Присъда по дело №880/2009 на Районен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н И  Е 

 

  №            2009 г                                  гр. ПАЗАРДЖИК

                          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ  

На     двадесет и пети май                                           година  2009 г

В публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Б.    

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 

          

Секретар:   Е.П.

Прокурор      Р.Б.        

Като разгледа докладваното от  СЪДИЯ  Б.    

НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО  ОХ  №   880     по описа за   2009 година

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  К.М.М.,  роден на 16.04.1978 г. в гр. Пазарджик, живущ ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, работещ,   ЕГН – ********** ЗА ВИНОВЕН  в това, че  на 08.01.2009 г. около 04.00 часа в гр. Септември на бензиностанция „Целев”ЕООД е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон, марка „Нокия 1208”, на   стойност 87.00 лева от владението на Запринка Дамянова Джонева от гр. Септември, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е маловажен случай  и до приключване на съдебното следствие в първата инстанция откраднатата вещ е била върната, поради което и на основание чл. 78 А ал. 1 от НК  ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 197 т. 2 във връзка  чл. 194 ал.3 във вр. с ал.1  от НК, като  МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В  размер на 500 / петстотин/ лева, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.   

 НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА  подсъдимия  К.М.М.  да заплати в полза на държавата по сметка на РС Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 35  лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в  15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Пазарджик.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                              

 

            НОХД № 880/09 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс.К. М. М. ***, за престъпление по  чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това,  че на 08.01.2009 год. в гр.С., е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Н. 1208” на стойоност  87 лв. от владението на З. Д. Д. от с.град, без нейно  съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случая е маловажен.      

Производството пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава 28 от НПК.

В съдебно заседание, подъсидимят се явява лично и се признава за виновен по така предявеното му обвинение, като дава обяснения по същото. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства.

Представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество, като пледира за прилоението на чл.78А от НК.

          Районният съд след като обсъди и прецени  събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          На 08.01.2009 год., около 04.00 часа, подс.м. бил със собствения си лек автомобил „О. А.” на бензиностанция „Ц.” ЕООД-гр.се., където заредил гориво. Докато плащал сметката си подс.М. незабелязано взел мобилен телефон  телефон „Н. 1208”, собственост на работещата в бензиностанцията  - св. З. Д. Д., след което оставил телефона си в колата и отишъл на работа в гр.София. малко по-късно св.Д. установила липсата на телефона и съмненията й паднали върху подсъдимия. Тя сезирала за случая служители на РУ на МВР Септември.

Същия ден около 19.00 часа св.Д. и нейния колега – св.П. отишли на гарата в гр.Септември, където изчакали завръщането то гр.София на подсъдимия. Попитали го дали той е взел телефона и същият си признал. Веднага след това на място били повикани полицейски служители, които отвели подсъдимия в сградата на РУ МВР С.. Там той подробно разказал всичко и с протокол за ДП предал мобилния телефон, който бил оставен в жабката в колата му. С разписка вещта била върната на собственика й.

По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на оценъчната експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на вещта, предмет на посегателство възлиза на сумата от 87 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на св.Д. и св.П., преценени по реда на чл.378  ал.2 от НПК, заключението на оценъчната експертиза  и писмените доказателства инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.  

          Съдът дава пълна вяра на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания,т.к. те са непротиворечиви , взаимно се допълват и в съвкупност с останалите доказателства очертават по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че  М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл.197 т.2 във вр. с чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК , т.к.  на 08.01.2009 год. в гр.С., е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Н. 1208” на стойоност  87 лв. от владението на З. Д. Д. от с.град, без нейно  съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случая е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първата инстанция откраднатата вещ е била върната.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.Действал е при пряк умисъл.

С оглед фактът, че именно паради съдействието на подсъдимия, който доброволно е казал къде се намира откраднатата вещ и я е предал с протокол за ДП,    съдът намери че деянието му следва да се преквалифицира по по-леко наказуемия престъпен състав на чл.197 т.2 във вр. с чл.194 ал.3 от НК.

          При определяне видът и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието – кражба в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.Подсъдимиян е личност със завишена степен на обществена опасност.Макар и неосъждан – реабилитарн по право по смисъла на чл.86 ал.1,т.1 от НК за осъждането си по НОХД № 574/2002 год. на ПРС, той е  негативно  охарактеризиран като криминално проявен.  

          Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на лична собственост, в голяма степен провокирани от ниския жизнен стандарт и тежкото семейно положение и имотно състояние на дееца.

          Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.197 т.2 във вр. с чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не  е осъждан – реабилитиран по право, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и причинените от деянието  имуществени вреди са възстановени.     Поради това, съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените пълни самопризнания, изразеното искрено съжаление,оказаното съдействие на разследващите и проверяващи органи ,  както и чистото съдебно минало и ниската стойност на вещите,предмет на посегателство, а също тежкото семейно и имотно състояние.Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни.

 Предвид това  и на основание чл.78А ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подс.К.М.  му наложи  административно наказание глоба в минимален размер от 500 лева, платима в полза на държавата по бюджетна на СВ.

За да наложи този вид и размер административно наказание съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съобразно относителната им тежест.

При този изход от делото съдът осъди подс.М. да заплати сторените по делото деловодни разноски за експертиза в размер на 35 лева,за експертиза.

          По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: