№ 15
гр. Г.Т., 24.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело
№ 20213220100240 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищец – М. М. АС. – редовно призована не се явява, представлява се от
адв.К., редовно упълномощена от преди.
Ответник – В. М. Т. – редовно призован, явява се лично и с адв.Д.,
редовно упълномощен от преди.
Становище по хода на делото.
Адв.К. – Д а се даде ход на делото.
Адв.Д. – Н яма пречки да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът предоставя възможност на ищеца да уточни исковата молба.
Адв.К. – Поддържам исковата молба. Моля да ни бъде допуснат един
свидетел при режим на водене за следващото съдебно заседание. Моля да
допуснете графологична експертиза почеркова и на подпис, като вещото лице
да отговори в процесния нотариален акт за дарител подписа и трите имена
положени и изписани ли са от М.С. Т. и констатира ли вещото лице
отклонения и различия от подписа на същото лице като ползва за сравнителен
материал останалите писмени доказателства по делото, както и заявлението за
снабдяване с документ за самоличност.
Моля да бъде допусната и психологична експертиза като вещото лице
1
след като се запознае с медицинското досие на М. Т. да отговори предвид
заболяванията, които трайно е имал и приеманите медикаменти бил ли е в
състояние да разбира свойството и значението на своите действия.
Адв.Д. – На първо място виждам в определението си от 14.12.2021г. в
проекто-доклада съдът е посочил, че исковата молба е предявена от
недееспособно лице което към датата на изповядване на сделката не е можел
да разбира и ръководи действията си. В тази връзка ще цитирам практика на
ВКС, Решение №281 от 29.10.2012г. по гр. д. №130 по описа за 2012г. Там се
разглежда сходен казус и възраженията са идентични. Въпросът е обвързан ли
е ищецът от силата на присъдено нещо, с която се ползва отказът от иск,
направен от неговия праводател и може или не може да предяви отново
същия спор. В решението на ВКС са изложени подобни мотиви като според
върховните съдии има две схващания по въпроса дали към отказа от иск се
прикрепя сила на присъдено нещо. Според едното виждане отказът от иск
съдържа мълчаливо признание за неоснователността на иска и към това
признание се прикрепя силата на присъдено нещо. Последиците от отказа на
иск се приравняват на последиците на отхвърлен иск. Според друго виждане
отказът от иск няма за последица формиране на сила на присъдено нещо, а
само погасяване на правото на иск. Няма правна норма, която да свързва
отказа от иск с последиците на влязло в сила решение по спора. ВКС приема
за правилно първото виждане. Ако отказът от иск се свърже единствено със
забраната за ищеца да предяви отново същия иск, без към него да се прикрепя
силата на присъдено нещо, се създава една неопределеност за
принадлежността на спорното право, каквато е недопустима в правния мир.
След като за ищеца има забрана да предяви отново същия иск, той не може
никога да постигне уважаването на такъв иск и това се приравнява на
отхвърлен иск. Ищецът не е носител на спорното право. Съдът трябва да
приложи тази последица. Аргумент в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че законът не изисква от ответника да даде съгласие за
прекратяване на делото при отказ от иска. Приобретателят няма да бъде
обвързан от силата на присъдено нещо на отказа само в изключенията,
уредени в текста. Когато предмет на правния спор е правото на собственост
върху недвижим имот и преобретателят е придобил имота преди вписване на
исковата молба. След като праводателят се е отказал от иска и определението
на съда за прекратяване на производството е влязло в сила, правоприемникът
2
няма да може да води нов процес за собствеността на този имот срещу същия
ответник и на същото основание.
Адв.К. – Изразила съм становище писмено и поддържам това
становище. Адвоката на ответника посочи, че става въпрос за сходен случай и
макар и задължителна практиката на ВКС не се прилага по всички случаи.
Моля дами дадете подходящ срок да се запозная с представеното решение на
ВКС.
Адв.Д. – Моля да назначите оценъчна експертиза и вещото лице да
отговори каква е пазарната цена на имота?
Адв.К. – Противопоставям се на това искане. Ние сме се снабдили с
данъчна оценка на имота.
По направеното искане за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отхвърля направеното искане за назначаване на експертиза за
определяне пазарната оценка на поземления имот.
Съдът обявява на страните, че с определение за насрочване на делото е
съставен проекто-доклада по делото.
Адв.К. – Нямам възражения по доклада. Да се приеме по делото.
Адв. Д. – Нямам възражения. Да се приеме по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява проекто-доклада по делото за окончателен.
По изложеното възражение от ответната страна съдът намира, че следва
да се произнесе в закрито заседание като определя едноседмичен срок за
ищеца за представяне на писмено становище.
С оглед на въведеното възражение съдът намира, че направените
доказателствени искания следва да се разгледат в следващото съдебно
заседание.
Адв.Д. – Представям по делото списък на разноските за ответника.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И :
Отлага и насрочва делото за 21.02.2022г. от 10.20 часа, за която дата
страните са уведомени.
Заседанието приключи в 10.20 часа.
Протоколът е изготвен на 25.01.2022г.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
Секретар: _______________________
4