Р Е Ш Е Н И Е
№ 493/13.6.2022г.
гр. Пазарджик, ….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на единадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева к.а.н. дело № 438 по описа за 2022 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба на „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н “Витоша“, ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ №
59, представлявано от управителя М. И. М., срещу решение № 33 от 02.03.2022 год.
постановено по административно-наказателно дело № 514 от 2021 год. на Районен съд
- Велинград, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-2100049 от 10.12.2021 год. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон, по които се
претендира отмяната му. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание,
процесуалният представител на дружеството адвокат П. Х., поддържа жалбата и твърди,
че към момента на извършване на проверката работниците са се обучавали, а не са
извършвали трудова дейност. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт. Не
поддържа искането си за присъждане на разноски.
Ответникът
– директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, в представено
писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Т. оспорва
касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за
присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Пазарджик, ХII-ти състав, намира касационната жалба за допустима, като
подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана
по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред Районен съд - Велинград е образувано по жалбата на „Мид Биотрейд“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 13-2100049 от 10.12.2021 год. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда (КТ), във връзка чл. 414, ал. 3 от същия, във връзка с
извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ,
му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
В съответствие с представените доказателства е прието за установено, че на
дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
13-2100049 от 05.10.2021 год., за това че на 08.07.2021 год., около 10.30 часа,
в обект на контрол „Цех за преработка на диворастящи гъби и плодове“, гр.
Ракитово, м. „Гърбът“, управителят е допуснал до работа като „общ работник“
лицето С. Д. М., без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД
на НАП). Нарушението е установено при извършена съвместна проверка от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, сектор „ПИП“ – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, „Българска агенция по
безопасност на храните“ и Централно управление на Национална агенция по
приходите. Резултатите от извършената контролна дейност са обективирани в
констативен протокол от 08.07.2021 год., със списък на установените на място
лица, извършващи трудова дейност в посочения цех. От извършена проверка в
периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год. на документи от инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик е установено, че С. М. е допуснат до работа
без работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, тъй като договорът на лицето е регистриран със
справка на 09.07.2021 год., в 17.47 часа в ТД на НАП. Въз основа на акта за
установеното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.
За
изясняване на фактите по делото, първоинстанционният съд е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на свидетелите: Г.
В. М.-старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, в
качеството й на съставител на АУАН № 13-2100049 от 05.10.2021 год., Т. Д. и В.
Д.-и двете лица са участвали при извършване на проверката по документи на
дружеството в периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год., М. Я. и Ц. К. – и
двамата работници в дружеството, както и С. М..
За да
потвърди наказателното постановление съдът е приел, че атакуваният административен
акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, в предписаната от закона форма и срок, без да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпореди. Приел е за безспорно извършеното нарушение,
установен е нарушителят и неговата вина. От показанията на актосъставителя и на
свидетелите Дъбова и Дачева, кредитирани от
съда като обективно и безпристрастно дадени, е прието за доказано, че С. М. е
бил допуснат до работа без преди това да му бъде връчено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По делото е разпитан и М., който
е заявил, че е подписал трудов договор на 08.07.2021 год. сутринта и
непосредствено след това е започнал да престира труд в цеха за гъби. Тези
обстоятелства се потвърждават от представената по делото декларация от
управителя на дружеството, в която е заявено, че всички трудови договори,
сключени на 08.07.2021 год. с работниците в дружеството са подписани около
08.00 часа, преди започване на работния процес, т.е. преди извършване на
проверката. Съдът е приел за безспорно установено извършеното нарушение, а
именно, че трудовият договор е подписан на 08.07.2021 год., преди проверката, и
че непосредствено след сключването му М. е започнал да престира труд в цеха за
гъби без да му е връчено уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Съдът е посочил,
че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ.
Решението
е правилно.
Неоснователно
е твърдението на касатора, че административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и да прекрати производството. От
доказателствата по делото е видно, че към констативния протокол от извършената проверка
на място на 08.07.2021 год. е приложен списък на лицата, извършващи трудова
дейност в цеха за преработка на диворастящи гъби и горски плодове, сред които е
и С. М.. Отделно от това, при извършена проверка по документи, служители на Д „ИТ“
са установили, че сключеният между „Мид Биотрейд“ ЕООД и С. М. договор е
регистриран със справка в ТД на НАП на 09.07.2021 год., в 17.47 часа, което е
след извършената проверка на място. Иначе казано, на дружеството са извършени
две проверки – на място и по документи, поради което и в констативния протокол
от 08.07.2021 год. не е изрично посочено, че е установено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ. Същото е констатирано при извършената проверка по документи, като
обобщените резултати от двете са обективирани в протокол за извършена проверка
№ ПР2123104 от 05.10.2021 год. В тази връзка е неоснователно твърдението на
касатора, че нарушението не може да бъде доказано, тъй като в протокола, на
който се е позовал органът при издаване на наказателното постановление, не са били
посочени конкретни признаци на нарушението, нарушителят и лицата, за които се
отнася.
Неотносимо
към установяване на извършеното нарушение е твърдението в касационната жалба,
че към момента на проверката не е проверено дали е имало новопостъпили
работници в същия ден, изисква ли се обучение за тях, какво е то и кой го
извършва и др. Видно от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1 от чл. 63 от КТ, а именно екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (чл.
63, ал. 1 от КТ). Безспорно е установено, че С. М. е заварен да работи в цеха
за преработка на гъби, което е описано в констативния протокол от 08.07.2021 год.,
представен е и трудов договор от 08.07.2021 год., сключен между него и
дружеството, в който не е описано, че служителят подлежи на обучение и при
какви условия. От друга страна, управителят на търговското дружество е подписал
декларация, в която е заявил, че всички трудови договори са подписани от
работниците около 08.00 часа, преди започване на работния процес. Иначе казано,
твърденията на касатора, че проверяващите не са установили дали е имало
сключени трудови договори към момента на проверката, какъв е техният предмет,
правно основание и длъжностна характеристика, е ирелевантно (доказано е по
делото), доколкото спорът се свежда до това, дали работникът е допуснат до
работа без преди това да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Именно това е било обект на проверката извършена от
служители на Д „ИТ“, в периода от 20.09.2021 год. до 04.10.2021 год., при която
е установено, че намереното да работи в цеха лице – С. М., е допуснат до работа
без да му бъде предоставено копие от уведомлението, тъй като договорът е
регистриран със справка на 09.07.2021 год. в 17.47 часа. Вмененото на
дружеството административно нарушение се състои в нарушаване на забраната по
чл. 63, ал. 2 от КТ. Фактът на наличието на трудово правоотношение към 08.07.2021
год. не е спорен. Правилно районният съд приема, че в АУАН и НП се съдържат
описание на всички елементи от състава на конкретното нарушение, предвид
обстоятелството, че нарушението не касае възникването на трудово
правоотношение, което не се оспорва и за което по преписката са налични писмени
доказателства, респ. за законосъобразността на НП не се изисква тяхното пълно
описание. В тази връзка и твърдението в касационната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения се явява неоснователно.
Не е
налице и твърдяното нарушено право на защита на касационния жалбоподател. От
доказателствата по делото се установява, че дружеството е участвало във всички
фази на производството и е имало възможността адекватно да реализира защитата
си. Видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 год.,
„Мид Биотрейд“ ЕООД е било представлявано от адвокат Х., който е участвал лично
в съдебните прения, изразил е становище по съществото на спора и е поискал срок
за представяне на писмена защита. Писмената защита е в интерес на страните и се
предоставя срок от съда само по тяхно искане, какъвто е настоящият случай.
Неоснователно е
твърдението на дружеството-касатор, ченса налице предпоставките за
квалифициране на процесното нарушение като маловажно. Нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, е изрично изключено от законодателя от
кръга на нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена разпоредба за
маловажност на нарушението – по арг. на чл. 415в, ал. 2 от КТ, което сочи на
степента на обществената опасност на процесните деяния, респ. значимостта на
охраняваните права. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, се явява обща спрямо
специалната на чл. 415в, ал. 2 КТ, която изрично изключва възможността за квалифициране
на нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от посочения и чл.
63, ал. 1 и ал. 2 от КТ като маловажни.
По
изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение е правилно и при
постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни
основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна
обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на
доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с
приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
връзка с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, гр. София, възнаграждение в
определен от съда размер, възлизащ на 80,00 (осемдесет) лева, за настоящата
съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, ХII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 02.03.2022 год. постановено
по административно-наказателно дело дело № 514 от 2021 год. на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА „Мид Биотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. „Бояна“, бул. „Ал. Пушкин“ № 59, представлявано
от управителя М. И. М., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, гр. София, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)