Р Е
Ш Е Н
И Е №
258
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 06.12.2018
г.
Шуменският окръжен съд,
в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.
Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в. гр. д.
№ 372
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №191/18.06.2018 г. постановено по гр. д. № 89/2018 г. по описа на РС В. П. съдът се е
произнесъл по предявените от Т.Б. Т. чрез адв.
К.Д. от ШАК, искове с правно
основание
чл.150 и чл.127а, ал.2 вр. ал.1 от СК. С първоинстанционното
решение на основание чл.127а, ал.2 вр. ал.1 от СК е
допуснато издаването на паспорт на малолетния М.Г. Д. с ЕГН **********, роден
на *** г. в гр. Р., Република И., по заявление, подадено само от майката Т.Б. Т.,
без съгласието на другия родител Г.М.Д. и е разрешено на малолетния им син М. Д.
да пътува в период от пет години, считано от датата на влизане в сила на
решението, извън границите на Република Б.- до Република И.- два пъти
годишно, в периодите от 01 април до 20 април /включително/ и от 15
август до 10 септември /включително/, заедно с родителя си Т.Б. Т., без
съгласието на другия родител Г.М.Д.. С решението на основание чл.150 от СК е
изменен размерът на определената с Решение №215/31.10.2016 г. по гр. д.
317/2016 г. по описа РС В. П. издръжка на малолетното дете М.Г. Д. като е
увеличен от 110 лева на 140 лева, считано от датата на предявяване на иска, до
настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяването на
присъдената издръжка като е отхвърлена претенцията в останалата част, до пълния
предявен размер от 160 лева.
Решението е обжалвано от бащата на малолетното дете Г.Д. в
частта, в която е уважена претенцията с правно основание
чл.127а, ал.2 от СК. Твърди, че постановеното от първоинстанционния
съд решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, както и
постановено в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че направените
от първоинстанционния съд фактическите констатации,
въз основа на които формира крайния си извод за уважаване на искането с правно
основание чл.127а от СК, не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и същият не е направен в интерес на
детето. В тази насока излага подробни съображения. Твърди, че не е взето
предвид обстоятелството, че ищцата е извела детето извън пределите на страната,
въпреки че въззвникът е оттеглил пълномощното, с
което преди това е дал съгласието си детето да пътува с майка си в чужбина, за
което обстоятелство ищцата е била надлежно уведомена. Изтъква аргументи, поради
които счита, че в обжалваната част първоинстанционното
решение противоречи на ТР №1 от 03.07.2017 г. по тълк.
д. 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Моли решението да бъде отменено в частта, в която
е уважено искането по чл.127а от СК и да се постанови друго, с което искането да
бъде оставено без уважение. Претендира разноските от двете съдебни инстанции.
В открито съдебно
заседание, проведено пред настоящата инстанция жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител- адв. С. от ШАК. Поддържа
жалбата и не сочи доказателствени искания.
Въззиваемата Т.Б.
Т. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба. Счита жалбата за допустима, но по същество
неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваната част- правилно и законосъобразно. Излага съображения, поради които
намира, че първоинстанционният съд е постановил акта
си в съответствие със събраните по делото доказателства и като се е ръководил
от интереса на детето. Изтъква аргументи, поради които не споделя направените с
въззивната жалба оплаквания. Моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител- адв. Д. от ШАК. Поддържа отговора на въззивната
жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Решението не е обжалвано в частта, в която е изменен
размерът на определената с Решение №215/31.10.2016 г. по гр. д. 317/2016 г. по
описа РС Велики Преслав издръжка, която бащата Г.М.Д. дължи на малолетното дете
М.Г. Д., като е увеличен от 110 лева на 140 лева, считано от датата на
предявяване на иска, до настъпването на законни предпоставки за изменение или
за прекратяването на присъдената издръжка и е отхвърлена претенцията до пълния
предявен размер от 160 лева, поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо. В случая, доколкото съдът е сезиран с претенции,
засягащи интереса на малолетно дете, тези
принципни положения, свързани с ограниченията в дейността на въззивната инстанция, не следва да се прилагат, тъй като
съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе, въззивният съд взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с искова молба от Т.Б. Т., с
която срещу Г.М.Д.
са предявени искове с правно основание чл.127а, ал.2 и
чл.150 от СК. В исковата молба ицщата твърди, че с
Решение № 215 по гр. д. №317/2016 г. по описа на РС Велики Преслав, влязло в
сила на 31.10.2016 г., е прекратен сключеният между нея и ответника граждански
брак като родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете М.Г. Д. са
предоставени на нея, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си в размер на 110,00 лева. Сочи, че нуждите за отглеждане на детето
нараснали, а от друга страна ответникът разполагал с финансова възможност да
заплаща издръжка в по-голям размер- 160 лева. Към настоящия момент тя работи в
гр. Шумен, а с детето живеят при родителите й в с. К., обл.
Шумен, поради което се налагало да пътува ежедневно като пътните разходи били
за нейна сметка. Твърди, че заедно с родителите си и двете си сестри е
израснала в Република И., където е завършила и средното си образование. По
време на барака си с ответника също са живеели в Италия в гр. Р., където се е
родил и синът им М.Г. Д., а понастоящем двете й сестри все още пребивавали в
същия град със семействата си. Ищцата заявява, че две години преди развода с
ответника, той подписал декларация, с която дал съгласието си детето им да
пътува само с майка си в чужбина, но впоследствие оттеглил това съгласие.
Изразява желание да пътува с детето на гости на сестрите си в Италия, за да
могат са поддържат контакти с роднините си и детето да опознава чужда култура. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде заменено липсващото съгласие на бащата
Г.Д. за издаване на паспорт, необходим за пътуване в чужбина на детето и за
даване разрешение, заместващо съгласието на ответника, детето да пътува в
чужбина- до Република Италия и обратно, придружено от майка си, ежегодно, в
периодите 01-20 април и 15 август-10 септември, за срок от пет години, считано от
влизане на решението в сила.
Ответната страна е
депозирала отговор, в който е взето отношение по претенциите на ищцата. Възразява
срещу претендирания размер на издръжка над 130 лева
като излага съображения в тази насока. По отношение исканията за даване на разрешение
за издаване на документ за самоличност и за пътувания на детето в чужбина
счита, че същите са неоснователни. В тази насока излага доводи, че уважаването
им не е в интерес на детето, защото условията за отглеждането му в Италия не са
добри, би се навредило на отношенията със сина му, както и на учебния процес с
оглед редовното посещение на учебните занятия. Сочи, че следва да се извърши
преценка на мястото и условията, при които детето ще пребивава в чужбина, както
и да се отчете действието на ищцата по отношение извеждането на детето извън
територията на страната след оттеглянето на неговото съгласие.
За да постанови обжалваното решение
районният съд е приел, че в интерес на малолетното дете М.Г. Д. е да пътува в
чужбина, за да продължи да поддържа контакти със свои роднини, да придобива
впечатления за културата на други държави и да затвърди чуждоезиковите
си познания. За тази своя преценка е взел предвид обстоятелствата, че майката Т.
Т. е трудово ангажирана в гр. Шумен; детето посещава
детска градина; двете сестри на ищцата живеят в Италия, както и
това, че ищцата е израснала в И., детето е пребивавало там и знае италиански
език. Приел е, че така определените времеви ограничения на пътуванията биха
охранили в достатъчна степен интереса на детето.
Настоящият състав, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по
делото доказателства, преценeни поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за
установено
от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че ищцата и ответникът са родители на детето М.Г. Д., ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. Р., И. като за това
обстоятелство е представено и
удостоверение за раждане на детето.
Няма
спор и от приложеното копие на Решение №215
по гр. д.
№ 317/2016 г. по описа на РС В. П. се установява, че бракът между родителите е прекратен, като родителските права спрямо детето са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти
между бащата и детето, постановено е бащата да плаща издръжка на малолетното си
дете в размер на 110 лева месечно. Решението е влязло в сила на 31.10.2016 г.
От
приложената по делото служебна бележка от Детска Градина „Първи юни“ с. К. с
изх. №30 се установява, че към 08.12.2017 г. детето М. Д. посещава това детско
заведение.
Видно
от представените копие на трудов договор №43/31.10.2017
г. и длъжностна характеристика на майката, тя работи по трудово правоотношение на длъжност
„общ работник“ в „Енпай трансформър
компонентс България“ ЕООД гр. Ш.н, с място на работа
в гр. Шумен като размерът на трудовото й възнаграждение е 650 лева.
От
приетите писмени доказателства- диплома за лиценз от 27.06.2008 г., издадена от
Средно общообразователно училище в гр. Ч., обл. Ф. Ч.,
И., резултат от изпит от 27.06.2008 г., уверение № 15/25.08.2016 г., издадено от
РИО Ш., се установява, че ищцата има завършено образование в Република И.,
което съответства на завършен десети клас.
Прието
като доказателство по делото е и пълномощно- декларация с рег. №4072 с нотариална
заверка на подписа от 29.08.2014 г. при С.Н.- нотариус с рег. №592 на НК, от
което се констатира, че на 29.08.2014 г. ответникът е дал съгласие за пътуване
на малолетното дете М. Д. с майката извън пределите на страната.
С нотариална покана рег. № 4247/17.09.2016 г.
на същия нотариус ответникът отправил уведомление до ищцата, че оттегля предоставеното
й пълномощно от 29.08.2014 г. и даденото с него съгласие за пътуване на детето
в чужбина като видно от направеното удостоверяване, поканата е връчена при
отказ на ищцата на 27.09.2016 г.
Ответникът
е представил доказателства, че е заплащал издръжката на
детето си, определена в бракоразводното решение, както и че е
подал сигнали до РП В. П. и МВР относно извеждането на детето извън пределите
на страната от майката въпреки оттегленото му съгласие.
Представена
е служебна бележка с изх. №27 от 17.05.2018 г. от Детска градина „Дружба“ гр. Ш.,
от която се установява, че към този момент детето М. Д. вече редовно посещава
посоченото детското заведение в гр. Шумен.
От събраните по делото гласни доказателства на
свидетелите Р.С./майка
на ищцата/ и В.М./сестра на ищцата/ се констатира, че ищцата се е преместила в
апартамента на родителите си в гр. Ш., където живее заедно с детето си. Поради
това е записала детето на детска градина в гр. Ш.. Прави ремонт в апартамента,
тъй като иска да остане да живее в Б.. На 30.09.2016 г. след развода ищцата
заминала с детето за И. със знанието на ответника като намерението й било да
остане да работи и живее там. По време на престоя в И. пребивавали в гр. Ч.,
където детето посещавало детска градина. С детето били отседнали в жилището на
свидетеля В.М., която към онзи момент също живеела в И.. По същото време и
ответникът бил в И. като работил на около 20 км разстояние, знаел къде се
намират ищцата и детето и ги посещавал. През пролетта на 2017 г. ищцата заедно
с детето се върнали в България, където можела да разчита на помощта на
родителите си. В гр. Ч. от 2000 г. живее и работи и сестрата на ищцата С.,
която е семейна и има две деца- момиче на 11 г. и момче на 14 г. Условията, при
които детето би пребивавало докато е на гости в И., са добри и в жилището на
сестра й има всичко необходимо за отглеждането му. Обикновено сестрата на
ищцата се прибирала със семейството си през лятото. В района на гр. Ч. живеят и
други роднини на ищцата. От разпита на свидетеля В.М.се установява, че ищцата
била уведомена от ответника за оттегленото му съгласие, но тя въпреки това
решила да опита дали пълномощното е валидно и дали може детето да пътува до И..
Във
въззивната инстанция е установено, че към настоящия
момент сестрата на ищцата В.М.се е завърнала от И. с намерението да остане в
България и работи в гр. Ш., което обстоятелство не се оспорва от страните.
От
показанията на свидетеля М. И. /баща на ответника/ се установява, че ищцата и
детето заминали за Република И. през есента на
Свидетелят
С. Д. заявява, че ответникът е оттеглил съгласието си за пътуване на детето в
чужбина, както и че ищцата е създавала пречки за осъществяване на режима на
лични отношения между бащата и детето.
От
социален доклад с изх. № ПР/Д-Н-ВП/16-001/12.03.2018 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ В.П., се установява, че след завръщането на майката с детето от И.
през 2017 г., отседнали в жилището на бабата и дядото по майчина линия в с. К.,
общ. В. П., което било обзаведено с необходимите мебели и електрически уреди, а
хигиенно- битовите условия били задоволителни. В заключителната част е
посочено, че детето е привързано към двамата си родители и към този момент се
отглежда от майката с подкрепата на бабата и дядото по майчина линия като
гостува на баща си според определения режим на лични контакти. Пред социалния работник
бащата е споделил, че е оттеглил пълномощното си поради факта, че майката не би
могла да полага адекватни грижи за детето в чужбина, условията там не са
подходящи за отглеждане и възпитаване на дете.
От социален доклад с изх. № ПР/Д-Н/157-001/16.11.2018
г. на Дирекция „Социално подпомагане“ Ш., изготвен след посещение на социален
работник на жилището, в което майката в момента пребивава заедно с детето, се
установява, че грижи за детето се полагат от майката, която е в състояние да
гарантира основните потребности на детето – здравни, образователни,
емоционални. Детето е записано на народни танци и английски език. Майката Т. Т.
работи като машинен оператор в гр. Ш. и получава трудово възнаграждение 620
лв., подпомагана е по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 40 лв. При посещение на
адреса, на който пребивават, се установило, че обитаваният от тях апартамент е
собственост на родителите на ищцата, състои се от две стаи, кухня и санитарен
възел. Жилището е обзаведено с необходимите мебели, а хигиенно- битовите
условия са добри. Пред социалния работник майката е заявила, че детето е
привързано и към баща си като го търси и желае да гостува при него, както и към
роднините си по майчина и бащина линия. В заключителната част е посочено, че майката
полага добри грижи за детето М. Д. като адекватно задоволява неговите
потребности.
Съобразно нормата на чл. 127а, ал.3
от СК по делото е изслушан бащата, който заявява, че не
желае да
бъде разрешено детето да пътува в чужбина. Поради това, че ищцата е извела
детето от България въпреки оттегленото му съгласие, излага опасенията си, че
майката няма да спази срока на пребиваване на детето в И.. Изтъква
съображенията си, че има вероятност детето да отседне на неизвестно за него
място и отново да се налага да го търси в И., както и че няма яснота относно
условията, при които детето ще пребивава докато е в И..
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
намира правното си основание в нормата на чл. 127а СК. Цитираната норма предвижда, че
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
последните не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна
съдебна администрация като при разрешаване на възникналия спор основен критерий
за преценка винаги е интересът на детето.
Между
страните е налице спор относно възможността на детето им да пътува до И.. Настоящият
състав намира, че в конкретния случай в интерес на детето е да пътува до И.. От
събраните по делото доказателства се установява, че преди да се разделят ищцата
и ответникът са живеели в И., където е роден синът им М. Д.. Преди завръщането
им в България детето е посещавало детска градина там и е придобило известни
познания по италиански език. Майката също е израснала в И. заедно със семейство
си, а към настоящия момент там пребивават други нейни роднини, включително
едната й сестра, която има две деца- момиче на 11 г. и момче на 14 г.. Искането
за пътуване е ограничено за времето от пет годни- два пъти годишно за конкретни
периоди от време през годината и до определена държава. С оглед на
това в интерес на детето е да му бъде предоставена възможността, пътувайки до И.,
да контактува със своите роднини, сред които са лелята и първите му братовчеди.
Не се споделя съображението, че предвид ранната възраст детето не би могло да
опознава чужда култура за разрешените периоди на пътуване. Възрастта на детето, сама по себе си не съставлява
пречка за това то да пътува до И., а временното му пребиваване при негови близки в
И. би допринесло за запазване връзката със страната, в която е родено и прекарало
първите години от живота си. По делото липсват доказателства, установяващи конкретни рискове за детето от негов
престой в държавата, в която живеят неговите близки роднини.
По
отношение твърденията на бащата Г.Д. относно опасността детето да бъде отведено
на място, където да бъде поставено в риск, се установи, че сестрата на ищцата
живее със семейството си в гр. Ч., тя и нейният съпруг са трудово ангажирани и
получават постоянни месечни доходи, а в жилището им има добри условия за
пребиваване на детето. Обстоятелството, че майката има роднини в И., не може да
доведе до извода, че съществува опасност детето да бъде изведено от страната и
да не бъде върнато. По делото се събраха доказателства, от които може да се
направи извод за намерението на майката да устрои живота си в България- има
постоянна работа, живее в апартамента на родителите си в гр. Ш., където
извършва ремонт. Детето от своя страна посещава редовно детска градина в гр. Ш.,
както и допълнителни курсове по народни танци и английски език. Изразеното
желание да пътуват до И. е свързано с гостуване при роднините им, което е
изводимо и от периодите, за които се иска разрешение.
Всяко дете се ползва с
гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в
различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия.
Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от чл. 10 от
Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република Б. е страна.
Обстоятелството, че сестрата на ищцата и семейството й се прибират за около
месец през лятото в Б. и поради това не е необходимо детето да пътува в
чужбина, за да поддържа връзката си с тях, като аргумент за отказ на исканото
разрешение, би довело до неоснователно ограничение на правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина. За тази своя
преценка съдът взе предвид и времевите и териториални ограничения, които
попадат в обхвата на искането- два пъти
годишно, в периодите от 01 април до 20 април /включително/ и от 15
август до 10 септември /включително/, в рамките на пет години, считано от
датата на влизане в сила на решението, до
Република И., като намира, че разрешение с посочените параметри охранява в
достатъчна степен личността и здравето на детето. Към настоящия момент
детето не е във възраст, в която посещава училище, а освен това времевите
периоди на исканото разрешение през годината биха съвпадали с лятната и част от
пролетната ваканция на детето, когато то започне да посещава училище, поради
което пътувания в посочените периоди не
биха рефлектирали и нарушили обичайния режим на обучение и живот на малолетното
дете.
Във връзка с изложеното, не се
споделя възражението на въззивника, че с факта на
извеждане на детето от страната ще бъде осуетена възможността му да осъществява
режима на лични отношения с него, определен от съда. Правото на свободно придвижване на гражданите на държавите- членки в ЕС може да бъде ограничавано само в
изключителни случаи, в които не попадат изложените от въззивника
доводи.
При
противоречие между интересите на детето и интересите на родителя, предимство
имат интересите на детето, а засегнатият родител следва да търпи това временно
ограничение на правата си. Както бе посочено по-горе, в случая е налице интерес
на детето М. Д. да пътува с майка си до И. и е налице основание за издаване на
исканото разрешение. В тази връзка, въззивният съд намира,
че при така определения с бракоразводното решение режим на лични контакти на
бащата с детето- всяка първа и трета събота и неделя на месеца с преспиване,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, и
предвид периодите, за които се иска разрешение, не биха се засегнали значително
и ограничили съществено правата на бащата- въззвинк.
При така определените периоди за пътуване на детето в И. не съществува вероятност
от емоционално отчуждение на детето от неговия баща, респ. прекъсване на
връзката му с близките по бащина линия. Доколкото съгласно определения режим
бащата има възможност да прекара с детето си един месец през лятото без той да
е конкретизиран, то предоставянето на разрешение при така очертаните периоди за
пътуване в И., не се намира в колизия с постановения режим на лични контакти.
От
доказателствата по делото се установи, че предишното пътуване на майката с
детето в И. е било свързано с плановете й да живее там, както и че ответникът е
знаел за пътуването й до И., поради което след развода е оттеглил съгласието си
детето да пътува в чужбина. От своя страна ищцата е пътувала с детето до Италия след
като е била уведомена за оттегленото съгласие. В хода на производството, бащата
акцентира върху това поведение на майката като обстоятелство, което следва да
се вземе предвид при преценка основателността на претенцията. В тази насока
следва да бъде съобразена отговорността на майката, включваща задължението за спазване
на съдебното решение по чл. 127а, ал.
2 от СК, както и възможността след сезирането на надлежните органи да
бъде осъществен контрол върху действията на съответния родител при неизпълнение
на решението по реда на международната правна помощ. В този смисъл налице е
друг ред за защита и санкциониране поведението на родител при неспазване
решението по чл. 127а, ал.
2 от СК, поради което опасенията на бащата за предполагаемо бъдещо
такова поведение не могат да обусловят отказ на исканото разрешение. За тази
своя преценка съдът взе предвид и настъпилата промяна в обстоятелствата,
касаещи намерението на майката при предишното пътуване да остане да живее в И.
и плановете й към настоящия момент да устрои живота си в Б., както и това, че
опасенията на бащата, поради които е оттеглил съгласието си и се противопоставя
на искането, са по съображения, касаещи по- скоро постоянно пребиваване на
детето в И..
Предвид
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/
03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително
за съдилищата, за да може да бъде гарантирано опазването на най- добрия интерес
на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да
бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в
място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия
или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното
решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е
извън пределите на Б.- в държави, с които България няма сключени договори
за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно
от светското, поради което българската държава не би могла да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за
лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането на детето зад граница. Настоящият съдебен състав счита, че в съответствие с изложените разяснения
е да бъде дадено заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето до И. като държава- членка на Европейския съюз.
Направените
изводи относно пътувания до определена държава и за определен период от време
са съобразени със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана
в цитираното тълкувателно решение, и по отношение приетото в него, че изискването
за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. Възможните
ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на
чл. 127а СК,
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само
гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да
стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. В същото
решение е посочено още, че в случаите на краткосрочно пътуване на детето в
чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако
пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи
това временно ограничаване на правата си.
С
оглед гореизложеното настоящата инстанция счита, че преценено в конкретния случай съобразно установените по делото обстоятелства,
в интерес на детето е даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за
издаване на необходимите документи за пътуването му в чужбина и за пътуване на детето извън пределите на Република Б.- до И. два пъти годишно в периода от 01 до 20
април /включително/ и от 15 август до 10 септември /включително/ за времето от
пет години, считано от влизане на решението в сила. Като е достигнал до същия
извод, първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода от спора, на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените от нея съдебни разноски за въззивната
инстанция в размер на 250 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък и договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№191/18.06.2018 г. постановено по гр. д. № 89/2018 г. по описа на РС В. П. в частта, в която на основание
чл.127а, ал.2 вр. ал.1 от СК е допуснато издаването
на паспорт на малолетния М.Г. Д. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Р.,
Република И., по заявление, подадено само от майката Т.Б. Т. с ЕГН **********,***,
без съгласието на другия родител Г.М.Д. с ЕГН **********,*** и е разрешено М.Г.
Д. да пътува в период от пет години, считано от датата на влизане в сила на
решението, извън границите на Република Б.- до Република И.- два пъти
годишно, в периодите от 01 април до 20 април /включително/ и от 15
август до 10 септември /включително/, заедно с родителя си Т.Б. Т., без
съгласието на другия родител Г.М.Д..
ОСЪЖДА Г.М.Д. да
заплати на Т.Б. Т., сумата от 250
(двеста и петдесет лева)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Първоинстанцинното решение в
останалата част е влязло в сила.
Председател: Членове: 1.
2.