№ 135
гр. Габрово, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210101936 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание по чл. 55 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество „Енерго-про Продажби” АД е
продавач на електрическа енергия за обекта на снабдяване с абонатен № ********** и
клиентски № ********** с адрес гр. Габрово, ул. „***********” № 174, , чиито собственик
е ищецът ХР. П. В..
На 09.12.2020г. поради неплащане на потребена ел. енергия електрозахранването на
обекта на ищеца било спряно.
След плащането на задълженията си към ответника, ХР. П. В. бил принуден да
заплати и такса "възстановяване захранването (електромер)" в размер на 19,00 лева с ДДС и
втора такса "доплащане експресно възстановяване (електромер)" в размер на 19,00 лева с
ДДС, или общо 38,00 лева.
За удостоверяване на извършеното плащане ответникът издал фискални бонове с
номера № 0026374 0041 и № 0026379 0046 двата от 09.12.2020 г. Тези две плащания
ищецът счита, че са получени от ответника без основание и той следва да му ги върне.
Независимо от обстоятелството, че в чл. 21, ал. първа от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г./публикувано на сайта на ответника/ е предвидено, че
въпросната такса се дължи, липсва законово основание за определяне на подобна такса.
Според нормата на чл. 124 от ЗЕ електроснабдяването се възстановява след отстраняване на
причините, довели до преустановяването му или казано по друг начин това означава, че
законодателят не е предвидил друго условие за възстановяването освен отстраняване на
причините. Причината в случая е била неплатена сума за ел. енергия в срок, поради което
захранването е било прекъснато, но въпросната сума в последствие е била изплатена и оттук
вече са налице законовите представки за възстановяване на електрозахранването, без да се
1
дължи допълнителна такса за това.
Подобна клауза в ОУ се явява неравноправна, защото липсва законово основание за
доставчика да изисква заплащане на разходи за прекъсване и възстановяване, тъй като
предвиждането на такава такса ограничава правата на потребителя, регламентирани в
закона. Именно поради това клаузата се явява неравноправна на основание чл. 143 т. 2 от
ЗЗП, която норма изрично предвижда, че ограничаването на законовите права на
потребителя е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС- решение № 125/
07.08.2015 г. по търг. дело № 990/ 2015 г. на I ТО, постановена по подобен казус.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I ТО, Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н."
ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта ,,...и след като клиентът е компенсирал разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било
по негова вина"; чл. 41, ал. 4, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. ВКС в това си решение е споделил изводите на първата и втората инстанция,
съгласно които цитираната клауза противоречи на чл.122-124 ЗЕ, както и ответното
предприятие няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната
мрежа вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, при което такава такса не му се следва,
които изводи следва да намират приложение и следва да бъдат споделени и в настоящия
случай. По същите съображения, позовавайки се на практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК и представляваща задължителна такава за по-долустоящите съдилища,
следва изводът, че клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУ, "Енерго Про Продажби" АД (аналогична с
чл. 34, ал. 1 от ОУ на "Е. В. Н." ЕАД), е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 2 от
ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП.
По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение с което да
осъди "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* да заплати на ХР. П. В. сумата в
размер на 19,00 лева получена от него без правно основание по фискален бон № 0026374
0041 /09.12.2020 г., като такса "възстановяване захранването (електромер)" за обекта му на
снабдяване с електрическа енергия, каходящ се в гр. Габрово, ул. *********** № 174, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
Да осъди ответника "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********* да заплати на
ХР. П. В. сумата в размер на 19,00 лева получена от него без правно основание по фискален
бон № 0026379 0046 /09.12.2020 г., като такса "експресно възстановяван9(електромер)" за
обекта му на снабдяване с електрическа енергия, находящ се в гр. Габрово, ул. ***********
№ 174, с клиентски №********** и абонатен № **********, ведно със законната лихва от
датата не завеждане нз исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски, като на основание
чл. 38 от Закона на адвокатурата да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лв.
В законния срок е постъпил отговор от ответника, който взема становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Този отговор в първото по делото заседание
не се поддържа от процесуалния представител на ответното дружество. Вместо това същият
признава иска и представя преводно нареждане от 29.11.2021г. година, в което е посочено
2
че, съобразно направеното в исковата молба искане, сумата от 38.00 лева е преведена по
банкова сметка на процесуалния представител на ищеца и е уточнено, че се извършва
доброволно плащане.
С оглед признанието на иска, ответната страна го счита за основателен, но моли да
бъде отхвърлен, поради удовлетворяване на исковата претенция от страна на ответника.
Счита, че съдебно - деловодните разноски, следва да бъдат възложени на ищеца по делото,
тъй като ответникът не е дал повод за завеждането му, съобразно правилото на чл. 78 ал. 2
от ГПК, според който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Вземането, предмет на предявения иск се претендира на основание чл. 55 ал. 1 предл.
1 от ЗЗД. Задължението за връщане на даденото без основание възниква като безсрочно,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е бил поканен да изпълни преди подаване на
исковата молба, а и ищецът не навежда подобни твърдения. Препис от исковата молба, е
получен от ответника на 25.11.2021 г. - след завеждане на делото, като това е първият
момент, в който е узнавал за претенцията на ищеца за връщане на даденото без основание.
Получаването на препис от исковата молба играе роля на покана по смисъла на чл. 84 ал. 2
от ЗЗД, поради което ответникът счита, че поради извършеното на 29.11.2021г плащане не е
изпаднал в забава. Посоченото обуславя извода, че не е дал повод за завеждане на делото,
тъй като е поставен в забава към момента на подаване на исковата молба в съда. Предвид
наличието на предпоставките визирани в чл. 78 ал. 2 от ГПК, разноските по делото следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
На основание посоченото по - горе ответникът претендира да му бъдат присъдени
всички сторени в производството разноски.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установени изложените в исковата молба фактически твърдения, по които
няма спор между страните.
От страна на ответника е представено преводно нареждане от 29.11.2021г за сумата
от 38.00 лева, с основание доброволно плащане по гр. д. №1936/2021г., като извършването
на плащането се признава от процесуалният представител на ищеца.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на
09.12.2020г. ищецът е заплатил две такси от по 19 лева за възстановяване на захранването /
електромер/ и доплащане експресно възстановяване / електромер/, за което са му издадени
фискални бонове № 0026374 0041 и № 0026379 0046
Сумите са събрани на осн. чл. 21 ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, като между страните няма спор, че
клаузата е неравноправна и поради това недействителна, като полученото при начална липса
на основание подлежи на връщане.
С оглед на изложеното предявените искове по чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД са основателни,
но поради извършеното плащане от страна на ответника преди приключването на устните
състезания следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските :
Съгласно приетото в ТР 5/2017г. на ОСГТК на ВКС „Задължението за връщане на
3
даденото при начална липса на основание,
в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с
извън договорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите
на правните субекти и не е мислимо страните да са определили
предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона.
При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.
Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД – само при задължения от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г.
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното
задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни, съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. В обобщение, при
връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на
имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще
дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато
кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок.”
При така възприетото в тълкувателното решение, съдът счита за основателни
доводите на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил поканен
от ищеца да му върне недължимо платените суми. След получаването на препис от исковото
молба ответникът е признал иска и е извършил плащане на исковите суми, поради което на
осн. чл. 78 ал.2 от ГПК, разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищцата и
същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски за адвокат в
размер на 360.00 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, от ЗЗД от ХР.
П. В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „***********” № 174 със съдебен адрес гр.
Габрово, ул. „Априловска” № 12А чрез адвокат Г.Г. против „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* с адрес гр. Варна, Варна Тауърс, кула Г, бул.
„Владислав Варненчик „ № 258, със законни представители Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски” № 27Б – чрез адвокат И.А., за заплащане на сумата от 19.00 лева /деветнадесет
лева/ недължимо платена на основание чл. 21 ал. 1 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД за възстановяване на
4
захранването /електромер/, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО чрез ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД от ЗЗД от ХР.
П. В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „***********” № 174 със съдебен адрес гр.
Габрово, ул. „Априловска” № 12А чрез адвокат Г.Г. против „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* с едрес гр. Варна, Варна Тауърс,кула Г, бул. „Владислав
Варненчик „ № 258, със законни представители Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова и Георги Коршия, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” №
27Б – чрез адвокат И.А., за заплащане на сумата от 19.00 лева /деветнадесет лева/,
недължимо платена на основание чл. 21 ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД като доплащане за експресно
възстановяване на захранването /електромер/, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО
чрез ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА ХР. П. В., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „***********” № 174
със съдебен адрес гр. Габрово, ул. „Априловска” № 12А чрез адвокат Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* с адрес гр. Варна, Варна Тауърс, кула
Г, бул. „Владислав Варненчик „ № 258, със законни представители Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, със съдебен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски” № 27Б – чрез адвокат И.А. направените по делото разноски в
размер на 360.00 лева / триста и шестдесет лева/ на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5