Определение по дело №880/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от “. Х. ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Р. против решение № 5275/29.11.2012г., постановено по гр.д. № 1086/2012г. по описа на РС Р., в частта с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 1 344, 66 лв. до претендираната сума 2 450 лв., представляваща трудово възнаграждение. Сочи се, че решението в атакуваната му част е необосновано, като при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че съдът след като не е кредитирал заключението на вещото лице, в частта установяваща извършено плащане, е постановил един неправилен С. акт. Прави се искане да бъде отменено и решението в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 250 лв. и в полза на РС Р. разноски в размер на 230 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който е посочено, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първостепенният С. акт потвърден, като правилен и законосъобразен.

Пред районния съд е предявен иск от И. С. М. против “. Х. ЕАД с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, както следва: м. март 2012 год.-350 лв., м. април 2012 год.-640 лв., м. май 2012 г.-715 лв., м. юни 2012 г. -565 лв. и м. юли 2012 г.-180 лв.

Така предявеният иск е уважен изцяло, като районният съд е приел, че по делото не се съдържат данни за плащане на трудовите възнаграждения на ищеца за месеците м. март 2012 год.- 350 лв., м. април 2012 год.- 640 лв., месец май 2012 г. – 715 лв., м. юни 2012 г. – 565 лв. и м. юли 2012 г. – 180 лв.. Приел е, че представените по делото фишове за заплати не са подписани от работника, поради което и на основание чл. 270, ал. 3 от КТ, във връзка с правилото за доказателствената тежест, установено в разпоредбата на чл. 154 от ГПК неблагоприятната последица от недоказването на този факт следва да се понесе от ответника. Първоинстанционният съд не е кредитирал установеното частично плащане от вещото лице, Ч. превод по банкова сметка, тъй като този факт се установявал с писмени доказателства, а такива не били приложени по делото.

Така постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, съдържа необходимите законови реквизити, спазен е срокът по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е изцяло основателна предвид следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което впоследствие е било прекратено. Според е въпросът дали на работника са изплатени всички трудови възнаграждения за процесния период от м. март до м. юни 2012г.

Пред районния съд като доказателства са представени пет броя фишове, в които е посочено, че на въззиваемия М.за заплатени по банков път заплати по дебитна карта както следва: за месец юли 126.17 лв., за месец юни 564.41 лв., за месец май 717. 25 лв., за месец април 636.12 лв., за месец март 693. 75 лв. Представена е и изготвена от страна на работодателя справка за дължимите и изплатени заплати. Ангажираните писмени доказателства действително не носят подписа на работника и сами по себе си не доказват факта на заплащане на претендираното трудово възнаграждение.

Пред районния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършени справки по счетоводни документи в ответното дружество и проверка в ТП на НОИ гр. Б. относно декларирания осигурителен доход на ищеца сочи, че на последния по ведомост за заплати са начислени, осчетоводени, изплатени и неизплатени следните трудови възнаграждения: за месец март 2012г. - 885 брутно ТВ, 693.55 нетно ТВ, което е изплатено изцяло, за месец април 2012г. - 815 лв. брутно ТВ, 639. 12 нетно ТВ, което е изплатено изцяло, за месец май 2012г. - 914.98 брутно ТВ, 717. 25 нетно ТВ, което е изплатено изцяло, за месец юни 2012г. - 720 лв. брутно ТВ, 564. 41 нетно ТВ, което не е изплатено и за месец юли 2012г. 163.64 лв. брутно ТВ и 126. 17 нетно ТВ, което не е изплатено изцяло.

Посочено е, че плащането на сумите в размер на 693.55 лв., 639. 12 лв. и 717. 25лв., дължими като трудови възнаграждения за месеците март, април и май е извършено Ч. банкови преводи по дебитна карта на ищеца в банка ОББ.

В с.з вещото лице сочи, че има представени платежни нареждания по т.нар масови плащания, по които се изплащат в банките трудовите възнаграждения по дебитни карти. Така изготвеното заключение не е оспорено от страните.

Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло заключението на вещото лице, включително и в частта установяващо извършеното частично плащане, поради това, че същото е компетентно, обективно, обосновано и съдържа отговор на поставените му въпроси, които са релевантни за настоящия случай. Въззивният съд не намира основание да не кредитира същото в определена част, така както е процедирал районния съд. Вещото лице след справка по счетоводната документация на ответното дружество и притежаващо специални знания за установяване и изчисляване на дължимите суми е посочило, че трудовите възнаграждения, които реално не са платени от страна на работодателя са в размер на 690. 58 лв.

Обстоятелството, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, доказващи факта на изплащане на претендираните трудови възнаграждения, не води до извода, че същите не са погасени. Доказателствената тежест за установяване плащането на трудовите възнаграждения е на работодателя, като това може да стане както Ч. представяне на оригинален или производен писмен документ, така и с помощта на съдебно-икономическа експертиза. След като вещото лице е посочило, че дължимите трудови възнаграждения за месеците март, април и май са платени не е следвало ответникът да бъде задължаван да представя копия на платежни ведомости и неизпълнението на това му задължение неправилно е скрепено със санкцията на чл. 161 от ГПК, тъй като доказване факта на плащане на част от претендираните възнаграждения е доказано именно с изготвеното експертно заключение, което не е оспорено от страните.

От заключението на вещото лице следва, че работодателят дължи на ицеща само сумата в размер на 690.58 лв., за останалата част до претендирания размер 2 450 лв. искът се явява неоснователен.

Предвид на това, че жалбоподателят обжалва съдебни акт само в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата за разликата над 1 344, 66 лв. до 2 450 лв. следва обжалваният акт да се отмени само в тази част.

С оглед на това следва да се отмени и първоинстанционното решение, в частта с която жалбоподателя е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 137. 21 лв. до 250 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати в полза на РС Р. разликата над 184 лв. до 230 лв.

След като е изцяло основателна въззивната жалба следва въззиваемия да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв., направени пред въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 5275/29.11.2012г., постановено по гр.д. № 1086/2012г. по описа на РС Р. В ЧАСТТА, с която “. Х. Е. ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. Р., У. “ Г. Д.” № 24А, П. от К. Г. К. е осъдено да заплати на И. С. М. Ч. А. С. Д., разликата над 1344. 66 лв. до 2450.00 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху разликата над 1344. 66 лв. до 2450.00 лв., считано от датат на завеждане на иска - 24.11.2011г. , до окончателното й изплащане; ВЧАСТТА, с която “. Х. Е. ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. Р., У. “ Г. Д.” № 24А, П. от К. Г. К. е осъдено да заплати на И. С. М. Ч. А. С. Д. разликата над 137. 21 лв. до 250.00 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и В ЧАСТТА, с която “. Х. Е. ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. Р., У. “ Г. Д.” № 24А, П. от К. Г. К. е осъдено да заплати по сметка на РС Р. разликата над 184 лв. до 230лв., представляваща дължима държавна такса и разноски в производството за вещо лице и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. М. с адрес У. „Бяла Р.” 4Б, .3, А. 4 срещу “. Х. Е. ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. Р., У. “ Г. Д.” № 24А, П. от К. Г. К. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за разликата над 1344. 66 лв. до 2 450 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА И. С. М. с адрес У. „Б. Р.” 4Б, .3, А. 4 да заплати на “. Х. Е. ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. Р., У. “ Г. Д.” № 24А, П. от К. Г. К. сумата в размер на 50 лв., представляваща направени разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: