Р Е Ш Е Н И Е
№………… 08.02.2016 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДВАДЕСЕТИ
ЯНУАРИ две хиляди и шестнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл. съдия КАЛИНА ФИЛИПОВА
Секретар: А.Д.
Прокурор: …………………………
като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В. ГР. ДЕЛО №
905 по
описа за 2015 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1259/18.09.2015 г.,
Плевенски районен съд по гр. дело № 1445/2015 г. е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС от В.Б.А. *** против Д.С.И. *** признаване за установено
по отношение на ответницата, че В.Б.А. е собственик на недвижим имот с
идентификатор 56722.660.206.1.20, целия с площ от 30,70 кв.м. и да осъди
ответницата Д.И. да предаде владението на ищцата върху 1,45 кв.м. /част от
горепосочения имот/, завзети неоснователно от ответницата, като неоснователен.
Със същото решение, ПРС е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС от В.Б.А. против Д.С.И. за
преустановяване противоправното препятстване на ищцата да упражнява правото си
на собственост по отношение на имот с идентификатор 56722.660.206.1.20 по кадастралната
карта и регистри на гр. Плевен с адрес: гр. Плевен, ул. „*****“ ***, като
премахне за своя сметка преградния зид между гараж *** с идентификатор
67722.660.206.1.20 и гараж *** с идентификатор 67722.660.206.1.21, който
навлиза в имота – гараж ***, собственост на В.Б.А. и за който е установено, че
не е изпълнен, съгласно одобрения технически проект, както и да изгради за своя
сметка преградния зид между посочените имоти, съгласно одобрения технически
проект при посочени параметри, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от В.Б.А.
чрез адв. М.К. против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат
подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Въззивницата
моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания
съдебен акт на ПРС, като по съществото на спора, да уважи предявените от ищцата
искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, като доказани, със
законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата Д.С.И., в който се посочва, че жалбата е изцяло неоснователна, а
решението на ПРС, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция, по реда на
чл.266 ал.3 от ГПК е поставена допълнителна задача на вещите лица, изготвили
заключението по първоначалната тройна съдебно-техническа експертиза пред ПРС,
като е указано изрично на вещите лица да отговорят на поставените въпроси, след
извършване на оглед на двата имота – гараж *** и гараж ***, собственост на
страните по делото в тяхно присъствие.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на ПлРС е правилно
и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд
са предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, а именно:
да бъде признато за установено, че ищцата В.А. е собственик на недвижим имот,
целия с площ от 30,70 кв.м., с идентификатор 56722.660.206.1.20 и да бъде осъдена ответницата Д.С.И. да предаде
владението по отношение на 1,45 кв.м., владени без правно основание. На
основание чл.109 от ЗС, претенцията е да бъде преустановено противоправното
препятстване от страна на ответницата Д.И. по отношение на ищцата да упражнява
правото си на собственост досежно горепосочения имот, както и да премахне за
своя сметка преградния зид между гараж ***, собственост на ищцата и гараж ***,
собственост на ответницата, като изгради този зид наново, съгласно одобрен
технически проект.
По делото не е спорно, че страните са собственици,
съответно на гараж ** и гараж ***, находящи се в сграда в гр.Плевен, ул.„*****“
***.
За изясняване на спорните по делото въпроси, пред
първоинстанционния съд са допуснати и назначени единична и тройна
съдебно-технически експертизи, чиито заключения Районният съд е възприел като
обективни и компетентни. От изготвените заключения се установява по категоричен
начин, че преградния зид между двата гаража е изграден, съобразно мястото му по
архитектурен проект и не намалява проектната полезна площ на гаража,
собственост на ищцата.
От представените по делото писмени доказателства пред
Районния съд, а именно: писмо на Община – гр. Плевен от 22.05.2014 г. е
установено, че сградата е въведена в експлоатация на 05.03.2014 г. с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 30, като ищцата В.А. и лицето П.К.
– бивш собственик на гараж *** са представили нотариално заверени декларации по
чл.183 от ЗУТ и чл.154 ал.5 от ЗУТ, че са съгласни с изпълнението на цялото СМР
при представените проекти и приемат това изпълнение.
На базата на така събраните доказателства в хода на
съдебното дирене, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС са неоснователни и като такива,
следва да бъдат отхвърлени. Не е установено по делото, ответницата да извършва
действия, с които да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в
пълен обем, както и не е завзела и не владее без правно основание част от
имота, собственост на ищцата, представляващ гараж ***, находящ се в сграда с
адрес: гр. Плевен, ул. „*****“ ***.
Пред въззивната инстанция е допусната и назначена
тройна съдебно-техническа експертиза с допълнителна задача, съгласно
разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК, тъй като заключенията по назначените
съдебно-технически експертизи пред РС са изготвени, без да се извърши оглед на
гараж ***, като въпреки изричното оспорване от страна на ищцата в съдебно
заседание на 11.09.2015 г. пред РС, последният е оставил без уважение молбата
на ищцата за извършване оглед на гараж ***. Това действие на РС е квалифицирано
от въззивната инстанция като процесуално нарушение, поради което пред ПОС е изготвено
допълнително заключение от вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза пред РС, след извършване оглед на двата обекта – гараж *** и гараж ***
в горепосочената сграда.
От заключението на вещите лица, което се възприема от
Окръжния съд, като обективно и компетентно се установява, че преградната стена
между гараж *** и гараж *** е изградена на място, предвидено по архитектурен
проект – на отстояние от 2,49 метра от северната калканна стена. В стената
липсват издатините – пиластри в участъка на колоната и зида в дъното на
помещението, отразени в проекта. Изграденият между двата гаража преграден зид
не намалява проектната полезна площ на гараж ***: при проектна площ – 27,06
кв.м. по зидарски мерки, фактически измерената площ е 27,69 кв.м. Технически,
преградният зид може да бъде изместен в посока към гараж ***, но това не се
налага, тъй като е спазено мястото му, съгласно архитектурния проект. Вещите
лица са извършили оглед на двата гаража, като констатациите от измерванията им
са отразени в приложна схема, неразделна част от заключението. При извършените
замервания, вещите лица са отговорили и на въпросите на въззиваемата, а именно,
че северния зид на гараж *** следва да е от тухлена зидария с дебелина 25 см.,
същият не е изграден по цялата си дължина, като в отделни участъци е налице
облицовка с гипсокартон по линията. Разстоянието между северния и южния зид на
гараж *** в измазано състояние е 2,45 метра, а в неизмазано – 2,49 метра, при
2,49 метра по проект. Разстоянието между северния и южния зид в дъното на
помещението е 2,64 метра, вместо предвидените по проект 2,36 метра, поради
изградените с по-малка дебелина северен калканен зид и преграден зид към офиса.
Отворът между колоните на входа на гараж *** е 2,46 метра, вместо предвидените
по проект 2,37 метра. Южната стена в съседство са намиращия се офис е изградена
от тухли с дебелина 12 см., вместо предвидените 25 см., което елиминира
предвидения по проект пиластър, стесняващ помещението в дъното му и увеличава
площта на гараж *** с 0,33 кв.м. Общо площта на гаража е увеличена с 0,63 кв.м.
Установени са отклонения в размерите на гараж ***, изразяващи се в увеличена
ширина до 6 см. при входа и в дъното, а в участъка на средната колона е
намалена ширината с 11 см.
Следователно, от така представеното заключение се
установява, че изградения между двата гаража преграден зид не намалява
проектната полезна площ на гараж ***, като площта на гаража се е увеличила, с
оглед изложените по-горе констатации на вещите лица с 0,63 кв.м. Действителното
местоположение на колоните, вградени в зида между двата гаража не съответства
на тяхното местоположение по проект – средната е изместена с 13 см. в южна
посока към гараж ***, а тази на входа на гаража е изместена с 9 см. в южна
посока.
По делото пред Окръжния съд са представени като нови
писмени доказателства две писма от Община – гр. Плевен във връзка със
запитвания от страна на В.А. и Д.И. досежно изграждането на преградната стена
между двата гаража и наличието на одобрен екзекутив при изграждането на тази
преградна стена, както и дали същата отговаря на одобрените архитектурни книжа.
Видно от приложеното като доказателство писмо от Община – Плевен – гл. архитект
на Общината – Светослав Митев от 18.01.2016 г. до въззиваемата Д.С.И.,
процесните обекти /гараж *** и гараж ***/ се намират в сграда, находяща се в
гр. Плевен, ул. „*****“ ***, имот с идентификатор 56722.660.206.1 по
кадастралната карта на гр. Плевен, като с протокол от 22.10.2014 г. на Община –
Плевен е установено, че разстоянието между северния зид на гараж *** и
преградния зид между двата гаража - *** и ***, е 2,43 см. – 2,45 см. в измазано
състояние, т.е. съответства на одобрения архитектурен проект и преградния зид
си е на мястото. Жилищната сграда, в която се намират двата гаража е въведена в
експлоатация с Удостоверение № 30/05.03.2014 г., като строежа е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти и издаденото Разрешение за строеж №
131/06.04.2006 г. До въззивницата В.Б.А. също е изпратено писмо от Община –
Плевне чрез гл. архитект на общината от 19.01.2016 г., в което се посочва, че в
Община – Плевен се съхранява проекта на процесната жилищна сграда, както и
последващите изменения по чл.154 от ЗУТ, одобрени и послужили за издаване на
Разрешението за строеж № 131/06.04.2006 г. В това писмо също е посочено, че
строежа на процесната жилищна сграда е изпълнен в съответствие с одобрените
проекти и издаденото разрешение за строеж, като в Община – Плевен няма
представен и одобрен екзекутив за жилищна сграда с кафе-аператив, офиси,
ателиета, находящи се в гр. Плевен, ул. „*****“ ***.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че
обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно. Събраните пред
въззивната инстанция писмени доказателства не противоречат на събраните
доказателства в хода на съдебното дирене пред РС и не водят до промяна на
правните изводи досежно неоснователността на предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното
решение на ПРС, постановено по гр. дело № 1445/2015 г. по описа на същия съд.
При този изход на делото, въззивницата В.Б.А. следва
да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция от
въззиваемата Д.С.И. в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 1259/18.09.2015 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 1445/2015 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.Б.А. да ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски
за настоящата инстанция от въззиваемата Д.С.И.
в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: