№ 791
гр. Горна Оряховица, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20234120100223 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от И. С. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. С., ул. *** чрез пълномощника адв. К. Г. С. от ВТАК, със съдебен
адрес: гр. В.Т., ул. *** срещу „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р..
Предявен е иск на основание чл.200, ал. 1 и иск по чл.200, ал. 3 от КТ ,
иск 217 КТ да бъде осъдено ответното дружество „Корадо България“ АД,
ЕИК *********** да заплати на ищеца И. С. М. обезщетение в размер на 250
000 лева (двеста и петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва от
20.05.2021г. до окончателното изплащане, за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, резултат от трудова злополука при извършване на
работа при ответника на 20.05.2021г., както и да заплати сумата от 3382,63
лева (три хиляди триста осемдесет и два лева, шестдесет и три стотинки),
ведно с лихвите от завеждане на иска, разходи за лечение и рехабилитация.
Да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение на ищеца за
оставане без доходи от м. октомври 2022г. до завеждане на иска, по 1500 лева
месечно и да заплаща по 1500 лева месечно до започване на работа, а при
започване на работа да заплаща разликата от получаваната работна заплата,
получавана на длъжността преди трудовата злополука 1500 лева. Претендират
се разноски. В исковата молба и уточняващата молба от 02.02.2023г. се
твърди, че И. С. М. е претърпял трудова злополука на 20.05.2021г., причинена
от внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с работа
в интерес на работодателя „Корадо България“ АД. На посочената дата ищецът
е бил на работа от 05:30 ч. до 14:00 ч.. Твърди се, че около 21:00 ч. е бил
повикан на работа от началник-смяна, за да помогне при отстраняването на
проблем на машина за производство на конвектори за радиатори тип 11.
1
Около 21:10 ч. ищецът бръква с лявата си ръка пред щанцата на машината, за
да провери работи ли мотор на форшуба. Същият дава команда на лицето И.
И. да пусне помпите. Вместо помпите е включен хода на щанцата, която
притиска ръката му, счупва долните части на лакътната, лъчевата кост,
китката и дланта на ръката. Твърди се, че във връзка с гореизложеното е
направен опит да се прикрие трудовата злополука. Ищецът подал декларация
вх. №5104-04-25 от 04.04.2022 г. при ТП на НОИ – Велико Търново, след
което било проведено разследване на злополуката, за което бил съставен
Протокол №5103-04-6 от 10.05.2022г. от ТП на НОИ – Велико Търново.
Трудовата злополука била призната с Разпореждане №5104-04-26 от
16.05.2022 г. на ТП на НОИ – Велико Търново. След настъпване на трудовата
злополука за ищеца последвали множество хоспитализации, като първата
била към датата на инцидента – 20.05.2021г. Всички те били свързани с
разходи за медикаментозно, оперативно и рехабилитационно лечение и
възлизали на сума в размер на 3382,63 лева, която той претендира да му бъде
възстановена от ответното дружество, ведно с лихвите от завеждане на иска.
Възстановяването след злополуката продължило и след хоспитализациите,
което било свързано с продължителна рехабилитация и поддържащо лечение,
поради което И. С. М. бил дълго време в отпуск по болест, без да се завръща
на работа, до 13.07.2022г. Твърди се, че по време на рехабилитационното
лечение били установени и други заболявания - захарен диабет и артериална
хипертония. Твърди се, че и към настоящия момент трудоспособността му е
нарушена и намалена, че придобитите при стреса допълнителни заболявания
не могат да бъдат излекувани до преди трудовата злополука, както и че
болките и страданията продължават. Същият страда, че не може да изпълнява
по обичайния начин трудовите и семейните си задължения, както и че
предвид здравословното си състояние ангажира близките си да му помагат и
да го обгрижват. След трудовата злополука ищецът е освидетелстван на
23.11.2022 г. с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД,
гр. Велико Търново, влязло в в сила на 19.01.2023 г., с оценка на
трудоспособността 94% ТНР без чужда помощ, по което се установяват
следните увреждания: От трудовата злополука непосредствени увреждания с
82 % неработоспособност: 1. Тежка контрактура на пръстите на лява ръка -
60% неработоспособност пожизнено; 2. Халтава псевдартроза на лява
предмишница след наложена местна операция - 50% наработоспособност; 3.
Лека степен ограничения на лява гривнева става -10% неработоспособност; 4.
Постоянна степен на увреда на левия лакътен нерв - тежка степен - 30%
неработоспособност ; 5. Постоянна степен на увреда на левия лъчев нерв -
средна степен - 20% неработоспособност; I I . Придобито след трудовата
злополука общо заболяване с 40% неработоспособност: 1. 1. Артериална
хипертония без сърдечна застойна недостътъчност, с диастолна дисфункция -
40% неработоспособност. 2. Захарен диабет тип II на перорално лечение без
усложнения - 20% неработоспособност. Излагат се твърдения, че
работодателят не е намерил работа за трудоустрояване и след прекратяване на
болничните и ползването на платените отпуски за 2021г. и 2022г. И. С. М. е
бил принуден да ползва неплатен отпуск за месеците октомври, ноември и
2
декември на 2022 г., както и за месец януари 2023г., за който период
претендира обезщетение от „Корадо България“ АД за нанесени имуществени
вреди, дължимо според нормата на чл.217,ал.1 от КТ във вр.чл.200,ал.3,пр.2 и
пр.3 от КТ, с изплащане на работната заплата по трудовия договор за времето,
през което работодателят не може да трудоустрои работника и допълнителна
компенсация за разликата от реално получаваната работната заплата за
последния пълен месец по заработка преди трудовата злополука, която е 1500
лева бруто. Работодателят дължи обезщетението по 1500 лева месечно, ведно
със законната лихва при забава, до настъпване на законни предпоставки за
изменение или прекратяване на обезщетението по чл.217 ал.1 от КТ. Излагат
се твърдения, че на ищеца не е изплатено и застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
са значителни, продължителни с тенденция да продължат неопределено
време до живот.Така са конкретизирани претенциите на ищеца с молба с вх.
№ 1271/02.02.2023г.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Корадо
България“ АД, ЕИК *********** чрез пълномощника адв. И. А. Л., с който
счита исковата претенция за допустима, но изцяло неоснователна и
прекомерна по размер и моли да бъде отхвърлена изцяло, като претендира
разноски. Ответната страна счита, че предявената искова претенция е изцяло
неоснователна и прекомерна по размер, доколкото: 1.Липсва яснота относно
каква част от увреждането е в следствие на признатата от ищеца битова
злополука, включително и под формата на признание от негова страна пред
медицинските органи, съответно отразени в съставените писмени документи
и каква част е от трудова такава. Твърди, че в приложените като
доказателства към исковата молба документи се съдържат изявления на
ищеца във формата на лични признания, че претърпяната от него злополука
не е трудова. Следователно е налице противоречиво обяснение от страна на
ищеца относно вида и характера на претърпяната от него злополука,
механизма на увреждането, предприетите действия от негова страна
непосредствено след инцидента и настъпилите щети. Всички посочени по-
горе факти и извършени от ищеца действия според ответната страна създават
следните обосновани предположения: успоредно по време е настъпило и
друго нараняване на ищеца той твърди, че му е паднала кола върху ръката;
ищецът е направил опит да прикрие настъпилото произшествие поради ясно
осъзнаване на факта, че причината за нараняването са негови самонадеяни
действия, негово състояние, употреба на алкохол и други, което го е
мотивирало да отложи времево момента на явяването си пред медицинските
органи; декларирането на произшествието от негова страна е извършено
непосредствено преди изтичането на преклузивния едногодишен срок затова,
като евентуално се разчита забравянето на някои от фактите и
обстоятелствата от страна на присъствалите свидетели. 2.Настъпилите
увреждания са временни в по - голямата си част и това е установено от ТЕЛК.
Счита, че посочените факти в Експертно решение на ТЕЛК №
93493/23.11.2022г. са от съществено значение за определяне на размера на
претендираното с исковата претенция обезщетение. Съгласно същото
3
посочената трудова неработоспособност на ищеца се формира от 82 %
неработоспособност в следствие на настъпилото увреждане злополука и 40 %
от общо заболяване. Ответната страна счита, че увреждането в следствие на
общо заболяване е ирелевантно доколкото е до 50 %, както и че в настоящия
случай следва да бъде разглеждана и оценявана само настъпилата трудова
неработоспособност в следствие на злополука. Разглеждането на посочената
трудова неработоспособност на страница две от цитираното решение - Раздел
Решение - точка 1, последен ред е посочено, че трудовата неработоспособност
причинена от заболяване с причинна връзка трудова злополука с
Разпореждане № 5104-04-26/16.05.2022 г. на ТП на НОИ - 82 % ТНР за три
години. Единственото, което е фиксирано като пожизнено е 60 % увреждане
на лявата ръка с тежка контрактура на пръстите на лявата ръка. Следователно
степента на увреждане констатирана с посоченото експертно решение е
относима само за фиксираният период, а не както се твърди в исковата молба
въобще. Посочва, че в Протокол № 5103-04-6 от 10.05.2022 г. на ТП на НОИ е
посочена временна нетрудоспособност. 3.Видно от исканията на ищеца за
назначаване на длъжност „Обслужващ работник промишлено производство„
моментното му общо състояние е добро. Ответната страна твърди, че след
настъпването на трудовата злополука ищецът е продължил работа в
дружеството до началото на 2023 г., след което трудовото правоотношение с
него е прекратено поради негово несъгласие да извършва предложената му
работа. Допълнително ищецът и предявил изрични претенции за извършване
на друг вид работа „Обслужващ работник промишлено производство„ -
мотокарист, несъответстваща на неговото състояние и след като тези негови
претенции не са удовлетворени и трудовото правоотношение с него е
прекратено е предявил настоящия иск. Моли да бъде съобразено и
обстоятелството, че лицето е получило и определеното му застрахователно
обезщетение, което съответно е покрило претендираните и в настоящия
процес вреди. Твърди, че дружеството е сключило с „ДЗИ Общо
застраховане„ ЕАД, град София чрез Главна дирекция Велико Търново,
задължителна застраховка „Трудова злополука„ със Застрахователна полица
№ 711521041000044 с дата 30.03.2021 г., по която обезщетението е платено на
ищца. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ.
Приложени са писмени доказателства в тази връзка. Прави възражение за
съпричиняване, като счита, че е налице такова поради груба небрежност.
Счита, че издадените Протокол за извършено разследване на трудова
злополука №5103-04-6/10.05.2022г. на ТП на НОИ и Протокол за извършена
проверка №ПР2211589/27.04.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Велико Търново се удостоверя по категоричен начин, че: ищецът е бил
инструктиран за правилата за безопасна работа, както текущо така и
първоначално и нарушения в тази насока от страна на работодателят не са
констатирани; при извършваната от него дейност той лично е ръководил
действията на останалите участници в злополуката и те са действали на
основание негови инструкции; злополуката е настъпила в следствие на негова
груба небрежност, изразяваща се в нарушение на правилата за безопасност -
бърка в машината вместо отдолу – отгоре; посоченото нарушение се
4
потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели на злополуката; на
самата преса е налице и изрично предписание за начина на действие при
подобни случаи. Безспорно:Към датата на твърдяната трудово злополука,
ищецът е работил към ответното дружество, че е настъпила трудова
злополука от която ищецът е получил травматични увреждания. Спори се:
Оспорват се твърденията, че установената неработоспособност да се дължи
изцяло от трудова злополука, оспорва се степента на увреждането, оспорва се
дължимостта на претендираните неимуществени и имуществени претенции,
оспорва се евентуално да е налице пълна отговорност на работодателя.
Конституираното трето лице помагач „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД,
счита, че няма основание за участието му в посоченото производство.
След каро разгледа данните по делото съдът приема от фактическа и
правна страна следното.
За да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи
наличието на установените в чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда
(увреждане на здравето на работника), неблагоприятен резултат (настъпила
неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето,
а не от други обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да
са налице изброените предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от
ГПК).
От установеното по-горе се налага правен извод, че вследствие на
претърпяната от ищеца трудова злополука на 20.05.2021г. счупване на
долните крайници на лакътна и лъчева кост- съчетано счупване на долните
краища на лакътна и лъчева кост, закрито на лява ръка проведено е лечение от
20.05.2021г. до 07.06.2021г. Проведена е операция, настъпили усложнения,
настъпил оток, съчетан с болки, проведена е рехабилитация, ограничени
движения в китките и пръстите, невъзможен юмручен захват на пръстите
според Епикриза на МБАЛ – „Св. И. Рилски“ –гр. Г.Оряховица, представени
са етапни екипризи от Консултативен център Г.Оряховица до 07.11.2022г.,
ограничени по обем абдукация на пръстите, ограничена подвижност на
китката. Злополуката е призната за трудова с Разпореждане №5104-04-26 от
16.05.2022г. на длъжностно лице към ТП на НОИ, представени са болнични
листи. Представена е фактура за заплатени 1650 лева към МБАЛ С-р С.
Чркезов гр. Велико Търново и 40, 60 лева потребителска такса, както и
касови бонове.
Лицето е заемало длъжността машинен оператор.
Издадена е Заповед № 41/06.12.2022г., за трудоустрояване на И. М. на
длъжност обслужващ работник промишлено производство в Бояджиен
конвейр,впоследствие ищецът отказал да изпълнява длъжността, на която е
трудоустроен, предвид характера на работата.
Представено е заключение на СИЕ, изготвена от Л. Б. обезщетение по
5
чл. 219 ГПК от месец октомври до завеждане на исковата молба /
30.01.2023ф./ при брутна работна заплата м.октомври 2022 1 159.06 лева-
общият размер 5 249.62 лева
Представена е СМЕ, изготвена от вещо лице –д-р С. Д.- констатирано
травмиране на лява предмишница, длан и пръсти, настъпила полифрагментна
фрактура на костите на лявата предмишница, невъзможен юмручен захват и
затруднено самообслужване с лявата ръка
От ДЗИ –ОЗ ЕАД е заплатено на застрахованото лице сумата от 121 770,
89 лева.
С протокол от 01.02.2023г. на Комисията по трудоустрояване към
„Корадо България“ АД се установява, че на предложеното допълнително
работно място лицето отказва да работи, а няма друго подходящо за
здравословното състояние на ищеца, поради което трудовото правоотношение
следва да се прекрати.
Съгласно комплексна съдебно-медицинско-психиатрична експертиза на
вещи лица д-р К. А. и д-р Р. Г., констатираното заболяване захарен диабет
при ищеца е отключено от стресова-ситуация, изживяна от трудова
злополука и последвало дълготрайно лечение със съответните хирургични
интервенции и поставяне на импланти.
По делото са събрани гласни доказателства на св. И.Р.С. , св. Т.П.М./
съпруга на ищеца/, за настъпилата трудова злополука, невъзможността за
пълно възстановяване, невъзможността да изпълнява предложената му работа
при трудоустрояване, преживените болки и стрес.
Св. И. К. и св. И. И. –относно настъпИ. инцидент.
След като разгледа събраните по делото доказателства, се констатира
частична основателност на исковите претенции.
Така посочената вреда е причинила на увреденото лице
неблагоприятен резултат – неработоспособност, установена по надлежния
ред с болнични листи и Експертно решение на ТЕЛК, поради което налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
за претърпените от него болки, страдания, затруднения в бита и преживения
стрес.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен
в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III
6
г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
В тази връзка съдът съобрази, че вследствие на процесната трудова
злополука/ констатирана с Разпореждане №5104-04-26 от 16.05.2022г. на
длъжностно лице към ТП на НОИ/ ищецът е получил травми, които са
причинили нему болки и страдания, не само свързани с физически
болки,проведени са редица оперативни интервенции. Дълъг период от време
ищецът не е могъл да борави с ръката си, като с оглед констатациите на вещо
лице –д-р Д., към настоящият момент ищецът продължава да изпитва
трудност с юмручният захват.
Съгласно комплексна съдебно-медицинско-психиатрична експертиза
вследствие стресът и травмите ищецът е отключил и друго ендокринно
заболяване.
Предвид трайните травми на ищеца, последният не може да започне
работа.
Отчете се и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът е
мъж в разцвета на силите си, живее със семейството си.
Като взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът
намери, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлизат на сума в размер на 180 000 лева, като
претендираният от ищеца размер над тази сума до 250 000 лв. се явява
несъразмерен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По делото са налице данни за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ,
констатирано с Протокол № 5103-04-6 от 10.05.2022г. за извършено
разследване по злополуката от Комисия, включваща представител на
работниците, работодателя и длъжностни лица при ТП на НОИ/пострадалият
е застрашил живота и здравето си, пренебрегвайки инструкциите на
работодателя/.
В този смисъл посоченото обезщетение от 180 000 лева следва да се
намали до размер от 150 000 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите- не се оспори. Ищецът е получил сумата от
121 770, 89 лева. от застрахователя при ответното дружество за застраховка
трудова злополука. С тази сума следва да се намали определеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.
Като краен резултат искът е частично основателен за сумата от
28 229.11 лева и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
претендираните 250 000 следва да се отхвърли като неоснователен.Следва да
се уважи и акцесорната претенция за законна лихва от 20.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед представените доказателства основателна се явява исковата
7
претенция за имуществени вреди в размер на 3382.63 лева ведно със законна
лихва от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.
Претендираното с молба с вх. № 1274/02.02.2023г. за конкретизация
обезщетение за нанесени имуществени вреди- неполучаване на доходи,
поради нетрудоустрояване, за времето октомври, ноември , декември 2022г.,
януари 2023г. по 1500 лева месечно или общ размер 6000 лева/ докладвано от
съда и прието от ищеца без възражение/ , е основателно според представените
писмени доказателства и съгласно СИЕ е в размер на 5 249.62 лева, до този
размер следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над 5 249.62 лева до
претендираните 6 000 лева.
Недопустима в настоящото производство се явява претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение по 1500 лева/размер посочен в исковата
молба/ месечно до започване на работа, а след започване на работа да заплаща
разликата от получаваната работна заплата , ако е по малко от получаваната
преди трудовата злополука-1500 лева месечно.
По разноските:
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в
размер на 1474.45 лева.Следва да се възложи в тежест на ответника и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица в общ размер
на 570 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Същите възлизат на
сумата от 2194,90 лева.
При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят
сторените по делото разноски за 8527.40 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р. ДА ЗАПЛАТИ на
И. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. ***, на основание чл.
200 КТ сумата от 28 229.11 / двадесет и осем хиляди двеста двадесет и девет
лева и единадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяна на 20.05.2021 г. злополука, приета за
трудова с Разпореждане №5104-04-26 от 16.05.2022г. на длъжностно лице към
ТП на НОИ, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г до окончателното
погасяване на дълга, и сумата от 3382.63 / три хиляди триста осемдесет и два
лева и шестдесет и три стотинки/лева, имуществени вреди, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба- 30.01.2023г. до
8
окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 200 КТ
за претендирани неимуществени вреди за разликата над 28 229.11 лева до
претендираните 250 000 лева.
ОСЪЖДА „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р. ДА ЗАПЛАТИ на
И. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. *** сумата от 5 249.62/
пет хиляди двеста четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ лева,
обезщетение за нанесени имуществени вреди- неполучаване на доходи,
поради нетрудоустрояване, за времето октомври, ноември, декември 2022г.,
януари 2023г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от
5 249.62 лева до претендираните с исковата молба 6000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на И. С. М., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. С., ул. *** да се осъди ответникът „Корадо
България“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. ***, представлявано от И.Р. да заплаща на ищеца месечно сумата от 1500
лева до започване на работа, а след започване на работа да заплаща разликата
от получаваната работна заплата , ако е по малко от получваната преди
трудовата злополука-1500 лева месечно.
ОСЪЖДА „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р. ДА ЗАПЛАТИ на
И. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. *** сумата от 2194.90
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА И. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р. сумата от 8527.40
лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Горна Оряховица сумата от 1474.45/ хиляда четиристотин седемдесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки/ лева- дължима държавна такса
съобразно уважения размер на исковете и сумата от общо 570 / петстотин и
седемдесет/лева, заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица,
както и сумата от 5.00/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която искова претенция е оставена без разглеждане,
решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10