Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 16 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 25.03.2019
г. в състав:
Марина
ГЮРОВА
при участието на секретаря Косачева и прокурор
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.а.н.д. № 590/19 г.,
намери за установено следното:
Общият защитник на непълнолетните обвиняеми А.Л.З. (ЕГН: **********) и В.В.У. (ЕГН: **********) – адв. Г.Д. (САК), е подал в срока и по реда на глава ХХІ, във връзка с чл. 378, ал.5 НПК въззивна жалба срещу постановеното при условията на чл. 378, ал.4, т.1 НПК решение от 19.09.2018 г., с което двете са били освободени от наказателна отговорност и санкционирани (на осн. чл. 78а, ал. 6 НК) с възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.5 ЗБППМН за срок от 9 месеца: З. – за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК (причинена на пострадалата М.Б.Б.лека телесна повреда по хулигански подбуди) и У. – също за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, но спрямо пострадалата И.Б.Б..
Жалбата е бланкетна и се свежда единствено до искане за приложение на чл. 336, ал.1, т.3 НПК. Доводи в нейна подкрепа са изтъкнати от новоназначения общ служебен защитник (адв. Н., САК) едва във въззивните съдебни прения и същите се свеждат до твърдения за неправилна оценка на доказателствата (ползване на неясни записи от охранителните камери на мястото на инцидента и наличието на взаимна размяна на удари между компаниите на пострадалите и обвиняемите) и незаконосъобразно квалифициране на деянията като извършени „по хулигански подбуди“ (поради наличието на обидно и провокативно поведение на пострадалата М.Б.спрямо двете обвиняеми и проявения личен мотив в действията им).
С аргумента, че в поведението на двете пострадали „… е имало нещо, което е провокирало…“ обвиняемите (оценено като „тежка обида“), прокурорът при СГП пледира престъплението да бъде преквалифицирано в такова по чл. 132, ал.1, т.3 НК, а определената при условията на чл. 78а, ал.6 НК санкция – заменена с обществено порицание.
Въззивният съд намери, че въпросите за фактите и приложимото право са били законосъобразно решени от първата инстанция и в тази насока присъдата е правилна.
За да проследи хронологията на конфликта и приноса на всяко едно от лицата към него, Районният съд е изясни в детайли инкриминираните събития, при това – спирайки се на обстоятелства, които не се налага да бъдат изцяло преповтаряни. Пряко съставомерно значение имат няколко групи факти, случили се около 11.30 ч. на 27.06.2017 г. в района на магазин „Лидъл“ в гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. „******: първо – на посочените дата и място обвиняемите У. и З. (тогава – непълнолетни ученички) се разминали с компанията на двете пострадали сестри И.и М.Б., които били съпровождани от майка си Р.Б.; второ – след срещата им, св. И.Б.се обърнала назад и се загледала продължително към обвиняемите, при което същите двукратно отправили към нея репликата „Кво ме гледаш, ма!“; трето – обв. З. се върнала назад, наплюла св. Р.Б., ударила шамар на дъщеря й М.Б., а при опит на последната да се наведе, за да вземе от земята падналите й слънчеви очила, З. нанесла втори удар с ръка по дясната й буза; и четвърто – намесила се и обв. У., която приближила пострадалата И.Б., ударила я с шамар и с юмрук по лицето и я ритнала няколко пъти в областта на слабините и по гърба. Агресивното поведение на двете обвиняеми прераснало в групов физически конфликт, в който освен те и пострадалите, епизодично участие взели и свидетелите Р.Б., Б. Б. (баща на И.и М.), И.К., С.Б.и В.С..
Кавгата приключила с леки телесни повреди за четирима от участниците: а) за пострадалата М. Б. – причинено от обв. З. временно разстройство на здравето, неопасно за живота (оток и кръвонасядане по външния очен ъгъл вдясно, оток и дифузно кръвонасядане между външния край на дясната вежда и границата на косата, разлят оток на десния долен лицев етаж, кръвонасядане по десния долночелюстен ъгъл и по ръба на долната челюст); б) за пострадалата И. Б. - причинено от обв. У. временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разлят оток и дифузно кръвонасядане по левия долночелюстен ъгъл; кръвонасядане над средната част на лявата слабинна гънка); в) за обв. У. – причинени при размяната на ударите болка и страдание (кръвонасядания по лявата и дясната мишници и оток по дясната; охлузване на дясната мишница; кръвонасядане на дясната подбедрица и охлузване на лявата); г) за обв. З. – болка и страдание, изразяващи се в оток на горната устна и в охлузване на лигавичната повърхност на горната устна.
Обосновано първата инстанция е възприела с доверие пряко използваните в процедурата по глава 28 от НПК досъдебните показания на двете пострадали момичета М. и И.Б.(л.10 и л.13 от д.п.) и то – не само, защото същите са очевидци на деянията на обвиняемите с потенциал да внесат в процеса преки доказателства, но и поради съответствието им с останалите източници на информация. Версията им за инкриминираните събития е в синхрон не само с казаното от техните родители Б. и Р.Б. (макар и условно при тях да съществува риск от пристрастно възпроизвеждане на фактите), но и във взаимовръзка с показанията на последователно дошлите на мястото на инцидента свидетели Соколов (л.33 от д.п.), Б.(л.34 от д.п.) и К.(л.135 от д.п.). Независимо, че първата инстанция е „причислила“ св. С.Б.към приятелското обкръжение на обв. З., същият е потвърдил изречената от нея и обв. У. по адрес на св. И.Б.реплика „Кво ме гледаш, ма!?“. Достоверността на останалата част от показанията му с основание е подложена на съмнение, защото по множество пунктове те противоречат с другите доказателства по делото. Намесилите се по-късно за предотвратяване на конфликта свидетели Соколов и К.са разказали за събитията от момента на тяхното възприемане, но - както правилно е акцентирал Районният съд, изявленията им звучат обективно, логично и последователно, най-малкото – защото не прикриват данните и за проявена от сестрите Б. активна физическа агресия спрямо първоначално инцициираната от обвиняемите. Всъщност, погледнато и от житейска гледна точка, подобно развитие на събитията е напълно логично и донякъде естествено, защото едва ли изповядваните от сем. Б. религиозни, етнически и културни ценности при всички положения са били подчинени на поклонническото правило „ако те ударят по едната буза, обърни и другата…“. Ролята на всяка една от обвиняемите в конкретно нанесените първоначални удари е била ясно разграничена и посредством проведените с участието на пострадалите разпознавания (л. 16, 20, 25 и 29 от д.п.), а две от изготвените медицински експертизи (л. 61 и л. 70 от д.п.) са потвърдили не само вида на инкриминираните телесни увреждания, но и възможността същите да бъдат предизвикани чрез описания в свидетелските показания механизъм.
С прецизност и задълбоченост първата инстанция е анализирала обясненията на двете непълнолетни обвиняеми, разграничавайки техните части на правдиви и недостоверни и отчитайки, че те са израз и на правото им на защита. Всеки един от пунктовете и нюансите в тези обяснения, който логически противоречи на останалите доказателствени материали, е бил поставен под съмнение с убедителни аргументи, които въззивният съд прецени, че не следва да преповтаря.
Верни са и правните изводи на СРС.
Всяка от обвиняемите е реализирала самостоятелно престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК, чрез съответно причинена на пострадалите И.Б.(от непълнолетната У.) и М.Б.(от непълнолетната З.) лека телесна повреда (разстройство на здравето, неопасно за живота), съпътствани от хулигански подбуди за осъществяването на деянията. Защитата оспорва наличието на квалифициращия признак по чл. 131, ал.1, т.12 НК, но фактите по делото не подкрепят основателността на подобно възражение. Съществуването на хулиганския елемент не следва да се обвързва основно с факта, че между пострадалите и двете обвиняеми не е имало предварително познанство, нито с обстоятелството, че авторите на първоначалното нападение са били провокирани (лично мотивирани) от погледа на св. И.Б., защото нито първото, нито второто е в състояние да изключи по принцип съставомерността на хулиганството (р.78/73-ІІ, 432/72-І, 257/09-І, 417/09-І, 302/11-ІІІ, 65/10-І, 441/11-І, 782/05-ІІІ и т.н.). По-скоро се касае до такова поведение, което съчетава в себе си посегателство срещу телесната неприкосновеност на личността (с проявен пряк умисъл) и грубо нарушаване на обществения ред (съпътствано от евентуален, косвен умисъл), кореспондиращо с примерите за хулиганство в П-2/74-Пл. Фактите по делото подкрепят този извод, защото предприетата спрямо двете пострадали сестри физическа агресия (макар и да е получила скоро след това своя ответен отговор) е била демонстративна и поради това – скандално възприета от притеклите се на мястото на инцидента свидетели.
Възможността за облекчено приложение на чл. 132, ал.1, т.3 НК (причинена поради афект лека телесна повреда) следва да е реална, а не хипотетична. Необходимостта това да се заяви в прав текст произтича от позицията на прокурора при СГП, който предложи прилагането на посочената правна квалификация по съображения, че в поведението на двете пострадали „… е имало нещо, което е провокирало…“ обвиняемите (оценено като „тежка обида“). Кое е това „нещо“, по делото не става ясно, но ако „нещото“ се състои в първоначалния поглед на св. И.Б.към двете обвиняеми, той по никакъв начин не отговаря на дефиницията за „тежка обида“, разяснена в ползваното като обосновка от първата инстанция П-2/75-Пл.
Законосъобразно Районният съд е освободил обвиняемите З. и У. от наказателна отговорност, защото съдебното им минало, липсата на причинени с деянията имуществени вреди и принципната наказуемост на извършените престъпления са позволявали приложението на чл. 78а, ал.6, вр. ал.1 НК, каквото впрочем е било и предложението на прокурора.
Санкционната част на решението обаче, следва да бъде изменена.
Към момента на постановяване на първоинстанционното решение (19.09.2018 г.) е било обективно ясно, че наложената на основание чл. 78а, ал.6 НК и индивидуализирана по продължителност възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.5 от ЗБППМН за срок от 9 месеца, няма как да бъде изпълнена ефективно спрямо обв. З., защото на 29.03.2019 г. е предстояло същата да навърши пълнолетие (факт към настоящия момент) – обстоятелство, което (само по себе си) прави неприложими за нея мерките по цитирания специален закон. Във всички случаи, в които НК предвижда потенциалната наказателна отговорност на непълнолетните да бъде заменяна с подходяща възпитателна мярка (чл. 61, чл. 64, ал.1 и чл. 78а, ал.6), съществено условие за това е деецът да остане непълнолетен и към момента на реализиране на мярката. Навършването на пълнолетие в периода между постановяване на съдебния акт, влизането му в сила и неговото евентуално изпълнение, възпрепятства приложимостта на ЗБППМН, защото лицето престава да бъде адресат на действие на посочения нормативен акт. Поради това, правилният подход в случая е изисквал замяната на наказателната отговорност на обв. З. да се извърши с регламентираната в чл. 78а, ал.6 НК възможност за налагане на административно наказание „обществено порицание“. Същото важи и за обв. У., която макар и да продължава да е непълнолетна, е осъществила престъплението си при сходни факти, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства като тези при съпроцесничката й З., така че двете да могат да бъдат поставени под идентичен наказателно-правен режим.
Изпълняемостта на двете санкции налага те да бъдат изменени от „възпитателна мярка“ по чл. 13, ал.1, т.5 ЗБППМН в „обществено порицание“ по чл. 14, във връзка с чл. 13, б. „а“ от ЗАНН. Пречка за това въззивният съд не откри, въпреки разясненията, дадени в Т.р. 14/71-ОСНК, според които - при навършване на пълнолетие в хода на производството, втората инстанция може да отмени приложението на възпитателната мярка само при наличие на протест от прокурора, за да остане в сила забраната за „reformatio in peuis“. Вярно е, че делото се разглежда от СГС само по жалба на обвиняемите, но в конкретния случай замяната на санкцията не означава „увеличаване на наказанието“ по смисъла на чл. 337, ал.2, т.1 НПК, а напротив – разкрива белезите на неговото „намаляване“ – чл. 337, ал.1, т.1 НПК, което не е обусловено от наличието на съответен въззивен протест. Съпоставката между двете санкции по чл. 78а, ал.6 НК – административната (чл. 14 ЗАНН) и възпитателната (чл. 13, ал.1, т.5 ЗБППМН) сочи, че първата се явява по-благоприятна за двете обвиняеми – не само поради еднократното си изпълнение (в сравнение с 9-месечния срок на мярката по ЗБППМН), но и с оглед спецификите на своето съдържание, свеждащо се единствено до публичното порицаване на дееца (несъпоставимо по тежест с алтернативата лицето да бъде обект на 9-месечен възпитателен надзор). Възрастта на З. и У., предполагаща, че и към настоящия момент двете продължават средното си образование, налага дължимото публично порицание да се изпълни чрез прочитане на въззивното решение от директора на съответно учебно заведение в присъствие на техните съученици.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение от 19.09.2018 г. по н.а.х.д. № 6572/18 г. по описа на СРС (НО, 94 с.), като:
а) отменя наложените спрямо обвиняемите А.Л.З. (ЕГН: **********) и В.В.У. (ЕГН: **********) на основание чл. 78а, ал. 6 НК възпитателни мерки по чл. 13, ал.1, т.5 ЗБППМН;
б) налага на осн. чл. 78а, ал. 6 НК спрямо обв. А.Л.З. (ЕГН: **********) административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на въззивното решение от директора на съответното учебно заведение в присъствие на нейните съученици;
в) налага на осн. чл. 78а, ал. 6 НК спрямо В.В.У. (ЕГН: **********) административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на въззивното решение от директора на съответното учебно заведение в присъствие на нейните съученици.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: