№ 627
гр. Б., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203791 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., ... против наказателно
постановление №000654 от 01.06.2021г издадено от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 (триста) лева на основание чл.179 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за
нарушаване на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят. Счита го за
неправилно. Твърди, че е заплатил винетна такса, като при посочване на регистрационния
номер на собствения си лек автомобил е допуснал въвеждането на грешен цифров номер.
Настоява, че тази техническата небрежност не следва да се счита за нарушение, тъй като той
си е платил винетката. Не е бил неизправен. Навежда на извод, че допуснатото нарушение
следва да се счете за маловажно и НП да бъде отменено на това основание.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят се явява. Поддържа
се жалбата. Сочи със жалбата нови писмени доказателства. Не се претендират разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК. Изразява се
становище по жалбата като се моли за потвърждаване на НП. Претендира се ЮК
възнаграждение. Представя писмени бележки.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е пода дена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните причини:
Административнанаказателната отговорност на жалбоподателя Н. е ангажирана за
това, че на 08.12.2020г, в 15,00 часа, на път І-6 км 495+000, посока Б. от страна на
контролните органи е била извършена проверка на пътно превозно средство с рег.№... –лек
автомобил марка Опел, модел Вектра с обща техническа допустима маса 2015 кг
управляван от К. Г. Н..
В хода на проверката е било установено, че на 07.12.2022г в 12,41 часа горепосоченото МПС
с рег.№... попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10
ал.1 т.1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 07.12.2020г
в 12,41 часа по път А-1 км 351+218, посока Б., включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Като
място на нарушението е посочен път А-1 км 351+218 (С.-П.-С. З.-Я.-Б.), за който се събира
такса за ползване на пътна инфраструктура –винетна такса, за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл.10 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. В мотивната част на НП е посочено, че съгласно чл.189е ал.8 от
ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №1003, като данните от
справката са отразени в АУАН №000654/07.12.2020г (лист 15 от делото).
Жалбоподателят твърди, че имал заплатена електронна винетка, което се доказва с
показанията на разпитания актосъставител, както и с приложената по делото извадка от
Електронната система на АПИ, поради което отразената в НП фактическа обстановка
съответства на действителната такава. В подкрепа на така заявеното жалбоподателят пред
съда приложи копие от (лист 7 ) на електронна винетка за ППС с рег. № ... с период на
валидност от 00,00 часа 06.06.2020г до 23,59 часа на 05.06.2021г с дата на издаване
05.06.2020г 19,00 часа. Процесуалният представител на ответника е представил като
доказателство разпечатка от електронната система (лист 26), от която е видно, че за МПС с
рег.№... няма закупена винетка. Видно от така приложеното и прието от съда писмено
доказателство на 07.12.2020г в 12,41 часа –датата на извършената проверка, ППС с рег.№ ...
е било без заплатена винетна такса
По отношение на приложеното от жалбоподателя копие от електронна винетка за ППС с рег.
2
№..., съдът счита за нужно да отбележи и факта, че в пледоариите си жалбоподателят сочи,
че има закупена винетка със сгрешен регистрационен номер на автомобила, но не по негова
вина. Твърди, че имало проблем с вписването на регистрационния номер в електронната
система за закупуване на винетка и същият е помолил служител на бензиностанцията на му
помогне при въвеждането. В случая, обаче е ирелевантно дали грешката е била допусната от
жалбоподателя или от служител на бензиностанцията, както се твърди. Безспорно при
въвеждането на регистрационния номер е допусната грешка. В този случай е приложима
разпоредбата на чл.5 ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилника за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), съгласно която
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му, или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни
се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Посочената норма не дължи сметка по чия вина е допусната грешката, а определя, че
отговорността за тази грешка е на собственика на МПС или на ползвателя. Друго относимо
към казуса обстоятелство, регламентирано в цитираната норма е фактът, че наличието на
неправилно декларирани данни се приравнява на липса на заплатена винетна такса, каквито
доказателства са събрани в хода на производството.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че оспореното нарушение
е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Действаща към момента на извършване на нарушението правна уредба не е предвиждала
процедура по поправка на техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на
автомобила, но това не е основание за освобождаване от административна отговорност,
доколкото и в последвалата промяна чл.10а ал.3б от ЗП от 19.03.2021г не поражда обратно
действие, а е занапред.
Незнанието, че винетната такса не е заплатена, по аргумент на чл.5 ал.3 от Наредбата, не
изключва отговорността и не може да бъде квалифицирано като извинителна грешка по
смисъла на чл.14 ал.2 от НК, като изключващо вината обстоятелство, тъй като нарушителят
е могъл и е бил длъжен на знае дали управляваното от него МПС има активна електронна
винетка. Жалбоподателят в момента на закупуване и генериране на е-винетка е получил
нефискален бон, но не го е проверил на място, което означава единствено, че не е положил
обичайното добросъвестно поведение за да се убеди дали занапред добросъвестно, че ползва
републиканската пътна мрежа в изпълнение на задължението си по чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Освен това незнаенето на жалбоподателя, че е допуснал грешка при декларирането на данни,
е отрицателен и недоказуем факт, защото следва да се допусне, че той може да е установил
грешката в регистрационния номер на автомобила си, но е бил сигурен, че имайки все пак
фискален бон за закупена електронна винетка няма да бъде санкциониран при евентуална
проверка, черпейки по този начин права от собственото си недобросъвестно поведение.
3
В настоящия случай извършеното деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга
обществени отношения свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа.
Деянието е формално на просто извършване и за него не е необходимо настъпването на
някакъв съставомерен резултат. Конкретно установеното деяние не разкрива признаците на
по–тежко от нарушенията от същия вид. Неговата обществена опасност е типична за общия
случай на нарушенията на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Наказателната отговорност
в чл.179 ал.3 ЗДвП е глоба с фиксиран размер.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и последният го подписал с възражения, но
не са посочени какви. Получил е екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №000654/01.06.2021г с описание на
фактическата обстановка идентична с тази в акта и при същата правна квалификация на
нарушението. За нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП и на основание ал.179 ал.3 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя Н. наказанието глоба в размер от 300 лева.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т.З. като ги счете за безпристрастни и
последователни.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.
Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед №РД-11-54 от
15.06.2020г (лист 21-25 от делото) , а компетентността на издалия НП от Заповед с рег.
№РД-11-167 от 08.02.2021г (лист 20 от делото). От формална страна при съставянето на
АУАН и издаването на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта
са съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Правилно и законосъобразно е избрана
нарушената материалната и административнонаказващата норми. НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143 ал.3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е
благоприятен има право на разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63 ал.5
ЗАНН, че в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл.143 ал.3 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“
4
следва да се присъди сумата от 100 лева за ЮК възнаграждение, определена по реда на
чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума следва да
бъде осъден жалбоподателя да заплати.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение първо и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №000654 от 01.06.2021г
издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното
ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което
на К. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., ... е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.179 ал.3 от
ЗДвП за нарушаване на чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
ОСЪЖДА К. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.Б., ... да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ –С. сумата от 100 (сто) лева за ЮК
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5