М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 89/2019 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр. Девня обвинителен акт срещу О.С.А., ЕГН: **********
за това, че:
1. На 09.03.2019 г. в гр. Девня, обл. Варненска управлявал МПС – лек
автомобил марка ***без регистрационни номера, с номер на рама № ***
без свидетелство за правоуправление на МПС в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
правоуправление – с Наказателно постановление № 18-0253-000126/30.03.2018 г на
Началника на РУ – Девня, влязло в сила на 27.09.2018 г. и с Наказателно
постановление № 18-0253-000127/30.03.2018 г. на Началника на РУ – Девня, влязло
в сила 27.09.2018 г. – престъпление по чл. 343
В ал. 2 от НК;
2. На 09.03.2019 г. в гр.
Девня, обл. Варненска управлявал МПС – лек автомобил марка ***без
регистрационни номера, с номер на рама № ***, което не е регистрирано
по надлежния ред – престъпление по чл. 345
ал. 2 от НК;
3. На 09.03.2019 г. в гр.
Девня, обл. Варненска противозаконно пречил на орган на власт – на четирима
полицаи в РУ – Девня – мл. инсп. ***, мл. инсп. ***, мл. инсп. ***и мл. инсп. ***да
изпълнят задълженията си – да извършат проверка на лицето като водач на моторно
превозно средство – престъпление по чл. 270
ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия
съдебното следствие по настоящото дело е проведено по реда на глава двадесет и
седма, в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му той признава изцяло
фактите, не дава обяснения и моли за минимална присъда. В последната си дума
заявява, че е извършил деянията „по принуда“, тъй като нямало с какво да
изхранва семейството си.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ДРП
поддържа възведените обвинения, като счита същите за безспорно доказани въз основа
на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят. За първото деяние счита, че на
подсъдимия следва да се наложат кумулативно предвидените наказания лишаване от
свобода и глоба, определени в размер около средния, предвиден в закона, като
наказанието лишаване то свобода се редуцира с 1/3. За второто и третото деяние
моли да се наложи по – тежкото измежду двете алтернативно предвидени наказания,
а именно лишаване от свобода в размер на около 9, съответно 8 месеца със
съответната редукция съгласно нормата на чл. 58а от НК. Така наложените
наказания счита, че следва да се групират на основание чл. 23 ал. 1 от НК, като
настоява за увеличение на определеното общо наказание, на основание чл. 24 от НК.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, част от деятелността на
подсъдимия намира за несъставомерна, моли за минимални наказания и за това да
не се прилага нормата на чл. 24 от НК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. О.С.А. е
неправоспособен водач на МПС и като такъв бил многократно санкциониран за
управление на МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление. Така с Наказателно постановление № 18-0253-000126/30.03.2018 г на
Началника на РУ – Девня и с Наказателно постановление №
18-0253-000127/30.03.2018 г. на Началника на РУ – Девня, и двете влезли в сила на
27.09.2018 г. подсъдимия бил санкциониран по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за правоуправление. И двете НП били връчени
лично на подсъдимия на дата 19.09.2018 г.
На
неустановена дата за времето от 25.05.2018 г. до 09.03.2019 г. подс. А. се
сдобил с л.а. марка ***без регистрационни табели, поради прекратена регистрация
в КАТ.
На
09.03.2019 г. около обяд подс. А. потеглил с нерегистрираното МПС по бул. ***към
ул. ***в гр. Девня, обл. Варна. В района на паркинга пред Община Девня предния
капак на автомобила се отворил и подсъдимият спрял. По същото време край него
минал патрулен екип 713 от РУ – Девня в състав мл. Инсп. ***и мл. Инсп. ***.
След като забелязали, че автомобила на подсъдимия е без регистрационни номера
те се насочили към него с намерението да извършат проверка на водача. След като
забелязал полицаите подс. А. се качил в автомобила си и рязко потеглил. Свид. Ч.го
последвал като многократно му подавал сигнали с клаксона на служебния автомобил,
за да спре. Подсъдимият не се подчинил на подадения сигнал като вместо това
рязко увеличавал скоростта си на движение на всяка възможна отсечка. Така той
преминал по ул***след което се отправил по ул. ***след което по ул. „***“.
Управлявал автомобила с висока скорост и с отворен капак. През това време втори
патрулен екип на РУ – Девня №711 в състав Ц. Т. и В.М. се включили в
преследването на подсъдимия, но той отново не преустановил движението си. Така
стигнал до жп гара Девня, където рязко спрял автомобила, излязъл от него и
хукнал да бяга. Полицейските служители го последвали с виковете „Стой, полиция,
ще стрелям“, но и тогава подсъдимият не спрял. Не спрял дори когато чул
изстрели от оръжие и продължил да бяга. В един момент усетил, че е ранен в
ръката, успял да стигне до изоставена постройка в района на „Трансинс“, качил
се на покрива и се притаил там. Свид. Ч. обаче го забелязал, направил знак на
колегите си и четиримата заградили подсъдимия, след което го задържали. Отвели
го в РУ – Девня, където била установена неговата самоличност. Установило се
също така, че подс. А. е неправоспособен и че е санкциониран за управление на
МПС без СУМПС с двете по – горепосочени НП, както и че управляваното от него
МПС е с прекратена регистрация от 25.05.2018 г. На место му бил съставен АУАН №
253а-418/09.03.2019 г., който му бил връчен лично.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Извода си относно
авторството, времето и начина на осъществяване на деянията съдът гради въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които напълно ги подкрепят. По конкретно това са показанията на свидетелите,
разпитани в хода на проведеното разследване, които са свидетели очевидци на
извършените деяния, протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения
към него фотоалбум, АУАН, справки, в това число и за съдимост, докладни
записки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че с конкретни свои действия подс. О.С.А. е осъществил в идеална съвкупност от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, това
по чл. 343В ал. 2 от НК и това по чл. 270 ал. 1 от НК.
Съгласно чл.140 ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на отбраната. Чл. 3 ал.1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях
предвижда в 14 - дневен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса,
моторните превозните средства да се регистрират. Моторно превозно средство според §6 т. 11 от ЗДвП е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
Със ЗИДНК, обн. в ДВ бр.95/29.11.2016 г., в сила от 03.12.2016 г. е изменена
разпоредбата на чл. 345 от НК, като законодателят е криминализирал управлението
на нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото подсъдимият не отрича, че е
притежавал. В
конкретния случай подсъдимият е управлявал такова пътно превозно средство,
което съгласно приложената справка АИС – КАТ не е регистрирано. Същото е било и
без регистрационни табели, което идва да рече, че подс. А. добре е знаел, че
управляваното от него МПС не е регистрирано по съответния ред.
Подсъдимият е управлявал
процесното нерегистрирано МПС след като е бил наказван по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление и то не с
едно, а с две влезли в сила наказателни постановления в рамките на едногодишния
срок от влизането им в сила. Обстоятелството,че бил забравил за тях дори и да е
вярно не би могло да бъде оневинително основание.
С
активно предприетите и упорити действия от негова страна да не спре, избяга и
се укрие от органите на реда той е попречил противозаконно на органи на властта
каквито безспорно са полицейските служители да изпълнят своите задължения,
свързани с извършването на проверка, с което е осъществил и обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК.
И
трите престъпления са осъществени от подсъдимия виновно, при вид и форма на
вината пряк умисъл, като той е съзнавал техния обществено опасен характер и
последици и пряко ги е целял. Съзнавал е, че управляваното от него моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред, същото няма регистрационни табели,
както и че самият той не притежава и никога не е притежавал СУМПС, за което е
санкциониран многократно, но въпреки това го е управлявал. Ясно е съзнавал и
че, неспирайки и опитвайки се да се избяга и укрие от органите на реда той им
пречи да изпълнят служебните си задължения.
Причината за извършване
на деянието съдът отдава на незачитането на законовите повели и запрети от
страна на подсъдимия, в утвърдените му престъпни навици.
Съдът, съобразявайки се с
действащото законодателство и разпоредбата на чл. 58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373 ал.2 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК
и прецени, че такива не са налице. В настоящия казус съдът не констатира нито
многобройни, нито дори едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. По
посочената причина съдът определи наказанията при условията на чл. 54 от НК,
като отчете следните обстоятелства:
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство
на подсъдимия съдът приема доброто му процесуално поведение и изразеното,
макар и закъсняло съжаление за стореното.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство на подсъдимия съдът отчете обремененото му съдебно
минало – многобройни предходни осъждания, в това число и за престъпления по чл.
343В ал. 2 от НК.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие и многобройните предходни санкции от
органите на КАТ като водач на МПС, извън тези обуславящи квалификацията на
деянието му по чл. 343В ал. 2 от НК.
Отчитайки тези
обстоятелства, целта на
наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции и тежестта на
конкретно извършеното престъпление съдът наложи на подсъдимия за престъплението
по чл. 343В ал. 2 от НК, определено в размер към средния, както и кумулативно
предвидената санкция – глоба, чийто размер съобрази с имотното състояние на
подсъдимия, който е лице без никакви доходи. При определяне на наказанието глоба
съдът изходи от принципите на справедливост и хуманност, които стоят в основата
на наказанието и преследваните от него цели. Затова и въпреки очевидния превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия съдът определи паричната
санкция в минимален размер.
Съдът определи по –
тежкото измежду двете наказания, предвидени в нормата на чл. 345 ал. 2 от НК, а
именно лишаване от свобода за първото деяние в размер по - близък до максимума – девет месеца. Принципно тези престъпления са с ниска
степен на обществена опасност. В конкретния случай обаче те са извършени от
осъждано лице, непритежаващо СУМПС, с множество санкции от контролните органи
за различни нарушения като водач на МПС.
За третото престъпление – това по чл. 270 ал. 1 от НК съдът също
наложи по – тежкото измежду алтернативно предвидените наказания – лишаване от
свобода, определена също в среден размер.
Прилагайки правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед диференцираната процедура,
по която протече производството по настоящото дело, съдът редуцира така наложените наказания лишаване от
свобода с 1/3, които предвид предходните осъждания на подсъдимия и съгласно чл.
57 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС следва да се изтърпят ефективно при строг режим.
На основание чл. 23 ал. 1
от НК, съдът групира така наложените наказания за трите деяния, като му
определи общо наказание една година лишаване от свобода, търпимо при строг
режим, към което присъедини наказанието глоба в размер на 500 лева.
Съдът
счете, че с това именно наказание ще се изпълнят
най-добре целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не
само ще се накаже подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се
въздейства възпиращо и превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за
справедливо и адекватно на извършените престъпления и подходящо да повлияе
поправително на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, а така също
и да въздейства респектиращо върху другите членове на обществото. Съдът
прецени, че така определеното
общо наказание не е несъответно на тежестта на извършените престъпления,
включени в съвкупността и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не
се налага то да бъде увеличавано. Приложението на чл. 24 от НК не е свързано
единствено и само с предходната съдимост на осъдения и е допустимо и оправдано
единствено, ако най-тежкото наложено наказание не може да изпълни целите на чл.
36 от НК и преди всичко, няма да въздейства поправително на осъдения. Допълнително основание да
не приложи нормата на чл. 24 от НК съдът намира и във влошеното здравословно
състояние на подсъдимия,предвид прострелването му от страна на полицейските
органи.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимия направените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски, като разпореди тяхното заплащане в полза на съответния
бюджет.
Воден от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: