Решение по дело №317/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е  239

 

гр. П., 03.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на тридесети юли……………..….………………………

през две хиляди и деветнадесета година....................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                     Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря Г. Младенова..……..........…… .и в присъствието на

прокурор………..…................……. като разгледа докладваното от

        окръжен съдия Албена Палова…..….... в. гр. дело № 317 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 10/06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1445/2019 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил К.А.Д., ЕГН **********, от гр. П., да заплати на ищеца А.Ц.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, партер, офис 3, сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болка и страдание от сътресение на мозъка и две рани на скалпа и брадата, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, причинено по вина на ответника като водач на автомобил с рег. номер РА … ВВ на 16.12.2018 г. в гр. П., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2008 г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв..

Решението е постановено при участието на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, като подпомагаща ответника страна.

Осъдил е К.А.Д. да заплати на А.Ц.Т. сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

Осъдил е А.Ц.Т. да заплати на К.А.Д. сумата 210 лв., представляваща разноски по делото.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от к. Д. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът бил приел, че проявената от лекарствената терапия алергична реакция следвало да бъде взета предвид при определяне размера на дължимото обезщетение независимо че самият съд приел, че тя не се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Пострадалият останал в болница само три дни, а контузиите му не били тежки, поради което жалбоподателят счита, че справедливият размер на обезщетение 500 лв. В тази връзка поддържа, че определеният от съда размер на обезщетение от 3000 лв. е прекомерно завишен и не съответства на принципа за справедливост, прокламиран от чл.52 от ЗЗД. Искането е обжалваното решение да бъде отменено до размера на 500 лв., като за разликата до присъдените 3000 лв. искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, с което се подкрепя подадената жалба и се прави искане решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде отхвърлена като неоснователена. Съображенията против решението са аналогични на изложените във въззината жалба.

         Не е постъпил писмен отговор от А.Ц.Т.. В съдебно заседание неговият процесуален пълномощник оспорва жалбата с искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против К.А.Д. ищецът А.Ц.Т. е твърдял, че на 16.12.2018 г. около 17,10 ч. на кръстовище в гр. П. ищецът като пешеходец пресичал улицата на зелено, когато бил блъснат от лек автомобил, завиващ наляво, който отнел предимството му. Автомобилът бил управляван от ответника, срещу когото при съставянето на констативния протокол за ПТП бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Вследствие на удара ищецът получил М.С. и две рани на Г. – една в лявата челно-теменна област и една на брадата. Бил приет в болница същата вечер и изписан на 19.12.2018 г. за домашно лечение. Освен описаното, при лечението в болницата той получил генерализиран кожен обрив от медикаменти. Моли след установяване на твърденията в исковата молба ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – претърпени болки и страдания във връзка с настъпилото ПТП, като исковата претенция е частично предявена от иск в общ размер на 8000 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по размер и твърди, че претенцията е завишена. Обосновава твърдението си с това, че пешеходецът е бил трудно различим в тъмнината, с тъмно яке и качулка, при дъжд и слабо улично осветление, и се е движел, без да се огледа. След произшествието ответникът оказал помощ на пострадалия, транспортирал го до болницата и оказал пълно съдействие на органите на МВР; не е бил употребил алкохол при произшествието и няма други нарушения по ЗДвП. Поради изискването на чл. 430, ал. 2 от КЗ иска привличане в процеса на застрахователя на гражданската му отговорност ЗД „Бул Инс“ АД, което е допуснато. Оспорва причинната връзка на кожния обрив с неговите действия.

Постъпил е писмен отговор и от застрахователя, конституиран като трето лице помагач. Той заявява, че не следва да бъде конституиран като помагач, тъй като дружеството не е било уведомено за произшествието от никоя от страните, с което те са създали пречки застрахователят да установи обстоятелствата, при които е настъпило то и не би следвало да бъде ангажирана отговорността му. В случай, че това възражение не се уважи, оспорва иска по основание, оспорва твърденията на ищеца за механизма на ПТП, оспорва както противоправното поведение на ответника Д., така и причинната връзка на поведението му с вредите, като сочи, че констативният протокол е съставен за факти, които не са настъпили в присъствието на длъжностното лице и няма обвързваща сила относно удостоверения в него механизъм на ПТП. Излага доводи и за съпричиняване, вкл. за това, че ищецът не е спазил задължението си като пешеходец да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; както и за завишен размер на иска.

         Установява се от събраните по делото доказателства, а не се оспорва и от страните, че на 16.12.2018 г. около 17:10 ч. на кръстовището на улиците „Х.К.“ и „А.С.“ в П. ответникът Д., управлявайки лек автомобил, потеглил от светофара и при опит да направи ляв завой не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец – ищеца. Настъпило ПТП, при което ищецът получил контузия на Г. – М.С., рана на скалпа с размери 7 см. и рана на брадата с размери 3 см. В резултат на М.С. той известно време се чувствал отпаднал и замаян, трудно пазел равновесие. Съдебният лекар, издал впоследствие съдебномедицинско удостоверение въз основа на епикризата от болничния престой, квалифицира травмите като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Произшествието е настъпило в тъмната част на деня, а пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи, но кръстовището било добре осветено и водачът на автомобила имал възможност да го забележи при предприемането на маневрата.

         Ответникът оказал помощ на пострадалия, като го откарал с автомобила си до болница. Там той бил хоспитализиран за три дни и след проведените изследвания бил лекуван с медикаменти срещу симптомите на М.С. (б, г) и за профилактика на инфекция.

         На 28.12.2018 г. ищецът постъпил в к-в отделение на същата болница с оплакване от силно сърбящ обрив по тялото. Той бил приет в болницата и му била поставена диагноза „г к о от ла“. След проведеното лечение обривът отшумял и на 04.01.2019 г. ищецът бил изписан от болницата кожно здрав.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана техническа експертиза, която е дала заключение, че до мястото на сблъсъка автомобилът и пешеходецът са се движили около 4 сек., а времето, нужно на пешеходец, за да пресече кръстовището, е 5 сек. Две секунди преди сблъсъка водачът на МПС е имал техническа възможност да възприеме навлезлия на около 3 м. пешеходец по пешеходната пътека, да намали скоростта и да го пропусне, но автомобилът е продължил движението си, при което е настъпил сблъсък. Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Разпитаният по делото свидетел установява, че знае за процесното ПТП от ищеца, който му се обадил по телефона. Свидетелят го посетил в болницата, а поддържали контакт и след това. Знае за раните на г, както и че вследствие на медикаментите получил Г.О.. Установява, че ищецът бил стресиран и дълго време се стряскал като видел кола. Към момента на разпита продължавал да изпитва страх от автомобили, но не чак толкова. Имал белези в лявата част на г и на б, които продължавали да личат.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Спорен пред въззивния съд е само въпросът за размера на дължимото обезщетение, за който се твърди, че не съответства на нормата на чл.52 от ЗЗД.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че в резултат на причиненото от К.Д. ПТП А.Т. е получил М.С. и две рани, едната от които хирургично обработена. Произшествието е настъпило на 16.12.2018 г., но една година по-късно ищецът продължавал да изпитва страх от автомобили. Към настоящия момент липсват доказателства за неотшумели физически последици, поради което следва да се приеме, че ищецът е клинично здрав и без данни за трайно влошаване на здравето му в резултат на инцидента. Липсват доказателства, които да установят затруднение в придвижването или влошаване качеството на живот на ищеца през периода на лечение и по-късно, т.е. следва да се приеме, че претърпените болки и страдания, включително и преживеният стрес, не се отличават с по-висок интензитет от обичайния за такива случаи.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на индивидуална преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост изисква да се обезщетят реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. Когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка последица от неправомерното действие или бездействие, това води до изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди.

При тези данни следва да се приеме, че определеният от районния съд размер на обезщетение от 3000 лв. е справедлив и съобразен с претърпените от ищеца болки и страдания, причинени му в резултат на противоправното деяния, извършено от ответника. Необходимо е да се вземе предвид, че независимо от това, че физическите страдания са отшумели без последици за ищеца, година по-късно той продължава да се страхува от автомобили, което сочи на това, че преживеният стрес е вил с висок интензитет и още не е отшумял. В тази връзка следва да се отбележи, че обезщетението има за цел да репарира всички претърпени от пострадалия вреди – физически и психически травми, като не следва да бъде източник на неправомерно обогатяване. При преценката на претърпените от ищеца травми, настоящият съдебен състав приема, че определеният от районния съ0 размер на обезщетение е справедлив, поради което решението следва да бъде оптвърдено.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1445/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: