РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. Пазарджик, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103618 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 против В. Г. ПР., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Пазарджик, *************, с която ищецът,
чрез пълномощника си, твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК срещу В. Г. ПР., с ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. №1987/2020г.
по описа на PC-Пазарджик. Твърди, че в рамките на предвидения от
законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения срок и на основание чл.415, във връзка с
чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Сочи, че предявява исковата си претенция срещу В. Г. ПР., с ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с
1
прехвърлител на вземанията ”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Сочи, че мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора, извадка
от което прилага.
Ищецът твърди, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната №16168743001.
Сочи, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „29.
(изм. 26.09.2009г., в сила от 26.10.2009г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.“.
Твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* и В. Г. ПР., с ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16168743001 от дата 10.01.2017г., с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер *********** по избран тарифен план VIVACOM Smart Net L,
с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, добавил е също и
2
мобилен номер *******, с избран тарифен план VIVACOM i-Traffic М, с
месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Твърди, че на същата дата 10.01.2017г., потребителят е подписал
лизингов договор за устройство GSM LENOVO VIBE К5 NOTE,
№861808038615930, посредством 24 лизингови вноски по 15.50 лв. с ДДС.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 16168743001 от дата 10.01.2017г.,
между ответника В. Г. ПР., с ЕГН ********** и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* са издадени фактури, а
именно: фактури №**********/08.06.2017г., **********/08.07.2017г. за
периода от 08.05.2017г. до 07.07.2017г., обективиращи вида и размера на
незаплатената електронна съобщителна услуга.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г. и за
месец 07/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва, че незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК
/чл.50 от ОУ, във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер
№16168743001 крайна фактура №********** от дата 08.08.2017г., с
начислена обща сума за плащане.
Сочи, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който
дружеството-ищец има правен интерес да претендира неустойка в редуциран
размер от 107,94 лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план и е
3
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни
периоди, която не е предмет на настоящото производство.
Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.07.2017г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM Smart Net L и
VIVACOM i-Traffic M за мобилен номер *********** до 10.01.2019г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 10.01.2017г., за които номера
абонатът е бил задължен за лизингови вноски в размер на 15,50 лв., всяка,
които лизингови вноски за месец 06/2017 г. и 07/2017 г. са фактурирани при
фактурите за незаплатена далекосъобщителна услуга/месечен абонамент,
съгласно общите условия.
Твърди, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “.
Сочи, че претендираната сума в размер на 371,44 лв. е формирана като
сбор от неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
107,94лв.; оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на общо 263,50
лв., която сума представлява правен интерес за ищцовото дружество,
доколкото в издадената заповед за изпълнение фигурира по-голяма сума, от
4
остатъка, до която, дружеството се отказва, поради липса на правен интерес.
Твърди, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410
ГПК/.
Сочи, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите.
Твърди, че между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението
на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********
да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 31.07.2017г. /като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да
претендира неустойка в размер на 107,94лв., уговорена в т.2 от стр. 6 от
договора, както следва: (3x19,99 лв. +3x15,99 лв.) или общо 107,94лв., за
което е издадена фактура.
Твърди, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои
в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92 ал.1, изр.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
5
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Твърди, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна
такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на
услугите.
Предвид гореизложеното абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Сочи, че съгласно чл.21 от Общите договорни условия на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД за лизинг на устройства: „2/. Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по
договора за електронни съобщителни услуги, съгласно сроковете, условията и
начина за тяхното плащане.“ Освен това, поради прекратяване договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
чл.38 от Общи договорни условия на Българска телекомуникационна
компания ЕАД за лизинг на устройства, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство GSM LENOVO VIBE К5 NOTE
№861808038615930 са обявени за предсрочно изискуеми.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове,
дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание Общите условия към договора за
лизинг, при което месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно тези
6
договори плащания, така са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 08/2017г., когато е издадена крайната
фактура/кредитна сметка № **********/08.08.2017г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: За устройство GSM LENOVO VIBE К5 NOTE
№861808038615930 се дължи цената в размер на 263,50 лева след месец
08/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски е от м.08/2017г., когато е издадена крайната фактура до
изтичането на договора, сключен на 10.01.2017г. за срок от 24 месеца, а
именно м.01/2019г., при което в сумата от 263,50 лв. са включени общо 17
броя предсрочно изискуеми вноски по 15,50 лева, съгласно погасителния план
по договора.
Сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите условия на оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл.45.1. от Общите условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от абоната суми за предоставените услуги по договора и общите
условия.“.
Твърди, че неустойката е начислена, съобразно изрично договореното,
т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е
прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Сочи, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи, че съгласно чл.25 от Общите условия „25. Абонатът заплаща:
25.1.еднократно - цена за първоначално свързване към мрежата;
25.2.ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
мрежата; 25.3.ежемесечно - стойността на проведените разговори и други
7
услуги, посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец
(или периоди). “.
Съгласно чл.35 „35.Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1.Сметките се издават на
името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния
договор и/или електронен адрес, изрично посочен от абоната, чрез други
средства за комуникация, посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“.
Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка.“.
Твърди, че в конкретния случай ответникът В. Г. ПР., с ЕГН **********
е подписала договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е
мобилни/телефонни номера *********** и *******, не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднала в забава. Издадена й е фактура и в срок не я е
заплатила. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
8
възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
Сочи, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
Сочи, че в чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г.Груп” ООД е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение №1 - неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по
тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.”.
Сочи, че в чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Твърди, че цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение №1 не съществуват
други правоотношения. Твърди, че представянето на Приложение №1 в
цялост би било в нарушение на чл.2 ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Представя извлечение от Приложение №1, от което се установява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018г., „БТК“ ЕАД е прехвърлител, а
„С.Г.Груп“ ООД е собственик на вземането спрямо В. Г. ПР., с ЕГН
**********, което впоследствие е било включено и във втория договор за
цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
9
Сочи, че съгласно чл.6 ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г.,
считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника,
чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина - професор
А.Калайджиев-Облигационно право, изд. Сиби 2007, както и професор
Кожухаров, които приемат, че упълномощаването на цесионера от страна на
цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече когато
длъжникът е неизправен.
Сочи, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент - от 01.10.2019г.
Твърди, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о., ТК; Решение №3/16.04.2014г.
по т.д. №1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.
№2352/2013г., II т.о. на ВКС е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението
за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е
отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99 ал.3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
10
Сочи, че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Твърди, че няма законова пречка с едно изявление да
се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че В. Г. ПР.,
с ЕГН ********** не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на
„С.Г.Груп“ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания
на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре -
на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да
бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Сочи съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай длъжникът-ответник В. Г. ПР., с ЕГН
********** не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника В. Г. ПР., с ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на
371,44 лв. - представляваща сбор от незаплатени вноски за лизинг в размер на
263,50 лв. и неустойка в размер на 107,94лв. по договор за електронна
съобщителна услуга, сключен между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски
номер 16168743001 от дата 10.01.2017г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъдите в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
11
180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство и да присъди в
полза на дружеството-ищец - 25.00 лева, представляваща държавна такса и
180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№1987/2020г. по описа на
PC-Пазарджик, съобразно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който
оспорва изцяло така предявените искови претенции, както по основание, така
и по размер. Счита, че исковите претенции са процесуално допустими, но по
своята същност неоснователни.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Твърди, че
същият легитимира правата си на кредитор и съответно ищец по настоящето
дело на основание Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
сключен между „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* и „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* и съответно Договор за прехвърляне на вземания №********** от
16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ АД,
ЕИК ********* и „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********.
Счита, че иццовото дружество не е придобило правата си на кредитор,
тъй като по делото липсват достатъчно изчерпателни доказателства относно
придобиване на правата на кредитор на първия цесионер „С.Г.Груп“ ООД от
цедента „Българска телекомуникационна компания” АД.
Сочи, че в Договора за прехвърляне на вземания №********** от
16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ АД
и „С.Г.Груп“ ООД е записано, че цедентът прехвърля възмездно по силата на
този договор на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани
в Приложение №1 към договора срещу цена. В т.1.7. от същия договор е
посочено, че „Приложение №1“ означават заедно или поотделно, в
зависимост от случая приложения, съдържащи списък/таблица в електронна
форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците
по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и
дължима сума, представляващо неразделна част от договора.
Твърди, че като неразделна част от договора за цесия, липсата на такова
12
„Приложение №1“, установяващо наличието на такъв длъжник, в случая В. Г.
ПР., ведно с фактурираните вземания и дължими суми, които се прехвърлят
на цесионера, е достатъчно основание да се приеме, че първоначалният
цесионер не е придобил правата си на кредитор, които съответно не може
след това да прехвърли на втория цесионер, настоящ ищец по делото, имайки
предвид, че доказателствената тежест за доказването на тези обстоятелства
тежи именно върху ищцовата страна.
Сочи, че в Договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г.,
сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, в чл.1 от същия е записано,
че с настоящия договор цесионерът продава/цедира на цесионера възмездно
вземания от трети физически и/или юридически лица. Вземанията са
подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение
№1 - „Списък на вземанията“, неразделна част от договора. До колкото такъв
списък, съгласно уговореното в договора за цесия, е неразделна част от него,
то непредставянето му или поне не във вида, в който е упоменат в договора, с
всичките му реквизити и информация, е достатъчно основание да се приеме,
че претендираното от ищеца вземане е недоказано и съответно
неоснователно.
Счита, че представеното с исковата молба Извлечение от Приложение
№1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. не представлява и не може да бъде
прието за извлечение от въпросното Приложение №1. Същото по никакъв
начин не доказва съществуването на В. Г. ПР. в списъка с длъжници, така
както е упоменат в договорите за цесия. Наличието на това лице в списъка с
длъжници, чийто задължения биват цедирани може да се установи само и
единствено, когато целият списък бъде представен по делото и то по начин,
от който да е видно, че същият не може лесно да бъде манипулиран. Освен
това представеното по делото извлечение не съдържа всички описани в т.1.7
от Договора за прехвърляне на вземания №********** от 16.10.2018г.,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ АД и
„С.Г.Груп“ООД реквизити и информация, а именно липсва информация за
фактурирани вземания на цедента и дължима сума, както и посочената в чл.1
от Договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., сключен между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ ЕООД информация, съдържаща се в „Приложение
№1“ относно основание и размер на задължението.
13
Оспорва истинността на представените по делото „Извлечение от
Приложение №1“ към Договор за цесия от 01.10.2019г. и „Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите“. Твърди, че съставянето на всеки един от двата документа не
произхожда от лицата, които са посочени в тях, че са го съставили, а именно
същите, чиито подпис се намира във всеки един от тях. Твърди, че с
невъоръжено око е видно, че така представените документи са компютърно
манипулирани, като е набран текстът, съдържащ се на тях и чрез компютърна
програма е добавен подписа на лицето, което се твърди, че го е подписало.
Същото важи и за така нареченото потвърждение. Там подписът и печатът на
представителя на С.Г.Груп“ ООД също са компютърно добавени.
Оспорва предоставянето от БТК АД на мобилните услуги, предмет на
представените по делото договори за мобилни услуги с клиентски номер
16168743001 от 10.01.2017г. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже, че е
изпълнявал договорните си задължения за предоставяне на мобилни и
фиксирани телефонни услуги, телевизия и интернет, както и че е осигурил
необходимото оборудване за това. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Представените с исковата молба фактури, ведно с извлечение за
услуги не установяват това обстоятелство. Те представляват разпечатани на
хартиен носител данни. Отсъстват доказателства за произхода и
идентичността им с конкретен цифров носител. От тях не може да се направи
извод за изпълнение договорните задължения на БТК АД към ответника.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, че дължимите от ответника и
към днешна дата не са платени.
Оспорва сключването от страна на В. Г. ПР. Договори за мобилни
услуги с клиентски номер 16168743001 от 10.01.2017г. и Договорни условия
за лизинг на устройство. Твърди, че подписите, положени в тези договори от
страна на клиента не са положени от ответницата, както и че не са положени
от едно и също лице. Извод за това може да се направи от видните е просто
око различия в изпълнените подписи от клиента в Договорни условия за
лизинг на устройство, Декларация за получаване на екземпляр от Общи
условия и Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги №161687430012017 -39470242.
Твърди, че при подписа, положен на Договорни условия за лизинг па
14
устройство се наблюдава ръкописно изписване на главна буква „В“, следвано
от примковиден елемент, изпълнен над височината на първоначалния елемент
„В“, завършващ под последния, следвано от няколко нечетливи щрихи,
завършващ с примковиден елемент, наподобяващ ръкописно малка буква „в“
заоблена в долния си край с примковиден елемент. Изпълнението на подписа
завършва с полагане на хоризонтална черта, пресичаща по дължина целия
подпис. Наклонът е по-скоро наляво. Докато подписът, положен под
декларацията значително се различава. Наклон почти няма, примковидният
елемент в края, наподобяващ малка буква „в“ завършва остро, а не заоблено и
положената права черта, пресичащата целия подпис вече не е черта, а
наподобява примка. Същите различия се наблюдават и при положените
подписи на страница 8 от Договор за електронни съобщителни услуги
№161687430012017-39470242. Още повече, че при подписа, положен на
същата страница, в графата „за абонат“ се наблюдава съществена разлика
освен в големината на основните съставни елементи, се наблюдава и
съществено отклонение в изписването на примковидния елемент, следващ
ръкописно изписаната главна буква „В“, като точно в този подпис този
елемент не е изписан във височина. В тази връзка оспорва и истинността на
гореописаните три документа.
Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли така
предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба-становище поддържа предявения иск
и моли съда да го уважи. Излага доводи по същество. Претендира разноските
по изготвения списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата взема становище, че
предявеният иск е недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли
изцяло. Излага съображения по същество.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответницата и като обсъди и анализира събраните
по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
15
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1987/2020г. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед
№865 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.08.2020
год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-
кредитор следните суми: сумата в размер на общо 451.62 лв., от които:
107.94 лв. – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер
16168743001 от 10.01.2017г., обективирано във фактура
№**********/08.08.2017г. и сумата в размер на 343.68 лв. - незаплатена цена
на лизингово устройство по договор за лизинг от дата 10.01.2017г., както и
сторените разноски по делото в размер на 180 лв. - адвокатско
възнаграждение и 25 лв. - дължима държавна такса. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Незаплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16168743001
от дата 10.01.2017г., обективирано във фактура №**********/08.08.2017г. и
незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от дата
10.01.2017г. по сключения между длъжника В. Г. ПР., с ЕГН ********** и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* договор/и,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* с договор
за цесия от дата 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от дата
01.10.2019г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
С исковата молба ищецът основа вземанията си от ответницата на
следните договори:
1.Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата
16
10.01.2017г., сключен между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* и ответницата В. Г. ПР., с ЕГН **********,
с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *********** по
избран тарифен план VIVACOM Smart Net L, с месечна абонаментна такса в
размер на 19,99 лв. с ДДС и мобилен номер *******, с избран тарифен план
VIVACOM i-Traffic М, с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца и издадени, въз основа на него фактури;
2.Лизингов договор от 10.01.2017г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и ответницата В. Г.
ПР., с ЕГН ********** за устройство GSM LENOVO VIBE К5 NOTE,
№861808038615930, с 24 лизингови вноски по 15.50 лв. с ДДС;
3.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД като цедент и
”С.Г.Груп“ ООД като цесионер;
4.Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., сключен
между ”С.Г.Груп“ ООД като цедент и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД като цесионер.
С писмения отговор на исковата молба, особеният представител на
ответницата е оспорил материално правната легитимация на ищеца като
кредитор на ответницата. Оспорил е представените от него с исковата молба
документи и по-конкретно: Договорни условия за лизинг на устройство,
Декларация за получаване на екземпляр от Общи условия, Договор за
електронни съобщителни услуги №161687430012017-39470242, Извлечение
от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. и Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Поискал е представянето на
оригинала на същите.
При тези данни, съдът с Определение №1508/11.08.2021 г., постановено
в производството по делото, е дал на ищеца срок - първото по делото съдебно
заседание – в който да заяви дали ще се ползва от оспорените от особения
представител на ответника, с писмения отговор на исковата молба, писмени
доказателства. На основание чл.183 от ГПК е задължил ищеца да представи
по делото оригинала на документите, посочени от особения представител на
ответника в писмения отговор на исковата молба. Указал е на страните, че на
основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Указал им е, че в тежест на
17
ищеца е да установи вземанията си по основание и по размер, както и че в
тежест на ответника е да установи наличието на правопогасяващи или
правоизключващи факти и обстоятелства. Разпоредил е препис от писмения
отговор на особения представител на ответника да се връчи на ищеца. Препис
от определението на съда и от писмения отговор са връчени на ищцовото
дружество, ведно с призовката за съдебното заседание, насрочено на
26.10.2021г., видно от същата.
С молбата-становище с вх.№19653/22.10.2021г. пълномощникът на
ищеца е заявил, че няма да се ползва от оспорените от страна на особения
представител документи.
Поради това по делото не е открито производство по оспорване
истинността на тези документи по реда на чл.193 от ГПК.
С протоколно определение от 26.10.2021г., съдът е приел, че с
Определението под №1508/11.08.2021г., постановено в производството по
делото, е задължил ищеца на основание чл.183 от ГПК и във връзка с
искането на особения представител на ответницата в депозирания по делото
писмен отговор на исковата молба да представи по делото оригинала на
документите, посочени от особения представител на ответника в писмения
отговор на исковата молба. Приел е, че видно от отговора на исковата молба,
депозиран от адв.Ф. е, че със същия на страница 4 е поискал да бъде
задължено ищцовото дружество да представи в оригинал подробно описаните
документи, а именно: Договорни условия за лизинг на устройство,
Декларация за получаване на екземпляр от Общи условия, Договор за
електронни съобщителни услуги №161687430012017-39470242, Извлечение
от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. и Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Видно от книжата по делото е,
че препис от Определение №1508/11.08.2021г. е връчен на ищцовото
дружество, ведно с призовката за съдебното заседание и че до момента
ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по чл.183 от ГПК и не е
представило оригинала на изисканите от ответната страна документи, поради
което представените преписи следва да се изключат от доказателствата по
делото, на основание разпоредбата на чл.183 ал.1, изр.второ от ГПК. Дори и
да се приеме, че в конкретния случай се касае за електронни документи,
каквито твърдения няма изложени от страна на ищцовото дружество в
18
молбата- становище за съдебното заседание, то с оглед искането на особения
представител на ответницата, ищецът е бил длъжен да представи документа
на електронен носител. Такъв също не е представен.
При така приетото, с протоколно определение от 26.10.2021г., съдът на
основание чл.183 ал.1, изр. последно от ГПК е изключил от доказателствата
по делото представените от ищеца с исковата молба преписи от следните
документи: Договорни условия за лизинг на устройство, Декларация за
получаване на екземпляр от Общи условия, Договор за електронни
съобщителни услуги №161687430012017-39470242, Извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. и Потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че ищецът, в чиято
тежест бе и на когото са дадени изрични указанията в тази насока с
определението по чл.140 от ГПК, не доказа, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на съществуващи и изискуеми вземания от ответницата
по делото, на претендираните с исковата молба основания и в претендираните
размери. Ищецът не установи наличието на валидно възникнали и
съществували облигационни отношения между „БТК“ ЕАД и ответницата В.
Г. ПР. по сключени помежду им договори и в частност по посочените в
исковата молба Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
10.01.2017г. и Лизингов договор от 10.01.2017г.
При липсата на твърдяния правопораждащ факт за договорните
отношения, е безпредметно обсъждането и изследването на въпроса за
прехвърляне на вземания за неизпълнение на задължения по същите с
процесните договори за цесия.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният
установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК ще следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
При този изход на делото неоснователна се явява и претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на разноски, както по настоящето исково
производство, така и по заповедното производство.
Страната, имаща право на разноски, предвид изхода на делото –
ответницата, не е направила такива.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
19
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“България“ №81, вх.В, ет.8 против В. Г. ПР., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***** иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК
– за признаване за установено по отношение на ответника В. Г. ПР., с ЕГН
**********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* в размер на 371,44 лв. - представляваща сбор от
незаплатени вноски за лизинг в размер на 263,50 лв. и неустойка в размер на
107,94 лв. по договор за електронна съобщителна услуга, сключен между
ответника и „БТК” ЕАД от дата 10.01.2017г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
20