Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1748
Гр. Пловдив, 30 септември
2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя Петрова, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1362 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на А.И.В., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т. против заповед № 1030з-947/19.05.2021 г. на началник
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, на основание чл. 204, т.
4, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три месеца на жалбоподателя – младши инспектор
А.И.В., мл. автоконтрольор в група ОДПКПД
на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Пловдив, считано от датата на
връчване на заповедта.
В жалбата се сочи, че заповедта е необоснована, неправилна и
незаконосъобразна.В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат
Т., който поддържа жалбата и моли съда да отмени процесната заповед. Претендира
разноски по делото, съгласно приложен списък.
Ответникът – началник на
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Б., намира жалбата за неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице - адресат на оспорения акт, чиито интереси са засегнати
неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт, в рамките на предвидения за това преклузивен
срок, пред надлежния съд по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК, поради което
същата е ДОПУСТИМА
Административен съд –
Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На
22.03.2021г. в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР- Пловдив постъпва Докладна
записка с Рег.№1030р-8220 от 22,03,2021 г. (лист 39), адресирана до ответника
по делото, според която докладна записка, при извършен преглед на предоставени 78 бр. видеофайлове за дата
22,02,2021 г. от камери 01,02 и 03 монтирани в служебен автомобил СВ7660КВ,
било установено, че за времето от 03,48 часа до 05,49 часа на 22,02,2021 г. в
гр. Пловдив на бул. **** срещу № 37мл. инспектор А.В. няколкократно с
времетраене до 18 минути е в отпуснато състояние със затворени очи на предна
лява седалка на служебен автомобил СВ7660КВ.
Със
заповед № 1030з-653/26.03.2021г. началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-
/л.37/е сложил начало на дисциплинарно производство като е наредил извършването
на проверка за изясняване на постъпили данни за извършено дисциплинарно
нарушение от А.И.В.. Срокът за извършване на проверката е определен до 24.04.2021г.
С посочената по-горе заповед ответника по делото, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е назначил комисия, в състав: С. Г. В.- председател и членове- Х. Й. С. и
С. С. Я., която да извърши проверка относно изнесените факти и обстоятелства в
Докладна записка с Рег.№1030р-8220 от 22,03,2021 г.,както и за други допуснати
дисциплинарни нарушения. Комисията следва за изготви справка за резултатите от
възложената проверка в срок до 24.04.2021 г.
С
Покана с Рег.№1030р-11550 от 19.04.2021г. (лист 34) на председателя на
комисията, назначена със Заповед № 1030з-653/26.03.2021г. на жалбоподателя е
дадена възможност да се запознае със Заповед за извършване на дисциплинарна
проверка № 1030з-653/26.03.2021г., както и му е предоставена възможност на основание чл.207, ал.8, т.1 от ЗМВР да се
запознава със заповедта, която е сложила начало на дисциплинарно производство.
Видно
от Покана с Рег.№1030р-11551 от 19.04.2021г. (лист 33) на председателя на
комисията, назначена със Заповед № 1030з-653/26.03.2021г. на жалбоподателя е
дадена възможност да даде писмени обяснения.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Покана с Рег.№1030р-12705,
екз. № 3 от 28,04,2021 г. (лист 17) на председателя на комисията, назначена със
Заповед № 1030з-653/26.03.2021г., с която жалбоподателят е предоставена
възможност да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения
или възражения на основание чл. 207, ал. 11, във вр. с ал. 8, т. 1 ЗМВР.
Изготвена
е Справка с Рег.№12628/28,04,2021 г. (листи 13-16) от комисията, назначена със
Заповед № 1030з-653/26.03.2021г., според която справка, на 22,02,2021 г. от
04,04 часа до 04,27 часа, от 04,28 часа
до 04,46 часа, от 04,47 часа до 04,56 часа, от 05,34 часа до 05,41 часа, от
05,42 часа до 05,49 часа, общо 1 час и 14 минути мл. инспектор В. е в отпуснато
състояние със затворени очи в патрулния автомобил, като състоянието му не
позволява да възприема средата и да наблюдава обслужвания участък. На
22,02,2021 г. в 06,02часа е напуснал разпореденият му за обслужване участък с
постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на дежурният в ОДЧ, като е
извършил маловажно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание
„мъмрене" по чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за което е предвидено
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. Справката
е връчена на жалбоподателя В. на 12,05,2021 г. След което е издадена оспорената по делото
заповед.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му по закон по аргумент от чл. 204, т. 3 във връзка чл. 197 от ЗМВР. Наказаното лице е полицейски служител в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР – Пловдив на длъжност младши автоконтрольор в група ОДПКПД, поради което няма пречка
прекият му ръководител на основание сочената разпоредба да му налага
дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 197, ал.1, т. 2 от ЗМВР
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма, съдържа
задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактическите и правните основания за
нейното издаване и е подписана от издателя й, поради което следва да се приеме,
че са спазени изискванията за форма и съдържание.
Съдът констатира, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно този текст,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Според чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. А според чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая, последният материал от
дисциплинарното производство е посочената по-горе справка с
рег.№12628/28,04,2021 г. (представляващо
становище по смисъла на чл.207, ал.12 от ЗМВР), поради което издаването на
оспорената по делото заповед на 19.05.2021г., респективно налагането на
процесното дисциплинарно наказание, се явява направено в рамките на 2-месечния
срок от откриване на нарушението (28.04.2021г.) и в рамките на 1-годишния срок
от извършване на нарушенията(22.02.2021 г.).
На следващо място обаче, настоящият състав на
съда намира, че не е спазено установеното от чл.206, ал.1 от ЗМВР изискване
дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.
Посочената норма на чл.206, ал.1 от ЗМВР е
императивна и нейното неизпълнение от дисциплинарно наказващия орган
представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Логическото тълкуване на нормата предпоставя извод, че изслушването на
държавния служител или приемането на писмените му обяснения следва да бъдат
направени непосредствено преди налагането на наказанието от дисциплинарно
наказващия орган, след като е изяснена фактическата обстановка в рамките на
приключило дисциплинарно производство с изготвянето на становище от
дисциплинарно разследващия орган по чл.207, ал.12 от ЗМВР.
По делото не са ангажирани доказателства, че В. е поканен да бъде изслушан
или да представи писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, които
писмени обяснения са различни от тези по чл.207, ал.10 от ЗМВР, давани пред
дисциплинарно разследващия орган.
Вярно е, че В. е надлежно поканен да даде писмени обяснения с посочената
по-горе покана с Рег.№1030р-12705, екз.№3 от 28.04.2021 г. на председателя на
комисията, назначена със Заповед №1030з-653 от 26.03.2021г., както и да се
запознае с изготвената обобщена справка и даде допълнителни обяснения или
възражения от “дисциплинарно-разследващ орган“, но тези действия не дерогират
задълженията на дисциплинарно наказващия орган по чл.206, ал.1 от ЗМВР, които в
случая не са изпълнени.
Вярно е също така, че нормата на чл.26 от Инструкция №8121з-470/отм./
установява, че дисциплинарнонаказващият орган не е длъжен да изслуша държавния
служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Но пък според нормите на чл.18 от Инструкция №8121з-470/отм./, 1)
проверката по чл.205, ал.2 ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител,
срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се
удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час; 2) когато в справката по
ал.1 се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител,
дисциплинарно наказващият орган извършва действията по чл.206, ал.1 – 4 ЗМВР.
Ето защо, според настоящия състав на съда,
производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същата е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, като е
безпредметно обсъждането на въпроса дали
извършеното от жалбоподателя деяние представлява дисциплинарно нарушение както
и дали следва да се наложи наказание.
При този изход на
спора претендираните от жалбоподателят разноски следва да му се присъдят на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, като същите се установяват в размер на 10 лв. за държавна такса и 600 лв. –
адвокатско възнаграждение. Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според
чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела по ЗМВР за една инстанция минималното
адвокатско възнаграждение е 400,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик
съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба)
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от
20.05.2021г. (лист 5) с адвокат Т. от
жалбоподателя Т. е заплатена в брой сумата от 600,00 лева, а за образуваното
съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от
10,00 лева (лист 6).
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение
е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално
предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер
от 400,00 лв.
За разноските следва да се осъди юридическото
лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се
явява ОД на МВР- Пловдив.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 1030з-947/19.05.2021 год. на началник сектор
„Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи –
Пловдив да заплати на А.И.В., ЕГН **********
*** сумата от 410 лева(четиристотин и десет
лева) разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: