Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 359
28 .09.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело № 170 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на EТ „Мирад-М.М.“, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: гр. Павел баня, ул. “Гео Милев“ №14, подадена чрез
пълномощника му адвокат Я.Т. ***, срещу Уведомително писмо с изх.
№02-240-2600/844 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. /ПРСР/ по заявление за подпомагане с УИН:
24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.
за кампания 2018 г. в размер на 0 лв., съответно за наложени санкции за бъдещ
период в общ размер на 19 249.36 лв.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие и при неправилно
приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.
Навеждат се просторни доводи във връзка с наличието на нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, относно изискванията за съдържание на акта, доколкото, видно от
обстоятелствената част на същия, мотивите по същество във връзка с правното
основание и конкретните фактически обстоятелства, послужили на административния
орган за постановения отказ от оторизация, де факто липсвали. В тази връзка се
посочва също, че информацията в уведомителното писмо, освен че била представена
таблично и бланкетно, не била подкрепена с конкретни и релевантни за случая
хипотези, а били дадени единствено общи разяснения за всяка от изобразените
колони в таблиците, без да става ясно поради каква причина заявените от жалбоподателя
площи са определени като недопустими, респективно е отказано финансово
подпомагане за тях. В този ред на мисли се отправя и искане за обявяване
нищожността на оспорения административен акт от гл. т. липсата на посочено от
органа годно правно основание за неговото издаване. Отделно и независимо от
последното се твърди, че административният орган е приложил неправилно и
материалния закон вследствие на неизяснена и недоказана фактическа обстановка, доколкото
в действителност не са установени основания за недопустимост на заявените площи.
В представените по делото становище и писмени бележки се съдържат допълнителни
аргументи в подкрепа на изложената основна защитна теза, които по съдържание и
насоченост са аналогични с тези от депозираната жалба. От съда се иска отмяна
или съответно обявяване нищожността на постановения административен акт,
респективно връщане на делото като преписка на административния орган за ново
произнасяне или съответно решаването на спора по същество. Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, в
представеното чрез процесуалния му представител по делото писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди се,
че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в предвидената
от закона форма и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила.
Поддържа се, че извършената оторизация за плащане на площи по заявената от
жалбоподателя Мярка 11 „Биологично земеделие“ е коректно извършена, съответно
правилно и законосъобразно е отказано изплащането на финансово подпомагане с
оглед данните от извършените административни проверки и проверка на място, които
сочели за недопустимост на по-голямата част заявените площи. Аргументи в тази
насока ответникът черпи от разпоредбите
на чл. 12, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. във връзка
с чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 9 и чл. 10 от Наредба
№2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В този ред на мисли се
твърди, че за парцелите, декларирани в заявлението с код БР 12, е установена
недопустима площ от 17.67 ха. Процентът на наддеклариране е 100% и е изчислен,
като установената недопустима площ е разделена на допустимата площ от 0.52 ха.
Приложени са разпоредбите на чл. 19 от делегиран Регламент ЕС № 640/2014,
гласящи, че при процентно съотношение на недопустима площ към установена площ
над 50% санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за
годината и се налага санкция за бъдещ период, като в случая същата е в размер
на 19 249.36 лв. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение
размера на поисканото адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна по наведения пред него административноправен спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство - ЕТ “Мирад-М.М.“, е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23
от ДР на ЗПЗП във връзка с чл. 4, параграф 1, б. ”а” от Регламент /ЕС/ №1307/
2013, като е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 180655 в
Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал общо
заявление за подпомагане за кампания 2018 с вх. №18727946 от 28.03.2018 г.,
като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/
24/080618/08426. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели
през 2017 г. На 03.05.2018 г. ЕТ “Мирад-М.М.“ е подал Заявление за подпомагане
за кампания 2018 г. /л. 261 и сл./, с искане за финансово подпомагане по
Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата за преразпределително
плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; по Схемата за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, по Мярка 11 „Биологично земеделие“ и по Подмярка 13.1/НР1
Компенсаторни плащания в планински райони. В приложена Таблица на използваните
парцели 2018 г. са отразени заявените за подпомагане площи, с които ЕТ “Мирад-М.М.“
кандидатства по СЕПП, ЗДП, ПНДП, Подмярка 13.1/НР1 и по Мярка 11 „Биологично
земеделие“, с посочване на номер на БЗС и номер на парцел от ИСАК, код на
културата, площ в ха и землището, в което се намират парцелите. Заявени за
подпомагане са 16 БЗС с номера от ИСАК 73451-84-1, 73451-97-6, 73451-97-7,
73451-97-8, 73451-97-9, 73451-97-10, 73451-97-11, 73451-97-12, 73451-97-13,
73451-336-3, 73451-336-4, 73451-336-5, 73451-336-6, 73451-336-7, 73451-337-1 в
землището на с. Турия и 73688-60-6 в землището на с. Търничени, при общо
заявена площ за подпомагане – 18.19 ха и посочен код на декларирана земеделска
култура – 231010 – маслодайна роза /медицински и ароматни култури-многогодишни
медицински и ароматни култури/. Към заявлението е налично и Приложение за
кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ /БЗ/ за 2018, което се явява
и заявление за плащане, като с него е заявено и конкретно направление за
подпомагане – „Биологично растениевъдство“ /БР/. Налични са подписани
относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че заявителят е приел
правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които
кандидатствал за подпомагане, и се задължавал да спазва през кампанията
изискванията на Наредба №4//24.02.2015г. /т. 7. 9 от заявлението/, както и че
към датата на кандидатстване заявените площи отговарят на условията за
допустимост по смисъла на Наредба №2 от 17.02.2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ /отм. с Наредба №2 от 26.03.2018
г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ, в сила от 30.03.2018 г./ и е запознат със
задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината /т. 6 от
заявлението/.
Извършени са автоматични
проверки на въведените данни в заявлението. По отношение на декларирани данни
за ЗДП са приети за спазени изискванията за диверсификация. Сочат се за открити
2 несъответствия /грешки/: 1. „Фермерски блокове без физически блок“ по
отношение на 6 БЗС-та: 73451-97-11, 73451-337-1, 73451-97-6, 73451-97-9,
73451-97-7 и 73451-84-1; 2. за три парцела, при които заявената площ или част
от нея попада извън полигона с правно основание, като площи без правно
основание се считат за наддекларирана площ, както следва: парцел 73451-97-7-1 с площ извън – 0.15ха; парцел 73451-336-3-1 с площ
извън – 0.34ха и парцел 73451-336-7-1 с площ извън – 0.04ха.
От приложените към
административната преписка документи се установява, че във връзка с подаденото
заявление с УИН 24/080618/08426 на кандидата – ЕТ “Мирад – М.М.“, е била
извършена проверка на място, съгласно Заповед №355655 от 24.07.2018 г.,
издадена от началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД на
ДФЗ - Хасково /л. 49 гръб/. Видно от данните, съдържащи се в Доклад за проверка
на площи /л. 50-61 по делото/, проверката на място е извършена в периода от
31.07.2018 г. – 01.08.2018 г., като на нея е присъствал лично Минчо Дечев
Минчев. Предмет на проверката са всички /16 бр./ заявени за подпомагане
земеделски парцели. Видно от отбелязаните забележки на експерта при проверка на
земеделски парцели с композитни номера 73451-336-3-1, 73451-336-4-1,
73451-97-10-1, 73451-97-11-1, 73451-97-12-1, 73451-97-13-1, 73451-97-6-1,
73451-97-8-1 и 73451-97-9-1, е установено, че заявените парцели не са
поддържани и не отговарят на условията за допустимост. Посочено е, че в
значителна част от междуредовото разстояние са установени извършени скорошни
обработки – дисковане, но редовете с насажденията /маслодайна роза/ са
неподдържани, заети с храстовидна растителност и висок тревостой, като не могат
да се установят трайните насаждения. За парцели 73451-336-5-1, 73451-336-6-1,
73451-336-7-1, 73451-337-1-1, 73451-84-1-1 е вписана констатация, че не са
поддържани и не отговарят на условията за допустимост, без обаче да е описано
установеното фактическо състояние на тези парцели, обусловило направения извод.
Същевременно за допустими за подпомагане са приети парцел с композитен номер
73688-60-6-1 с площ от 0.40 ха, част от парцел 73451-97-8-1, а именно: 0.04 ха
от декларираната площ -1.03 ха и 0.12 ха от парцел 73451-97-7-1 /с декларирана
площ 0.15 ха/. Видно от изложените обобщени резултати, от декларираната площ на
парцели с общ размер от 18.19 ха, установената площ по заявените схеми/мерки:
СЕПП, ЗДП, Мярка 13.1/НР 1 и Мярка 11: БР 12, е в размер на 0.56 ха. В рамките
на проверката са изготвени множество фотографски заснемания на проверяваните
парцели, които са приложен по делото /л. 63 и сл./ В доклада не са отразени
забележки от страна на кандидата, като видно от отбелязванията, контролният
лист е получен на 01.08.2018 г.
Докладът за извършената
проверка на площи е изпратен на жалбоподателя и получен от него на 15.08.2018г.
/видно от представеното по делото известие за доставяне - л. 330. В
придружаващото доклада писмо изх. №01-262-6500/228 от 06.08.2018 г. на началника
на отдел „Регионален технически инспекторат“ / л. 62/ не са изложени
конкретни съображения за установената недопустимост на заявените за подпомагане
площи от гл. т. данните, обективирани в доклада от проверка на място. С жалба
вх. №01-262-6-6500/228 от 21.08.2018 г. при ДФЗ /л. 338/ жалбоподателят е
оспорил установяванията на контролните органи, като е заявил, че заявените
площи отговарят на критериите за допустимост по смисъла на Наредба
№2 от 17.02.2015 г. В тази връзка е заявено, че към датата на извършената
проверка в действителност междуредовото пространство не е почистено, но това се
дължало на приключилата вече беритба, както и на обилните дъждове. Независимо
от това се изтъква, че експертът все пак е установил, че следи от обработка на
междуредията /дисковане/ са налице.
В отговор на депозираната жалба е
издадено уведомително писмо с изх. №01-262-6500/228 от 18.10.2018 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /л. 332/, с което се
потвърждават констатациите на експертите, извършили проверката на място, като в
подкрепа на това са изложени единствено общи съображения. Доказателства за връчване писмото на
жалбоподателя не се ангажираха от страните по делото.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Уведомително писмо с изх. №02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. /л.
41-46/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2018 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, жалбоподателят ЕТ “Мирад-М.М.“ е уведомен, че оторизираната
субсидия по отношение на декларираните в заявлението за подпомагане, за 2018 г.
площи по Мярка БЗ, направление БР е в размер на 0 лв. /колона 24 от Таблица за
изчисление на ФП по направление БР, съответно колона последна от Таблицата за
оторизирани суми/ при поискана сума от 19815.83 лв. и съответно намаления в
размер на 19815.83 лв. В представената таблица – Извършени плащания размерът на
оторизираната, съответно изплатената сума е 0. В забележка към Таблица – Оторизирани
суми е отбелязано, че в „Колона „Намаления“ са отчетени всички намаления на
финансовото подпомагане по съответното направление, без наложените редукции,
ако има такива. Посочено е също, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК
след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на
място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49
от Наредба №4 от 24.02.2015 г. В табличен вид, в 11 колони са посочени:
съответният код на заявената мярка /БР 12/; заявеният за подпомагане парцел,
декларираната му площ; установената площ след извършване на проверката на
място; разликата между декларираната и установената площ на парцела
/наддекларирана площ/; площта на парцела след неспазени базови и други
изисквания и пр. Към всяка колона в забележка е представено общо пояснение по
отношение съдържащата се в нея информация, независимо дали в случая това е
приложимо или не. Отново в табличен вид /Таблица –площи с неспазени базови и
други изисквания/ в 17 отделни колони са представени всички възможни базови и
др. изисквания към заявените за подпомагане площи, като в отделните клетки,
съответстващи на всяка от декларираните за подпомагане площи е отбелязано
наличието на съответствие или липсата на такова. Под таблицата отново е
представена обща информация под формата на разяснения, касаеща възможните
последиците от неспазените изисквания. В колона 15 от таблицата, за всички
декларирани имоти е отбелязано, че е установено несъответствие между
установената на място култура и тази, заявена от кандидата. В таблица с
изчислението на ФП по направление БР в 24 отделни колони, отново с представени
към тях общи пояснения е представена информация по отношение цялата заявена за
подпомагане площ, установената площ, наддекларираната площ, санкционираната
площ, както и конкретния размер на намаленията – колона 14, общата санкция –
колона 23 и оторизираната сума в размер на 0 лв. – колона 24. В писмото е
посочено също, че ДФЗ-РА налага санкции за бъдещ период в случаите, в които
разликата между декларираните площи и установените след административни и/или
проверки на място /чл. 37 от ЗПЗП/ надвишава 50% от действително стопанисваните
площи, съгласно чл. 19 от делегиран Регламент 640/2014, като в случая по заявеното
от кандидата направление БР същите се определят в размер на 19 249.36 лв.
Видно от представеното по делото
известие за доставяне/връчване на уведомително писмо /л. 40/ уведомително писмо
с изх. №02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. е получено от жалбоподателя /изтеглено
от Системата за електронни услуги на ДФЗ/ на 08.02.2022 г.
По делото е представена
и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения
пред съда акт. Приети като доказателства са решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно протокол
№114/15.06.2017 г. и заповед №ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ. Допълнително представени от страна на
жалбоподателя са документи и снимков материал, свързани с извършените от него
дейности по обработка, беритба и продажба на заявената за отглеждане от него
култура – маслодайна роза. Представена е и информация от и за контролиращото
лице – „Маком сертифициране“ ООД, гр. Велико Търново.
По делото е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-агротехническа експертиза /САЕ/,
заключението от което е прието от страните и което съдът кредитира, като
обективно и безпристрастно изготвено. На първо място вещото лице изтъква, че
при биологичното производство на розов цвят, в обхвата на което попада процесният
случай, растенията не се третират с химически препарати и торове, като борбата
с плевелите се осъществява чрез механична обработка и ръчно, което като цяло
води до трудоемкост при отглеждането на маслодайната роза. Според заключението,
изготвено в голяма степен на база наличните по делото снимкови материали, се
наблюдавали зелени свежи листа, което водело до извода, че растенията са живи
/неизсъхнали/. Почвената повърхност в междуредията се поддържала чрез механични
почвообработки, като били видни следи от дискуване или оран в междуредията както към месец
април, така и към месец юли 2018 г. В някои части на отделни парцели имало
наличие на храстовидна растителност. Като цяло липсвала нежелана растителност –
орлова папрат, чемерика, айлант, къпина, хвойна и амфора, както и бързорастящи
дървесни видове. Липсвали и сгради, съоръжения, скали, скални участъци,
ерозирани или оголени терени. Според експерта в парцелите имало произведена
продукция през 2018 г., доказателство за което били приложените по делото фактури,
като чрез допълнителни земеделски практики /почистване на храстите и
допълнителни почвообработки/ парцелите можело да бъдат приведени в състояние
годно за подпомагане. Вещото лице заявява, че там, където междуредията са
изорани или дискувани, тревостоят е повален и частично заровен в земята, а там
където междуредията не са обработени, той е над 0,5 м. В зависимост от
установените извършени или неизвършени почвообработки в междуредията и по
наличието или липсата на розови храсти, експертът е групирал имотите в 5
отделни категории чрез посочване на техните идентификационни номера и площи.
Наблюдават се както необработени, така и обработени парцели, в които съответно
има или липсват насаждения, така и парцели, при които няма розови храсти. След
извършен анализ на доказателствата по делото, изхождайки от състоянието на
парцелите, отчитайки средния за страната добив на розов цвят и вземайки предвид
данните от наличните фактури, вещото лице посочва, че част от получените добиви
са в рамките на реалното за годината производство. Проверка на място експертът
не е извършвал по обективни причини, за които уведомява съда и страните.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна
страна следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок /уведомителното писмо е изтеглено от СЕУ на 08.02.2022 г., а жалбата е
подадена чрез пощенски оператор на 22.02.2022 г. /л. 23/, против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
първо място, съдът счита, че следва да подложи на преценка наличието на
основания за прогласяване нищожността на оспорения пред него индивидуален
административен акт от гл. т. и на наведените в тази насока от жалбоподателя
доводи.
Нищожност на административния акт е налице при такива особено съществени
нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими от съществуващия
правен ред. Нищожността на административния акт е форма на недействителност,
поради което той се дисквалифицира като властническо волеизявление и въобще
като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ. Нищожност на административния акт може
да има както поради
липсата на компетентност на издателя на акта, в която и да е от нейните
форми-териториална, материална и времева, така и поради неспазване на изискванията за форма
на административните актове, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и
при несъответствие с целта на закона.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл.
11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2,
т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е
Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед №03-РД/2891≠2 от
16.06.2021 г., с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е
делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя Димитрова
Славчева, правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. В случая
оспореният акт за отказ на финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. кампания
2018г., е подписан от
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Петя Славчева.
Следователно обжалваното Уведомително писмо изх. №02-240-2600/844 от 02.06.2020
г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на
надлежно делегираните му със Заповед №03-РД/2891≠2 от 16.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при
неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта
да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че
са нарушени. Фактическите основания за издаването на акта по см. на чл. 59, ал.
2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на които
административният орган приема, че са налице нормативно предвидените
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона
компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени разбираеми
мотиви, въз основа на какви конкретни фактически констатации и обстоятелства
органът е приел, че по отношение на заявените от ЕТ „Мирад-М.М.“ за подпомагане
площи за кампания 2018 г., е налице основание да бъде отказано извършване на
оторизация и изплащане на финансово подпомагане /респективно налагането на
санкции за бъдещи периоди/. В действителност, от представените таблици, макар и
трудоемко е извлечимо, че наддекларираните площи в крайна сметка се явяват
последица на разликата между декларираната и установената на място площ, като
размерът на последната очевидно е драстично намален /почти 0 ха/ поради
установени и констатирани несъответствия след извършените проверки. Не става
безспорно ясно обаче каква е конкретната причина за установената недопустимост
на заявените за подпомагане площи, доколкото вътрешнопротиворечиви и
непоследователни се явяват изложените данни в тази връзка. Като цяло
недопустимостта се свързва с неспазени базови и други изисквания, но конкретика
за същността на допуснатите нарушения не може да бъде извлечена. По-натам в
акта – колона 15 от Таблица – площи с неспазени базови и други изисквания, е
посочено, че установената от извършената проверка на място земеделска култура
на съответните парцели се различава от заявената, което пък е в противоречие с
констатациите, съдържащи се в доклада от извършената на място проверка, според
които в по-голямата си част парцелите не са поддържани, не отговарят на условията за допустимост, като в значителна част от
междуредовото разстояние са установени извършени скорошни обработки –
дисковане, но редовете с насажденията
/маслодайна роза/ са неподдържани, заети с храстовидна растителност и висок
тревостой, т. е. не могат да се установят
трайните насаждения. Дадените пояснения към таблично представената в
писмото информация в действителност могат да представляват мотиви към
административния акт, но само тогава, когато адресатът на същия, а и съдът биха
могли да отнесат конкретно изведена хипотеза към изложените данни в отделните
клетки на таблицата. В случая това не е така, доколкото прим. при Таблица – Площи
с неспазени базови и др. изисквания, в пояснения са дадени различни хипотези,
които могат да обосноват различните несъответствия. Вярно е, че именно там е
конкретизирана извършената проверка чрез № на заповед, но отново в противоречие
с по-горе изложеното се твърди, че е налице неспазване на базови изисквания,
докато видно от констатациите от доклада, а и от твърденията на процесуалния
представител на ответника, по-скоро се касае за неспазени условия за
допустимост по смисъла на приложимата в случая Наредба
№ 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи
за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.
Във връзка с
горното съдът приема, че още във фазата на
административното производство земеделският производител следва да е
запознат с конкретните и ясни фактически и правни основания за намаляване на
оторизирани суми. В процесното писмо освен че липсва такава конкретизация, не е
налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по
издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. Единственият документ от преписката, който би
обосновал отказ или редукция на заявеното финансово подпомагане, е докладът за
проверка на площи, установяващ разлика между декларирани и заявени площи,
съответно култури по по Мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ /Мярка
11:БР 12/. Този документ, дори и изрично посочен /в случая по-скоро при
лаконично позоваване/ съдържа факти
относно разлика в площи /декларирани и установени при проверката/, а не
съображения, които да са възпроизведени в акта, за да се приеме, че тези
съображения са такива по издаването му, обосноваващи конкретно посочените от
административния орган намаления по заявената мярка за подпомагане, както по
принцип, така и свързани с налагане ставка на корекция. Следователно
не е налице и хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, приложима, когато
изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са
част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо.
Посочените в доклада констатации, че декларираните парцели не са поддържани и
са недопустими за подпомагане, би могло да се приеме за надлежно фактическо
основание само ако е конкретизирано, че се касае за несъответствие с критериите
по приложимата Наредба № 2 от 26 март
2018 г., в която са установени общите и специалните условия за допустимост за
подпомагане. В случая обаче соченото в доклада за установена „храстовидна
растителност и висок тревостой“ не може да внесе яснота за конкретно
ангажираното правно основание, довело до формирането на извода на проверяващите
за недопустимост на площите за подпомагане, доколкото от уведомителното писмо
по-скоро се извлича информация за неспазени базови изисквания.
С оглед горното съдът счита, че административният орган не е изпълнил
задължението си да конкретизира ясно и разбираемо кои точно изисквания по
заявената мярка не са спазени от кандидата за декларираните имоти, с посочване
и на съответната нормативна обосновка, което реално е довело и до неправилно
квалифициране на установените факти. В случая така издаденото писмо не
позволява да се извърши проверка за евентуално правилното прилагане на чл. 40
от Закона за подпомагане на земеделските производители, въз основа на който е
издадена цитираната
Наредба №2 от 26.03.2018г, както и на Делегиран Регламент № 640/2014 г. на
Комисията, т. е. за материална законосъобразност на извършените намаления и
наложените санкции, доколкото въобще в случая се касае за обхванати
от нея хипотези. В този ред на мисли недопустимо се явява мотивите за издаване
на обжалвания акт да се представят едва в хода на съдебното производство, нито
същите да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на акта и
неговото съобщаване чрез твърдения на страната.
Във всички случаи липсата на мотиви,
съответно тяхната противоречивост и неясност нарушава правото на защита на засегнатото от
издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си
възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, препятства
упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон,
поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен, но
не и прогласяване нищожността му на това основание. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на
административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във
всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата
нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското воляизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В
случая същинското волеизявление на издателя на уведомителното писмо, т. е.
разпоредителната част на акта е налична и безспорна и де факто не
се отрича от жалбоподателя.
Съдът не установява наличието и на достатъчно
тежки нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в
производството по издаване на акта, които да дисквалифицират същия като
административен акт и въобще като юридически акт, както и такова несъответствие
на уведомителното писмо с материалния закон и неговата цел, което съответно да
доведе до прогласяване на нищожността му.
Независимо от дотук изложеното и
констатираното наличие на основание за отмяна на административния акт като
незаконосъобразен поради нарушаване на изискванията за неговото съдържание
съдът счита, че същият трябва да бъде отменен като незаконосъобразен и поради
издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, респективно при несъответствие и при неправилно приложение на
материалния закон.
Условията и редът за
подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности,
насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за
периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/, намират регламентацията си в Наредба №4 от 24
февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Административното производство по реализация на финансовото
подпомагане по визираната мярка подаването на заявление за подпомагане от
заинтересования кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и
съдържанието на което, са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба
№5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания, като РА извършва административни проверки и проверки
на място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки
на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП по заявленията за подпомагане. Съгласно ал. 3 на чл. 37 от ЗПЗП
разплащателната агенция всяка година проверява на място контролна извадка от
подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, като
съобразно ал. 4 проверките на място се извършват чрез: 1. инспекция на
земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно наблюдение. По силата на чл.
43, ал. 2 от ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за
директни плащания съгласно чл. 37 от същия закон. РА намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания и когато:
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40 от ЗПЗП /чл. 43, ал. 3, т. 4 от
ЗПЗП/, съответно заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на
условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл.
37, ал. 3 и 4
от ЗПЗП /чл. 43, ал. 3, т. 10 от ЗПЗП/. Съответни на тези текстове е и
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. според която
Държавен фонд "Земеделие" – РА, одобрява, намалява или отказва
изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни
проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите
дейности.
Дори и да се приеме, че уведомителното писмо все пак съдържа някакви
мотиви, водещи до формиране на извода за отказ от оторизация, според съда
същите са свързани по-скоро именно с последващо установена недопустимост на
заявените за подпомагане земеделски площи по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 10 от
ЗПЗП, като критериите за тази недопустимост, както и ответникът твърди, се
съдържат в приложимата за случая Наредба №2
от 26.03.2018
г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и
мерки за плащане на площ, в сила от 30.03.2018 г. и в частност чл. 9 и 10 от
същата наредба, макар тези основания за пръв път да са посочени от процесуалния
представител на ответника в писменото становище по делото. Така, съгласно чл.
9, ал. 1, т. 2 от Наредба №2 от 26.03.2018
г. трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато почвената повърхност
в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите
системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване), а според
чл. 10, ал. 2, т. 2 временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи
или части от тях, за които в календарната година се установи, че височината на
тревостоя е над 0,5 м за земи под угар и междуредията в трайни насаждения.
Предвид така очертаната нормативна
регулация и съобразно установяванията в доклада от извършената на място
проверка е видно, че се формира извод за пълно несъответствие на по-голямата
част от заявените за подпомагане площи именно с критериите за допустимост по чл.
9, ал. 1, т. 2 и чл. чл. 10, ал. 2, т. 2
от Наредба
№2 от 26.03.2018 г., а не с неспазването на базови изисквания, т. е.
площите са неподдържани и затревени, задължение за недопускането на което през
цялата календарна година кандидатът безспорно е поел по-рано. Предвид обаче
заключението на САЕ се наблюдават съществени несъответствия между
установяванията на експерта и действителното фактическо положение. Очевидно са
налице парцели и части от парцели, които не са обработвани в междуредията,
респективно са значително затревени, както и такива, в които не е била засята
земеделската култура, но в никакъв случай процентното съотношение на допустими
към недопустими площи не отговаря на констатациите в доклада, които в крайна
сметка са послужили за постановяването на отказ за подпомагане. Според вещото
лице е налице извършването на необходимата почвообработка в част от парцелите,
респективно привеждането им в норма. Така, противно на изложените от ответника
по делото доводи, административният орган не изпълнил в пълен обем задължението
си по чл.
35 от АПК, а именно: да събере и обсъди всички относими обстоятелства,
както и да изясни всички факти от значение за случая и едва тогава да издаде
административния акт. В случая очевидно не е извършено обективно, всестранно и
задълбочено доказване на фактите от обективната действителност, които са довели
до формиране на „лаконичните“ мотиви на органа, послужили за издаване на
оспорения административния акт. Според съда така допуснатото нарушение на
административнопроизводствените правила се явява от категорията на
съществените, доколкото остава неизяснен въпросът за съответствието,
респективно несъответствието на заявените площи с критериите за допустимост,
през призмата на проведено пълно и главно доказване.
От една страна, констатираното
съществено процесуално нарушение е достатъчно за отмяна на административния акт
само на това основание, а от друга, същото е довело и до издаване на процесния
акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са приложени
разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване на акт, с
който де факто се отказва оторизация, респективно се налагат финансови санкции
за бъдещ период.
По всички изложени съображения съдът
намира, че оспореното Уведомително писмо с изх. №02-240-2600/844
от 02.06.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде
върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по
заявлението за подпомагане на жалбоподателя в частта му относно кандидатстване
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
Предвид изхода на делото, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден
да заплати на ЕТ „Мирад-М.М.“ сумата от 1362.50 лв., от които 50.00 лв. внесена
държавна такса, 192.50 лв. за изготвянето на САЕ и 1120.00 лв. възнаграждение
за един адвокат. Искането е придружено със списък на
разноските и с доказателства за извършените плащания. По отношение
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, следва да се
отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се явява
необосновано завишен, още повече че по делото се наблюдава завишена процесуална
активност от страна на пълномощника на жалбоподателя, поради което
платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на EТ
„Мирад-М.М.“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Павел баня,
ул. “Гео Милев“ №14, Уведомително писмо с изх. №02-240-2600/844 от 02.06.2020 г.,
издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. по
заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 0 лв. и за
наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 19 249.36 лв., като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА
делото като административна преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, за
ново разглеждане и произнасяне с
мотивиран административен акт по
подаденото от ЕТ „Мирад-М.М.“
Заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 в частта му относно
кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 г., при спазване
на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София, да
заплати на EТ
„Мирад-М.М.“, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Павел баня,
ул. “Гео Милев“ №14, сумата от 1362.50 лв. /хиляда триста шестдесет и два лева
и петдесет стотинки/ – разноски по делото, от които 50.00 лв. /петдесет лева/
внесена държавна такса, 192.50 лв. /сто деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/ за изготвянето на САЕ и 1120.00 лв. /хиляда сто и двадесет лева/
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: