ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, ………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на 23.01.2020 година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина
Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков
ч.гр.дело № 15944 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на разглеждане е частна жалба, предявена от „П.К.“ ЕООД чрез Г.Г.срещу отказ на
съдия по вписванията да бъде вписвано Постановление за възлагане № 7-0109 от
03.04.2019 г., с което на жалбоподателя е прехвърлено вземане на „КТБ“ АД – в
несъстоятелност срещу „БГЛ“ ООД В жалбата се твърди, че по искане на „КТБ“ АД
(н.) е вписана искова молба и са наложени възбрани по отношение на недвижими
имоти срещу лицата, легитимиращи се като собственици на имотите съответно Т.К.и
М.К... Застъпена е теза, че третите лица се нуждаят от яснота досежно
настъпилата промяна в кредитора, предявил иска като счита за приложимо по
аналогия правилото на чл. 11 от Правилника за вписванията. Наведен е довод, че
отказът постановлението да бъде вписано, съответно отбелязано към вписаната искова
молба създава несигурност в оборота на вещните права.
По
допустимостта на частната жалба
Съдът
констатира, че жалбата касае подлежащ на обжалване акт при условията на чл. 274
вр. чл. 577 ГПК, изхожда от името на заявителя в охранителното производство,
обуславящо интерес да бъде повдигнат спора за законосъобразността на
постановения акт и процесуалното действие е предприето в указания от закона
срок.
По
основателността на частната жалба
За
да постанови обжалваният отказ съдията по вписванията приема, че
постановлението за възлагане на вземане не е подлежащ на вписване акт, а
произтичащите от този акт материални права не подлежат на отразяване в книгите
за вписване.
По
аргумент от чл. 112 от Закона за собствеността на вписване подлежат всички актове,
с които се засяга право на собственост върху недвижим имот като без значение
остава обхвата на засягането – правото в неговия пълен обем (прехвърляне или
отказ от правото) или зачетено то правния ред отделно правомощие (ограничено
вещно право, дългосрочен договор за наем). Законът предписва нужда от
огласяване и на актове, поставящи под съмнение съществуването на правото –
искова молба, съответно съдебния акт, отразяващ изхода от спорното производство,
или гарантирана от правния ред възможност за въздействие върху правото на
собственост върху недвижим имот – ипотека, възбрана или иск по чл. 135 ЗЗД.
Характерно
за подлежащите на вписване актове е, че те или легитимират определено лице като
титуляр на правото на собственост върху недвижими имоти, или го овластяват да
инициира принудително разпореждане с правото на собственост. Исковата молба не
материализира обстоятелство, от което правният ред да извлича възникване на
право на собственост, а отразява твърдение за съществуващо право да бъде
насочено изпълнение върху недвижим имот. Огласяването на исковата молба е
средство за охраняване на публичния интерес да се знае, че правото на
собственост е спорно или обременено, доколкото при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът е легитимиран да пристъпи към изпълнение върху имота макар и той
да не се намира в патримониума на неговия длъжник. С вписване на исковата молба
този публичен интерес бива удовлетворен. Следователно исковата молба не засяга
вещно право, за да смути реализацията му, а известява всички за възможна
промяна в личността на кредитора. Неотносимо към обществения интерес остава кой
конкретно оспорва правото на собственост. Значим единствено е влезлият в сила
съдебен акт, утвърждаващ правото на легитимирания според книгите титуляр на
правото на собственост при отхвърляне на иска или признаващ правото на
действителния собственик. Съдията по вписванията не е в състояние на собствено
основание да преценява настъпило правоприемство в рамките на исковото
производство. При вписана искова молба дължимото от негово съдействие е
ограничено до огласяване съдържанието на постановеното решение по съществото на
спора.
Правоприлагането
по аналогия е средство за преодоляване непълнота в закона, доколкото това е
необходимо за реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес. Такъв в
случая няма. Освен това, предпоставка за прилагане на закон по аналогия е
наличието на регламентация по сходен въпрос. Такава в случая липсва.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е постановен в
съответствие със закона, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.-К.-БГ-**“
ЕООД срещу Определение изх. № 1273/04.10.2019 г.
Определението
може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
На
основание чл. 7 ал. 2 ГПК на жалбоподателя да бъде връчен препис от настоящото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.