№ 127
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000505 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на Т. Р. Н. и СТ. СТ. М., подадена чрез адв. В. Н. от САК, срещу
решение № 191/23.06.2021г., постановено по т. д. № 1010/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от въззивниците осъдителни искове срещу ЗАД „ ОЗК –
Застраховане” АД – гр. София, ЕИК *********, с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, за присъждане на сумата 20 000лв. на всеки от тях, претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие загубата на Я Р С, починал на 18.10.2018г., в
резултат на настъпило на същата дата ПТП, причинено от Г С М, при
управление на МПС – л. а. марка „Фиат Добло” с ДК № В 4816 КР, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на ПТП – 18.10.2018г.
до окончателното изплащане на сумите.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците
1
молят за неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат уважени за част от първоначално предявените
искове, а именно за 20 000 лв. за всеки от тях, ведно с акцесорните претенции
за законна лихва, считано от датата на ПТП. Оплакванията са за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд за липса на активна
материалноправна легитимация на ищците, респ. за недоказана
изключителност в емоционалната връзка между ищците и Я Р С, който е брат
на първия и внук на втория ищец.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество ЗАД „ ОЗК – Застраховане” АД,
представлявано по пълномощие от адв. Т. Т. от САК, представя отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно
изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно.
В проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание
представителят на въззивниците заявява, че поддържа жалбата, а
въззиваемото дружество не се представлява. Преди датата на заседанието е
подадена молба вх. № 3671/19.10.2021г. от пълномощника на застрахователя,
в която се поддържа становището по същество, обективирано в отговора.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от Т. Р. Н. и СТ. СТ. М. срещу ЗАД „ ОЗК – Застраховане” АД, за
присъждане на обезщетения за всеки от тях в размер на 100 000 лв. за
неимуществени вреди от смъртта на Я Р С, починал на 18.10.2018г.,
настъпила при ПТП на същата дата, причинено виновно от Г С М, при
управление на МПС – л.а. марка „Фиат Добло” с ДК № В 4816 КР, за който е
2
сключена с ответното дружество задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите”, ведно с акцесорна претенция за законна лихва.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВОС, с което исковете са отхвърлени
изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице
са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки
за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Предмет на въззивното производство е част от предмета на спора пред
първата инстанция. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която исковете са отхвърлени за разликите над 20 000 до 100 000лв., ведно
със съответните акцесорни претенции за мораторна лихва.
Въпросите относно извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ
автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда № 23/22.05.20г. по НОХД
№208/20г. на ВОС, Г С М е признат за виновен в това, че на 18.10.2018г. в
гр.Варна, на бул. „А. Москов“, при управлението на л.а. „Фиат Добло“ с рег.
№ В 4816 КР, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Я Р
С, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че между ЗАД „ ОЗК – Застраховане” АД – гр. София и собственика на
увреждащия автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка
“ГО на автомобилистите”, със застрахователна полица №
BG/23/117003106346/24.11.2017г. със срок на действие от 31.12.2017г. -
30.12.2018г., т. е. договорът е действащ към датата на ПТП. Безспорно
установено е също, от представеното по делото удостоверение за родствени
връзки изх. № 966/22.03.2019г., издаден от Община Попово, че ищецът Т. Р.
Н. е едноутробен брат на починалия при ПТП Я Р С, а ищецът СТ. СТ. М. е
негов дядо по майчина линия.
3
Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция е,
материално – правно легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния съответно брат и внук.
Твърденията в исковата молба в резюме са, че до момента на смъртта на Я Р
С, той и ищците съжителствали под един покрив и поддържали изключително
близки отношения, като към момента все още не можели да приемат загубата
му.
За доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието
на отношенията между ищците и починалия, е разпитан свидетелят Д С С -
син на ищеца СТ. СТ. М. и чичо на ищеца Т. Р. Н.. Тъй като свидетелят е в
близка родствена връзка с ищците, следва да се отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Тази преценка предполага да се
обсъди въпросът налице ли са противоречия между обстоятелствата, за които
се свидетелства от лицето в близка родствена връзка със страната, и
останалите събрани доказателства. В случая такава преценка не може да бъде
направена, тъй като за доказването на изключителност в емоционалната
връзка между ищците и починалия не са ангажирани други доказателства.
Изводът за неуспешното доказване на релевантните факти обаче в случая
съдът не основава на отказ да се кредитират показанията на свидетеля, в
цялост или частично, а поради това, че всички изложени от свидетеля
обстоятелства са такива, сочещи на обичайни отношения и емоционална
връзка между братя и между дядо и внук.
В показанията няма данни за някаква особена връзка, която поради
определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и да
обосновава изключителност на отношенията нито в периода, докато ищците и
починалият са живели заедно в едно домакинство в с. Подгорица, Област
Търговище, нито в периода, в който Я С си намерил работа чрез приятели,
напуснал е дома, в който е отглеждан и селото, и се преместил да живее в гр.
Варна, с приятелка, на квартира. Както правилно е приел
първоинстанционният съд липсват доказателства за интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания от загубата на
техния близък, съответно за отражението на събитието върху тях, доколкото в
своите показания свидетелят заявява собствена оценка на емоционални
4
състояния, говори за своите преживявания, за отношенията между него и
починалия, негов племенник, а не свидетелства за някакви обективни
проявления на негативни преживявания на ищците в резултат на причинената
смърт на техния роднина.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по
спорните факти съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по
предмета на спора:
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго
лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Основателността на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди
следва да се преценява с оглед другите релевантни обстоятелства, а именно:
наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалия и
ищеца, както и естеството и продължителността на търпените от последния
болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост.
В конкретния казус, наличието на изключително близка връзка между
5
ищците и техния родственик, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между братя и между дядо и внук, е недоказано. Всички
обстоятелства, за които говори свидетелят, съставляват част от обичайни
отношения и не са израз на такава дълбока емоционална връзка, която да
предположи прилагане по отношение на ищците на изключението,
предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно
цитираното тълкувателно решение. Не се установява също, че на ищците са
причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието, свързано със
смъртта на близък човек със същата родствена връзка. При тези изводи няма
основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди и предявените искове са
неоснователни.
Поради съвпадение на крайните правни изводи решението ВОС следва
да се потвърди в обжалваните части.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с
прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени
разноски, всеки от въззивниците следва да бъде осъден да заплати сумата 1
600 лв., представляваща част от заплатено адвокатско възнаграждения по
договор за правна помощ.
За да присъди част от възнаграждението настоящият съдебен състав
приема за основателно възражението на процесуалния представител на
въззивниците за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското
възнаграждение за настоящата инстанция по изложените съображения:
Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение на застрахователя, при материален
интерес от 20 000 лв. за всеки от жалбоподателите, възлиза на сумата 1 130
лв., без ДДС, и 1 356 лв., с ДДС. При преценка за всички релевантни факти и
обстоятелства съдът прави извода, че предвид конкретната фактическа и
правна сложност на спора заплатеното от застрахователя адвокатско
възнаграждение от 8 160 лв., с ДДС, за защита срещу жалбата на двамата
6
въззивници, е прекомерно за сумата над 3 200 лв. Т. е. по своевременно
направеното от представителя на въззивниците възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК същото следва да се намали до посочената сума от 3 200 лв., с ДДС, и
съответно да се ангажира отговорността за разноски на всеки от въззивниците
за сумата 1 600 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/23.06.2021г., постановено по т. д. №
1010/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от Т. Р. Н., ЕГН **********, и
СТ. СТ. М., ЕГН **********, осъдителни искове срещу ЗАД „ ОЗК –
Застраховане” АД – гр. София, ЕИК *********, с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, за присъждане на сумата 20 000лв. на всеки от тях, претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие загубата на Я Р С, поч. на 18.10.2018г., в
резултат на настъпило на същата дата ПТП, причинено от Г С М, при
управление на МПС – л. а. марка „Фиат Добло” с ДК № В 4816 КР, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на ПТП – 18.10.2018г.
до окончателното изплащане на сумите.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Р. Н., ЕГН **********, и СТ. СТ. М., ЕГН **********,
адрес за двамата: с. Подгорица, Област Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 17,
да заплатят на ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК121265177, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Възраждане, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, сумата 1 600 /хиляда и шестотин/ лв. всеки от тях, или
общо сумата 3 200 лв., представляваща направени съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
7
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8