РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603612 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Д. Д. от САК, служебно
назначен защитник на подсъдимия Н. О. З., срещу присъда от 08.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 8105/2018 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с която
подсъдимият З. е признат за виновен за извършено от него престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че на 21.07.2017 г., около 23,30 часа в гр.
София, кв. Витоша, у. „*******, причинил средна телесна повреда на М.-
К.Я.В. – блъснал главата й във вратата на стаята, като с това си действие
причинил напречно счупване на нивото на венеца с отваряне на зъбната пулпа
на втори горен ляв зъб, което увреждане реализира медикобиологичната
характеристика, избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години на основание чл.
66, ал. 1 НК.
В тежест на подсъдимия З. са възложени направените по делото
1
разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати
сумата в размер от общо 248,12 лева.
С депозираната въззивна жалба се твърди, че постановената от първия
съд присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Твърди се,
че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за виновността
на подсъдимия З.. Защитата посочва, че обжалваната присъда е постановена
единствено въз основата на показанията на свидетелката В., която е
пострадала от инкриминираното деяние, без да са събрани доказателства,
подкрепящи обвинителната теза. Твърди се още, че по делото не се
установява подсъдимият З. да е извършил вмененото му престъпление
умишлено, с което не е установен по несъмнен начин субективния елемент от
състава на престъплението по чл. 129 НК. Според защитата, по делото са
събрани гласни доказателствени средства за това, че счупването на зъба на
пострадалата не е умишлено, а е в резултат на блъскането й към вътрешността
на спалното помещение, при което тя по случайност се е ударила в рамката на
вратата и в резултат на това се е стигнало до причиняване на средна телесна
повреда. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и вместо нея за
постановяване на нова такава, с която подсъдимият З. бъде оправдан.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на
подсъдимия З., в лицето на адвокат Л. поддържа подадената въззивна жалба,
по съображенията, изложения в нея. Намира постановената присъда за
незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и неправилна. Счита, че в
хода на първоинстанционното съдебно следствие не са били събрани
доказателства, обуславящи виновността на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние. Твърди, че не е установен по категоричен начин
субективният елемент от състава на престъплението по чл. 129 НК. Сочи, че
събраните по делото доказателства установяват, че счупването на зъба на
пострадала не е умишлено и преднамерено деяние. Твърди, че пострадалата е
била блъсната към вътрешността на спалното помещение, в резултат на което
е загубила равновесие и случайно се е ударила в рамката на вратата, при
което е получила процесната телесна повреда. Подчертава още, че самото
блъскане е било извършено от подсъдимия с цел последния да попречи на
пострадалата да си тръгне от жилището, а не с цел и умисъл за причиняване
на телесна повреда на свидетелката. Твърди, че ако подсъдимият е целял
умишлено да нанесе телесна повреда на пострадалата, същият би използвал
друг механизъм за причиняването й, различен от инкриминирания по делото
такъв. Според защитата, в настоящия случай се касае за „случайно деяние“, а
не за умишлено извършено престъпление от общ характер. Счита, че липсва
2
субективният елемент от състава на престъплението, поради което не може да
се приеме, че е реализиран състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1
НК. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и
вместо нея постановена нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият
бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд.
При въззивните прения, представителят на Софийска градска
прокуратура намира, че не са налице основания за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова оправдателна присъда. Сочи, че по делото са събрани
категорични доказателства за виновността на подсъдимия в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според държавния
обвинител, първоинстанционният съд правилно е обосновал наличието по
делото на многобройни отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които впоследствие са били отчетени и от самия законодател
като квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 131 НК, а именно
нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие, за което е
предвидено по-строго наказание, в сравнение с предвиденото за настоящето
деяние към момента на неговото извършване. Изтъква, че подсъдимият е
напуснал пределите на страна два месеца след извършване на
инкриминираното деяние, както и че последното се отличава с висок
интензитет, т.к. е извършено в тъмната част на денонощието от лице,
упражнявало насилие през продължителен период от време, и демонстриращо
очевидна безнаказаност с деянието си. Подчертава, че агресията, проявена от
подсъдимия е абсолютно безпричинна, поради което правилно
първоинстанционният съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, чието изпълнение законосъобразно е отложил за
изпитателен срок от четири години. В заключение моли въззивния съд да
потвърди първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият Н. З.,
нередовно призован, не се явява. Съдебното производство пред въззивния съд
е проведено при условията и наличие на предпоставките
по чл. 269, ал. 3 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия З. и след като
настоящият съд е провел щателното му издирване, с цел да го установи и
осигури за нуждите на воденото срещу него наказателно производство, за
което по делото са изискани справки. От информацията съдържаща се в
същите се установява, че подсъдимият е напуснал пределите на Република
България на 01.09.2017 г. и след тази дата не се е завръщал обратно на
територията на Република България, а местонахождението му извън страната
е неизвестно.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е
3
провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на
присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения
в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява проверка на
изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от
контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, която е изяснена с
оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, както и средства за
тяхната проверка. При това положение се установява следното:
Подсъдимият Н. О. З.е роден на ******* г. в Руската федерация, руснак,
руски гражданин, притежаващ паспорт № *******, издаден на 04.03.2011 г.
от Руска федерация, със статут на продължително пребиваващ на територията
на Република България, с регистриран настоящ адрес в гр. Благоевград, ул.
„*******
Подсъдимият Звягинцев и свидетелката М. – К.Я. В. се познавали и
имали интимни взаимоотношения за период от около една година. Двамата
общували на английски език. В този период или за времето от около един
месец двамата живеели във фактическо съжителство в апартамент, находящ
се на адреса в гр. София, ж.к. „Витоша“, ул. „Професор *******, който бил
нает от подсъдимия Звягинцев. Към инкриминираната дата 21.07.2017 г.
двамата все още живеели във фактическо съжителство в процесното жилище.
На 21.07.2017 г., около 23:30 часа, свидетелката В. се прибрала в апартамента,
където се намирал подсъдимия З.. Същият бил заспал, при което се събудил
от движението на свидетелката В. в жилището. Двамата започнали да
разговарят, като свидетелката М. – К.Я. В. му разказала как е минал денят й.
Докато двамата разговаряли, тя решила да отиде до хладилника, за да си сипе
напитка - мента. Отивайки до хладилника, свидетелката В. установила, че
напитката - мента е свършила, поради което и си променила мнението, за
което казала на подсъдимия, че ще си сипе студен чай. В този момент,
вероятно под влияние на употребения преди това алкохол, подсъдимият
реагирал рязко, като казал на свидетелката В. да му даде пари, за да отиде и
да купи мента от магазина. Свидетелката В. отказала с аргумента, че е много
късно, няма смисъл да се ходи за мента, но подсъдимият настоял тя да му
даде пари. Свидетелката В. му споделила, че е изморена и не желае да спори
за такива работи, както и че иска да се прибере в дома на родителите си в кв.
„Дървеница“. Подсъдимият Звягинцев отвърнал на свидетелката В., че никъде
няма да ходи. Същата, обаче се опитала да си събере багажа и да си тръгне, но
на всеки неин опит, подсъдимият я блъскал с думите, че никъде няма да ходи.
В един момент, по време на спора, подсъдимият З.казал на свидетелката В.
„Тука ще спиш“, стиснал й ръцете и блъснал със сила главата й в рамката на
вратата на спалнята, находяща се в антрето, между хола и коридора, където
искал да я вкара, за да спи. В този момент и в следствие на удара в рамката на
вратата свидетелката В. изпитала силна болка, от устата обилно потекла
4
кръв, за която тя не могла да разбере от къде идва. Свидетелката В. се
насочила към банята на жилището, за да се измие и тогава в огледалото
установила, че устните са сцепени, а зъбът е счупен, т.к. имало кафяво
странно парче, което я боляло при дърпане. Докато свидетелката В. миела
кръвта си, подсъдимият З. казал, че ще плати материално за травмата.
Свидетелката В. повикала такси, събрала си малко багаж, качила се в таксито
и от него позвънила на майка си, за да сподели за случилото се. Тя се
прибрала в дома на родителите си, а нейната майка след като видяла
разраненото й лице и счупения й зъб, веднага решила да отидат до дежурен
зъболекар. Двете отишли да потърсят медицинска помощ, а дежурният
зъболекар попитал свидетелката В., по какъв точно начин е бил счупен зъба ѝ,
при което тя отговорила, че е станало чрез удар. Тогава зъболекарят
отстранил висящата част на зъба, както и съсирекът, каквото се оказало
кафявото парче, обяснил, че не може да се спаси зъба и отстранил нерва му.
Той упътил веднага свидетелката В. да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”,
поради наличните по главата й травми, за да няма последствия в мозъка.
Свидетелката В., заедно с майка си, отишли до посоченото лечебно заведение,
където на пострадалата била направена снимка по спешност, а поради риск от
комоцио била посъветвана да почива няколко дни и да се следи за симптоми
на комоцио. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” бил извикан дежурния полицай,
на когото свидетелката М. – К. В. разказала какво се е случило по-рано
същата вечер и той я посъветвал да посети съдебна медицина за
освидетелстване, което тя сторила на следващия ден. След процесната вечер,
свидетелката В. не се видяла повече с подсъдимия Звягинцев, който
многократно се опитал да се свърже с нея по всякакъв начин, но тя не му
отговорила.
Вследствие на процесния случай, на свидетеля М. – К. В. били
причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане и две
охлузвания по лигавицата на горната устна централно и в ляво на ниво втори
горен ляв зъб, напречно счупване на нивото на венеца с отваряне на зъбната
пулпа на втори горен ляв зъб, кръвонасядане по вътрешната повърхност на
дясната мишница в средна и долна трети, две кръвонасядания по вътрешната
повърхност на лявата мишница в средната и долна трети и кръвонасядане по
предно-странична повърхност на дясното бедро в средната му трета.
Видно от заключението на приетата в хода на първоинстанционното
съдебно производство съдебномедицинска експертиза, счупването на втори
горен ляв зъб с конкретната морфология на травмата – счупване на нивото на
венеца с отваряне на зъбната пулпа, причинило на пострадалата В. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява
дъвченето и говоренето за период, по-голям от тридесет дни.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след извършен пълен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, при което за въззивния съд не са налице основания
за изменение във възприетата от контролираната инстанция фактическа
5
обстановка относно съществените и правно значими за правилния изход на
делото факти – наличието на престъпление, участието на подсъдимия З. в
извършването му, механизма на извършването му и настъпилия
противоправен резултат.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
поставил в центъра на фактическите си изводи показанията на свидетелката
М.-К. В., защото с оглед създалата се ситуация по време на осъществяване на
инкриминираните действия от подсъдимия, тази свидетелка се явява основен
гласен доказателствен източник на данни, поради което и за разлика от
защитата на подсъдимия, която твърди, че районният съд им се е предоверил,
то въззивния съд не констатира подобно отношение у първия съд към
показанията на тази свидетелка. Вярно е, че основното доказателство,
подкрепящо обвинителната теза са именно показанията на свидетелката В.,
което обаче е естествено с оглед на това, че деянието е извършено единствено
в нейно присъствие и в жилище, обитавано от нея и подсъдимия.
Действително фактът, че свидетелката В. се явява пострадала от
инкриминираното престъпление, предполага нейната заинтересованост от
изхода на делото. Това, обаче, не е основание показанията на свидетелката В.
да бъдат изключени от доказателствената основа, тъй като само този факт не е
достатъчен да презюмира недостоверност в показанията й. Подобно
дефинитивно изключване на достоверността на свидетелските показания на
пострадалото лице би довело до принципна недоказуемост на редица деяния,
които са осъществени без наличието на други очевидци, освен пострадалите
лица. В този смисъл, съдът намира, че не съществува основание да изключи
така депозираните показания от пострадалото лице В., от събраната в хода на
досъдебното производство и проверена в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност, върху която изгражда своите изводи и да отрече
достоверността им само поради индиция за заинтересованост. Нещо повече,
макар свидетелката В. да се легитимира като лице пострадало от
престъплението, същата не е конституирана като страна в процеса, а и
настоящият съдебен състав не съзря в изложеното от нея някакво негативно
отношение към подсъдимия предвид настъпилите инкриминирани събития, с
оглед на което и не намери основания за съмнение в добросъвестността
й. Въззивната инстанция, подобно на първостепенния съд дава вяра на
показанията на свидетелката В., като ги намира за достатъчно изчерпателни,
хронологично структурирани и житейски логични. В разказа си пред съда,
пострадалата пресъздава личните си възприятия върху обособилата се
обстановка на престъплението, в обсега на която детайлно и последователно
възпроизвежда извършеното спрямо нея физическо посегателство от
подсъдимия З.. Ясно и категорично се установява от показанията на
свидетелката В. механизма на извършване на инкриминираното деяние, при
което на инкриминираната по делото дата, подсъдимият З. блъснал със сила
главата й в рамката на вратата за да й попречи да напусне процесното
жилище, с което й причинил счупване на зъба. Нещо повече, свидетелката В.
6
излага ясни спомени за претърпяната при този удар болка, както и за
констатираното от нея наличие на обилно количество кръв, потекла от
устатата й. Въззивният съд няма основание да се съмнява в описания от
пострадалата механизъм на деянието, т.к. в подкрепа на интензивността и
характера на упражненото от подсъдимия върху свидетелката В. физическо
въздействие са събрани убедителни писмени доказателства. Такива са
писмените доказателства за състоянието на пострадалата след инцидента,
изведени от медицинските документи – медицинско направление, епикриза и
съдебно-медицинско удостоверение. Данните в показанията на свидетелката
В. на свой ред са проверени и по експертен път, чрез допуснатата и изготвена
в хода на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза, която
е изслушана и приета в хода на съдебното следствие пред първия съд. От
същите несъмнено се установява, че в деня, следващ процесния инцидент,
свидетелката В. е посетила УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била
прегледана в неврохирургичен кабинет, а на следващия ден, 23.07.2017 г.,
била прегледана от съдебен лекар в клиника по съдебна медицина и
деонтология при Медицински университет – София. В резултат на прегледа
на пострадалата свидетелка В. било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 202.07/2017 г., в което били констатирани увреждания в
съответствие с дадените от нея сведения за тяхното получаване, а именно –
контузия на горната устна с кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на
същата, счупване на 2-ри горен ляв зъб на нивото на венеца, ограничени
кръвонасядания по двете мишници и дясно бедро. Позитивен извод в посока
на това, че уврежданията са получени по начина и механизма, съобщен от
свидетелката В., следва и от друг, използван правилно от първия съд способ
за събиране и проверка на доказателствата – съдебно медицинската
експертиза. В заключението на същата вещото лице посочва не само
характера на уврежданията, но и дава позитивен извод, че те са получени по
начин и време, твърдени от пострадалата, а именно като резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на удари с
или върху такива. На тази основа въззивната инстанция намира за правилно и
обосновано заключението на районния съд, че следва да се довери на
показанията на свидетелката В. за характера и силата на действията
извършени от подсъдимия, чрез които й е причинил инкриминираната
телесна увреда. Именно нейните показания, кореспондиращи с ангажираните
по делото медицински документи и експертно заключение, изграждат
стройна непротиворечива линия относно основния факт, подлежащ на
установяване и доказване в хода на наказателното производство, а именно, че
осъщественото над нея насилие от страна на подсъдимия З. се изразява в
силно блъскане на главата й в рамката на вратата, което от своя страна е
довело до инкриминираното в обвинителния акт телесно увреждане.
В заключение е необходимо да се посочи, че в подкрепа на изложената
фактология въззивната инстанция кредитира и приложените по делото
писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от
7
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителност отразените в
тях обстоятелства, с оглед на което въззивният съд използва последните при
изграждане на фактическите и правните си изводи. Същите на свой ред се
намират в необходимата за това корелация с останалите събрани по делото
доказателства и са относими към предмета на доказване по делото, свързан с
причиненото на свидетелката В. телесно увреждане.
Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимия З.
към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз основа на
приложената и приета по делото като писмено доказателство, справка за
съдимост.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че
преценката на доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния
съд е правилна и обоснована, а възраженията, застъпени от защитниците на
подсъдимия в противоположна насока, се явяват неоснователни.
На основата на правилно изяснената фактическа обстановка, районният
съд в съответствие с материалния закон е приел, че подсъдимия Н. О. З. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че с оглед на установената по
делото фактическа обстановка от обективна страна подсъдимият З. на
21.07.2017 г., около 23:30 часа в гр. София, кв. „Витоша“, ул. „*******,
причинил средна телесна повреда на М.-К. В., като блъснал главата й във
вратата на стаята, с което действие й причинил напречно счупване на нивото
на венеца с отваряне на зъбната пулпа на втори горен ляв зъб, което
увреждане реализирало медико-биологичния признак „избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето“.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в
„противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание“.
Безспорно, според настоящата инстанция подсъдимият З. е автор на
вмененото му престъпление, което е категорично доказано въз основа на
правилно кредитираните от първия съд гласни доказателствени средства,
писмени доказателства и заключението на изготвената и приета като пълна,
обективна и безпристрастно дадена от експерта съдебно-медицинска
експертиза.
В случая, както законосъобразно е счел и състава на първия съд, е
8
налице пряка причинно следствена връзка между действията на подсъдимия
З., изразяващи се в блъскане на главата на пострадалата във вратата на стаята
и полученото от последната увреждане, тъй като видно от изслушаната пред
първия съд експертиза, приложеното по делото съдебно медицинско
удостоверение и от показанията на свидетелката В., пряко претърпяла
нападението, нараняванията са били причинени именно вследствие на
противоправните действия на подсъдимия З..
Инкриминираната телесна повреда, представлява напречно счупване
на нивото на венеца с отваряне на зъбната пулпа на втори горен ляв зъб,
същата попада в обхвата на чл. 129, ал. 2 НК, тъй като по своята медико-
биологична характеристика е довела до „избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето“, поради което и съответства на
тълкуването в ППВС № 3 от 27.09.1979 г., постановено по н.д. № 6/1979 г.
относно средната телесна повреда.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и със законосъобразните
констатации, досежно наличието на корелативно необходимата субективна
страна на деянието при подсъдимия З.. Въззивният съд, изцяло се
солидаризира със съображенията на първата инстанция, че подсъдимият е
осъществил деянието при пряк, внезапен умисъл като форма на вина – като не
е съзнавал точната телесна повреда, която ще причини на пострадалата, но
ясно е съзнавал обстоятелството, че блъскайки главата й във вратата, може да
причини всякакви по вид телесни увреждания, включително реално
настъпилото, за което следва да понесе наказателна отговорност. Ето защо,
въззивният съд намира, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял да засегне телесния интегритет на свидетелката В.,
включително чрез причиняване на инкриминираното увреждане, като е
неоснователна претенцията на защитата, че в случая се касае за случайно
деяние, по дефиниция предполагащо деецът да не е могъл или да не е бил
длъжен да предвиди общественоопасния резултат.
С оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
За извършеното от подсъдимия З. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до
шест години.
С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия З., правилно от първият съд е наложено
наказанието „лишаване от свобода“, чиито размер е бил определен на две
години, за което са били обсъдени и надлежно оценени, съобразно тяхната
тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на разпоредбата
на чл. 54 НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, районният съд обосновано е счел, че като смекчаващо
9
отговорността обстоятелство на подсъдимия, следва да бъде отчетено чистото
му съдебно минало. Районният съд е приел като отегчаващи отговорността
обстоятелства – високия интензитет на агресия при осъществяване на
деянието, осъществяването му в тъмната част на денонощието спрямо лице с
ниски съпротивителни възможности, както и безпричинността на агресивно
поведение на подсъдимия спрямо пострадалата В.. В случая, индивидуалната
тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатираните
отегчаващи обстоятелства, както и смекчаващото такова, с оглед на което е
определена точната мярка за наказателно въздействие чрез налагане на
наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на две години. В този размер и
настоящият съд намира, че определеното наказание се явява съответно на
извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36
НК. По делото не се установяват други обстоятелства, а и не се изтъкват
такива, които да не са били взети предвид от първата инстанция и да
пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че в случая
следва да се приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66,
ал. 1 НК, тъй като подсъдимият З. не е осъждан на наказание „Лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното наказание не
надвишава три години и за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимия, не е наложително ефективното му изтърпяване
чрез изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето защо съвсем правилно и
закономерно в случая районният съд, след като е наложил на подсъдимия
наказание ‚Лишаване от свобода“ за срок от две години, то и на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложил неговото изтърпяване за изпитателния срок от четири
години.
С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, районният съд е осъдил подсъдимия З. да
заплати и направените по делото разноски в общ размер от 248,12 лева.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост по реда на чл. 314
НПК служебна проверка на обжалваната присъда, постановена от Софийски
районен съд, не бяха констатирани неправилно приложение на материалния
закон, допуснати нарушения на процесуалните правила или необоснованост,
даващи основание за нейното изменение или отмяна, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение
като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6
НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.07.2019 г., постановена по
НОХД № 8105/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 16 състав.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11