№ 399
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502464 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. К. С. срещу
решение № 260003/11.04.2022г. на ОС-Перник, ГО, постановено по гр.д. №
41/20г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди .
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалните правила на закона. Съдът е
направил извод, че връзката между нея и починалият й брат е традиционна а
не изключителна. Игнорирани са всички доказателства, събрани по делото.
Сочи, че като деца са изгубили баща им и брат й е бил такъв за нея. Когато
баща им е починал тя е била на 2 години, а брат й на 5 години. Отгледани са
от майка им с помощта на баба им и дядо им. Между тях е имало
изключително дълбока връзка и привързаност и тя е безспорно установена в
процеса. По делото е установено, че ответникът умишлено е умъртвил Д. С.,
брат на жалбоподателя. Б. С. се позовава на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС. Майката на Б. и Д. С. е починала на ***г. и въззивникът много тежко е
приела това.
1
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи иска.
В депозиран писмен отговор А. М. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита обжалваното решение
за правилно. Искът е неоснователен.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът
Б. С. твърди, че с влязла в сила присъда по нохд. № 369/15г. на ОС-Перник
ответникът е признат за виновен, че умишлено е умъртвил брат й Д. С.
вечерта на 31.01.2015г. срещу 01.02.2015г. Извежда правото си да получи
обезщетение за неимуществени вреди за неговата смърт от ТР № 1/16г. на
ОСНГТК на ВКС. Излага, че е израснала заедно с брат си в дома им в гр.
***. Баща им е починал през 1984г., когато тя е била на 2 години, а Д. С. на 5
години. Отгледани са от майка им, баба им и дядо им. По време на
студентските й години 2000г.-2007г. с починалия са се чували по телефона.
След това през 2009г. е заминала за САЩ, от където се е върнала през 2012г.
Съпругът й Н. М. не е проявявал интерес към нея и детето им, което е било на
1г., 2 м. Грижите за тях е поел брат й. Поддържа, че двамата са имали
емоционална и духовна връзка, която е била изключителна. Те са били не
само кръвни роднини, но и приятели, подкрепяли са се в трудни моменти.
Майка им е починала на ***г., която ищецът й Д. С. са преживели много
тежко. След смъртта му Б. С. е търпяла силни емоционални болки, повлияли
на съня й. Липсата на сън води до умора, нервност и сънливост през деня.
Към настоящият момент тези посттравматични симптоми не са отшумели. Тя
изпитва тревожност и безпокойство, сънува кошмари, има понижено
настроение, постоянна депресия, чувство за непълноценност, избягва да
осъществява контакти дори и с най-близките си. Затова моли съда да осъди
ответника А. М. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 75000лв. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С
него той оспорва предявения иск като го счита за неоснователен. Оспорва
изцяло твърденията в исковата молба за наличието на каквато и да била
2
близост между ищеца и брат й. Тя е живяла извън гр. *** като студент и в
САЩ общо над 10 години. Оспорва, че двамата са живели в едно
домакинство. Сочи, че съгласно ТР № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, за да се
присъди обезщетение на лица от разширения кръг трябва да е доказана
особено близка духовна и емоционална връзка с починалия. Оспорва
изложения механизъм на деянието и прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на Д. С.. Оспорва наличието на вреди, които са настъпили
за ищеца, както и причинната връзка между ответника и евентуално
настъпилите за нея такива. Оспорва, че Д. С. е полгала изцяло грижите за Б.
С. и детето й. Счита размера на предявения иск за завишен.
Към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства с оглед твърденията и възраженията, релевирани в него.
Не е спорно, че Р. Б. С., майка на Б. С. и Д. С., е починала на ***г. и е
оставила тях като законни наследници- удостоверение за наследници №
310/27.02.2015г.
Безспорно е, че след смъртта си Д. С. е оставил като законен наследник
ищеца- удостоверение за наследници № 1104/04.11.2016г.
От удостоверение за семейно положение, съпруг и деца от 08.10.2014г.
и удостоверение за раждане се установява, че Б. С. има син Й. Н. М..
Безспорно е, че Б. С. и Д. С. са брат и сестра.
Не е спорно, че с присъда № 18/14.06.2016г., постановена по нохд №
369/15г. от ОС-Перник ответникът А. М. е признат за виновен за умишленото
умъртвяване на Д. С.. Тя е изменена с решение № 10011/08.02.2021г. от САС
по внохд № 430/18г. по отношение на размера на наложеното наказние.
Последното е потвърдено от ВКС, III н.о. с решение № 60157/18.10.2021г. по
н.д. № 540/21г.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. твърди, че познава ищецът, брат й и ответника. С нея
той живее във фактическо съжителство. Свидетелства за това как Б. С. е
приела смъртта на брат си, къде е живяла и с кого.
Свидетелят А. М. познава ищеца и ответника. Тя е живяла на семейни
начала с починалия Д. С. в дома, където е живяла и Б. С.. Тя го е обитавала
от 2012г.- 2013г. След смъртта на майка им те са разчитали един на друг.
3
Депозира показания за взаимоотношенията между ищеца и починалия й брат,
както и как Б. С. е приела смъртта на майка си.
Свидетелят Л. Д. е съпруга на ответника и свидетелства като очевидец
на инцидента, при който е убит Д. С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и М. като основаващи
се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля С. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношения с ищеца, а именно фактическо съжителство. Не кредитира
показанията на свидетеля Д., тъй като те се отнасят единствено до инцидента,
при който е починал Д. С. и нямат относимост към предмета на спора. Поради
това няма да ги обсъжда при постановяване на въззивния съдебен акт.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
отхвърлил изцяло иска.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД .
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
останалото е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Непозволеното увреждане произтича от нарушаване на записаното в
закона правило да не се вреди другиму. Институтът на непозволеното
увреждане е уреден в чл.45- 54 от ЗЗД. Той е сложен юридически състав и
включва няколко елемента: деяние/ действие или бездействие/, то да е
противоправно, вреда, причинна връзка между тях и вина.
Всеки гражданскоправен субект може да предяви иск за вреди-
имуществени и неимуществени, срещу този, който е нарушил общото
правило, произтичащо от закона да не се вреди другиму. Деликтната
4
отговорност, предвидена в чл.45 от ЗЗД, може да бъде ангажирана при
осъществяването на всички предпоставки от фактическия състав на
непозволеното увреждане: деяние, което може да се изрази чрез действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и да е налице причинна
връзка между тях. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
В тежест на ищеца, които извежда своето материално субективно право
от деликт, е да докаже, че ответникът е реализирал такъв по отношение на
него и че действието или бездействието му го е увредило. На доказване
подлежат вредите и връзката между тях и деянието.
Пасивно легитимиран да отговаря за деликт е правен субект, за който
ищецът твърди, че е нарушил правилото да не се вреди другиму.
Деликвентът може да наведе в един процес всички правоизключващи,
правопогасяващи, правоотлагащи възражения, които го освобождават от
отговорност. Включително и такова за липса на вина. Негова е тежестта да
ги докаже.
Ищецът извежда своето субективно материално право, респективно
своята активна материална и процесуална легитимация, от факта, че
починалият е неен брат. В тази връзка следва да се съобрази ПП на ВС №
4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на
въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение. В последното са посочени
по изключение лица, извън най- близкия кръг, които са създали трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт търпят болки и
страдания. С предвидените в това тълкувателно решение предпоставки не
се отрича правото на близкия да получи обезщетение, а с въвеждането им се
дава възможност на съда да извърши преценка на обстоятелствата във всеки
конкретен случай. Правото да се получи обезщетение за вреди от смърт на
близък според българското право може да бъде упражнено от правоимащите
5
както в наказателния процес, така и в отделено гражданско производство.
Искът може да бъде предявен както срещу деликвента, така и срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ако смъртта на
родственика е настъпила при пътен инцидент.
Предпоставките, за да получи обезщетение близък на починалия
според последното тълкувателно решение са: 1./ създадена особено близка,
трайна и дълбоко емоционална връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. В тежест на претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди е да установи, че е изградил особено близка, трайна и
дълбока житейска връзка с починалия и поради това търпи значителни болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето,
присъщи за родствениците от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие
на смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да
се направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления
на ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само, ако от доказателствата
може да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания, сравними с тези на най- близките.
Тези обстоятелства съдът следва да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирал гласни доказателства. Не се спори, че починалият Д. С. е неин
брат. Близката родствена връзка предполага изпитването на силни чувства
между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и подкрепа. Разпитаните
свидетели установяват, че между тях е имало емоционална връзка и че
смъртта му се е отразила негативно на Б. С.. Но показанията им не
6
доказват, че смъртта на Д. С. й е причинила морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Не са установени такива житейски
обстоятелства, които да обосновават изключително силна връзка извън
обичайната и традиционната между брат и сестра, характерна за българската
традиция, а именно за връзката между братята и сестрите -израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина или поради смърт на родител(Р № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, II т. о., Р № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК,
II т.о/ Живеенето съвместно в един дом, полагането на грижи един за друг не
е необичайно за такъв вид родственици. Това, че ищецът С. е изгубила баща
си на 2 годишна възраст не обосновава житейски по- голям интензитет на
болките и страданията. Показанията на свидетелите С. и М., на които съдът
дава вяра, не доказват твърдението, че починалият по- голям брат е полагал
грижи за ищеца като баща. Свидетелите установяват, че родителите и децата
са живеели в един дом, което предпоставя съществуваща семейна общност,
грижа един за друг на членовете на семейството. Следва да се вземе пред вид
и обстоятелството, че към момента на настъпване на смъртта на баща им
ищецът е била на 2 години, починалият й брат на 5 години. Възраст, която не
може да се приеме като достатъчно осъзната за едно лице, което да полага
грижи като баща. По делото не е установено, че с израстването им
починалият е има значение на баща за Б. С.. В процеса се установи, че тези
грижи са полагани от майката с помощта на баба и дядо. Доказа се, че Б. С.
през периода 2000г- до 2007г. е била студент и не е живяла в дома в гр. ***,
където е бил брат й. След това за период от три години 2009-2012г. е била в
САЩ. Установява се, че майка й е починала на ***г., около месец преди Д.
С., като тя е приела много тежко смъртта на единствения си родител, който й
е оказвал помощ и подкрепа, включително и при отглеждане на сина й Й.
М.. В процеса не е доказано нещо изключително за отношения между брат и
сестра, което да обосновава по- голям интензитет на моралните болки и
страдания на ищеца. Това, което тя е изпитвала, нежеланието да контактува,
нарушение на съня, не са нещо изключително и необичайно от това, което
българската традиция предвижда и изисква и което всеки преживял близък
извършва и изпитва в такъв случай. В процеса не се доказа, че тя е била в
постоянна депресия, имала е чувство за непълноценност и на невъзможност
7
да се справя сама в ежедневието си. Ищецът не е доказал и двете
кумулативни предпоставки, посочени по – горе, обосноваващи основателност
на претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Решението на ОС-Перник трябва да се потвърди.
По разноските.
Жалбоподателят няма право на разноски с оглед изхода на спора .
Ответникът А. М. претендира разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на въззивника е
направил възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Въззивният съд го намира за основателно. Като съобрази т.3 от ТР №
6/12/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че производството пред САС не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което разноските, които
следва да бъдат присъдени на ответника по жалбата са в размерна 2 780 лв.
Адвокатското възнаграждение е намалено до минималния размер по Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260003/11.04.2022г. на ОС-Перник,
ГО, постановено по гр.д. № 41/20г.
ОСЪЖДА Б. К. С., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Университетска“ № 15, ет.1, офис 1 чрез адв.
Ч. П. да заплати на А. М., ЛНЧ**********, гр. ***, ул. „***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.*** сумата от 2780 лв. / две хиляди седемстотин и осемдесет
лева/разноски по делото за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9