№ 39159
гр. София, 28.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110145987 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 251228/02.08.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 13.04.2024г., издадена по ч.гр.д. №
11597/2024г. на СРС. С Разпореждане № 113785/09.08.2024г. по ч.гр.д. № 11597/2024г. на
СРС заповедта за изпълнение е частично обезсилена за горницата над 153,38 лева поради
извършено доброволно плащане и отпадане на интереса на заявителя от предявяване на иск
за тази част от вземането.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 05 ноември 2024г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „Ронос“ ООД чрез адв. И. И. – АК-София, е предявил срещу ответната
Държавна агенция за бежанците иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 153,38 лева, представляваща неплатена част от неустойка за забавено плащане на
стойността на доставени стоки по Фактура № 322319/20.09.2023г. във връзка с Договор за
възлагане на обществена поръчка № УС-476/21.06.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.02.2024г./ до
окончателното ú изплащане, както и законната лихва върху сумата от 870,00 лева за
периода от 27.02.2024г. до 12.06.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение по
Договор за възлагане на обществена поръчка № УС-476/21.06.2022г. за доставка на
канцеларски материали. Във връзка с него ищецът доставил на Агенцията съответни стоки,
1
за които била издадена Фактура № 322319/20.09.2023г. на стойност 14844,58 лева с ДДС.
Според Договора тази сума трябвало да бъде платена в 30-дневен срок от доставката, т.е. на
20.10.2023г. При неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за
всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на договора без ДДС. Плащането било
направено на 28.12.2023г., поради което ответникът дължал неустойка в размер от 1024,28
лева за 69 дни забава. На 12.06.2024г. и след издаването на заповедта за изпълнение
длъжникът-ответник заплатил доброволно 870,90 лева, с което задължението за неустойка
намаляло до 153,38 лева. За периода от 27.02.2024г., когато било подадено заявлението, до
12.06.2024г., когато било извършено плащането, Агенцията дължала и законна лихва върху
платената сума от 870,00 лева, чиято дължимост се претендира да се установи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Държавна агенция за бежанците чрез юрк.
Цветомир Велинов е подала Отговор на исковата молба, вх. № 287285/11.09.2024г. на СРС, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е нередовна – заповедта за
изпълнение била частично обезсилена, сумата от 870,90 лева не била включена в исковата
претенция, поради което ищецът следвало да уточни претенциите си. По същество исковата
молба се оспорва като неоснователна. Не спори, че между страните е налице облигационно
отношение за доставка на канцеларски материали, че е издадена посочената в исковата
молба фактура с падеж на 20.10.2023г., но платена на 28.12.2023г. при забава от 69 дни.
Твърди обаче, че дължимата от него неустойка е само 853,56 лева, а, заедно с лихвата за
забава, задължението му възлизало на 870,90 лева, колкото били платени. Сочи, че не е дал
повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за разноски.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно отношение
– сключен договор между страните, съдържащ клауза за заплащане на неустойка при забава
на плащане по издадена фактура, че е доставил съответните стоки, че е издал фактура за тях
на съответна стойност, падеж на задължението за плащане, както и продължителността на
забавата, за която е начислена неустойката. Ищецът следва да докаже и наличието на
предпоставки за начисляване на законна лихва върху сумата от 870,90 лева, платена в хода на
процеса, за посочения от него период. В тежест на ответника е да докаже заплащането на
съответните суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за възлагане на обществена
поръчка № УС-476/21.06.2022г. за доставка на канцеларски материали, че във връзка с него
ищецът доставил на Агенцията съответни стоки, за които била издадена Фактура №
322319/20.09.2023г. на стойност 14844,58 лева с ДДС, която следвало да се плати на
20.10.2023г., но била платена на 28.12.2023г. със забава от 69 дни, както и че в хода на
производството /на 12.06.2024г./ Държавната агенция за бежанците платила на ищеца сумата
от 870,90 лева.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните е сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка № УС-476/21.06.2022г. за доставка на канцеларски материали, че във
връзка с него ищецът доставил на Агенцията съответни стоки, за които била издадена
Фактура № 322319/20.09.2023г. на стойност 14844,58 лева с ДДС, която следвало да се плати
на 20.10.2023г., но била платена на 28.12.2023г. със забава от 69 дни, както и че в хода на
производството /на 12.06.2024г./ Държавната агенция за бежанците платила на ищеца сумата
от 870,90 лева.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 11597/2024г. по описа на СРС (заповедното
2
производство).
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори
това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако
електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или
несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага
се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
3
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4