Р Е Ш Е Н И Е № 430
19.07.2018г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански състав
на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№3014 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с чл.55 от ЗЗД – за установяване дължимост на сума, получена при неоснователно обогатяване
от ответника. На 14.04.2008г. между АЗ – в качеството на междинно звено по ОП
Развитие на човешките ресурси /договарящ орган/ и ответника – като бенефициент,
бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ за финансиране на проект „С
езиково обучение и информационни технологии към социална адаптивност“. Общата
сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта възлизала на 117 657,96
лева. На основание чл.3.3 следвало да се предостави безвъзмездна финансова
помощ в размер 100% от общо допустими разходи, но не повече от 117 657,96
лева, при срок за изпълнение – 18 месеца, но не по-късно от 31.12.2009г. На
30.05.2008г. в изпълнение на договора били преведени на ответника
23 530,00 лева – авансово плащане, а на 14.05.2009г. и на 14.12.2009г. –
още две плащания на обща сума 43 847,38 лева. С писмо от 26.11.2010г. от
АЗ се посочва, че била извършена допълнителна верификация на разходите с
натрупване и след приключване същите били с размер 69 571,75 лева. До
посочената дата били изплатени 67 377,38 лева и следвало да бъде доплатена
сума 2 194,37 лева, като се приспадне и сума от 580 лева – лихва за
банково обслужване. С писмо от 22.12.2010г. АЗ уведомила ответника за спиране
на допълнително верифицираната сума до получаване на допълнителна информация и
изясняване на данни, навеждащи на съмнение за нередност. С писмо от
11.06.2015г. АЗ уведомява ответника, че е прието че са съставени неистински
документи били налице условията по чл.11, т.11.2, б.Ж от ОУ на договора от
14.04.2008г. Поради изложеното и на основание чл.135 от Регламент №966/2012г. и
във вр. с чл.4, т.4.7 от специалните условия била
определена сумата от 20 871,54 лева, подлежаща на възстановяване от
верифицирани средства за проведени обучения на 30 лица, за които било
установено, че нямали сключени договори. АЗ предоставили възможност на ответника
да изложи позицията си, но не било дадено задоволително обяснение за посочените
несъответствия. Определената сума включвала съответно по всяко бюджетно перо
намаляване на разходите, както и непреки разходи по бюджетно перо 8. На
ответника било указано в срок от 5 работни дни да възстанови сумата от
18 682,97 лева. Писмото било получено, като ответникът подал възражение.
Съгласно чл.16.2 от Приложението договарящият имал право на обезщетение в
размер на законната лихва за периода на просрочие,
увеличени с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от
договарящия орган. С писмо от 11.06.2015г., получено от бенефициента, срокът на
доброволно изпълнение изтичал на 22.06.2015г. и считано от 23.06.2015г. се
начислявала лихва за забава. На основание чл.3, ал.7, т.6 от ЗНАП, частните
държавни вземания на изпълнителните агенции се събирали от НАП. С писмо от
26.08.2015г. АЗ предала преписката на НАП за събиране. Задължението на
ответника било установено с АУЧДВ №25/27.05.-2016г. и получено на 07.06.2016г.
Ответникът подал възражение и поради това НАП поискали със заявление по чл.417
да бъде издаден изпълнителен лист. Образувано било ч.гр.д.№2469/2016г. на ХРС,
както и изпълнително дело при ЧСИ Запрянов №756/2017г. Искат да се установи, че
Държавата има изискуемо вземане срещу ответника за сумите по заповедното
производство – 18 682,97 лева главница, ведно със законната лихва от
25.05.2016г. и 1 751,64 лева – лихва за периода от 23.06.2015г. до
25.05.2016г.
Като съищец
на основание чл.26, ал.4 от ГПК в с.з. е конституирана Агенция по заетостта.
Считат, че искът е допустим, тъй като давността започвала да тече от изтичане
на срока за доброволно изпълнение, както и правата и задълженията по договора
приключвали 3 години след края на програмата. Съгласно чл.163, ал.2 от ДОПИ
частните държавни вземания се събирали по общия ред. При сключения договор и в
негово изпълнение следвало да се извърши обучение, но при извършените проверки
се установила нередност – 30 лица, за които било декларирано, че са на съответен
трудов договор, не се намирали в трудовоправни отношения.Това обстоятелство
било нарушение на чл.135 от Регламент №966/2012г. – налице били нередности при
сключване на договора.Проведените мониторингови проверки били извършени от
служители на РСЗ хасково в качеството си на Междинно
звено по ОП Развитите на човешките ресурси.
Ответникът
депозира отговор. Предявените искове били неоснователни по размер и основание.
В представените доказателства нямало визирано правно основание за извършване на
финансова корекция. Чл.16 бил относим за авансови
плащания. Не се излагал довод, че не бил спазен фиксирания срок. Незаконно и
недопустимо било извършване на мониторингови посещения. Не било допустимо
искане за възстановяване на средства, одобрени и заплатени. Оспорват
достоверността, допустимостта и обективността на извършените проверки, данните
от НАП не били относими и обективни. В договора
нямало изискване лицата да се на трудов договор, а можело и да са самоосигуряващи се. Позовават се на изтекла погасителна
давност, тъй като последните суми били платени на 26.11.2010г., а Акт
№25/27.05.2016г. бил издаден извън петгодишния срок. Нямало прекъсване или
подновяване на давността.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че на 14.04.2008г.
между АЗ – в качеството на междинно звено по ОП Развитие на човешките ресурси,
договарящ орган, и ответника – като бенефициент, бил сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект № ESF-2101-09-15001: С езиково обучение и информационни технологии към социална
адаптивност. Не се спори, че договорът е сключен при действието на посочената
програма за периода от 2007г. до 2013г.
Общата сума на допустимите разходи
за изпълнение на проекта възлизала на 117 657,96 лева. На основание чл.3.3
следвало да се предостави безвъзмездна финансова помощ в размер 100% от общо
допустими разходи, но не повече от 117 657,96 лева, при срок за изпълнение
– 18 месеца, но не по-късно от 31.12.2009г. Финасовата
помощ била отпусната при условията на подписания договор и представляващите
неразделна част от него описани приложения. Съгласно чл.11 от ОУ, Приложение І,
договарящият орган има право да прекрати договора без предизвестие и без да
изплаща каквито и да било обезщетения в изрично посочените случаи, между които
чл.11.2, буква Ж – в случай, че бенефициентът декларира неверни или непълни
данни с цел да получи безвъзмездната помощ, предмет на договора, или представи
доклади, които не отразяват действителното положение. В случай на неправомерно
прекратяване на договора поради наличието на основанията и конкретно посоченото
– чл.11.2, б.Ж, договарящият орган може да изиска изцяло или частично
възстановяване на вече изплатените суми от безвъзмездната помощ, съразмерно на
тежестта на нарушенията, като даде на бенефициента възможност да изложи
позицията си. Съгласно чл.14.4 на ОУ бенефициентът е длъжен да допуска
договарящия орган и други да проверяват посредством проучване на документацията
му или проверки на място, изпълнението на проекта, и да проведат пълен одит въз
основа на разходооправдателните документи и други
документи, свързани с финансирането на проекта, като тези проверки можело да се
проведат в срок от три години след приключване на оперативната програма по
отношение на договорите за представяне на безвъзмездна финансова помощ по
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС в
съответствие с изискванията на Регламент №1083/2006г. на Съвета. Страните
уговорили в чл.7 специфични условия, свързани с териториален обхват и
удостоверяване на придобита професионална квалификационна степен, а също и по
т.7.3, че се поставя условие за запазване на минимум 1 година заетост на
преминалите успешно обучението лица, като договарящият орган осъществява
мониторинг за срока по т.7.3.
Видно от представеното платежно
нареждане на 30.05.2008г. в изпълнение на договора били преведени на ответника
23 530,00 лева – авансово плащане,, отразено и в справка за бюджетни
плащания – статус, при титуляр АЗ –ДРСЗ Хасково. За същата сума ответникът
издал Запис на заповед от 14.04.2008г. От представените писмо – уведомление от
13.05.2009г. и от 14.12.2009г., както и от извлечения от плащанията по ОП, се
установява, че на 14.05.2009г. на ответника са преведени 9 317,70 лева, а на
14.12.2009г. – 34 529,68 лева.
Във връзка с извършена допълнителна
цялостна верификация между АЗ и ответника има кореспонденция – писмо от
24.11.2010г. и 26.11.2010г. и 22.12.2010г. С писмо от 04.10.2012г. АЗ уведомява управителя на ответника, че във
връзка с докладвана нередовност по договора на 31.05.2012г. ОП Хасково
прекратила наказателното производство срещу управителя като физическо лице, но
не било прекратено разследването за извършено престъпление по чл.308 от НК за
документи с невярно съдържание. По искане за възстановяване на средства по процесния договор с писмо от 2015г. ответникът е уведомен,
че поради докладваната нередовност изплащането на допълнително верифицираните
разходи е спряно, както и че е определена сума за възстановяване в размер на
20 871,54 лева, включваща преки и непреки разходи. След приспадане на суми
от окончателната сума ответникът е уведомен, че следва да заплати
18 682,97 лева, представляващи неправомерно придобита безвъзмездна помощ,
изчислена с тежестта на констатираното нарушение. Писмото е получено на
15.06.2015г., като ответникът възразява по изложените факти с писмо от
16.06.2015г.
Задължението на бенефициента било
установено с издадения от НАП на 27.05.2016г. Акт за установяване на частно
държавно вземане №25. В същия са изложени обстоятелствата, че след извършени
мониторингови посещения в периода от 30.06.2010г. – 05.07.2010г. било
установено несъответствие между представената информация от фирмите при
извършени проверки на място, писмо от водещата организация и наличните
декларации от работодателите по проекта, представени от водещата организация
при посещение на място в офиса на 25.06.2010г. Установено било, че 30 лица не
са имали сключени трудови договори с работодателите, посочили ги в декларация,
а при образуваното досъдебно производство от ОП Хасково било констатирано, че
са съставени неистински официални документи, поради което и се приема, че са
наличие условията по чл.11.2, б.Ж от ОУ и е определена сума за възстановяване
от проведените обучения на посочените 30 лица. Обясненията на бенефициента са
приети за незадоволителни. Актът е връчен на 03.06.2016г. с известие за
доставяне.
Пред РС Хасково е образувано
ч.гр.д.№2469/2016г. по заявление на НАП по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника
– настоящия ответник, за процесните суми.
Назначената по делото експертиза, изгответна компетентно
и безпристрастно от вещото лице и възприета напълно от съда, в заключение
установява, че размерът на плащанията по договора между страните е
67 377,38 лева, като е наложена финансова корекция от 20 871,54 лева,
а след приспадане на сума от 2188,57 лева за въстановяване били останали
18 682,97 лева. Размерът на лихвата за периода от 23.06.2015г. до
25.05.2016г. бил 1757,59 лева. С допълнително заключение вещото лице сочи, че
начислените разходи по договора, които били приети за преки и допустими, не
съответствали по размер и вид по одобрения проект. Стойностите, формиращи
исковата сума, кореспондирали по бюджетни пера с наличния по делото бюджет – с
изключение на разходи по бюджетно перо 2.3 Квартирни, но сдружението било
извършило такъв разход, поради което сумата от 491,40 лева не се признавала за
допустим разход и е част от исковата сума. Всички преки допустими разходи
зависели от броя на обучаваните лица.
С оглед доказване на мониторинговите посещения като доказателства са
представени длъжностна характеристика на Старши експерт Н. и Главен експерт Х. в АЗ, както и съставения формуляр за
посещение на място №13/30.06.2010г. до 05.07.2010г. с обхват на проверката –
проследяване заетостта на успешно преминалите обучение лица чрез наличност и
поддържане на документацията, свързана с изпълнението на проекта. Установено
било, че лицата Я. П. и Е. К. не са служители на заявителя Райфайзен
Банк; в ЕТ *** – *** била на граждански договор до
01.05.2010г., Ж. Ж. – до 01.03.2010г., В. Ж. – до 01.04.2010г.; ЕООД *** – три лица са преминали на работа в ЕТ
***; ЕТ *** – *** – наличният персонал е освободен в
края на 2009г. Общо във формуляра са установи обстоятелства за 9 от обучаващите
се. От
разпита на свидетелите Н. и Х. се
установява, че те са съставили формуляра за посещение на място, които изготвили
на база представените формуляри от фирми-заявители
При извършваната проверка са изискани от НАП справки за
заетите лица, обучавани по програмата. Съгласно представения отговор в *** Ауто няма сключени или прекратени
договори с 12 лица, а в ЕТ *** – С. В. – с двама, както и в ЕТ П. П. – един от обучаваните, който са посочени поименно, или
общо за 15 лица е установено чрез справката от НАП съответните обстоятелства. За
всички тях – общо 30 обучавани има представено като доказателство, че са
завършили обучението. От НАП изпращат и справка от регистър относно други лица
по програмата, между които и лица, за които договорът с работодателя е
прекратен. При съпоставка с имената от удостоверенията това са А. Ж., С. С., Н. З., Г. И., Н. С., А. Р., т.е за още 6-ма обучавани са
установени съответните обстоятелства, поради което е издаден АУДВ. За
обучаващите се по програмата са представени заявки декларации за нужда от
обучение, подписани от работодателите.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като след
възражението от длъжника съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца –
кредитор, и в едномесечния срок е предявена исковата молба.
Всички събрани по
делото доказателства водят до единствения възможен извод, че между страните е съществувала облигационна
обвързаност, както и това обстоятелство не е спорно. Спорно е дали в конкретния
случай договарящият орган правилно е упражнил правомощието си да прекрати
/развали договора/ на основание 11.2, б.Ж от ОУ, като ответникът твърди, че
няма правно основание за извършването на финансовата корекция, тъй като нямало
изискване за обучение само на лица, заети по трудово отношение, както и че било
недопустимо извършването на мониторингови посещения през 2010г.
Ищецът доказва с
представените доказателства, че страните са уговорили условия, при които
договорът да бъде прекратен, т.е. развален, като сочи, че в настоящия случай това
е наличието на декларирани неверни или данни от бенефициента с цел да се получи
безвъзмездната помощ. Съгласно чл.11.4
от ОУ към финансираните по ОП Развитие на човешките ресурси, приложими и към
процесния договор от 14.04.2008г., страните са договорили и че договорът се
прекратява без предизвестие и без договорящият орган да дължи обезщетение в
случая на чл.11.2, б.Ж и др., когато основанието е налице спрямо лица,
представляващи или управляващи бенефициента – юридическо лице. Така на практика
с писмото /без видима дата/ от 2015г. по отношение искане за възстановяване на
средства – л.32 от делото, връчено с известие за доставяне от 15.06.2015г. –
л.34 от делото, договорът между страните е развален частично и са определени
средстват, които ответникът следва да върне като недължимо платени.
При направеното
оспорване на правното основание за прекратяване на договора следва да бъде
обсъдено дали действително се установява от събраните по делото доказателства
наличето на соченото основание по чл.11.2, б.Ж, т.е. дали са декларирани
неверни данни или непълни данни с цел да получи БФП, предмет на договора, или
представи доклади, които не отразяват действителното положение. Ищецът няма
твърдения за доклад, изтогвен от ответника, респ. представляващия сдружението,
който не отразява действително положение. Сочи се установено несъответствие
между представена от фирмите информация, писмо от ВО и наличните декларации от
работодатели по проекта, представени от ВО при посещение на място в офиса на
25.06.2010г., при което се е установило, че 30 лица не са имали сключени
трудови договори, но не са представи доказателства за волеизявление на
представляващия ответното сдружение, с което да се заявяват тези обстоятелства
– нито доклад, нито декларация. Представените декларации по делото са от
работодателите, а не от сдружението, което е било страна по договора, развален
от договарящия орган. Действително установените с доказателствата по делото
/удостоверения за компетентност, справки от НАП, формуляр за посещение/ факти,
че обучаваните 30 лица не са продължили да работят при работадателя, не са
декларирани от ответника и неговия представител. Нещо повече – самото посочване
в АУДВ, че има образувано призводство пред ОП Хасково и се констатирало, че има
съставени неистински официални документи, не води към извод за извършено
нарушение от страна на бенефициента, както и следва да се отчете, че е изрично посочено
в писмо, изходящо от АЗ от 04.10.2012г., че това производство е прекратено по
отношение на представляващия сдружението – като физическо лице. Така съдът
счита, че ищецът не доказа в настоящото производство виновно неизпълнение от страна на
бенефициента, поради което и не се е породило задължение за бенефициента след
едностранното писмено заявление от страна на договарящия орган за връщане на
недължимо платени суми. В този смисъл предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неосноветелен и недоказан.
С
оглед крайния извод за неоснователност на предявените искове по чл.422 от ГПК –
за главница и акцесорния такъв за лихва, то следва
ищецът да заплати направените от ответника разноски – 1300 лева, представляващи
адв.възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция по
приходите – гр.София, действаща в
качеството на процесуален субституент на Агенция по заетостта – гр.София,
против Сдружение «Свят за всички» - гр.Хасково, Булстат *********, искове да се
приеме за установено, че ответникът дължи на НАП сумите
18 682,97 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от
25.05.2016г., както и 1 751,64 лева – лихва за периода от 23.06.2015г. до
25.05.2016г., за които е издадена Заповед №1185/21.11.2016г. по реда на чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№2469/2016г. на ХРС, като недоказани и неосноветелни.
ОСЪЖДА
Национална
агенция по приходите – гр.София, да заплати на Сдружение «Свят за всички» -
гр.Хасково, Булстат *********, направените
разноски 1300 лева възнаграждение за адвокат.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.