СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
8076 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 78687/28.03.2019 г. по гр. д. № 2756/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, 87 състав, е признато за установено, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Б.В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в
размер на 176,19 лв., представляваща стойността на доставената периода от
01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 398207,
находящ се в гр.София, ул. „****“ ***, таванско помещение към ап. 5, ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата,
сума в размер на 26,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването
на главния дълг за периода от 31.08.2013 г. до 10.08.2016 г., както и сумата от
10,56 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
25.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, като исковете за главници и
лихви в останалата част са отхвърлени.
Софийски районен съд е отхвърлил изцяло и предявените
срещу С.Б.С. - К., ЕГН **********, искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Б.С. - К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, следните суми: сума в размер на 191,15 лв., представляваща стойността
на доставената периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия в
имот с абонатен № 398207, находящ се в гр. София, ул. „********, таванско
помещение към ап. 5, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата, сума в размер на 29,97 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 31.08.2013 г.
до 10.08.2016 г., както и сумата от 13,62 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законната лихва от 25.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата и сума
от 2,39 лв. - лихва за забава върху цената на извършената услуга дялово
разпределение за периода от 31.08.2013 г. до 10.08.2016 г.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Б.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна
жалба от М.Б.В., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Г., срещу
решението на Софийски районен съд в частта, в която по отношение на същата са
уважени предявените искове. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия и че
не е единствен собственик на процесния имот. Поддържа се, че предишните
собственици на имота са си запазили правото на ползване върху него. Неправилно
според въззивницата е прието, че от подадената молба - декларация се установявало,
че именно тя е потребител, предвид това, че не е представено доказателство дали
лицата със запазено право на ползване са починали или са дали изрично съгласие
за откриване на партида на нейно име. В жалбата са изложени и подробни
съображения относно недължимостта на претендираните от ищеца суми за дялово
разпределение. Твърди се, че за сумите за дялово разпределение не е издадена
заповед за изпълнение, поради което по отношение на същите производството се
явява недопустимо. В допълнение се подчертава и че общите условия на
топлопреносното дружество са нищожни в частта, в която е прието, че ищецът и
третото лице - помагач могат да договорят задължения за потребителя. Поддържа
се, че ищецът не е доказал основание за начисляване на лихви върху
претендираните вземания. С оглед всичко посочено се моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго,
с което предявените срещу въззивницата искове да бъдат отхвърлени. Претендират
се и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД и третото
лице - помагач - „Б.“ ООД не е депозиран отговор.
С решението М.Б.В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 56,10 лв., представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 258,06 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
С решението „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, е осъдено да
заплати на С.Б.С. - К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лв., представляваща разноски в производството.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 87 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането; обстоятелството, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, както и че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на това вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска продажба се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ).
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 15 - 16 нотариален акт за прехвърляне на
собственост чрез дарение №****, т. LLXXVIII, дело № 25695 от 1994 г., че Б.Н.С.и М.И.С. на
18.11.1994 г. са дарили на дъщерите си М.Б.В. и С.Б.С. - К., на всяка една по ½
идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. *****,
като са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото е приета и неоспорена
молба-декларация от 29.06.2007 г., адресирана до „Т.С.“ ЕАД, от която се
установява, че от страна на ответника М.Б.В. е отправено искане до ищцовото
дружество за откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ул. „********, ет. ***
Приета е и декларация от 29.06.2007 г. от ответника М.Б.В., с която същата изрично заявява, че ще използва
за жилищни нужди процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ет****.
От протокол от дата 07.06.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, се установява, че квалифицираното мнозинство
съсобственици в етажната собственост (включително и М.Б.В.) са дали съгласие за доставка на индивидуални разпределители
и за индивидуално разпределяне на топлинната енергия, съгласно системата за
индивидуално разпределяне, прилагана от „Б.“ ООД.
При извършване на съвкупна преценка на така
посочените доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено при условията на пълно и главно доказване, че М.Б.В. е имала качеството потребител на топлинна
енергия през процесния период за топлоснабдения имот и отговаря пред ищеца за
заплащане стойността на цялата потребена енергия в имота. Този извод се налага,
поради следните съображения: с подаването на молба-декларация от 29.06.2007 г.,
адресирана до „Т.С.“ ЕАД, т.е преди началото на исковия период, М.Б.В. е заявила желанието си за откриване на партида
за целия топлоснабден имот на нейно име, след придобиването на ½ идеална
част от вещното право на собственост върху процесния имот, като е посочила, че
имотът ще се ползва за задоволяване на жилищните й нужди, поради което
настоящият състав приема, че е заявила пред ищцовото дружество, че ще отговаря
за заплащането на стойността на доставената до процесното жилище топлинна
енергия след 29.06.2007 г. (датата на подаване на молбата-декларация), въпреки
че има съсобственик (С.Б.С. - К.) и трети лица са вещни ползватели (Б.Н.С.и
М.И.С.). Като
се съобрази възприетото от ВКС тълкуване на нормите на ЗЕ, което е задължително
за съдилищата, следва да се приеме, че с подаването на молба - декларация лицето
е отправило изрично волеизявление до ответното дружество за откриване на
партида на негово име, поради което през процесния период страна по договора за
доставка на ТЕ с ищеца е именно М.Б.В.. Предвид тълкуването на ВКС следва да се приеме, че между ищцовото
дружество и подалото декларацията лице е постигнато съгласие за доставка на
топлинна енергия в процесния имот и е налице договорно правоотношение. При така
възприето и като съобрази молбата-декларация на М.Б.В. и обстоятелството, че ищецът е открил партида именно на нейно име за
целия имот въз основа на това заявление, то въззивната инстанция приема, че по
делото е установено, че М.Б.В. е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че тя ще ползва
имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че след 29.06.2007
г., т.е за исковия период само М.Б.В. е
следвало да отговаря за заплащането на потребената енергия в имота съобразно
нейната ½ идеална част от процесния имот.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка е назначена, изготвени
и приета в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа
експертиза, която съдът счита за задълбочена и компетентно изготвена от лице с
необходимите познания и опит, поради което кредитира същата с доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно -
техническа експертиза се установява, че в конкретния случай дължимата сума за
доставена в имота топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция,
както и че в процесния имот има само топъл водомер, поради което и е
начислявана единствено топлинна енергия за потребена топла вода. Установява се
и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „Б.“ ООД е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 398207 и същите са издавани на
името на М.Б.В.. От заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза се доказва и стойността на доставената топлинна енергия
през исковия период, която възлиза общо на 352,38 лв.
Претенцията срещу М.Б.В. е за ½ от главницата за топлинна
енергия, поради което и правилно първоинстанционният съд е уважил иска за
сумата от 176,19 лв.
По отношение на претенцията
за възнаграждение за дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
Ищецът не е навел
твърдения, от които да се направи извод, че вземането за възнаграждение за
дялово разпределение е в неговия патримониум. Напротив, в случая ищецът е навел
твърдения, че изравнителните сметки са изготвени от трето лице, което е фирма
за дялово разпределение, а не от ищеца, поради което съдът приема, че
твърденията на заявителя за фактите не обуславят извод, че е предявил свое
вземане за възнаграждение за услуга за дялово разпределение. Вземането за
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия принадлежи на
правния субект, сключил договор за тази услуга и извършил същата. Твърденията
на ищеца, че изравнителни сметки за процесния период са изготвени от третото
лице обосновават извод, че това е вземане, принадлежащо на третото лице, а не
на ищеца. Действително ищецът е посочил, че правоотношението между страните по
делото е възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия,
сключен при общи условия, съобразно чл. 150 и сл. ЗЕ. Това обстоятелство,
обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че на ищеца принадлежи вземането за
възнаграждение за дялово разпределение. Законодателят с разпоредбата на чл. 140
ЗЕ е посочил, че в сграда - етажна собственост, дяловото разпределение се
извършва от лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение,
избрано от етажните собственици, сключило договор с тях за същото, който
договор задължително сочи условия и начин на плащане на услугата дялово
разпределение.
По делото не се спори, а и
е установено от приетите доказателства, в това число: заключение по съдебно - техническата
експертиза, изравнителни сметки, констативни протоколи за извършен отчет,
протокол от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул.
„********, сключен между етажната собственост и „Б.“ ООД, че дялово
разпределение на енергията през процесния период в сградата етажна собственост,
в която се намира процесният имот е извършвано от фирма за дялово
разпределение, а именно „Б.“ ООД по сключения за това договор с етажните
собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********.
При така наведените
твърдения и установеното по делото, съдът приема, че в тази част ищецът е
предявил чуждо право и искът срещу М.Б.В. за сумата от 10,56 лв. следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 31.08.2013 г. до 10.08.2016 г.
С оглед неоснователността
на претенцията за възнаграждение за дялово разпределение, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху възнаграждението
за дялово разпределение.
По отношение на обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата от 176,19 лв., представляваща ½ от доставената
топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 352,38 лв., съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г. на ДКЕВР /към днешна дата КЕВР/, публикувани
във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите
условия при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Ето защо за периода от 31.08.2013 г. до м.02.2014 г., ответникът дължи лихва за забава върху месечните
задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно
вземане. Тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя по реда на
чл. 162 ГПК по своя преценка на 20,89 лв., като М.Б.В. дължи 1/2 , а именно 10, 45 лв. до който и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
подлежи на уважаване.
Съгласно общите условия на ищеца, в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32,
ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема, че публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото
страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да
се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от
първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия за периода от м.
4.2014 г., поради което и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за този период се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 12,50 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в
размер на 50 лв. В исковото производство ищецът е
сторил разноски в размер на 87,50 лв. - държавна такса, 150 лв. - депозити за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в размер на 50 лв.
Съразмерно с уважената част на исковете срещу ответника, ищецът има право на
разноски за заповедното производство в размер на 49,19 лв. и за исковото
производство в размер на 226,29 лв. В исковото
производство ответникът е претендирал разноски, но доколкото липсват
доказателства за извършването им, такива не следва да бъдат присъждани.
За въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който е представил списък
по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 39,27 лв. - държавна такса.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 8,36 лв. Право на
разноски има и въззиваемата страна, която обаче не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 78687/28.03.2019 г.
по гр. д. № 2756/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав: 1/ в
частта, в която е признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Б.В.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата
от 10,56 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
25.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата; 2/ в частта, в която е
признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Б.В., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер над 10,45 лв. до
уважения размер от 26,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
м.03.2014 г. до 10.08.2016 г. върху сумата от 176,19 лв., представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до
30.04.2015 г.; 3/ в частта, в която М.Б.В., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в
заповедното производство в размер над 49,19 лв. до уважения размер от 56,10 лв.
и разноски в исковото производство в размер над 226,29 лв. до уважения размер
от 258,06 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу М.Б.В.,
ЕГН **********, иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че М.Б.В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 10,56 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 25.08.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу М.Б.В.,
ЕГН **********, иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че М.Б.В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер над 10,45 лв. до уважения размер от
26,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от м.03.2014 г. до
10.08.2016 г. върху сумата от 176,19 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78687/28.03.2019 г. по гр. д. № 2756/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 87 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на М.Б.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 8,36 лв.,
представляваща държавна такса в производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.