Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.02.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ШумеН.кият административен съд, в публичното заседание
на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при секретаря Св. Атанасова. и с участие на прокурор
П. Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Р.
Цветкова КАНД № 13 по описа за 2023г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Л.Н.“ ЕООД, ***, депозирана чрез
адвокат Д.Р.от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 347/26.10.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1518/2022г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 101/20.10.2021г.
на Директора на РИОСВ, гр. Шумен, с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3,
във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 35, ал. 3 от ЗУО на „Л.Н.“ ЕООД *** е
наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, съдът е
преквалифицирал нарушението по чл. 136,
ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 35, ал. 3 от ЗУО.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че въззивният съд
неправилно е преквалифицирал вмененото му нарушение. Твърди още, че не
съществува нормативно изискване за индивидуализиране на превозното средство
посредством регистрационния му номер, чрез което ще се осъществи превоза на
отпадъка, а предписанията на закона се изпълняват едиН.твено при осъществен
превоз от лице, разполагащо с необходимия регистрационен документ, с какъвто е
снабден и жалбоподателят. Поддържа и становището за „маловажност“ на
простъпката. По тези съображения отправя искате за отмяна на съдебния акт,
съответно за отмяна и на процесното наказателно постановление. Претендира
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Д. Р..
Ответната страна, директор
на РИОСВ – Шумен, представя писмен отговор чрез главен юрисконсулт Е.Г., в
който обективира доводи за неоснователност на оспорването. Моли за присъждане
на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрискоН.улт
Георгиева.
Представителят на ШумеН.ка
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Решение на директора
на РИОСВ – София на основание чл. 78, ал. 10, във вр. с чл. 35, ал. 3 и ал. 3
от ЗУО, „Л.НС“ ЕООД *** е регистрирано и му е издаден регистрационен документ №
12 – РД – 1858 – 00 от 24.07.2018г. за извършване на дейност по транспортиране
на територията на цялата страна на конкретно посочени в решението отпадъци,
както и марката, модела и регистрационния номер на транспортните средства, с
които ще се извършва транспортирането.
На 26.05.2021г. „Алкомет“
АД, гр. Шумен извършило внос на отпадък с код 12 01 03 – стърготини, стружки и
изрезки от цветни метали, получени от "Gescrap Romania" SRL, Румъния.
За извършвания превоз на отпадъци лицето, организиращо превоза от Румъния -
"Gescrap Romania" SRL, попълнило формуляр – ANNEX VII подписан в поле
12, с посочена дата на превоза 26.05.2021г. Отразено било, че отпадъкът ще бъде
транспортиран от „Л.НС“ ЕООД *** с транспортно средство с рег. № СВ 0202 РН и с
рег. № СВ 2193 ЕА. За извършения внос „Алкомет“ АД, гр. Шумен представило на
създадената за целта електронна поща на РИОСВ – Шумен копие на попълнения ANNEX
VII.
Във връзка с получено
писмо от МОСВ /оперативен център за трансграничния превоз на отпадъци/ вх. № ДО
– 217 от 27.05.2021г. за извършения внос на отпадък с код 12 01 03 –
стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, получени от „Gescrap Romania“
SRL, Румъния, на 27.05.2021г. служители на РИОСВ – гр. Шумен извършили извънредна
проверка на „Алкомет“ АД, гр. Шумен, за която е изготвен Констативен протокол
№ПП 21/27.05.2021 г.
При проверката било
констатирано, че транспортирането на отпадъка е извършено от „Л.НС“ ЕООД с
транспортно средство с рег. № СВ 0202 РН. След изискване от страна на
контролните органи на РИОСВ – Шумен на издадения на дружеството регистрационен
документ за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци, било
констатирано, че в него не фигурират транспортни средства с регистрационни
номера СВ 0202 РН и СВ 2193 ЕА, с които било извършено транспортирането на
отпадъка от Румъния до „Алкомет“ АД.
Предвид направените при
проверката констатации, на 06.07.2021г. срещу „Л.НС“ ЕООД бил съставен АУАН №ПП
- 05 за нарушение чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 35,
ал. 3 от ЗУО изразяващо се в извършване на дейност по транспортиране на
отпадъци, без да притежава издаден от компетентен орган документ по чл. 35 от
ЗУО. Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че
на посочената дата в поканата не се явил управителя или упълномощено лице. След
съставяне на акта същият е бил изпратен за връчване на Столична община – район
Красно село и бил връчен на 05.08.2021г. лично на управителя. При предявяване и
връчване на акта не са отразени възражения. Такива не били депозирани и в
законоустановения срок.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното НП, с което на „Л.НС“
ЕООД на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 35,
ал. 3 от ЗУО била наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Според съда актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити.
Същият съдебният състав е счел, че е предявен и връчен по надлежен ред на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съобразявайки приобщените доказателства въззивният
състав констатирал, че дружеството е осъществило превоз на отпадъци с код 12 01
03 – стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, с транспортни средства с
рег. № СВ 0202 РН и с рег. № СВ2193 ЕА, които не фигурират в издадения на
юридическото лице регистрационен документ № 12 – РД – 1858 – 00 от 24.07.2018г.
С това съдебният състав приел, че дружеството е осъществило нарушение по
смисъла на чл. 136, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 35, ал. 2 т. 2 и чл. 35, ал. 3
от ЗУО, а не по чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 35,
ал. 3 от ЗУО. Съобразявайки възложените му контролни правомощия и
констатирайки, че в случая не е налице съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението, районният съд преквалифицирал нарушението чл. 136, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 35, ал. 2,
т. 2 и чл. 35, ал. 3 от ЗУО.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При осъществяване на
дължимия от съда контрол по законосъобразността на решението на предходната
инстанция, касационният състав на Административен съд – гр. Шумен намира, че
въззивната инстанция е достигнала до правилни правни изводи за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
Напълно се споделят и
мотивите на предходната инстанция, че на инкриминираната дата дружеството е транспортирало отпадък с код 12 01 03 –
стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, с превозни средства, които не
са включени в издадения му регистрационен документ. Това обстоятелство е
установимо при съобразяване на приложения по делото Регистрационен документ с №
12-РД-1858-00/24.07.2018г., в който въз основа на Заявление № 7952/20.06.2018
г. компетентният орган е вписал начина на разрешената дейност по транспортиране
на отпадъци с код 12 01 03, индивидуализирайки и четирите превозни средства,
чрез които касаторът ще осъществява тази дейност. Сред тях несъмнено не попадат
посочените от актосъставителя и административно наказващия орган. В
разглеждания случай се установява, че дружеството разполага с валиден
регистрационен документ за дейност по транспортиране на конкретния отпадък, но
с други превозни средства, което обстоятелство не се оспорва от страните.
Доколкото в самия
регистрационен документ, превозните средства, с които следва да се извършват
съответните превози, са конкретно посочени в т. II, озаглавена „Начин на
транспортиране на отпадъците“, извършването на превоз на отпадък с нефигуриращо
в регистрационния документ превозно средство, следва да се третира като неизпълнение
на определените в документа условия. Въз основа на това се налага извод, че
поведението на касатора е предвидено като наказуемо с разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО. В контекста на
изложеното съдебният състав не намира резон да сподели твърденията на касатора,
обективирани в пункт втори от касационната жалба, доколкото те не почиват не са
съобразени с актуалната правна регламентация на материята, а отразяват по-скоро
лични възприятия.
На следващо място, съдът
счита, че правилно установените от административнонаказващия орган фактически
констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на
допуснатото нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, а не по чл. 136, ал. 2,
т. 3 от ЗУО, като мотивите на районния съд в тази насока се споделят напълно. Доколкото
фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят
осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на
твърдяното нарушение, не е било налице пречка районният съд да преквалифицира
деянието на жалбоподателя чрез изменение на оспореното НП, като по този начин
правото на защита на страната не би следвало да се счита за нарушено или
ограничено. Именно до такъв решаващ извод е достигнала и предходната инстанция,
отчитайки не само постулатите на Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело
№ 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г.,
но и актуалната регламентация в ЗАНН. Така в новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ,
бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че
районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. При сравнение на разпоредбата на
чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК прави
впечатление, че с изключение на уточнението „без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението“, което е възприето от съдебната практика по наказателни
дела (Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ВКС,
ОСНК и т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г.
на ВКС, ОСНК), новото законодателно разрешение в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН
(ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е идентично по смисъл с
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
По горните съображения при липса на
съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление
районният съд е оправомощен да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение, т. е. да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба,
без да отменя наказателното постановление. В случая съставът на Районен съд –
Шумен е подходил именно по този ред, законосъобразно прилагайки закон за същото,
еднакво наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, преквалифицирайки простъпката на касатора по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, доколкото и за
нея е предвиден същия санкционен размер за допусната простъпка от търговец,
като този, визиран и за деянието по чл. 136, ал. 2, т. 3 от закона. С
упражняването на това правомощие на районния съд не се е стигнало до нарушаване
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице, което се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното
постановление юридически факти.
Не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на
чл. 136, ал. 2, т. 4 от
ЗУО и простъпката не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
останалите деяния от този вид. Спецификите ѝ са били отчетени при
индивидуализиране на размера на наложената имуществена санкция, определена в
законовия ѝ минимум.
С оглед гореизложеното настоящата
касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му. Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 347/26.10.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1518/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Л.НС“ ЕООД *** да заплати на РИОСВ –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева за процесуална защита
в хода на настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.02.2023г.