Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 04. 01. 2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 04. 12. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
М. Величков въззивно гражданско дело № 556 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 3826 от
24. 04. 2018г., постановено по гр. д. № 201712101157 / 2017г. по описа на Благоевградския
районен съд:
Е осъден С.Д.Д. *** да заплати на Б.Д.Ш. сумата от 500,00 лева
(петстотин лева) - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени страх,
безпокойство, болка и страдание, причинени на 16. 02. 2017 г., в следствие
ухапване от куче, женско, едро, бяло на цвят с кафяви петна, на име „***“,
собственост на С.Д.Д., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22 .05. 2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди над уважения размер от
500,00 лева (петстотин лева) до пълния предявен размер от 1500,00 лева (хиляда
и петстотин лева), е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С решението е
осъден С.Д.Д. да заплати на Б.Д.Ш. сумата от 216,67 лева (двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторени разноски
съобразно уважената част от иска.
Недоволни от
решението са останали и двете страни:
- Адвокат Ц.Р., като пълномощник на Б.Д.Ш.
е обжалвала решението, в частта му, с която искът е отхвърлен за горницата над
500лв. до 1500лв. като неоснователен и недоказан и в частта му за присъдените
разноски. Моли то да бъде отменено в тази част като неправилно и
незаконосъобразно и предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, както и да
му се присъдят разноски в пълен размер. Пред Пернишкия окръжен съд адвокат Ц.Р.
е депозирала писмено становище, с което поддържа жалбата си и оспорва жалбата
на противната страна. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Адвокат В.У., като
пълномощник на С.Д. е подала писмен отговор срещу въззивната
жалба. С него я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважения, а обжалваното решение в тази му част да бъде потвърдено като правилно
и законосъбразно. Поддържа това си становище и в
съдебно заседание.
- Адвокат В.У., като пълномощник на С.Д. е
обжалвала решението в частта му, с която С.Д. е осъден да заплати на Б.Д.Ш.
сумата от 500,00 лева (петстотин лева) - обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени страх, безпокойство, болка и страдание, причинени на 16. 02. 2017
г., в следствие ухапване от куче, женско, едро, бяло на цвят с кафяви петна, на
име „***“, собственост на С.Д.Д., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22 .05. 2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъден да му заплати сумата
216,67лв. разноски. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречение
със събраните по делото доказателства, и искът в тази му част да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Моли
да да й се присъдят направените по делото разноски.
- Насрещната страна по тази въззивна жалба – Б.Д.Ш., чрез адвокат Ц.Р., не е депозирала
писмен отговор по тази жалба. В писменото си становище, депозирано пред
Пернишкия окръжен съд я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността
на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Обжалваното
решение не се явява нищожно, както и не се явява
недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното
в жалбите.
Изхождайки от
доводите във въззивните жалби и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Ищецът Б.Д.Ш.,
живее със семейството си в ***, като ползва гараж за автомобила
си, който се намира пред блок *. Ответникът С.Д.Д. живее в същия квартал в блок *, който се намира в близост до ползвания от ищеца гараж. Видно от писмо
изх. № 94 - 00 – 989 / 14. 09. 2017г. на община Благоевград /л.82 от първоинстанционното дело/ - в регистъра на община
Благоевград за домашни любимци под № *** е
регистрирано куче с име ***, което е собственост на С.Д.,***. Кучето е по –
едро от средното, няма конкретна порода, женско,
бяло, с кафяви петна и се отглежда в
колибка до блок *, но не се връзва и се движи където
си пожелае. Към някои хора то е благоразположено, но към други се е случвало да
проявява агресия. В тази връзка ищецът е
изпращал могократно писмени жалби и сигнали до община
Брагоевград, че не се спазват нормативните правила за
отглеждане на кучето, но ефект не е имало /л.57 и сл. от първоинстанционното
дело/.
На 16. 02. 2017г.
към 06.00ч. ищецът и синът му – свидетелят В.Б. Ш. тръгнали до техен
наследствен имот в гр. ***, за да проверят дали има щети от зимния студ. Пръв
пред гаража пристигнал ищецът Б.Ш. и започнал да отключва и отваря вратата. В
момента, в който я отварял, кучето на ответника се спуснало отзад и го захапало
по задно – вътрешната повършност в долната трета на
лявата подбедрица. Ищецът извикал от болка, а кучето
побягнало и се скрило. Тези факти били възприети непосредствено от приближаващи
се свидетел В. Ш.. Ищецът си повдигнал панталона и В. Ш. видял малко кръв и две
повърхностни ранички по подбедрицата
на левия крак. Двамата се върнали в дома си където разказали за случилото се на
свидетелката М.Ж.П. – съпруга на ищеца и майка на В.. П. промила и обработила с
риванол и йодасепт двете ранички
над глезена на левия крак, поставила лепенка и дала болкоуспокояващо на съпруга
си. След това ищецът и сина му отишли до наследствения имот в гр. ***, като
шофирал синът В., тъй като баща му имал болки в областта на ухапаното място.
На другия ден
ищецът посетил д-р Я.М.З. – съдебен лекар. В издаденото от последния медицинско
свидетелство № ***, била описана следната кратка анамнеза и обективна находка :
„На 16. 02. 2017 рано сутринта към 06часа излязъл от дома. Малко – по късно при
отваряне на вратата на гаража за лекия автомобил, находящ
се близо до блока му е нападнат в гръб от сравнително голямо куче, което го
захапало отзад по подбедрицата на левия крак. След
това кучето побягнало лаейки към колибката, която е наблизо. Почувствал болка в
областта на лявата подбедрица, която постепенно
отминава.“. Обективна находка: „По задно – вътрешната повършност
в долната трета на лявата подбедрица се виждат две
косо разположени на 5 см. едно от друго кръгловати
охлузвания, с диаметър по 4-5мм. По предното е по – повърхностно розово-червеникаво на цвят, а по задното е покрито с тънка,
неравна тъмночервена коричка.“ Лекарят е отбелязал, че установеното травматично
увреждане е причинило болка и страдание и е възможно да се получи по начин,
съобщен от освидетелствания в предварителните сведения.
Видно от
заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р Я.М.З.,
която съдът възприема като обективна и компетентно дадена, тъй като
кореспондира с останалите доказателства по делото –„Установените охлузвания, не
са наложили квалифицирана медицинска обработка или увредили функция или орган у
пострадалия, и по своято медико – биологичен критерий
са причинили: болка и страдание, изразяващи се в незначително силна болка на
мястото на увреждането, по времето на и непосредствено след инцидента, като
постепенно отзвучаваща за около една седмица. Уврежданията е възможно да са
причинени по начин и време, посочени в исковата молба на ищеца.“
След ухапването от
кучето ищецът се оплаквал няколко дни от болки в крака, събуждал се ношем, било му неприятно, пиел панадол
и аулин и му останала психическа травма - страх да не
би при отваряне на гаража да бъде нападнат от същото куче и най - вече кучето
да не нападне малкия му син, който бил ученик.
След инцидента, на
28. 02. 2017г., от община Благоевград бил съставен акт за установяване на
административно нарушение срещу С.Д., затова, че на 28. 02. 2017г. около
14.00ч., отглежда куче пред блок *, в къщичка, построена в дворното
пространство, като кучето домашен любимец се оставя без надзор и може да
застраши здравето на хора и животни. Въз основа на този АУАН е било постановено
Наказателно постановление № 64 / 31. 03. 2017г. от кмета на община Благоевград,
с което на С.Д. му е наложено административно наказание санкция в размер на
100лв.
Пернишкият
окръжен съд не възприема доводите във въззивната
жалба на С.Д., че по делото не било доказано именно кучето *** /***/ да е
ухапало ищеца, както и че Районен съд – гр. Благоевград не е обсъдил
свидетелските показания на ангажирание от Д.
свидетели – че кучето не е агресивно и че за него се грижат много хора. В тази
насока съдът следва да отбележи, че по делото категорично се установява, че
кучето *** е регистрирано в община Благоевград, като домашен любимец на С.Д..
Какви са били мотивите на ответника да направи тази регистрация е без значение
по делото, но след като Д. е собственик на кучето, то същият отговаря по реда
на чл. 50 от ЗЗД за причинените от кучето вреди. Това, че и други хора дават
храна на кучето и то ходи с тях из квартала, не освобождава ответника от
отговорност, още повече, че в конкретния казус няма възражение от негова страна
на 16. 02. 2017г., около 06. 00ч. той да е предоставял кучето под надзора на
конкретен човек. Дори и това да беше така, то щеще да
възникне солидарна отговорност. Свидетелите В.И.П., Р.Г.К. и Е.В.Я., твърдят че
кучето не е агресивно, но съдът възприема техните свидетелски показания като
субективни тъй като те са в приятелски отношения с кучето и некореспондиращи с
всички останали доказателства по делото. От свидетелските показания на В.А.В.
се установява, че кучето проявява агресия към някои хора, както и че знае за
ухапването на ищеца от същото куче. Неговите свидетелски показания кореспондират
с тези на М.Ж.П. и В.Б. Ш., събраните по делото писмени доказателства –
многобройни жалби от ищеца до община Благоевград, включително и жалба от трети
лица – Т.С.Ч. и М.С.Ч., както и със свидетелските показания на К. Д. *** – че е
разговарял с г-н Д. относно жалбите и му е казвал да вземе мерки и да отглежда
кучето по Наредбата на общината. С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд по
реда на чл. 172 от ГПК възприема изцяло свидетелските показания на М.Ж.П. и В.Б.
Ш. – първата съпруга на ищеца, а вторият негов син. Именно от свидетелските
показания на В. Ш. се установява, че кучето *** е ухапало баща му отзад по
левия крак. Това се установява и от приложеното медицинско удостоверение и
заключение на съдебно – медицинската експертиза – че установените ранички са по задно
– вътрешната повърхност в долната трета на лявата подбедрица.
Освен
това по делото няма никакви доказателства за съпричиняване
на вродоносния резултат от страна на ищеца. Напротив
- установява се, че той се е бил навел да застопори
отворената врата на гаража, когато изневидeлица е бил нападнат в гръб от кучето и ухапан отзад по
левия крак.
Следователно
искът се явява основателен.
По отношение
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Изхождайки от разпоредбта на чл.52 от ЗЗД и от тази на раздел II от ПП № 4 от 23. 12. 1968г. на ВС на РБ-я, от конкретния
внезапният начин на причиняването на увреждането, от характера и големината на
получените наранявания – две кръгловати охлузвания с
диаметър по 4-5мм., от продължителността на възстановителния период – около
една седмица, от обстоятелството, че се касае за незначителна болка, от липсата
от необходимост ищецът да потърси медицинска помощ, от обстоятелството, че се
касае за здрав мъж на ** години, за когото няма данни за заболявания, от
липсата на вредни последици за ищеца освен страха да не го нападне отново
кучето, когато отваря гаража, от размера на минималната работна заплата за
страната, която сега 560лв., а към момента на
увреждането е била в размер на 460лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата
от 500лв. би обезщетила ищеца изцяло за претърпените от него неимуществени
вреди. Върху тази сума се дължат законни лихви, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане /чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
Доводите на ищеца
/жалбоподател/, че този размер е занижен, както и доводите на ответника
/жалбоподател/, че този размер е завишен, не се приемат от Пернишкия окръжен
съд.
Следователно и
двете жалби се явяват неоснователни, поради което решението в обжалваните му
части /т.е. изцяло/ следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради
съвпадение мотивите на въззивния с тези на районнния съд, като Пернишкият окръжен съд възприема по
реда на чл. 272 от ГПК аргументираните доводи на Благоевградския районен съд.
С оглед изхода по
делото направените разноски от страните пред Пернишкия окръжен съд следва да
останат, така, както са направени.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 3826 от 24. 04. 2018г., постановено по гр. д. №
201712101157 / 2017г. по описа на Благоевградския районен съд, в обжалваните му части.
Направените пред
Пернишкия окръжен съд разноски от страните, остават в тяхна тежест, така, както
са направени.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.