П Р О Т О К О Л

 

гр. Силистра, 13.05.2015 година

 

Силистренският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.

 

при участието на секретаря И.И. сложи за разглеждане ГР.ДЕЛО № 327 по описа на съда за 2015 год., докладвано от районния съдия.

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ – Г.А.Н. –редовно призована за датата и часа на днешното съдебно заседание, чрез законния си представител, не се явява законния представител. Вместо него се явява АДВ.К. Д.,  преупълномощена от АДВ.С.Н. и допусната от съда с пълномощно по делото от днес.

ОТВЕТНИК – С.П.И. – редовно призована за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

 

АДВ.Д. –Моля да се даде ход на делото.

 

 Съдът счете, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ.Д. – Поддържам си молбата изцяло. Моля да се приемат представените с нея писмени доказателства. Моля съда да постанови неприсъствено решение. Считам, че са налице законовите основания по чл.328, ал.1 от ГПК, вр. с чл.239 от ГПК.

 

Представените заедно с ИМ, писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаване на правният спор, поради което и съдът   

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и прилага същите като доказателства по делото, както следва, копия от: .

 

Съдът счита, че искането за произнасяне на съда с неприсъствено решение е основателно, тъй като на ответницата е връчено съобщение за делото и съдебните книжа, същата не е депозирала писмен отговор, макар да е била уведомена за последиците от неподаването на такъв, и не се явява в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в  нейно  отсъствие, поради което са налице предпоставките уредени в чл. 238 ал.1 от  ГПК и 239 ал.1 от  ГПК за постановяване на неприсъствено решение е основателно. За това, съдът се произнесе със следното неприсъствено

 

Р Е Ш Е Н И Е № 239

 

Постъпила е  искова молба от А.Г.Н., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетния Г.А.Н., против С.П.И., в която твърди, че ищецът се е родил от съвместното му съжителство с ответницата, приключило през 2003 г., както и че  упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на бащата със съдебно решение № 147 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 99 по описа на СРС за 2009 г., чрез което не била присъдена издръжка, тъй като майката доброволно заплащала такава. Тя обаче преустановила доброволното изпълнение на своето задължение, поради което ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.03.2015 г. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че е ученик и освен това страда от бронхиална астма, което заболяване изисква изразходване на допълнителни средства за лечение. Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и 146, ал. 1 СК.

Ответницата С.П.И. не депозира отговор в предоставения й от закона едномесечен срок.

Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и 146, ал. 1 СК.

Ответницата не депозира писмен отговор и под никаква форма не взема отношение по предявения срещу нее иск.

Ищцът прави искане за постановяване на неприсъствено решение поради неподаването на отговор и неявяването на ответника в съдебно заседание.

СЪДЪТ счита, че предпоставките за издаване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на постъпилата искова молба, въпреки че с разпореждането  си по чл. 312 ГПК съдът е го предупредил, че при неявяването му в съдебно заседание без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, може да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Същевременно предявеният иск се явява вероятно основателен, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че в тежест на ответницата съществува законовото задължение да заплаща издръжка на своя син, неговата нужда от издръжка съответства на сумата, посочена в исковата молба, а ответницата въпреки вмененото й задължение не е  представила доказателства за размера на месечните си доходи, поради което съгласно предупреждението на съда следва да се приеме, че тези доходи възлизат на 1000 лв. МОТИВИРАН от гореизложеното и на основание чл. 239 ал.1 от ГПК СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН:********** ***, да заплаща на сина си Г.А.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Г.Н. с ЕГН:********** месечна издръжка, в размер на 150.00 лв. (сто и петдесет лв.) лв., считано от 01.03.2015 г., заедно с законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

 

ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН:********** *** да заплати на сина си Г.А.Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Г.Н. с ЕГН:**********  направените в настоящото производство разноски в размер на 240.00 лв. (двеста и четиридесет) лева, за адвокатско възнаграждение.

 

Тъй като ищцецът по настоящото дело е освободен от разноски на осн.чл.82, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати ДТ върху определената издръжка в размер на 216.00 лева, поради което съдът

 

 ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН:********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 216.00 лв. (двеста и шестнадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ответницата по делото С.П.И. !

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен и написан в съдебно заседание приключило в 13:48 часа и написан на 14.05.2015 година.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                   /М.П./

 

 

          СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:

                             /И.И./