73/05.10.2016г., 10…74/05.10.2016г. в общ размер на 8 616лв.,
ведно с прилежащите лихви.
По отношение доставките с предмет
комисионно възнаграждение, съдът намира, че по делото не са представени каквито
и да било доказателства за изпълнението им. В договора и приложенията към него
са посочени само максималната цена, на която възложителят „Т.Б.И.“ ЕООД е готов
да закупи съответната машина, но не й технически характеристики и срокове на доставка.
Единствените доказателства за изпълнение на услугите са представени 5 броя
заявления за намерени потенциални продавачи на машини от определен тип, като в
тях липсват данни както за продавача, така и за местонахождението на машините,
срока на доставка и начинът на транспортиране.
В решението на горестоящия
административен орган е посочено, че не са представени доказателства за
заплащане на комисионните възнаграждения, както и наличието на парични средства
при жалбоподателя за закупуване на машини с характеристикети, посочени в
заявленията на доставчика. Вещото лице е констатирало същите представени по
делото доказателства, включително договори за покупко – продажба на машините,
без вписани в тях данни за продавач.
Съдът намира, че представените допълнително
за анализ на вещото лице счетоводни статии за начисляване на приходи от
продажбата на услуги, съответно за начислен ДДС, не доказват фактическо
изпълнение на комисионните услуги от прекия доставчик. По делото не са
представени доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращия екип
относно констатирани редица непълноти в съпътстващите доставката документи,
които не могат да обосноват фактическото й изпълнение. Не са представени
доказателства за наличието на финансов ресурс при жалбоподателя за запуване на
машини на стойност, надвишаваща 14 000 000лв., както и доказателства
за заплащане на комисионното възнаграждение.
По изложените аргументи, съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и следва да
бъде потвърден и в тази си част.
Неправилно е и позоваването на
съдебна практика – такава на Съда на ЕС и на ВАС по отношение непризнаване
правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. В случая, нито при
ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на РА от жалбоподателя
са представени несъмнени доказателства, че посоченият му пряк доставчик „П.К.“
ЕООД е изпълнил доставките с предмет стоки и услуги, съобразно предмета на
процесните фактури. Не е достатъчен фактът на счетоводно отразяване на предмета
на доставката при получателя, за да се приеме, че е фактически изпълнена от
издателя на фактурите, още повече, че в конкретния случай „П.К.“ ЕООД не
представя други документи за счетоводно отразяване на процесните фактури, освен
отделни извлечения от счетоводни сметки, които не могат да се приемат за такива
от редовно водено счетоводство, предвид неподаване на ГДД и ГФО за 2016 г.
По отношение твърдението, че
предходен издаден ревизионен акт на „Т.Б.И.“ ЕООД е отменен при обжалване по
съдебен ред, след извършена служебна проверка в деловодната програма на ПАС се
установи, че е издаден и ревизионен акт на същото дружество, който е потвърден
при съдебно обжалване.
При
този изход на делото и своевременно заявени искания, на страните по делото се
дължат направените разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.Относно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,съдът
намира същото за неоснователно.С оглед фактическата и правна сложност на делото
и при свобода на договарянето ,определеното и заплатено адвокатско
възнаграждение се явява адекватно .
За
жалбоподателя се констатираха направени разноски в общ размер на 6 850лв.,
в т.ч. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част на жалбата следва да
бъде присъдена сумата в размер на 717,89лв. (седемстотин и седемнадесет лева и
осемдесет и девет стотинки).
На
основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
26.10.2016г.) същото възлиза на 4 694,86лв. (четири хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки).
По
компенсация жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата в размер на
3 976,97лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и
седем стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Водим от
горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.Б.И.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ЖК Индустриална зона № 3, представлявано от управителя
П.Г.К., Ревизионен акт № Р-16001316009209-091-001/25.07.2017 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 616/17.10.2017
г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
(„ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 23 919лв., ведно
с прилежащите лихви в общ размер на 1 425,28лв. за данъчен период м. 09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение непризнат данъчен
кредит за данъчни периоди мм. 10, 11 и 12.2016 г. в общ размер на
209 887лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 599,29лв.
ОСЪЖДА „Т.Б.И.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ЖК Индустриална зона № 3, представлявано от управителя
П.Г.К.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 3 976,97лв.
(три хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки)
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислена по
съразмерност и компенсация.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: