Решение по дело №438/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 493
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20227150700438
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

   493/13.6.2022г.

 

гр. Пазарджик, ….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 438 по описа за 2022 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Витоша“, ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ № 59, представлявано от управителя М. И. М., срещу решение № 33 от 02.03.2022 год. постановено по административно-наказателно дело № 514 от 2021 год. на Районен съд - Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2100049 от 10.12.2021 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната му. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството адвокат П. Х., поддържа жалбата и твърди, че към момента на извършване на проверката работниците са се обучавали, а не са извършвали трудова дейност. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Не поддържа искането си за присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Т. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пазарджик, ХII-ти състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Велинград е образувано по жалбата на „Мид Биотрейд“ ЕООД срещу наказателно постановление № 13-2100049 от 10.12.2021 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка чл. 414, ал. 3 от същия, във връзка с извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. В съответствие с представените доказателства е прието за установено, че на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2100049 от 05.10.2021 год., за това че на 08.07.2021 год., около 10.30 часа, в обект на контрол „Цех за преработка на диворастящи гъби и плодове“, гр. Ракитово, м. „Гърбът“, управителят е допуснал до работа като „общ работник“ лицето С. Д. М., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП). Нарушението е установено при извършена съвместна проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, сектор „ПИП“ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, „Българска агенция по безопасност на храните“ и Централно управление на Национална агенция по приходите. Резултатите от извършената контролна дейност са обективирани в констативен протокол от 08.07.2021 год., със списък на установените на място лица, извършващи трудова дейност в посочения цех. От извършена проверка в периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год. на документи от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик е установено, че С. М. е допуснат до работа без работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като договорът на лицето е регистриран със справка на 09.07.2021 год., в 17.47 часа в ТД на НАП. Въз основа на акта за установеното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

За изясняване на фактите по делото, първоинстанционният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на свидетелите: Г. В. М.-старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, в качеството й на съставител на АУАН № 13-2100049 от 05.10.2021 год., Т. Д. и В. Д.-и двете лица са участвали при извършване на проверката по документи на дружеството в периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год., М. Я. и Ц. К. – и двамата работници в дружеството, както и С. М..

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, в предписаната от закона форма и срок, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпореди. Приел е за безспорно извършеното нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От показанията на актосъставителя и на свидетелите Дъбова и Дачева, кредитирани от съда като обективно и безпристрастно дадени, е прието за доказано, че С. М. е бил допуснат до работа без преди това да му бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е разпитан и М., който е заявил, че е подписал трудов договор на 08.07.2021 год. сутринта и непосредствено след това е започнал да престира труд в цеха за гъби. Тези обстоятелства се потвърждават от представената по делото декларация от управителя на дружеството, в която е заявено, че всички трудови договори, сключени на 08.07.2021 год. с работниците в дружеството са подписани около 08.00 часа, преди започване на работния процес, т.е. преди извършване на проверката. Съдът е приел за безспорно установено извършеното нарушение, а именно, че трудовият договор е подписан на 08.07.2021 год., преди проверката, и че непосредствено след сключването му М. е започнал да престира труд в цеха за гъби без да му е връчено уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, предвид изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ.

Решението е правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и да прекрати производството. От доказателствата по делото е видно, че към констативния протокол от извършената проверка на място на 08.07.2021 год. е приложен списък на лицата, извършващи трудова дейност в цеха за преработка на диворастящи гъби и горски плодове, сред които е и С. М.. Отделно от това, при извършена проверка по документи, служители на Д „ИТ“ са установили, че сключеният между „Мид Биотрейд“ ЕООД и С. М. договор е регистриран със справка в ТД на НАП на 09.07.2021 год., в 17.47 часа, което е след извършената проверка на място. Иначе казано, на дружеството са извършени две проверки – на място и по документи, поради което и в констативния протокол от 08.07.2021 год. не е изрично посочено, че е установено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Същото е констатирано при извършената проверка по документи, като обобщените резултати от двете са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2123104 от 05.10.2021 год. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че нарушението не може да бъде доказано, тъй като в протокола, на който се е позовал органът при издаване на наказателното постановление, не са били посочени конкретни признаци на нарушението, нарушителят и лицата, за които се отнася.

Неотносимо към установяване на извършеното нарушение е твърдението в касационната жалба, че към момента на проверката не е проверено дали е имало новопостъпили работници в същия ден, изисква ли се обучение за тях, какво е то и кой го извършва и др. Видно от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 от чл. 63 от КТ, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (чл. 63, ал. 1 от КТ). Безспорно е установено, че С. М. е заварен да работи в цеха за преработка на гъби, което е описано в констативния протокол от 08.07.2021 год., представен е и трудов договор от 08.07.2021 год., сключен между него и дружеството, в който не е описано, че служителят подлежи на обучение и при какви условия. От друга страна, управителят на търговското дружество е подписал декларация, в която е заявил, че всички трудови договори са подписани от работниците около 08.00 часа, преди започване на работния процес. Иначе казано, твърденията на касатора, че проверяващите не са установили дали е имало сключени трудови договори към момента на проверката, какъв е техният предмет, правно основание и длъжностна характеристика, е ирелевантно (доказано е по делото), доколкото спорът се свежда до това, дали работникът е допуснат до работа без преди това да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Именно това е било обект на проверката извършена от служители на Д „ИТ“, в периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год., при която е установено, че намереното да работи в цеха лице – С. М., е допуснат до работа без да му бъде предоставено копие от уведомлението, тъй като договорът е регистриран със справка на 09.07.2021 год. в 17.47 часа. Вмененото на дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Фактът на наличието на трудово правоотношение към 08.07.2021 год. не е спорен. Правилно районният съд приема, че в АУАН и НП се съдържат описание на всички елементи от състава на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че нарушението не касае възникването на трудово правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични писмени доказателства, респ. за законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно описание. В тази връзка и твърдението в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения се явява неоснователно.

Не е налице и твърдяното нарушено право на защита на касационния жалбоподател. От доказателствата по делото се установява, че дружеството е участвало във всички фази на производството и е имало възможността адекватно да реализира защитата си. Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 год., „Мид Биотрейд“ ЕООД е било представлявано от адвокат Х., който е участвал лично в съдебните прения, изразил е становище по съществото на спора и е поискал срок за представяне на писмена защита. Писмената защита е в интерес на страните и се предоставя срок от съда само по тяхно искане, какъвто е настоящият случай.

Неоснователно е твърдението на дружеството-касатор, ченса налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажно. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е изрично изключено от законодателя от кръга на нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена разпоредба за маловажност на нарушението – по арг. на чл. 415в, ал. 2 от КТ, което сочи на степента на обществената опасност на процесните деяния, респ. значимостта на охраняваните права. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, се явява обща спрямо специалната на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изрично изключва възможността за квалифициране на нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от посочения и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ като маловажни.

По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция

 

 

по труда“, гр. София, възнаграждение в определен от съда размер, възлизащ на 80,00 (осемдесет) лева, за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, ХII-ти състав

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 02.03.2022 год. постановено по административно-наказателно дело дело № 514 от 2021 год. на Районен съд – Велинград.

ОСЪЖДА „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ № 59, представлявано от управителя М. И. М., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

 

 

                     2. (П)