Определение по дело №181/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1140
Дата: 1 юни 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330100181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1140 /1.6.2020г.

гр. Ямбол , 01.06.2020 г.

 

Ямболският районен съд,                                      ХV- ти  граждански състав

На 01.06                                                                                                  2020 година 

В закрито заседание в следния състав:                                               

 

                                                                     Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдия Христова

гр.  дело № 181  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано по искова молба на „ЕВН Елекстоснабдяване“ЕАД, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Д.Г.Н. съществуването на вземането на ищеца за сумите по  по ч.гр.д. № 3716/2019 год. на ЯРС. 

            След като се запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д. № 3716/2019 год.съдът намери, че предявеният по делото иск е недопустим, защото за ищецът липсва правен интерес от същия, а мотивите за този правен извод са следните:

            Още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е посочил адрес за връзване на книжата на ответника в гр. Стралджа, ул. Хемус №8 – А- 2. Видно от изготвената справка по Наредба №14/2009 год., длъжникът в заповедното производство има регистрирани постоянен и настоящ адрес, които  не съвпадат с посочения. За да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, следва да бъде изчерпана възможността длъжникът да бъде призован на всички тези адреси, т.е. освен на регистрираните такива и на посочените от заявителя  - чл.47,ал.1,изр.1 от ГПК. В процесния случай процедурата не е изпълнена . Ето защо и исковият съд приема, че не е налице и хипотезата на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК.  Редовността на призоваването на длъжника в заповедното производство е част от допустимостта на предявения иск по чл.422 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно./в този смисъл и Определение от 09.05.2018 год. , постановено по в.ч.г.р.д. №126/2018 г. на ЯОС/.

С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска. Ищецът следва да се уведоми, че в процесния случай  внесената държавна такса подлежи на връщане.

Водим от горните мотиви, ЯРС

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

Прекратява производството по гр.  дело № 181/2020 год. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.

           След влизане в сила на определението, същото да се докладва по заповедното производство.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: