РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. Кюстендил, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101797 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, депозирана от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „Св. Неделя“ №7, чрез пълномощника си адв. В. П. от САК,
съдебен адрес в гр. София, ******* против О. С., ЕГН **********, с адрес в
гр.***********.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото било налице
облигационо правоотношение, възникнало въз основа на Договор № CCIR-
512-00127-2019 за кредитна карта за физически лица от 29.05.2019г. По
силата на договора, ищецът предоставил на кредитополучателя банков кредит
под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 500,00 лв., като според
чл. 2.1 от договора върху усвоения кредитен лимит се начислявал месечен
лихвен процент от 1,00 %. Съгласно постигнатото споразумение между
страните, минималната погасителна вноска възлизала на 15,00 лв., периодът
на погасяване бил определен между първо и петнадесето число на всеки
текущ месец, а крайният срок на действие на договора /на погасяване на
всички дължими суми по него/ бил определен на 31.05.2021г.
Твърди се, че длъжникът не заплащал дължимите месечни вноски по
кредита за период, който бил посочен в извлечение от счетоводните книги на
банката. Ето защо последната, след изпратени до С. покани-уведомления,
обявила процесния кредит за предсрочно изискуем, като дала и срок за
1
доброволно погасяване на задълженията. Уведомяването на длъжника за това
обстоятелство било извършено от служител при ЧСИ Н. Славов, рег. № 745
при КЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
Твърди се, че Банката депозирала пред съда заявление по чл. 417 от
ГПК, като били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника. Образувано било и изп.д. при ЧСИ Н. Славов, рег. №
745 при КЧСИ, но доколкото заповедна била връчена на длъжника при усл.
на чл. 47, ал.5 от ГПК, то за заявителя се породил интерес от установяване на
вземането си по исков път.
С оглед на това се иска да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че О. С., ЕГН:
**********,с адрес: гр. ****** , дължи и следва да заплати на ‚УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Св. Неделя“ № 7 произтичащите от Договор № CCIR-512- 00127-2019 за
кредитна карта за физически лица от 29.05.2019., суми, както следва: 443,32
лв. /четиристотин четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда; 71,88 лв /седемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ –
дължими лихви, считано от 18.11.2019г. до 21.02.2021г., от които: 16.76 лв. –
договорна лихва за периода 18.11.2019г. – 22.01.2020г. и 55,12 лв. –
наказателна лихва за периода от 18.11.2019г. до. 21.02.2021 г. Претендират се
и сторените в заповедното и настоящото производства съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения от съда
особен представител – адв. В. Р. от АК – Кюстендил, е представен отговор на
исковата молба, в който се сочи, че предявената искова претенция е
недопустима и неоснователна, а описаните в исковата молба обстоятелства не
отговарят на обективната действителност. Твърди, че с договор от 29.05.2019
г. за предоставяне на кредитна карта на физическо лице, сключен между
страните по делото, е предоставена такава с кредитен лимит от 500,00 лв. По
силата на договора задължение спрямо кредитополучателя възниквало от
момента на усвояване на суми от предоставения кредитен лимит. Твърди се,
че ответникът не е усвоявал такива суми, заради което и няма задължение към
банката. С тези доводи оспорва исковата претенция като недопустима и
неоснователна, заради което се иска тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Договор № CCIR-512-00127-2019 за
кредитна карта за физически лица от 29.05.2019 г. ищецът предоставил на
ответника банков кредит под формата на разрешен кредитен лимит в размер
на 500,00 лв., при уговорен месечен лихвен процент от 1 % и ГПР, съобразно
чл. 2.2 от договора. Уговорен бил срок за ползване на разрешения кредитен
лимит – до 31.05.2021 г. при минимална изискуема погасителна вноска от
2
15,00 лв., равна на 3% от кредитния лимит.
По делото е представено съобщение за връчване на покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, връчена от
служител в кантората на ЧСИ Николай Славов, рег. № 745, район на действие
Окръжен съд – Кюстендил, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
Като общо дължимо от ответника салдо към 22.02.2021 г., съобразно
Извлечение от счетоводните книги на банката, е посочена сумата от 515, 20
лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
която се установява, че към датата на 22.02.2021 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението е в размер на
515,10 лева, в т.ч. 443,32 лева главница и 71,89 лева лихва за просрочие.
Съгласно предоставено извлечение от банкова сметка, обслужваща
предоставената кредитна карта, разходът към 31.12.2019г. по нея е в общ
размер на 546,95 лева, погасяванията по кредита са в размер на 90 лева. Към
31.05.2021г. задължението е в размер на 443,32 лева незаплатена главница и
86,17 лева лихва, от която 71,89 лева дължима към 22.02.2021г. и 14,28 лева
дължима за периода от 22.02.2021г. до 31.05.2021г. Към 22.02.2021г. /датата
на подаване на заявлението/, задължението не е обслужвано редовно, като са
направени две погасителни вноски общо в размер на 90 лева, последната на
29.10.2019г.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 323/2021 г. на КнРС
ищцовото дружество, в качеството му на заявител подало заявление по чл.
417 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 260166/23.02.2021 г., по
силата на която е било разпоредено длъжникът О. С. да заплати на заявителя
“УниКредит Булбанк” АД сумата от 443,32 лв. /четиристотин четиридесет и
три лева и тридесет и две стотинки/ – главница по договор за кредит № CCIR-
512-00127-2019 за кредитна карта на физически лица, сключен на
29.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда; 71,88 лв /седемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ –
дължими лихви, считано от 18.11.2019г. до 21.02.2021г., от които: 16.76 лв. –
договорна лихва за периода 18.11.2019г. – 22.01.2020г. и 55,12 лв. –
наказателна лихва за периода от 18.11.2019г. до. 21.02.2021 г., както и
сторените по делото разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и
60 лв. платено адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ Николай Славов на
25.05.2021 г. Така, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 ГПК той е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
3
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на исковата претенция са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79
от ЗЗД, както и с чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на претенцията е необходимо да е налице валидно
възникнало между страните облигационно отношение по процесните
договори, по които кредиторът е изправна страна. Представения по делото
договор представлява валиден източник на облигационни отношения между
страните, от които е подписан, поради което и се ползва с обвързваща съда
формална доказателствана сила относно авторството на направените
волеизявления. Видно от съдържанието на Договор № CCIR-512-00127-2019
за кредитна карта за физически лица от 29.05.2019 г., в него са
регламентирани всички отношения между страните по договора - размера на
кредитния лимит и дължимите лихви, начина на погасяване, срока на
договора и условията за обявяване на предсрочна изискуемост, и претенциите
на ищеца се основават изцяло на условията на договора.
Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът цени като обективно изготвена, се установи, че по банковата сметка,
обслужвала кредитната карта е постъпила сумата, предмет на кредитната
карта. В този смисъл съдът намира, че кредиторът е изправна страна по
процесните източници на облигационни отношения, като е предоставил, а
кредитополучателят – усвоил, кредитния лимит. Дори да се приеме, че
използването на кредитната карта по нейното предназначение съгласно
договора, не установява последното да е било осъществявано лично от
ползвателя – длъжник, то плащането на начислените задължения от
последния, каквито погашения са налице, което експертът също установи,
представлява признание на възникналото облигационно правоотношение,
което както вече бе изяснено, за да бъде валидно породено изисква
фактическо предаване на картата с персонален идентификационен код за
ползването й. Установи се също от заключението на експерта, че длъжникът
не е погасил главница в размер на 443,32 лева към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, което като стойност съответства на исковата
претенция на ищеца.
Поради основателност на исковата претенция за главница, като
последицата от горното, следва да се присъди и законна лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК /22.02.2021г./ до окончателното изплащане на задължението.
Предявен е от ищеца и установителен иск за заплащането на сумата от
71,88 лв., от които: 16,76 лв. – договорна лихва за периода 18.11.2019г. –
22.01.2020г. и 55,12 лв. – наказателна лихва за периода от 18.11.2019г. до.
4
21.02.2021 г.
Съдът, достигайки до извод за наличие на главен дълг в размер на
сумата от 443, 32 лв., намира, че искът за установяване дължимостта на
договорна и наказателна лихва е основателен, поради следното:
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
31.05.2021 г. /датата на настъпване падежа на вземането/ не са погасени
задължения за договорна лихва в размер на 86,17 лева /71,89 лева дължима
към 22.02.2021г. и 14,28 лева, дължима за периода 22.02.021г. до
31.05.2021г./. Видно от размера на установените с експертизата задължения е,
че те са по–малки от тези, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист. Следователно безспорно се установи, че
по сключения Договор за кредитна карта на физически лица с от 29.05.2019 г.
длъжникът О. С. към датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е бил неизправна страна, поради което
правомерно от страна на „Уникредит Булбанк“ АД е поискало установяването
на посочената сума, като съдът намира претенцията за основателна и като
такава ще бъде уважена в пълен размер.
С оглед изхода от спора, разноски се дължат в полза на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Установените и доказано извършени от ищеца
разноски възлизат на сума от общо 885 лв. в исковото и 85 лева в заповедното
производство по ч. гр. д. № 323/2021 г. по описа на КнРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.
С., ЕГН **********, с адрес в гр. ******** дължи на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл.
„Св. Неделя“ №7 произтичащите от Договор № CCIR-512-00127-2019 за
кредитна карта за физически лица от 29.05.2019., суми, както следва: 443,32
лв. /четиристотин четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда /22.02.2021г./ до окончателното изплащане на задължението; 71,88 лв
/седемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ – дължими лихви,
считано от 18.11.2019г. до 21.02.2021г., от които: 16.76 лв. – договорна лихва
за периода 18.11.2019г. – 22.01.2020г. и 55,12 лв. – наказателна лихва за
периода от 18.11.2019г. до. 21.02.2021 г.
ОСЪЖДА О. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ****** да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл. „Св. Неделя“ №7, сумата в размер 885 лв.
/осемстотин осемдесет и пет лева/ – направени съдебни разноски в исковото
производство и 85 лева /осемдесет и пет лева/ съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 323/2021 г. по описа на КнРС.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6