Р Е Ш Е Н И Е
№………./04.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1023 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 27211/12.04.2019г. на М.Е.К., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н.Г., срещу решение № 966 от 08.03.2019г., постановено по гр.дело №
11704/2018г. на Варненския районен съд, ХІ-ви състав, с което е отхвърлен
предявения от въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, №
258, Варна Таурс – Г за заплащане на сумата от 9590 лева, претендирана като
неустойка за периода 24.04.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на
електрическо захранване на обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна,
ул. Авксентий Велешки №11А, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на исковата молба в съда - 30.07.2018г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл. осн.
чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУДПЕЕМ.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че с доклада по делото
първоинстанционният съд не е указал на ищцата за кои твърдения факти не сочи
доказателства. Намира, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, дал
е вяра на такива без доказателствена сила, които процесуални нарушения са
обусловили грешни правни изводи, довели до постановяването на решение в
противоречие с материалния закон. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират
се и направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34
от ОУДПЕЕМ от М.Е.К. срещу за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 9590 лева, съставляваща неустойка за периода от 24.04.2017г. до
20.12.2017г., дължима поради прекъсване на електрическо захранване на обект с
аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „Авксентий Велешки“ №11А, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда - 30.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
В
исковата молба се излагат твърдения, че досежно консумираната на обекта на
потребление ел. енергия е осъществена корекция на ел. енергия, при което и по
повод искова молба на ищцата е образувано гр. дело № 16587/2017г. на ВРС, по
което е постановено съдебно решение, с което е прието, че ищцата не дължи
сумата от 1835,35 лева, представляваща корекция за потребена ел. енергия за
периода 26.05.2017г.-21.08.2017г. Твърди, че за процесния период от
24.04.2017г. до 18.12.2017г. същата няма неизпълнени задължения към ответника.
На 24.04.2017г. ответникът е прекъснал снабдяване с ел. енергия до обекта,
поради което и на осн. чл. 34 от ОУДПЕЕМ претендира процесната неустойка.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излагат се възражения, че
ищцата се намира в договорни отношения с ответника считано от 30.05.2017г.,
поради което към момента на преустановяване на ел. захранването на обекта
същата е нямала качество на страна по договора за доставка, при което не е
следвало да бъде уведомявана за прекъсване на ел. захранването. В условията на
евентуалност сочи, че не отговоря на действителността, че захранването с ел.
енергия на процесния обект е прекъснато за процесния период. Сочи, че след подаване
на заявление от 15.05.2017г. за продажба на ел. енергия на обекта, на
30.05.2017г. подаването на ел. енергия на обекта е било възстановено, като
прекъсване на захранване на обекта е било осъществено 08.08.2017г., на осн. чл.
123 ЗЕ поради наличие на задължения в размер на 1814,89 лева, за периода
01.01.2012г.-31.12.2017г. В последствие захранването е било възстановено на
07.12.2017г. предвид наличието на съдебно оспорване, за което обстоятелство е
образувано гр. дело № 16587/2017г. на ВРС. В евентуалност намира, че
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ОУДПЕЕМ е неприложима предвид разпоредбата на
чл. 123 от ЗЕ, предвид наличието на незаплатени и дължими от абоната суми.
Сочи, че за ищцата не се настъпили вреди, не се установява и техния размер.
С
обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е
отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за покупко –
продажба от 28.03.2008г., обективиран в нотариален акт № 31, том ІІ, рег. №
4809, дело № 204/2008г. по описа на нотариус О.С. *** действие ВРС, се
установява, че Е. Д. К. е придобил собствеността върху недвижим имот,
предствляващ 75/310 ид. части от дворно
място, цялото с площ 310 кв. м., съставляващо УПИ № IV-11, в кв. 334 по плана
на 9-ти подрайон на гр. Варна, ул. „Авксентий Велешки“ № 11А, при граници:
улица, УПИ № III-12, УПИ № V-10, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо
се от входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и
дворен тоалет.
От удостоверение за наследници № 161184/09.11.2016г. е
видно, че Е. Д. К. е починал на 30.07.2016г. и е оставил за свои законни
наследници дъщерите си К. Е.К., М.Е.К. и Д. Е.К..
Със заявление № 4504874/15.05.2017г. ищцата е отправила
до ответника искане за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с
кл. № **********, аб. №**********, находящ се в гр. Варна, ул. „Авксентий
Велешки“ № 11А.
С решение № 1384/30.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 16587/2017г. е прието за установено, че ищцата М.Е. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД сумата 1814,89 лв., за която е
издадена фактура № **********/26.05.2017г., за периода от 04.01.2017г. до
02.05.2017г.; сумата 0,90 лв., за която е издадена фактура №
**********/20.06.2017г., за периода от 03.05.2017г. до 02.06.2017г., сумата
0,56 лв., за която е издадена фактура № **********/20.07.2017г., за периода от
03.06.2017г. до 02.07.2017г., сумата 19 лв., за която е издадена фактура №
**********/08.08.2017г., представляваща такса възстановяване на захранване,
както и сумата в размер на 0,79 лв., за която е издадена фактура №
**********/21.08.2017г., за периода от 03.07.2017г. до 02.08.2017г.,
съставляващи неплатено задължение за консумирана електроенергия за обект на
потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „Авксентий Велешки"11А , с клиентски
№ ********** и абонатен № ********** , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От справка за прекъсване и възстановяване на
електрозахранването на обект с аб.№ ********** за периода 01.01.2012г. -
31.12.2017г. се установява, че на 24.04.2017г. е прекъснато захранването,
поради незаплатени задължения в размер на 1810,06 лева, след което на
30.05.2017г. ел.захранването е възстановено, на основание встъпване в договорни
отношения по заявление № 4504874. На 08.08.2017г. захранването отново е спряно,
поради задължения в размер на 1815,79 лева, след което е възстановено на
07.12.2017г., поради съдебен спор.
От констативен протокол № 11212561, издаден от „Енерго
Про“ е видно, че на 30.05.2017г., по искане на клиента, е възстановено ел.
захранването на процесния обект.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено договорно задължение от неизправната страна и на
вина за неизпълнението.
За установяване на изискуемите предпоставки за уважаване
на иска страните са ангажирали доказателства, от които се
установява, че ищцата, сега въззиваема, е собственик по наследство на процесния
обект от 2016г. Няма спор между страните, че същият е снабдяван с ел. енергия
от ответното дружество. Следователно, въззивницата има качеството на ползвател
на мрежата по смисъла на действащите за процесния период ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /чл. 4, т. 7/,
както и съобразно легалната дефиниция на „ползвател на мрежата”, дадена в § 1,
т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ. Съобразно чл. 3, т. 1 от цитираните ОУ, същите се
прилагат по отношение на ползвателите на електроразпределителната мрежа,
собственост на „Електроразпределение Север” АД. Изложеното налага извода, че
страните са страни по продажбено правоотношение, регулирано от действащите ОУ.
В чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ е предвидена неустойка,
която се дължи в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по
вина на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД повече от 24 часа след получаването на
уведомление от потребителя. Размерът на неустойката, която въззиваемото
дружество дължи в тази хипотеза е определен в размер на 30 лева и по 20 лева за
всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.
От представената от въззиваемото дружество справка се
установява, че захранването на собствения на въззивницата обект е прекъсвано на
24.04.2017г., поради неплатено задължение от 1810,06 лв. и е възстановено на
30.05.2017г., по повод подаденото от въззивницата заявление на 15.05.2017г.
Следващото прекъсване е на 08.08.2017г., отново за неплатено задължение от
1815,79 лв., и е възстановено на 07.12.2017г., поради съдебен спор. С
представеното съдебно решение е разрешен спора между страните, като е прието,
че въззивницата не дължи на въззиваемото дружество суми по издадени фактури,
вкл. и сумата от 1815,79 лв., дължима по първите две фактури за периода от
04.01.2017г. до 02.06.2017г. Именно за тази суми въззиваемият е предприел спиране
на захранването на обекта на въззивницата.
Настоящият съдебен състав споделя застъпеното в съдебната
практика на ВКС становище, че в случаите, когато със силата на пресъдено нещо
на влязло в сила съдебно решение се установено, че за крайния снабдител не е
възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане към
потребителя за заплащане на ел. енергия, то прекъсването е нерегламентирано и е
по вина на снабдителя /в този смисъл решение № 234/12.10.2017г.по гр.д. №
4348/2016г. на ВКС, ІV г.о.,и решение № 52/12.07.2018г. по гр.д. № 728/2017г.
на ВКС, ІV г.о. и решение № 106/12.07.2017г. по гр.д. № 4027/2017г. на ВКС, ІV
гр.о./. И в тези случаи за потребителя се поражда правото да претендира
заплащане на предвидената в чл.34 неустойка.
Посочената установеност обуславят извода, че въззиваемото
дружество не е изпълнило основното си задължение по чл.15, т.1 от ОУДПЕЕ да
снабдява с ел. енергия обекта на въззивницата. Не се установи и невиновна
невъзможност за неизпълнението на въззиваемия. Установеното наличие на
изискуемите предпоставки на предявения иск резултатира в неговата частична
основателност. Доколкото представената от въззиваемия справка удостоверява
неизгодни за него факти, то следва да се приеме, че същата се ползва с
материална доказателствена сила досежно факта, че електрозахранването на обекта
на въззивницата е било спряно през периодите 24.04.2017г. - 30.05.2017г. и
08.08.2017г. -07.12.2017г. От друга страна въззивницата не е ангажирала
доказателства за установяване на твърдението, че електрозахранването на
процесния обект е било спряно и през периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и
08.12.2017г. – 20.12.2017г. Индиция, че имотът е имал електричество са и
издадените фактури № № **********/20.06.2017г., **********/20.07.2017г. и **********/21.08.2017г.
за консумирана ел. енергия през периода от 03.05.2017г. до 02.08.2017г. макар и
за малки суми. Следователно, искът е основателен за периодите 24.04.2017г. -
30.05.2017г. и 08.08.2017г. - 07.12.2017г., като за първия период се дължи сумата
от 1470 лв. /30 лв. + (36 дни х 40 лв.=1440 лв.)/, а за втория – 4830 лв. /30 лв. + (120 дни х 40 лв.=4800 лв.)/, или общо 6300 лв., за която сума
следва да се уважи. За разликата от 6300 лв. до претендираната 9590 лв. и за
периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в посочените
части, както и в частта за разноските, а в останалата – да се потвърди.
Съобразно изхода на спора и правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК, всяка от страните дължи на насрещната страна направените разноски
пред двете инстанции, а именно: въззиваемото дружество следва да заплати на
въззивницата сумата от 1177,09 лв. /от действително сторени разноски в размер
на 1791,80 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивно
обжалване/, а въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество сумата
от 68,61 лв. /от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/
Воден от горното, съставът
на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 966 от 08.03.2019г., постановено по гр.дело № 11704/2018г. на Варненския
районен съд, ХІ-ви състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от М.Е.К., ЕГН ********** *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 6300 лева, представляваща
неустойка за периодите 24.04.2017г.
- 30.05.2017г. и 08.08.2017г. -07.12.2017г., дължима поради прекъсване на електрическо захранване на обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. Авксентий Велешки №11А, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в
съда - 30.07.2018г. до окончателно изплащане на задължението, на, включително
и в частта за разноски,
И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс
– Г да заплати на М.Е.К., ЕГН ********** *** сумата от 6300 лева,
представляваща неустойка за периодите 24.04.2017г. - 30.05.2017г. и
08.08.2017г. -07.12.2017г., дължима поради прекъсване на електрическо
захранване на обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. Авксентий
Велешки №11А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба в съда - 30.07.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 92 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 966 от 08.03.2019г., постановено по гр.дело
№ 11704/2018г. на Варненския районен съд, ХІ-ви състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения от М.Е.К., ЕГН ********** *** срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
за заплащане на разликата от 6300 лв. до претендираната 9590 лв. и за периодите
претендирана като неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и
08.12.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на електрическо
захранване на обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. Авксентий Велешки
№11А.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г да заплати на М.Е.К., ЕГН ********** *** сумата от 1177,09 лв.
/хиляда сто седемдесет и седем лева и девет стотинки/, представляваща
направените съдебно деловодни разноски пред двете инстанции, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Е.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г сумата от 68,61 лв.
/шестдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
направените съдебно деловодни разноски пред двете инстанции, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: