Р
Е Ш Е
Н И Е № 201
гр. Пловдив, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесетата година, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, след като
разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 484 по описа на ПАС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК
Образувано е по
протест на ОП-Пловдив срещу присъдата № 71 от 10.07.19 г. по н.о.х.д. № 670/19
г. по описа на ОС-Пловдив, с която подсъдимият Д.К.Р. е признат за виновен по
обвинението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК и при условията на чл. 54 вр. чл.
58а, ал. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно, с
изпитателен срок от пет години, определен на основание чл. 66, ал. 1 НК, и на
глоба от 10 000 лева. С присъдата е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на чл. 72 ЗМВР и чл. 64, ал. 2 НПК, както и разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК
за отнемане в полза на държавата на престъпния предмет (останалите след
експертното изследване наркотични вещества). С посочения съдебен акт ПОС се е
произнесъл и за веществените доказателства, и за разноските.
С основния и
допълнителния протест, които са своевременно депозирани, се критикува дейността
на окръжния съд по индивидуализиране на наложените наказания. Сочат се
обстоятелства с отегчаваща способност, която според протестиращия не е била
отчетена или е била подценена. Формулирането искане е за определяне на
наказанията от кумулативната санкция при отчетлив превес на отегчаващите
обстоятелства, по-конкретно: размерът на основното наказание (лишаване от
свобода) да бъде индивидуализиран над пет години, а допълнителното имуществено
наказание (глоба) да е в размер над 12 500 лева. Алтернативно, ако бъде
споделено виждането на първата инстанция за подходящото санкциониране, се
настоява за ефективно изтърпяване на наказанието три години лишаване от
свобода, при „общ“ първоначален режим. Аргументира се становище, че мотивите на
решението за условно осъждане са бланкетни и като такива – неясни. Акцентира се
върху предходните осъждания на Р., които според автора на протеста го очертават
като личност със завишена степен на обществена опасност. В тази връзка се моли
за изменение на присъдата.
Прокурорът от
АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста в частта, с която е аргументирано недоволство
от решението за условно осъждане, и потвърди искането за постановяване на
ефективно изтърпяване на наложеното наказание три години лишаване от свобода.
Подс. Р. и неговият
защитник адв. К. изразиха становище за неоснователност на протеста и поискаха
потвърждаване на първоинстанционната присъда. Адв. К. противопостави на
съображенията на прокуратурата конкретни контрааргументи и заостри вниманието
върху обстоятелствата със смекчаваща способност.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши цялостна
проверка на законосъобразността на присъдата, прие, че протестът е частично основателен,
което налага присъдата да бъде частично изменена.
*
Първоинстанционното
производство е протекло като съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
371, т. 2 НПК. В тази връзка окръжният съд е достигнал до споделимия извод, че
изложеното от подс. Р. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателствени материали.
Въз основа на
надлежно приобщените гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства и изпълнените експертизи, посочени в мотивите към атакуваната
присъда, ПОС е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.К.Р. е роден на *** ***. Той е българин,
български гражданин. Има средно образование. Не е женен. Безработен е. Не е осъждан.
Заедно с майка си той обитавал апартамент в ж.к. „*“,
ул. „*“ № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 22 в *. Към жилището прилежало избено помещение, обозначено
с № 10 на вратата. На първия етаж в същия вход, в апартамент № 5,
живеел св. С.Г., който бил в добри съседски взаимоотношения с подсъдимия.
Преди около две години му предоставил за ползване мазето си, което било
обозначено с № 5 на вратата. Във връзка с това му предал и ключа за катинара. След
този акт никой друг освен подсъдимия Р., нямал достъп до мазето.
В един момент последният придобил (от неустановено по
делото лице) наркотични вещества - кокаин, марихуана и екстази. Имал намерение
да ги продава, с оглед на бърза и лесна печалба, поради което ги съхранил в
предоставеното му за ползване мазе № 5. Освен с наркотичните
вещества, подсъдимият се снабдил с вещи, необходими за тяхното разпространение,
а именно: електронна везна (с която да отделя количествата в дози) и
малки полиетиленови пликчета (в които да поставя изтеглените дози).
Тях Р. също поставил в посоченото мазе.
На 15.01.19 г. в Сектор "КП" при РУ на МВР -
*постъпила оперативна информация, че Д.Р. държи наркотични вещества в жилището
си и в прилежащото му мазе. За това била сезирана Районна прокуратура – *,
която поискала и получила съдебно разрешение за претърсване. На 17.01.19г. било
извършено такова в апартамента и мазето № 10, обитавани от Р. и майка му. Не
били намерени вещи, притежанието на които е забранено. В мазето № 10 били
намерени, описани и иззети: цилиндър от ел. бойлер; дървен сандък с прикрепен
двигател; кутия от обувки "Найк" със 6 /шест/ бр. лампи; 6 /шест/ бр.
табла с метални корпуси; 6 /шест/ бр. метални плетени синджири и част от динамо
за лек автомобил. След това полицаят свид. Я.попитал подсъдимия дали
ползва някое от другите мазета във входа. Последният му предал връзката си с
ключове. Свид. Я.ги изпробвал последователно на съседните врати и
установил, че единият от ключовете отворя катинара, с който било заключено мазето,
обозначено с № 5. На място бил извикан свид. Г. и в негово присъствие и с
участието на поемни лица било извършено претърсване на мазето. При
това действие по разследването били намерени и иззети: катинар с
халка, полиетиленова чанта с логото на „Kaufland“ с множество празни опаковки
полиетиленови пликове, PVC шишенца и PVC чашки, стъклен буркан с надпис „Овче
кисело мляко“ съдържащ полиетиленови пликове с различна големина и
форма, стъклен буркан с жълтеникава капачка, без надписи, съдържащ суха зелена
листна маса; червена кутия съдържаща електронна везна с надпис “Diamant“,
червена бакилитова кутия съдържаща метални теглителни тежести, PVC кутия от сладолед с
надпис “RIOS“съдържаща множество малки самозалепващи се полиетиленови пликове,
прозрачен полиетиленов плик съдържащ бяло прахообразно вещество
/диаметър - 5,5 см./, прозрачен полиетиленов плик съдържащ
бяла пресовка с неправилна и яйцевидна форма /дължина - 9 см., ширина
- 6 см. и дебелина - 4 см./, трети полиетиленов плик съдържащ
бяла пресовка с неправилна форма /дължина - 4 см., ширина - 3
см./; PVC кутия c надпис „Baileys“, съдържаща 3
бр. прозрачни полиетиленови пликове - първият с неправилна форма
/дължина - 7 см. ширина - 5 см.,/ съдържащ плътна зелена растителна маса,
вторият - с неправилна форма /дължина - 6,5 см, дебелина - 4 см., ширина - 3,4
см./ съдържащ плътна зелена растителна маса, третият с неправилна форма
/дължина - 5 см./ съдържащ плътна зелена растителна
маса; полиетиленова чанта с неправилна форма /диаметър - 11 см./
съдържаща „главини“ суха зелена растителна маса ; метален шкаф с размери
височина - 48 см, дължина - 40 см, дълбочина - 30 см; двоен, разкъсан,
прозрачен полиетиленов плик с размери ширина - 29 см, дължина - 35
см., съдържащ „главини“ суха зелена растителна маса; втори
прозрачен полиетиленов плик с неправилна форма с размери дължина -
5,5 см., съдържащ суха зелена растителна маса, двата плика са намерени в
бяла PVC кофа с капак с размери височина - 23 см., ширина - 24
см.; 6 /шест/ бр. метални дъгообразни корпуса с размери 71 см. -
ширина и 57 см - дълж. в средата на корпуса на метални планки, закрепени
керамични фасунги; картонена кутия, съдържаща малки самозалепващи
се полиетиленови пликчета /32 бр./ запечатани плика с етикети “Size 4x4“ и съдържание 100 бр. полиетиленови плика във всяко; 3 /три/ бр.
пакета, съдържащи празни полиетиленови плика; 3/ три/ бр. черни
непрозрачни полиетиленови пликове съдържащи „главини“ на суха зелена
растителна маса, намерени в сива кофа с капак с височина - 23 см. и ширина - 24
см.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза, обективирано в
Протокол № 141 от 23.01.2019 г. /л.47-50 от ДП/, е установено, че по
повърхностите от полиетиленовата чанта с надпис „Кауфланд" (с
множество празни опаковки от полиетиленови пликове) са установени
следи от марихуана и кокаин.
При
изследването на ВД № 9 - стъклен буркан с надпис „Овче кисело мляко",
съдържащ полиетиленови пликове с различна големина и форма, е
установено, че полиетиленовият плик, съдържащ бяло вещество на бучки
представлява кокаин с нето тегло 29.411 гр. и съдържание на кокаин във
веществото 42 тегловни %, с остатък след изследването- 28,638гр.
Установено е, че в жълтия полиетиленов къс, вързан на
възел, бялото прахообразно вещество представлява кокаин с нето тегло
- 1,065 гр. и съдържание на кокаин във веществото 0,45 тегловни %. Полиетиленовият къс,
вързан на възел с бяло прахообразно вещество, представлява кокаин с нето тегло - 10.927 гр. и съдържание
на кокаин във веществото 0,4 тегловни %. Полиетиленово топче, вързано
на възел с бяло вещество под формата на бучки, представлява кокаин с нето тегло
- 4,292 гр. и съдържание на кокаин във веществото 63 тегловни
%. Вещото лице е посочило, че 72 бр.тъмно лилави таблетки под
формата на звезда, двойно изпъкнали с лого „листо от марихуана", с общо
нето тегло 14.844 гр. представляват MDMA и Екстази със съдържание на
3,4-метилендиоксиметамфетамин от 10,8
тегловни %. Експертът е установил, че ВД № 10 - суха зелена листна маса с нето
тегло 9,793 гр. представлява марихуана със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 8,8 тегловни %. По електронната везна с надпис DIAMONT, поставена в червена картонена кутия, са установени следи от
кокаин.
При
изследването на ВД № 13 (PVC кутия с надпис" RIOS", съдържаща множество малки празни самозалепващи пликчета с цип и три
броя полиетиленови пликове с бяло вещество) експертът е установил, че
бялото прахообразно вещество с нето тегло 39,286 гр. представлява кокаин със
съдържание на кокаин във веществото 34,5 тегловни %.
Бялата пресовка с неправилна яйцевидна форма с нето тегло 8,403 гр.
представлява кокаин със съдържание на кокаин във веществото 42,5 тегловни %.
Бялата пресовка с неправилна форма и нето тегло 75,381 гр.
представлява кокаин със съдържание на
кокаин във веществото 64,8 тегловни %. В трите броя
прозрачни полиетиленови топчета се съдържа марихуана с нето тегло,
ТХК и остатъци след изследването, както следва: 10,048 гр. и ТХК - 8,4
тегловни %, остатък - 9,973 гр.; 9,953 гр. и ТХК - 8,1тегловни %, остатък -
9,606 гр.; 9,984 гр. и ТХК - 7,9 тегловни; остатък - 9,402 гр. Главите от суха
зелена листна маса представляват марихуана, както следва: с нето тегло
60,966 гр. и със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 11,9 тегловни %; с нето тегло 154,630 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 7,6 тегловни %; с нето тегло
2,784 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК)
8,1 тегл. %. В трите броя черни непрозрачни полиетиленови плика,
съдържащи глави от суха зелена листна маса, се съдържа марихуана с нето тегло,
ТХК и остатъци след изследването, както следва: 198,787 гр. и ТХК -
12,2 тегловни %, остатък - 190,832 гр.; 200,662 гр. и ТХК - 11,9 тегловни %,
остатък - 192,707 гр.; 197,504 гр. и ТХК - 12,5 тегловни и остатък - 189,549
гр.
Първоинстанционният съд е изложил споделими съображения за класифицирането
на инкриминираните вещества като наркотични и за тяхната стойност (изчислена
според Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството). Те не се и атакуват от
защитата, поради което се оказва ненужно
тяхното преповтаряне в настоящото изложение. Само ще се обобщи, че държаният
кокаин е на обща стойност 28124,93 лева; държаната марихуана – 5130.66 лева; държаните
таблетки екстази – 3711.10 лева, а общата стойност на държаните от Р. наркотици
възлиза на 33 626.69 лева.
*
Въззивната инстанция е
на мнение, че фактическите констатации на първата инстанция, които следват
изложената в обвинителния акт фактология, се базират на необходимите и
достатъчни доказателствени източници, които са преценени добросъвестно и в
съответствие с тяхното действително съдържание. Правилен е и изводът, че твърденията на очевидците
относно времето, мястото и механизма на инкриминирания инцидент не се
разминават съществено, а са еднопосочни, като се подкрепят от писмените
доказателства и от кредитируемите заключения на експертизите. Възприетата от първоинстанционния съд фактология на
инкриминираното посегателство не се и оспорва с конкретни съображения, които да
бъдат предмет на коментар във въззивното решение.
С оглед на възприетите фактически констатации материалноправното
окачествяване на извършеното деяние е правилно. Първият съд е бил прав да
приеме, че с деянието си в инкриминираните време, място и обстановка подс. Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
354а, ал. 1, изр.1 НК. Изложил е
съображения, по отношение на които страните не възразяват, а настоящата
инстанция намира за коректни. Ето защо направо препраща към тях, като счита, че
не е необходимо да ги преповтаря в своето решение.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
избора на решение за санкционирането окръжният съд се е съобразил с критериите
за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством оценяване
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством
отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на
дееца, които не са свързани с обществената ѝ опасност. Преди това е
достигнал до правилен извод за сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства. ПАС има предвид, че
по коректен начин са съобразени, от една страна, значението и смекчаващия
потенциал на чистото съдебно минало на подс. Р. и на факта, че е създал и се
грижи за семейство, на неговото досъдебно самопризнание, критично отношение към
извършеното и съдействие за разкриване на престъплението (предал доброволно
ключовете за мазето, където са се намирали инкриминираните вещи), а от друга
страна, значението и отегчаващият потенциал на голямата стойност и разнообразие
на съхраняваните в чуждото мазе наркотици (възлизащи на 33 626.69 лева
кокаин, марихуана и екстази).
Не
се споделя виждането на протестиращия прокурор, че в качеството на отегчаващо
обстоятелство трябва да се отчете проявена от подсъдимия конспиративност.
Неговият избор да постави държаните наркотици в съседно на своето мазе е метод
на осъществяване на престъпление по чл. 354а НК, който не може да се определи
като особено опасен, доколкото нито предполага особени знания и умения, нито е необичаен.
Така че не разкрива някаква отегчаваща способност.
Липсата
на трудова активност също не може да отегчи наказанията. Това е така, доколкото
гражданите имат право на избор – да се трудят или да не правят това. Що се отнася до криминалистичните
регистрации, се споделя възгледа на адв. К., че подобни данни не могат да се
интерпретират като отегчаващи обстоятелства, доколкото не се касае за
доказателство за извършено престъпление; впрочем, прокурорът и не сочи кои
криминалистични регистрации има предвид.
Първата
инстанция обаче не е подходила правилно, като изцяло е игнорирала значението на
миналите престъпления на Р., за които той е осъден през 2006 г. на лишаване от
свобода, условно, и на пробация. Става дума за престъпления по чл. 213а и по
чл. 143, ал.1 НК. В съдебната практика отдавна е безспорен въпросът дали погасената съдимост
поради реабилитация следва да се съобразява при индивидуализацията на
наказанието – приема се, че трябва да се отчита като лоша характеристика. Прокурорът
обаче също не е прав да счита, че става дума за съществено отегчаващо
обстоятелство. Това негово мнение не държи сметка за настъпилите заличаване на осъждането и
отмяна на последиците, свързани с него. С оглед тези ефекти на реабилитацията миналите
престъпления биха проявили сериозна отегчаваща сила, ако (1) са от един и същи вид или род с новото
престъпление и (2) не са раздалечени от десетилетия. Съвпадението, проявено
в кратък период от време, е свидетелство за закономерност на посегателството.
Сама по себе си реабилитацията не може да елиминира тази закономерност.
Изминалият дълъг период от време напротив, силно намалява значението на първото
осъждане за определяне на наказанието за второто престъпление. Коментираният
случай е подобен – миналите престъпления на подс. Р. и настоящото са от
различни видове, което означава, че не се наблюдава някакво престъпно
повторение; от влизането на присъдата, с която са наложени предходните
наказания, са изминали над 12 години, а и степента на обществена опасност на
миналите престъпления явно не е висока, доколкото наложените за тях наказания
са определени по реда на чл. 55 НК, т.е. извън предвидената санкционна рамка. Ето
защо коментираните предходни осъждания не могат да повлияят при определяне на
наказанието с претендираната от протестиращия сила – редом с другото отегчаващо
обстоятелство да надделеят или
уравновесят смекчаващите обстоятелства. Всъщност тяхната отегчаваща
способност съвсем бледнее на фона на сериозните смекчаващи обстоятелства,
разкрити по делото. Оказва се, че макар и да не е записал изрично в мотивите си
разискваното отегчаващо обстоятелство, първият съд все пак го е взел предвид,
при положение че е достигнал до коректния санкционен избор. ПАС има предвид, че
наложените размери на основното и допълнителното наказания
са в точно съответствие с действително установената отегчаваща способност на
вида и количеството на престъпния предмет и на предходните осъждания на Р., респ. със смекчаващата способност на
изброените обстоятелства с обратна насоченост, които съвсем леко превалират. Ето
защо наложените четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от
10 000 лева са най-подходящите и като такива – справедливите наказания.
Правилно е приложено и задължителното редуциране по чл. 58а, ал. 1 НК, във
връзка с което е постановено изтърпяване на лишаване от свобода в размер на две
трети от четири години и шест месеца, а именно три години. По тези съображения
ПАС счете протеста за неоснователен в тази негова част.
Липсва
формална пречка за приложение на института на условното осъждане. ПАС споделя
становището на проверяваната инстанция, че в настоящия случай не се налага
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Очевидно е същественото
значение на смекчаващите обстоятелства, сред които се открояват осъзнаването на
нередността на стореното и оказаното съдействие за разкриване на престъплението.
Оказва се, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на Р. не се налага неговото изолиране от обществото. Казано накратко, настаняването
му в пенитенциарно заведение не би го направило по-добър гражданин. С оглед
влиянието на отегчаващите обстоятелства въззивната инстанция счита, че
подходящият размер на изпитателния срок се явява определеният от първата
инстанция, а именно максималният от ПЕТ ГОДИНИ. Така че първоинстанционната
присъда подлежи на потвърждаване и в тази нейна част.
Първата
инстанция е пропуснала да приложи нормата на чл. 67, ал. 3 НК. Според ПАС в
рамките на споменатия изпитателен срок трябва да се осъществява и една от
пробационните мерки. По-конкретно мярката периодични срещи с пробационен
служител би се явила подходящо допълнение към определения изпитателен срок,
което би обезпечило успешния завършек на процеса по достигане целите на
наказанието. Вземайки предвид съвкупното въздействие на обстоятелствата с
отегчаваща и смекчаваща роля, съдът в настоящия състав прие, че разискваната
мярка следва да е с продължителност от половин година.
С
оглед на изтъкнатите съображения се оказа частично основателно оплакването в
протеста за явна несправедливост на санкционирането. Протестиращият прокурор не
е прав в критиката си срещу размерите на наказанията лишаване от свобода и
глоба (поради което и пледиралият пред ПАС прокурор не поддържа протеста в тази
негова част). Не е правилно и мнението му, че единствено ефективното
изтърпяване на това наказание би постигнало целите по чл. 36 НК. Прав е обаче,
че постигането им не би могло да бъде гарантирано с изтичането на период от
време, през който Р. да се въздържа от извършване на престъпления. Необходимо е
през този период той и да бъде подложен на пробационно въздействие. Поради това
присъдата ще бъде съответно изменена в споменатия смисъл.
Не се нуждаят от изрично споменаване и анализ
съображенията на първата инстанция за
приспадане времето на задържането на Р. под стража, за разпореждане с
веществените доказателства и относно разноските. ПАС не открива пропуски или
грешки при решаване на тези въпроси.
Въззивната
инстанция не видя основания за отменянето на присъдата или други основания за
нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл.
337, ал. 2, т. 1 НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 71
от 10.07.2019 г. по НОХД № 670/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, като на
основание чл. 67, ал. 3 НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на подсъдимия Д.К.Р. (със
снета самоличност) да бъде изпълнявана, през изпитателния срок, пробационната
мярка периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или
протест в 15 дневен срок от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.