гр.Хасково, 24.07.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа а.д.№796 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
жалба на И.Л.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0271-000116
от 30.06.2023г. на Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли.
Съдът, като разгледа искането относно
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита,
че следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. В този смисъл е и ТР№
5/2009 г. на ОС на ВАС.
В конкретната хипотеза с
атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.
Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен
държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното
изпълнение на акта.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на
делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя,
съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят
следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да
настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно
поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими
на правата и интересът, които законът охранява.
В искането се твърди, че
предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя вреда,
изразяваща се в затруднения в ежедневието, тъй като скоро претърпял операция и
следвало да ползва автомобил, а не да се натоварва и ходи пеша; лесно се
изморявал, но ежедневно следвало да се придвижва за пазаруване, закупуване на
лекарства и посещение на лекари, а последното можело да се наложи и при
внезапно влошаване на състоянието му. Сочи се, че с налагането на ПАМ се
накърнявали и ограничавали правата на адресата повече от необходимото и така се
причинявала значителна или трудно поправима вреда, свързана със здравето му.
В конкретния случай
твърденията на жалбоподателя за настъпване на значителни вреди не са подкрепени
с доказателства във връзка с изложените затруднения. Действително представена е
Епикриза от 23.06.2023г. и болничен лист от същата дата, но това не обосновава
извод, че в тежест на жалбоподателя ще настъпят значителни или трудно поправими
вреди, които преодоляват по значимост обществения интерес от предварителното
изпълнение на акта. Дори да бъде направен извод, че поради извършената
хирургична интервенция за жалбоподателя ще има затруднения и безспорни
неудобства, то следва да се има предвид посочения в епикризата Изход на
заболяване – с подобрение, и последващите Препоръки и назначения – сваляне на
конци на 27.06.2023г., за наблюдение. Така следва да се счита, че до момента на
подаване на жалбата е изминал сравнително дълъг възстановителен период и за
евентуални усложнения не са ангажирани доказателства. Освен това спорно е
доколко при възстановяването и следоперативното лечение, при соченото влошено
здравословно състояние, то жалбоподателят би бил в състояние сам да извършва
шофиране относно пазаруване или управление на МПС при влошаване на състоянието
му. Наред с това сочените дейности, които били възпрепятствани с наложеното
предварително действие на ПАМ, не са от естество да бъдат задължително извършвани с автомобил или да се
налага личното управление на автомобила именно от жалбоподателя. Тези
неудобства за жалбоподателя не могат да бъдат разглеждани нито като значителни,
нито като труднопоправими.
В този смисъл съдът
намира, че предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК не са налице и искането
за спиране не следва да бъде уважено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Л.С. ***
да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0271-000116 от 30.06.2023г. на
Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли.
Определението в тази
част може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба
пред Върховния административен съд на Р България.
След изпълнение на указанията от з.з.
03.07.2023г. и като извърши служебна проверка относно допустимостта на жалбата,
съдът намира, че са налице основания за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, поради което на основание чл.154, чл.157, ал.1 и
чл.163 от АПК, и
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни по
делото:
Жалбоподател: И.Л.С. ***;
Ответник
по жалбата
– Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли /С.К./;
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 от АПК на
оспорващия в настоящото производство, че носи доказателствена тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата изложени в жалбата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, във вр. с
чл.170, ал.1 от АПК на ответника по жалбата, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на ответната страна, че в 14 дневен
срок, считано от получаване на съобщението за настоящото, може да представи писмен
отговор по жалбата и да посочи доказателства към него.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2023г. - 10,25ч., за което
страните да се призоват и се
изпрати препис от настоящото определение.
Съдия: