№ 82
гр. Сливен, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500057 по описа за 2022 година
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв. Т.,
пълномощник на „Аглика-Холидей“ ООД, със седалище и адрес на
призоваване гр.Т., кв. „ Индустриален“ против определение № 4/04.01.2022г.
по гр.д 5214/2021г. на Сливенския районен съд, с което е било прекратено
производството по делото и същото е било изпратено по подсъдност на РС –
В..
В частната жалба е изложен довод за неправилност на обжалваното
определение, състоящ се в това, че жалбоподателят бил краен клиент, който
купува ел. енергия и е потребител на енергийни услуги по смисъла на
параграф 1. Т41б б.“а“ от ДР на ЗЕ, поради което намирало приложение
разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Иска отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на РС-Сливен за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********, ответник по исковото производство, в който са
изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Правото на ищеца да
претендира обезщетение не произтичало от сключен между страните договор
1
за достъп и пренос на електрическа енергия пред разпределителната мрежа, а
от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД във вр. с. чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Спорът
бил между собственик на електрически съоръжения и мрежов оператор, като
по повод тези отношение ищецът изрично твърдял, че между страните няма
сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. Оспорва се и претенцията за
разноски по настоящото частно производство, тъй като такива не се дължат в
производството по чл. 121 от ГПК. Счита обжалваното определение за
правилно и иска от съда да потвърди същото, а делото да бъде изпратено за
разглеждане от надлежния съд – РС-П..
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Пред РС – Сливен е била предявена искова молба от жалбоподателя
срещу „Електроразпределение Север“ АД за осъждане на последния да
заплати сумата от 1000 лв., частично предявен иск от пълния размер от 9000
лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника на собствената на
жалбоподателя-ищец електропроводна линия 20KB, за целите на преноса на
ел. енергия до други потребители в периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че ВЕЛ представлява ел.съоръжение от
което чрез отклонение/метален стълб, собственост на ищеца/ се пренася
електрическа енергия средно напрежение до Трафопост, отново собственост
на ищеца и който не е част от електроразпределителната мрежа на ответника.
Цялото ел. съоръжение било собственост на ищеца, преноса от разклонението
до трафопоста на клиента се извършвало на ниво средно напрежение по
кабелна линия на клиента, а вътре в трафопоста напрежението се
трансформирало от средно на ниско. Твърди се още, че ответникът получил
достъп до кабелна линия 20 кВ, собственост на ищеца, с оглед чл. 117, ал. 8 от
ЗЕ, и я е използвал за целите на преноса на ел. енергия до други потребители
в периода 20.11.2016 г. – 20.11.2018 г. Ответникът следвало да заплаща цена
за достъп съгласно сочената разпоредба, а между страните нямало сключен
договор, който да урежда тези отношения, а ползването на такъв достъп, без
2
изрично съгласие на собственика, е било без правно основание и се дължало
обезщетение. Ищецът счита, че обезщетението представлявало сумата, с
която енергийното предприятие се е обогатило в резултат от неплащане на
цената за достъп, ако бил сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и
стойността, с която собственика е обеднял, тъй като не е получил цената за
достъп.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ ЕАД, ответник по исковото производство, в който са изложени доводи
за неоснователност на частната жалба. Правото на ищеца да претендира
обезщетение не произтичало от сключен между страните договор за достъп и
пренос на електрическа енергия пред разпределителната мрежа, а от
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Спорът бил между собственик на
електрически съоръжения и мрежов оператор.
Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна.
Съобщението за обжалваното определение било връчено на 10.01.2022г.
Частната жалба е депозирана на 17.01.2022г. ( п.к.) – в законоустановения
срок.
От събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Депозираната частна жалба е допустима като подадена в законен срок
от лице имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че е собственик
на електропроводна линия, към която е осигурен достъп за ползване на
ответника съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, без между страните да е сключен
договор, уреждащ цената за достъп, която последният трябва да заплаща. С
оглед тези твърдения ищецът е счел, че ответникът неоснователно се е
3
обогатил за негова сметка, като не е заплатил дължимата цена за ползване.
В исковата молба са изложени и твърдения касаещи неправилно
поставяне на измервателно устройство, собственост на ответника, в резултат
от което е неправилно измерено потребеното количество ел.енергия и поради
това ищецът не дължал заплатените по фактурите цена за пренос на ниско
напрежение. Според настоящия съдебен състав тези твърдения са неотносими
към формулирания от ищеца петитум за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника на
собствената на жалбоподателя-ищец електропроводна линия 20KB.
В разглеждания случай претендираното спорно право е породено от
извъндоговорно отношение във връзка с ползването на собствена на ищеца
вещ без правно основание, т.е. то не произтича от потребителски договор
между страните, сключен с цел да уреди отношения, които не са свързани с
търговската им дейност. Спорното право не произтича и от стоки или услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Следователно жалбоподателят няма качество на „потребител“ по
смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз(С-
348/14 на СЕС), поради което правилно първоинстанционният съд е намерил,
че не намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Възражението за липса на местна подсъдност е предявено в преклузивния
срок съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, поради което правилно е разгледано.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 105 от ГПК не е дерогирана.
Ответната по делото страна е юридическо лице и съгласно чл. 108, ал. 1 от
ГПК, искове срещу тях се предявяват пред съда, в чийто район се намира
тяхното седалище. Към момента на сезиране на районния съд седалището на
„Електроразпределение – Север“ АД, ЕИК *********, се намира в гр. В., бул.
„Владислав Варненчик“ № 25. Не се установи учреден клон или поделение,
което да попада в обхвата на компетентността на Сливенския районен съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 108 от ГПК, компетентен да
разгледа предявения иск е РС-В., поради което обжалваното определение е
4
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2236/16.12.2021 г. по гр. д. №
5215/2021 г. по описа на РС-Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5