МОТИВИ по АНД № 619/2019 г. по описа на РС-Габрово
Производството
по делото е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура - Габрово
от 13.06.2019 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК на В.Х.Б. за това, че около 16:45 ч. на
31.08.2018 г. на километър 160+900-825 от път І-5, в посока гр. Габрово, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Кади” с рег. № Р 84 44 КВ, нарушил
следните правила за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 и 2, чл. 42, ал.2, т.2,
чл. 43, т.1 и 4 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост
причинил на С.С.Б. от с. Копринка, общ. Казанлък, две средни телесни повреди –
счупване на двете подбедрици в областта на коленните стави, довело до трайно
затрудняване движението на долните крайници, както и контузия на гръдния кош с
едностранно счупване на три ребра вдясно, довело до трайно затрудняване
движението на снагата – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във
вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прократура –
Габрово намира описаната в процесното постановление фактология за категорично
доказана, като предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност посредством налагане на административно наказание „Глоба” в размер
около средния възможен, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от Шест месеца.
Обвиняемият, редовно призован,
не се явява. Неговият защитник - адв.
Явор Попов от АК – Русе, не оспорва изложената от обвинението фактология, като
моли единствено след активиране разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК на неговия
подзащитен да се определи административна санкция в размер близък до законовия
минимум с оглед липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и
да не му бъде налагано наказание „Лишаване от право да управлява МПС” поради
трудовата заетост, свързана именно с подобна дейност.
От цялостната преценка на
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият В.Х.Б. е роден на *** ***, български гражданин,
със средно образование, неосъждан, неженен, работи, ЕГН: **********.
На 31.08.2018 г. около 16:45 ч., при ясно и сухо време, обвиняемият управлявал лек автомобил „Фолксваген
Кади” с рег. № Р 84 44 КВ, собственост на „Дианел сервиз” ЕООД – Русе, по път
І-5 в района на проход Шипка, като пред него се движели две други превозни
средства – „Фолксваген Пасат” с неустановен рег. номер и т.а. „МАН” с рег. № ЕВ
18 47 АХ, управляван от свидетеля Д.П.. На километър 160+900-825, въпреки
положената единична непрекъсната пътна маркировка и липсата на достатъчна
видимост поради завой, В.Б. предприел маневра „изпреварване” на посочените
превозни средства, навлизайки в насрещната пътна лента със скорост от 65,86
км/ч. Там към този момент със скорост от 52,81 км/ч. се движел управляваният от
свидетеля С.С.Б. лек автомобил „Ситроен” с рег. № СТ 07 18 РВ, като между двете
превозни средства настъпил челен удар.
На мястото на инцидента пристигнал лекарски екип,
който откарал пострадалия С.Б. в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово. Бил
извършен и оглед на местопоризшествието, закрепен в надлежен протокол и
придружен с 48 бр. фотоснимки.
В хода на образуваното по
случая досъдебно производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза, дала
заключение, че при инцидента на 31.08.2018 г. на С.С.Б. са причинени на преден план две средни
телесни повреди – счупване на двете подбедрици в областта на коленните стави,
довело до трайно затрудняване движението на долните крайници, както и контузия
на гръдния кош с едностранно счупване на три ребра вдясно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата, както и няколко извънсъставомерни леки
телесни увреждания. Като механизъм на увреждането вещото лице посочило съчетанието
между инерционните сили при настъпилото ПТП /рязка децелерация/ и частично – от
деформациите в купето на неговия автомобил.
Изготвена е също така и автотехническа
експертиза, посочила като причина за настъпилото пътно произшествие навлизането
на лекия автомобил „Фолксваген Кади”
с рег. № Р 84 44 КВ без достатъчна видимост в заетата към този момент лента за
насрещно движение. Експертът посочил също така и че единственият начин за
предотвратяване на инцидента е бил именно въздържането от подобно поведение от
страна на обвиняемия.
Изложената по-горе
фактическа обстановка намира цялостна и безалтернативна подкрепа в наличните
доказателствени източници, като на преден план безспорно именно обвиняемият е
управлявал около 16:45 ч. на 31.08.2018
г. на път І-5 процесния лек автомобил „Фолксваген Кади” с рег. № Р 84 44 КВ. Възникналият пътен
инцидент на километър 160+900-825,
изразил се в настъпил челен удар на този автомобил със „Ситроен” с рег. № СТ 07
18 РВ, е фиксиран както в гласните доказателства, събрани от показанията на
неговия водач С.С.Б. и на свидетеля Д.П., така и в протокола за оглед, придружен с 48
бр. фотоснимки. На следващо място приетото без възражения заключение на вещото
лице по изготвената съдебно – медицинска експертиза установява и съставомерните
последици от процесната катастрофа, а именно причинените на С.С.Б. две средни
телесни повреди – счупване на двете подбедрици в областта на коленните стави,
довело до трайно затрудняване движението на долните крайници, както и контузия
на гръдния кош с едностранно счупване на три ребра вдясно, довело до трайно
затрудняване движението на снагата, и двете представляващи средни телесни
повреди по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Същевременно неоспореното от страните експертно заключение
на допуснатата автотехническа експертиза дава отговор на основополагащия за
процеса въпрос касателно причината за възникване на коментирания пътен
инцидент, довел до съставомерния противоправен резултат. А в тази насока вещото
лице ясно посочва виновното поведение именно на обвиняемия, който е предприел
маневра „изпреварване”, при това на две превозни средства, без изначално да се
увери, че при навлизането си в насрещната пътна лента няма да създаде опасност
или пречки за намиращите се там превозни средства, в разрез със задължението си
по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Законодателят също така е
въвел в чл. 43 от ЗДвП редица други ограничения, като В.Б. несъмнено не се е
съобразил с тези по т.1 и 4, забраняващи подобна маневра съответно когато
разстоянието на видимост, в случая поради характера на пътя, е по-малко от
необходимото за изпреварване при съответната скорост, както и при обективна
невъзможност изпреварващият да се върне безпрепятствено в своята лента на
движение, след като е използвал насрещната. В случая обвиняемият категорично не
е съобразил липсата на достатъчна видимост и е предприел процесната маневра,
без да е сигурен, че в насрещната пътна лента няма друго МПС, а така също не е
могъл да има убеденост за безпрепятственото си завръщане в своята. Безспорно
именно в противоположната пътна лента се е движел управляваният от пострадалия С.Б.
лек автомобил „Ситроен” с рег. № СТ
07 18 РВ, като единствено възможното за избягване на настъпилия инцидент е било
В.Б. да се въздържи от предприемане на съответната маневра. А същата на
последно място е реализирана и в разрез с императива на чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, създаващ
задължение за водачите да не пристъпват единична непрекъсната пътна маркировка,
каквато видно от протокола за оглед и фотоснимките към него е била положена на
съответния участък. Категорично обвиняемият с поведението си съзнателно е
нарушил всяко едно от горепосочените правила за движение, с което безспорно по
непредпазливост, без да желае настъпването на неблагоприятните правни последици,
но след като е могъл и е бил длъжен да го направи, е причинил на пострадалия горепосочените
увреждания.
Ведно с това съдът констатира обаче, че две от вменените на В.Б. нарушения – по чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП на първо място се явяват
недоказани, а и нямат установена причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Първото правило задължава водачите да контролират непрескъснато
усправляваното от тях МПС, а второто повелява да се движат само със съобразена
с определени фактори скорост, за да са в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В случая обаче не бе доказано обвиняемият да е губил
контрол върху своя автомобил, или пък скоростта му да е била несъобразена с
пътните условия и непозволяваща му да спре пред дадено препятствие. Във
внесеното постановление липсват твърдения тези нарушения да имат каквато и
да е връзка с настъпилото ПТП, като съдът също не открива такава. Вещото лице
по изготвената автотехническа експетриза ясно посочва, че същото е провокирано
от навлизането
на лекия автомобил „Фолксваген Кади”
с рег. № Р 84 44 КВ без достатъчна видимост в заетата към този момент лента за
насрещно движение, респ. единствената възможност за предотвратяването е била
въздържане от подобно действие. Липсват данни скоростта на движение на
обвиняемия или някаква загуба на контрол върху превозното средство да са довели
до настъпилия инцидент, поради което и обвиняемият не може да носи отговорност
за нарушаване конкретно на чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП в случая. Въз основа на
това същият следва да бъде признат за невинен да ги е извършил и оправдан в
тази част от повдигнатото му обвинение.
При така
възприетия правен извод съдът намира обвиняемия В.Х.Б.
за ВИНОВЕН в това, че около 16:45 ч. на 31.08.2018 г. на километър
160+900-825 от път І-5, в посока гр. Габрово, при управление на лек автомобил
„Фолксваген Кади” с рег. № Р 84 44 КВ, нарушил следните правила за движение по
пътищата - чл. 42, ал.2, т.2, чл. 43, т.1 и 4 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 от
ППЗДвП, и по непредпазливост причинил на С.С.Б. от с. Копринка, общ. Казанлък,
две средни телесни повреди – счупване на двете подбедрици в областта на
коленните стави, довело до трайно затрудняване движението на долните крайници,
както и контузия на гръдния кош с едностранно счупване на три ребра вдясно,
довело до трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
По горните съображения обвиняемият
следа да бъде признат за невинен да е извършил горното и посредством нарушение
по чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК -
оправдан в тази част от предявеното му обвинение.
Съдът
констатира също така наличието на предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „Глоба”, доколкото извършеното престъпление е наказуемо с „Лишаване
от свобода до три години” или „Пробация”, от същото не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, а и не на последно място към процесната дата В.Б. е бил с
чисто съдебно минало и не се е ползвал от тази законова привилегия.
Същевременно разпоредбата на
чл. 78а, ал.1 от НК предвижда при замяна на дължимата се наказателна
отговорност с административна такава налагане на санкция „Глоба” в диапазона от 1000 до 5000
лева. В конкретния случай според съда е налице баланс между смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства – обремененото имуществено състояние и малобройните предишни административни наказания
по ЗДвП, както и на отегчаващите такива – нарушаването на четири императивни
разпоредби за движение по пътищата, двете причинени съставомерни увреждания,
както и няколкото извънсъставомерни такива. Ето защо в случая на дееца следва
да се наложи административна санкция „Глоба” в средния възможен размер от 3 000
лева.
Съгласно чл. 78а, ал.4 от НК в
случая е налице възможност на В.Б. да се наложи и кумулативно предвиденото в чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл.
342, ал.1 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, което според
настоящия съдебен състав задължително следва да се постанови с оглед сериозния
характер на причинените при това две увреждания и няколкото нарушени правила за
движение по пътищата в случая. Тези две обстоятелства, освен че завишават
интензитета на обществена опасност на обвиняемия като водач, провокират също
така продължителността на това наказание да е над минимума и да възлиза на Една
година, считано от влизане в сила на настоящото решение.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият В.Х.Б. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените
разноски в досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 758,76 лева,
както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият В.Х.Б. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените разноски в
досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 53,00 лева, както и
сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
В този смисъл е постановеният
съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :