Р Е Ш Е Н И Е
№ 4020 23.11.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2310 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди с правно основание
чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Е.К.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.
дружество „***”, срещу „**** транспорт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, р-н Източен, бул. „Цариградско шосе” № 51,
представлявано от С. С..
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на
15.09.2017г., в резултат на която е настъпила временна неработоспособност за
ищеца в периода 15.09.2017г. – 28.10.2017г.,
сумата от 1658 лева (хиляда шестстотин петдесет и осем лева) – обезщетение за
претърпените имуществени вреди вследствие на същата злополука, от които 58 лева
– такса за болничен престой, и 1600 лева – цена на комплект заключен ***, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на злополуката - 15.09.2017г., законна лихва и разноски.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение,
като се сочи номер на банковата сметка на адвокатското дружество, по която
могат да бъдат заплатени присъдените суми, за което представя изрично
пълномощно за получаване на суми.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на
основание сключен тр. договор от 23.11.2016г., като е заемал длъжността „***”.
На 15.09.2017г. по време на работа, извършвайки курс към гаража на
дружеството-работодател в гр. П., превозвайки натоварени бутилки от *** ,
ищецът претърпял злополука. Управлявайки товарен автомобил марка „Ивеко”, модел
„***” рег. №***, който бил пренатоварен, на изхода за АМ „Тракия” в посока
„София – Пловдив”, около 20:30 часа, при предприемане на десен завой на пътно
съоръжение тип „детелина” ш. изгубил контрол върху автомобила в резултат на
пренатовареността на същия, вследствие на което кабината на МПС се преобърнала
и се ударила в мантинелата. В резултат на така претърпяното ПТП ищецът получил
следните травми: *** на тялото (***) на бедрена кост, *** без открита
вътречерепна травма и повърхностна травма на***. Ищецът бил хоспитализиран в
МБАЛ Пазарджик, където му била извършена оперативна интервенция –***, като
болничният му престой продължил от 15.09.2017г. до 28.09.2017г., а отпускът за
временна неработоспособност – до 28.10.2017г.
Злополуката била призната за трудова с разпореждане №***.
на ТП на НОИ – Пловдив. Същата довела до временната неработоспособност на ищеца
в периода 15.09.2017г. – до 28.10.2017г., за което му бил издаден болничен
лист.
Твърди се вследствие на злополуката ищецът да е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, бил е *** му, претърпял е оперативна
интервенция, възстановителен период, в който кракът му не се е възстановил
напълно, като до датата на предявяване на иска – 08.02.2018г., все още е с
обездвижен крак. Това довело до затруднения в обслужването му, ***, смущения на
***, а болките, които изпитвал от злополуката, не били отшумели – и към момента
продължавал да търпи значителни болки в областта на травмата на ***, което
налагало приемане на обезболяващи. С оглед на горното, оценя претърпените от
него неимуществени вреди на 50 000 лева, които моли да му се заплатят от
ответника.
Ищецът твърди вследствие на злополуката да е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатената такса за болничен
престой – 58 лева, и цената на поставения в крака му имплант – 1600 лева, общо
1658 лева.
Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати така
посочените суми. Претендира законна лихва от датата на злополуката и присъждане
на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като се твърди
наличие на хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ – ищецът да е причинил
увреждането си умишлено.
Исковете се оспорват както по основание, така и по
размер, и се претендира тяхното отхвърляне. Оспорват се твърденията относно
фактите, довели до настъпване на злополуката, оспорва се и размера на претърпените
вреди.
Признава се, че между страните е налице ТПО, възникнало
въз основа на тр. договор и че към датата на злополуката между страните е
съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „***” и че
на посочената от него дата е претърпял пътно-транспортно произшествие с
управлявания от него автомобил „Ивеко” рег. № ***, собственост на ответника,
като детайлно се индивидуализра МПС-то. Признава се, че водач на МПС-то към
момента на пътно-транспортното произшествие е бил ищецът, и че същият е
изпълнявал възложена му от работодателя работа по превоз на бутилки. Сочи се,
че тези бутилки са били празни. Твърди се обаче изключителна вина за настъпване
на ПТП-то да има само и единствено ищецът, който е нарушил правилата за
движение по пътищата. Твърди се ПТП да е настъпило около 19:30 часа, като при
същото били причинени имуществени вреди на работодателя – тотална щета на
управляваното МПС, което било на стойност около 8000 лева, и унищожаване на
товара, който възлизал на 5746, 68 лева. Сочи се, че за произшествието е
съставен констативен протокол, в който били описани щетите, като се твърди да е
било посочено, че вина за настъпилото ПТП има единствено в. В., който, при
избиране скоростта си на движение, не се е съобразил с релефа на пътя,
извършвал е маневра „завой на дясно” да напусне магистралата, превозвал товар –
празни шишета стъкло, като е изгубил контрол над управлението и се е преобърнал
наляво. Било причинено ПТП с материални щети – на мантинелата, на автомобила,
на товара. На виновния *** бил съставен АУАН от 15.09.2017г. за нарушение по
чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като никъде не било установено ПТП да се дължи на
това, че автомобилът е претоварен и същият действително да е бил претоварен.
Твърди се също така уврежданията на ищеца и затрудненията му да се движи да не
са вследствие на злополуката, тъй като през 2014г. същият претърпял травма –
падане от високо, получил фрактура на *** кости, били са му поставени метални
импланти, през м. юли, септември и октомври 2015г. е претърпял три оперативни
интервенции по повод усложнения -
инфекция и *** на лява *** кост, предстояла *** на лява субталарна става.
Последиците от това били *** ляво стъпало, тежка степен ограничени движения в ***
става до степен на *** като било посочено, че походката му е силно затруднена и
с две помощни средства. Съгл. влязло в
сила ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г. за тези му заболявания му била призната 52 %
трайно намалена работоспособност. Ето защо се твърди описаните в исковата молба
последици и усложнения да не са вследствие на претърпяната на 15.09.2017г.
злополука, а на старите му травми от 2014г., към които работодателят няма
отношение и за които ищецът иска да получи обезщетение в настоящия спор. Ето
защо моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. М., взема
становище за доказаност на исковете по основание и размер, като претендира
разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът, чрез п.си адв. И., взема
становище за неоснователност на исковете, поради изключителна вина на ищеца за
настъпилото ПТП и поради това, че уврежданията на крака на ищеца са в резултат
на стари травми отпреди процесната злополука, за които с ЕР на ТЕЛК му е
определен процент ТНР. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на
служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за
трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна
неработоспособност на ищеца, или до трайно намалена такава 50 % и повече, както
и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при
злополуката, е претърпял вреди: неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука, и имуществени такива, които да са в причинна връзка с настъпилата
травма при злополуката и лечението на травмата, и техния размер.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника
е да установи твърденията си за умишлено причиняване от страна на ищеца на
злополуката, респ. че от страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до
настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване, какви
придружаващи заболявания е имал ищецът, че същите са допринесли и по какъв
начин са улеснили настъпването на процесната злополука, както и твърдението си,
че болките и страданията на ищеца след злополуката се дължат на тях, а не на
травмата, получена при злополуката..
Между страните не се спори, и от представените от страните писмени
доказателства – трудов договор № ***,
ДС от 16.11.2017г., заповед за прекр. на ТПО от 17.11.2017г., се установява, че
между страните е съществувало ТПО, като ищецът е заемал длъжността „***” по
безсрочно ТПО с 6-месечен срок на изпитване, с ОМВ – 420 лева, при 8-часов
работен ден, ТВ е увеличено на 460 лева преди прекр. на ТПО, като ТПО е
прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 17.11.2017г.
От представените от ищеца епикриза от 28.09.2017г., болничен лист за
периода 15.09.2017г. – 28.10.2017г., Разпореждане № *** на ТП на НОИ – Пловдив,
и представените от ответника ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г. и констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 15.09.2017г. се установява, че преди злополуката
ищецът е страдал от заболяване – последици от други уточнени травми на ***,
състояние след фрактура на двете *** кости, претърпяна на 08.09.2014г., и РСОМ,
*** на лява *** кост, състояние след *** кост, *** кост – м. 01.2015г., *** на
лява пета – 15.10.2015г.,*** – ***, незначителни *** фистули, ***, *** с две
помощни средства, за което с ЕР на ТЕЛК от 18.03.2016г., влязло в сила на
26.04.2016г. на ищеца са определени 52 % трайно намалена работоспособност за
срок от една година, до 01.03.2017г. Установява се, че на 15.09.2017г. около
19:30 часа при управление на МПС марка Ивеко, модел Дейли 35 с рег. № ***,
собственост на ответника, ищецът е претърпял ПТП в района на АМ Тракия, км 90 в
посока София. В протокола за ПТП са посочени следните обстоятелства – в. Е.В. при
избиране скоростта си на движение не се съобразява с релефа на пътя, извършва
маневра завой надясно, за да напусне магистралата, и с превозвания товар –
празни стъклени шишета, като губи контрол над управлението и се преобръща
наляво, при което настъпва ПТП с материални щети – тотална щета на автомобила и
10 метра огъната мантинела. При така настъпилото ПТП ищецът е получил ***, без
открита *** травма, с *** травма на *** част на главата, *** крак и силни болки
в същото бедро, извършено е рентгеново изследване, поставена е диагноза – ***,
на лявата бедрена кост, извършена е оперативна интервенция и е имплантиран
интрамедуларен заключен пирон. Ищецът е престоял в болница от 15 до
28.09.2017г., като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в
периода 15.09-28.10.2017г., а на 17.11.2017г. ТПО между страните е прекратено
по взаимно съгласие на страните.
Видно от представените рецепта от 28.09.2017г., два броя фактури и касови
бележки – от 28.09.2017г. – датата на изписване на ищеца, за сумата 1600 лева и
от същата дата за 58 лева, ищецът е закупил 1бр. комплект заключен бедрен пирон
на стойност 1600 лева и е платил потребителска такса за болничен престой в
размер на 58 лева за десет дни.
С Разпореждане № *** на ТП на НОИ – Пловдив претърпяната от ищеца на
15.09.2017г. злополука е приета за трудова, като в разпореждането е прието, че
злополуката е настъпила по следния начин: на 15.09.2017г. около 20:30 часа
ищецът като шофьор на лекотоварен автомобил с рег. № ***, собственост на
ответника, след като е натоварил празни бутилки от Харманли за Виноградец, е
пътувал към гаража на работодателя в гр. П., на изхода от АМ Тракия към гр. П.,
в отбивката, вероятно е загубил контрол върху буса, като е навлязъл в десен
завой с несъобразена скорост, кабината се е преобърнала и ударила в
мантинелата, при което е предизвикано ПТП. Вследствие на сплескването на
кабината В. е получил счупване на тялото –***, на *** кост, закрито. Няма данни
това разпореждане да е обжалвано.
Ангажирани са доказателства, че с ЕР на ТЕЛК от 01.03.2018г., в сила от
16.03.2018г. на ищеца отново са определени 52 % ТНР, за срок от 2 години, до
01.03.2020г., след преосвидетелстване, с начална дата на инвалидизацията –
същата, посочена в ЕР преди процесната злополука - 01.03.2016г., отново е определен същият
процент ТНР, за същите заболявания, посочени в предходното ЕР на ТЕЛК – последици
от други уточнени травми на *** крайник – състояние след фрактура на двете *** кости,
*** на двете петни кости, *** на двете стави и двустранно ***, причинени от
общо заболяване, в графа „трудова злополука” няма добавени заболявания, в
мотивите са цитирани диагнозите от предходното ЕР на ТЕЛК и не се споменава
счупването на *** става да е допринесло или да определя процент от тази ТНР,
същото изобщо не е коментирано или упоменато в това ЕР. Дават се 40 % за *** на
двете *** стави и две по десет за ***, определен е общ процент ТНР – 52 %.
По делото също така са събрани гласни и експертни доказателства – разпитани
са свидетелите на ищеца Е. П. Т. и М.А.С., свидетелите на ответника Н.В.Т. и Г.Д.
С., както и е изслушано заключението на допуснатата СМЕ на в. л. *** и *** д-р М.Б..
От показанията на свидетеля на ищеца Е. Т. се установява,
че същият е п. на ищеца и му е помагал, след като ищецът е счупил крака си при
катастрофата. След инцидента и изписването си от болницата ищецът е бил
неподвижен, лежал е, Свидетелят му е помагал, като е ходил да пазарува вместо
него, ищецът го викал, когато имал нужда. И преди инцидента ищецът е имал някакъв
проблем с краката, но се е движел и е ходел. Към момента на разпита, проведен
през м. май 2018г. свидетелят сочи, че ищецът се движи сам, но все още има
затруднения с крака, не може да изкачва стълби без помощни средства или чужда
помощ.
От показанията на свидетеля на ищеца М.С., бивш негов к.
в ответното дружество, се установява, че сутринта след инцидента е видял
блъснатия камион на двора на дружеството, после е разбрал, че ищецът е в
болница. работодателят С. поръчал на свидетеля да отиде със своя камион и да
събере здравите шишета, ако има останали такива, и да събере счупените стъкла, за
да бъде разчистен пътя, който бил затворен. Свидетелят наел няколко безработни
лица за помощници и отишли на мястото на инцидента, където в чували започнали
да събират счупените шишета, и отделно – здравите, оставил там тези лица и след
един час се върнал, за да извози събраното. На този ден събрали около 300
здрави шишета, ходили втори път, събрали общо 370 здрави стъклени бутилки,
останалите били счупени. Здравите били закарани във винпрома в К.. Камионът,
управляван от Е., бил фургон, затворен отвсякъде, събирал от шест до осем
палета с бутилки. В случая бил натоварен с празни такива, но свидетелят не знае
колко – нито колко палета е имало, нито далио всеки от палетите е бил пълен,
нито колко плътно са били наредени бутилките. На първия ден от събирането на
бутилките събрали пет палета с основи метър на метър и височина 1,60 – 1,80
метра, всяко шише тежало около 700-800 грама, а палето с шишета – 780 – 800
килограма. Относно претоварване на камионите свидетелят сочи, че е имало
случаи, в които са им поръчвали точно определени камиони за определен товар, а
при товарене на товарния адрес се опитвали да ги натоварят повече, над
допустимото, тогава ш. отказвали, но понякога от товарния адрес бивали принуждавани
да вземат по-голям товар. За конкретния случай не знае с колко палета бутилки и
с какво тегло е бил натоварен камионът, управляван от ищеца. Свидетелят сочи,
че той управлява подобен модел камион – същата марка, по-нов модел, който обаче
е с брезент, а не фургон.
Два-три дни след инцидента свидетелят отишъл с друг
колега на свиждане на Е.. Заварили го в болничното легло с поставени импланти,
не можел да се движи, занесли му храна, кафе, вода, не им разрешили да останат
дълго. След това още два пъти се видели – веднъж на свиждане в болницата и
втори път, когато Е. отивал на контролен преглед.
От показанията на свидетеля на ответника Н.Т., бивш с. на
ответното дружество, работил там по време на инцидента с ищеца, се установява,
че е бил *** по време на инцидента, а управляваният от ищеца автомобил Ивеко
турбо дейли представлявал камион с каросерия тип фургон, изграден от
термопанели, който се отваря с две врати отзад, с 4 гуми, товароносимост – 1,5
до 2 тона. Шишетата в него се товарели на палета, които са с основа 80 на 120
см и височина 2 метра, стречовани със стреч фолио. Този курс за празните шишета
Хасково –Виноградец се правел два пъти седмично, като фургонът на ищеца събирал
осем палета шишета. Според свидетеля при пълно натоварване с 8 палета камионът
не се пренатоварва, тъй като шишетата са празни. Понякога се товарели по 4,
друг път по 7 палета. При опит да ги пренатоварят от товарния адрес се
практикувало по следния начин – в. звънели на свидетеля, за да го уведомят, че
им качват палета в повече, от превозвача се обаждали във фирмата и оттам
разпореждали натовареното в повече да се свали, като от страна на ответника
отказвали да бъдат пренатоварени, а в. имали задължени да съобщят. Често се случвало
да ги извикат за 4 палета, да се опитат да им натоварят 6, на цената на 4, без
да се доплаща, при условие, че са поръчали превоз за 4, и самият камион или
бус, който се пращал, бил съобразен с поръчания брой, като товароносимост, поради
което ш. били задължени да се обадят да съобщят колко точно палета им се качват
и имали право да откажат качване на повече от поръчаните палета.
Относно управлявания от ищеца автомобил, свидетелят сочи,
че е бил пригоден специално за него, тъй като ищцовото дружество било наясно с
проблема му с краката – движел се с патерици, разказал им, че е паднал от
покрив по време на работа, а самият свидетел помогнал на ищеца да започне тази
работа. Камионът бил изправен, преминал всички прегледи, като специално за ищеца
уредили такъв с врати отзад, а не с брезент, да бъде улеснен, предвид
заболяванията на краката си.
За инцидента разбрали по следния начин – били на паркинга
на дружеството и чакали ищеца да пристигне, получили обаждане от полицията, че
бусът е катастрофирал. Свидетелят веднага тръгнал натам, на място полицаите му
съобщили, че бусът, на отбивката от АМ Тракия за гр. Пазарджик, на детелината,
се е движел с висока скорост, ударил се е в мантинелата, търкал се е в нея и
после е паднал настрани. На другия ден махнали буса, а колегите му събрали
шишетата. Е. бил в болница, на легло, в съзнание, когато свидетелят попитал как
е станал инцидента, той не му отговорил, при което самият свидетел го е
упрекнал, че е шофирал с висока скорост и това е довело до обръщането на
камиона.
От показанията на свидетеля на ответника Г. С., съпруга
на у. на ответното дружество и служител в същото по време на инцидента, се
установява, че още при започване на работа от страна на ищеца при тях им е
представил ЕР на ТЕЛК за 52 % ТНР, като получили положително становище от
службата по трудова медицина, че с тези проблеми може да работи като ш.. Когато
започнал работа при тях, ищецът бил трудноподвижен, придвижвал се с две
патерици, но можел да управлява автомобил, затова му бил избран такъв тип
фургон, който да е по-лесен за товарене и разтоварване. Имало случаи, в които
ищецът се оплаквал от силни болки в краката, затова дори не слизал да остави
документите, а ги вземали от кабината. Поради затрудненията в придвижването, му
бил предоставен служебен автомобил, за да се придвижва от гаража до дома си във
В.. Свидетелката също живеела във В., поради което често пътували заедно сутрин
и вечер. За конкретния случай на свидетелката е известно, че ищецът е превозвал
празни бутилки, когато камионът се е обърнал, но не знае какво количество или
брой. Относно случаите, в които камионите биват натоварвани повече от
заявеното, респ. от товароносимостта им – ш. били задължени да се обадят да
уведомят и се решавало как да се процедира. В конкретния случай според
свидетелката ищецът не е сигнализирал да го товарят с по-голямо количество от
заявеното от спедитора. Ш. имали задължение, в случай, че са поръчани 5 или 6
палета, а се опитват да им натоварят 7 или 8, да откажат и да уведомят
дружеството. Свидетелката е виждала ищеца и след злополуката, и пеша, и с
автомобил, пеша се придвижвал с патерици, според нея и в момента той е в
състояние да шофира, тъй като го е виждала да управлява автомобил.
От заключението на вещото лице д-р М.Б., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при
злополуката на 15.09.2017г. на ищеца Е.В., който към датата на злополуката е
била на 37 години, е било причинено закрито счупване на тялото на *** кост, ***
без открита вътречерепна травма, *** на окосмената част на главата.
Закритото счупване на *** кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на *** крайник. ***, без открита *** травма,
протекло със *** на съзнанието под формата на *** е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. *** на *** на главата му е
причинила болка и страдание, без разстройство на здравето.
Оздравителният процес по отношение на гореописаните
травми към датата на изготвяне на заключението – м. май 2018г., не е приключил.
Така описаните травматични увреждания се намират в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното от В. ПТП на 15.09.2017г. Поради малкото време между ПТП
и експертизата в. лице не се ангажира със становище дали пострадалият ще се
възстанови напълно, но в случай, че спазва предписаният физиотерапевтичен
режим, вероятността да се възстанови напълно е много голяма, тъй като е млад и
организмът му има добри регенеративни способности. Относно ЕР на ТЕЛК, към
датата на завеждане на ИМ ищецът е нямал такова нито за старата травма от
2014г., нито за процесната, но с ЕР на ТЕЛК от м. март 2018г. отново му са
определени 52 % ТНР заради влошаване на старата травма от 2014г. за 2 г. за
тази травма няма данни да се провежда лечение. Относно търпените от ищеца болки
и страдания се сочи да съобщава за болки в *** стави през зимата и при
влошаване на времето, но според в. лице същите са търпени и преди процесната
злополука от септември 2017г. и са в следствие на злополуката от септември
2014г. Прогнози относно бъдещото възстановяване от травмата от 2014г. според в.
лице не могат ад се дават предвид възрастта на ищеца и динамичността на
процеса. Към момента на изготвяне на експертизата болките и страданията от
двете травми – старата от 2014г. и процесната такава, са напълно разграничими,
поради различното им разположение – старата травма е на ***, а процесната на ***
на левия крак. Представените две фактури – за 1600 лева за имплант и за 58
лева- поребителска такса, са свързани с лечението на ищеца, тъй като имплантите
не се поемат от здравната каса и се закупуват от пациента, а потребителската
такса е задължителна и фиксирана. И двата разхода са целесъобразни и свързани с
лечебния процес на пострадалия. Относно лечебно-възстановителния просец, в.
лице сочи, че наличието на старата травма ще доведе до забавяне
възстановяването от процесната такава, за което са необходими още поне 7-8
месеца.
При така установените факти от значение на спора съдът
намира за безспорно установено, че на 15.09.2017г. ищецът по време на работа е претърпял злополука, като,
управлявайки товарен автомобил „Ивеко турбо дейли”, рег. №***, натоварен с
празни стъклени бутилки, на АМ Тракия в посока Бургас – София, предприемайки
десен завой за напускане на АМ „Тракия” в посока гр. П., е изгубил контрол
върху автомобила, вследствие на което същият се обърнал и се ударил в
мантинелата. Вследствие на претърпяното ПТП, което е признато за трудова злополука
по надлежния ред, ищецът е получил закрито *** на тялото – *** , на бедрената
кост, довело до трайно затрудняване движенията на *** крайник; ***, без открита
***, протекло със *** на съзнанието под формата на ***, довело до разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, и *** на *** на главата,
довела до болка и страдание, без разстройство на здравето. Ищецът е бил
хоспитализиран, като *** на тялото на бедрената кост е лекувано чрез поставяне
на имплант – *** пирон, на стойност 1600 лева, която не се реимбрусира от НЗОК,
и е заплатил 58 лева за 10 дни болничен престой. Впоследствие е ползвал отпуск поради
временна неработоспосбност за периода 15.09.2017г. – 28.10.2017г., ТПО е
прекратено на 17.11.2017г., като според в. лице Б. и към момента на прегледа –
м. май 2018г. ищецът не е възстановен, силно накуцва, придвижва се с патерици,
като при липса на усложнения след около още 7-8 месеца ще се възстанови напълно
от травмата.
Не се спори и се установява, че и преди процесната злополука ищецът е имал
стари травми на краката вследствие на друга злополука, претърпяна през 2014г., за
което му е поставена диагноза - последици
от други уточнени травми на долен крайник, състояние след фрактура на *** и
кости, претърпяна на 08.09.2014г., и *** ,*** на лява петна кост, състояние
след екстракция на *** материал и *** секвестор на лява *** кост,*** – м.
01.2015г., ***– 15.10.2015г.,*** – ограничен, ниска активност, незначителни
гноящи ***, двустранно ***, *** с две помощни средства, за което с ЕР на ТЕЛК
от 18.03.2016г., влязло в сила на 26.04.2016г. на ищеца са определени 52 %
трайно намалена работоспособност за срок от една година, до 01.03.2017г.
Впоследствие с ЕР на ТЕЛК от 01.03.2018г., в сила от 16.03.2018г. на ищеца
отново са определени 52 % ТНР, за срок от 2 години, до 01.03.2020г., след
преосвидетелстване, с начална дата на инвалидизацията – същата, посочена в ЕР
преди процесната злополука -
01.03.2016г., отново е определен същият процент ТНР, за същите заболявания,
посочени в предходното ЕР на ТЕЛК – последици от други уточнени травми на долен
крайник – състояние след *** на двете ***, *** на двете *** кости, *** на *** и
***, причинени от общо заболяване, в графа „трудова злополука” няма добавени
заболявания, в мотивите са цитирани диагнозите от предходното ЕР на ТЕЛК и не
се споменава счупването на *** да е допринесло или да определя процент от тази
ТНР, същото изобщо не е коментирано или упоменато в това ЕР. Дават се 40 % за ***
и две по десет за ***, определен е общ процент ТНР – 52 %. Според в. лице д-р Б.
счупването на крака през 2017г. е довело до обостряне на старите травми на
ищеца от 2014г., а те пък от своя страна са забавили оздравителния процес от
счупването на крака през 2017г. Според в. лице Б. обаче болките и страданията,
търпени от злополуката от 2017г. са напълно разграничими от тези, търпени от
злополуката през 2014г., местата са различни, като за разлика от старите
травми, получени през 2014г., за които в. лице не се ангажира с евентуален
благоприятен изход, последиците от злополуката от 2017г. ще отшумят напълно
след 7-8 месеца и от тази травма прогнозите са за пълно възстановяване. Следователно
определените 52 % трайно намалена работоспособност на ищеца за 2 г. нямат
отношение към процесната злополука, имат отношение само дотолкова, доколкото
процесното счупване и лечението му е довело до обостряне на старите травми и
определяне на процент намалена работоспособност за същите за нов период. За
процесното увреждане обаче на ищеца процент ТНР не е определен.
По твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
поради предходно заболяване и поради това, че същият е шофирал с несъобразена
скорост, като по този начин е допуснал груба небрежност, съдът намира следното:
Твърдението, че злополуката е настъпила именно поради наличието на
предходната травма на ищеца, остана недоказано. Не се спори, и от писмените и
гласните доказателства се установи, че ищецът е започнал работа при ответника в
състояние след счупване на ***, имал е затруднения в придвижването, движел се е
с патерици, което е отразено и в представеното ЕР на ТЕЛК от 2016г., и което се
установява и от свидетелските показания. Самите свидетели на ответника обаче
сочат, че това не е пречело на ищеца да шофира, да управлява поверения му
товарен автомобил, преди започване на работа са изискали становище от службата
по трудова медицина и то е било положително. Този автомобил тип фургон е
поверен на ищеца с оглед по-лесното товарене и разтоварване, предвид проблемите
му с придвижването, но не и с оглед някакви затруднения на ищеца да управлява
автомобил. В заключението на в. лице Б. е посочено, че състоянието на ищеца
след травмата от 2014г. не води до медицински противопоказания да управлява
товарен автомобил, както и че не може да се приеме, че наличие на болка от
старата травма е довело до обръщането на камиона. Ето защо съдът намира за
недоказано твърдението на ответника именно старите травми на ищеца да са довели
до злополуката.
Що се отнася до твърдението, че именно шофирането от страна на ищеца с
несъобразена скорост е довело до процесното ПТП, съдът намира следното:
За да е налице съпричиняване, следва да се установи, от страна на
работодателя, при условията на пълно и главно доказване, че е налице виновно
допринасяне на пострадалото лице за настъпването на увреждането. При това
правнорелевантна е не всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, а само грубата небрежност, при която
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в
подобна обстановка. В случая се установи, че ищецът е ш. на товарен автомобил,
злополуката е настъпила през месец септември, на 15.09.2017г. около 19:30 часа
в завой на слизане от магистрала, автомобилът се е обърнал на лявата си страна
в завоя. ответникът твърди, че именно за соченото нарушение – движение с
несъобразена скорост и причиняване на ПТП по тази причина, на ищеца е съставен
АУАН и е издадено наказателно постановление. Тези му твърдения обаче са
недоказани по делото. Единственият документ, в който се описва как е настъпило
процесното ПТП, е представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
който обаче не е подписан от ищеца, няма данни да му е връчен, нито да са снети
обясненията му по случая. Протоколът е съставен след посещение на
местопроизшествието от лицето с фамилия Д., без посочено име и длъжност,
вероятно служител на ОД на МВР Пазарджик, свидетели – няма, като в
обстоятелства, при които е настъпило ПТП е посочено, че при избиране скоростта
на движение в. не се съобразява с релефа на пътя, извършва маневра завой
надясно да напусне магистралата, че превозваният товар е празни шишета
стъкло, губи контрол над управлението и
се преобръща на ляво, при което настъпва ПТП с материални щети. Ответникът не е
ангажирал други доказателства, свидетели на процесното ПТП няма, няма
доказателства да е бил съставен АУАН на ищеца, да му е наложено наказание с
наказателно постановление и за какви нарушения по ЗДвП. По делото няма
изслушана автотехническа експертиза за установяване на обстоятелството каква е
била разрешената скорост, с каква скорост се е движил автомобила, как точно е
бил разположен товарът и кои са причините, довели до преобръщането на камиона.
Поискана е била експертиза единствено за установяване товароносимостта на
камиона, но искането е оставено без уважение, доколкото липсват каквито и да
било категорични данни с колко палета стъклени бутилки е бил натоварен същия.
Ето защо, с оглед на горното, няма как да се приеме, че причината за настъпване
на ПТП е шофиране с несъобразена скорост от страна на в., доколкото органите на
МВР, посетили произшествието след обръщането на камиона, не са възприели и
установили причината, поради която ПТП е настъпило, не са изготвили експертиза,
и съставеният от тях констативен протокол има удостоверително действие
единствено за това, което същите са могли да възприемат лично и непосредствено
при посещението си – състоянието на автомобила, мястото, на което същият се е намирал,
метеорологичните условия, но не и причината, довела до настъпването на ПТП. Дали
ПТП е настъпило поради несъобразена с пътните условия скорост, за която цел
следва да се установи разрешената скорост, скоростта, с която автомобилът се е
движел, вида на същия и товара му, дали поради претоварване или неправилно
укрепване товара на автомобила, който в завоя е довел до накланяне автомобила
на една страна – тези обстоятелства по никакъв начин не са установени в
настоящия процес. Ето защо и твърдението на работодателя да е налице
съпричиняване от страна на ищеца, при условията на груба небрежност, за
настъпване на процесното ПТП и злополуката – остава недоказано.
Предвид горното твърденията за съпричиняване да са напълно неоснователни.
Установи се, че вследствие на злополуката ищецът е претърпял ***, била е в
болнични 45 дни, в началото е бил на легло, не е могъл да се придвижва изобщо,
да става от леглото, налагало се е да бъде обслужван от други лица, злополуката
е довела до обостряне на старите му травми, за което са му удължили
определената вече за старите травми трайна неработоспособност с още две години.
За процесното увреждане процент трайно намалена работоспособност няма, към м.
май 2018г. ищецът все още не е възстановен, но се очаква 7-8 месеца след таиз
дата да се възстанови напълно от процесното счупване.
С оглед на дотук изложеното съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са
му причинени имуществени и неимуществени вреди от злополуката, която е довела
до временната му неработоспособност.
По размера на неимуществените вреди: Съдът приема, че предвид вида и
характера на увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, както от ***,
така и от *** , претърпял е ***, бил е 45 дни в отпуск поради временна
неработоспособност, по време на който обаче не се е възстановил, обострили са
се и стари травми, не е могъл ад се движи въобще първите месеци, няколко месеца
по-късно се придвижва трудно, с две патерици, но не само поради процесното
счупване, а и поради обостряне на стари травми, като се очаква, че в период от
около една година и половина след злополуката последствията от злополуката и ***
ще отшумят напълно. Към момента ищецът не е възстановен, но същият има и стари
травми на краката, пълното възстановяване от които е под въпрос, но процесната
такава все още причинява затруднения в придвижването, както и физически болки и
страдания, които месеци след травмата не са отшумели.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че за репарация на
причинените на ищеца болки и страдания на ищеца се следва обезщетение в доста
по-нисък от претендирания размер, а именно – 10 000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лева искът следва да се
отхвърли. Това е така, тъй като определената на ищеца 52 % ТНР, вкл. и с ЕР на
ТЕЛк от 2018г. няма отношение към процесната травма, а този процент е определен
за стари увреждания на краката от 2014г., което изрично е записано и в ЕР на
ТЕЛК от 20016г., и в това от 2018г., като новото ЕР на ТЕЛК е за същите стари
заболявания и към издаването му процесната травма има отношение само дотолкова,
доколкото според в. лице Б. вследствие на *** от 2017г. тези травми от 2014г.
са се обострили. Ето защо и на ищеца се определя обезщетение в размер на
10 000 лева, като се отчита, че счупването на крака при злополуката от
2017г. е довело и до влошаване на състоянието му след предишните увреждания, и
възстановителният процес е забавен, именно поради наличието на същите, което
увеличава болките и страданията, които ищецът търпи вследствие на процесната
злополука. съдът намира, че за претърпяната травма на главата, довела до болка
и страдание, без увреждания, и *** на крака, довело до отпуск поради временна
неработоспособност от месец и половина, и затрудняване движението на *** за
няколко месеца, обезщетение в размер на 10 000 лева е справедливо такова и
съобразено с търпените от ищеца билки и страдания вследствие на злополуката.
Присъждането обаче на по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на
същия, доколкото сумата от 50 000 лева е прекомерна за гореописаните
травми и усложнения, тъй като, както вече се посочи, инвалидизацията на ищеца
не се дължи на процесната травма, а на предходно увреждане. В този смисъл се
явяват основателни възраженията на ответника, че претендираният размер от
50 000 лева се явява прекомерен и би репарирал вреди от друго увреждане,
което обаче не е причинено при и по повод работата му при ответника, тъй като е
настъпило две години преди това.
С оглед на горното за причинените на ищеца неимуществени вреди от
процесната злополука ще се присъди обезщетение в р-р на 10000 лева, като за
разликата до предявения размер от 50 000 лева искът ще се отхвърли като
неоснователен. На ищеца ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
По претенцията за обезвреда на имуществените вреди: Установи се, че за лечението
на ищеца са направени разходи за поставяне на имплант – *** на стойност 1600 (хиляда
и шестстотин) лева, и болничен престой – 58 (петдесет и осем) лева, общо 1658
лева (хиляда шестстотин петдесет и осем лева), които разходи според вещото лице
Б. са бил необходими за бързото и правилно възстановяване на същия. Тези
разходи подлежат на обезвреда, ведно със законната лихва от датата, на която са
направени – 28.09.2017г., до окончателното им изплащане, поради което тези искове
ще се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски, само и
единствено за адвокатско възнаграждение, които се моли да се присъдят по реда на чл. 38 от закона за адвокатурата не
на ищеца, а на адв. дружество „***”, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Г.Б.Х.,
с адрес ***, ***. Искането е основателно, доколкото ищецът се представлява от адвокати
от горепосоченото дружество безплатно, касае се за трудов спор, като в договора
е отбелязано, че представителството се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата.
Съразмерно с уважения размер на исковете хонорарът следва
да бъде определен върху сумата от 11658 лева, като без ДДС възлиза съгл. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за МРАВ на 880 лева, с ДДС – 1056 лева (хиляда
петдесет и шест лева), на осн. §2а от ДР на Наредбата.
Ответникът изрично е заявил, че не претендира разноски с
оглед тежкото материално и здравословно състояние на ищеца, поради което такива
съразмерно с отхвърлената част от иска не следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 466, 32 лева (четиристотин шестдесет и шест лева и тридесет и
две стотинки), от които 400 лева ДТ по иска за неимуществени вреди и 66, 32
лева по иска за имуществени вреди. В негова тежест следва да се възложат
направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на общо 106, 33 лева (сто
и шест лева и тридесет и три стотинки).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „*** транспорт” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, р-н Източен, бул. „Цариградско шосе” № 51, представлявано от С. С.
да заплати на Е.К.В., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.
дружество „***” следните суми: сумата от 10
000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 15.09.2017г., призната за трудова с разпореждане № *** на ТП на НОИ
– Пловдив, при която на ищеца е
причинено ***, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
129 от НК, и *** на главата, довела до болка и страдание, без разстройство на
здравето, което е довело до временната нетрудоспособност на Е.К.В. за период от
45 дни, а впоследствие – до затруднение в движението на *** за период от
няколко месеца, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането – 15.09.2017г. до окончателното плащане
на дължимата сума, сумата от 1 658 лева
(хиляда шестстотин петдесет и осем лева) – обезщетение за претърпените от ищеца
Е.К.В. имуществени вреди вследствие
на трудовата злополука, претърпяна на 15.09.2017г., в размер на направените
разходи за операция за поставяне на имплант – заключен бедрен пирон, на
стойност 1600 лева, за които е издадена фактура № **********/28.09.2017г. и
касова бележка от същата дата, и за болничен престой – 58 лева, за които е
издадена фактура № **********/28.09.2017г. и касова бележка от същата дата, от
МБАЛ „Пазарджик” АД, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
плащането – 28.09.2017г. до
окончателното плащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на настъпилата на
15.09.2017г. злополука, за разликата над сумата от 10 000 лева (десет
хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000 лева (петдесет хиляди
лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА „*** транспорт” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Източен,
бул. „Цариградско шосе” № 51, представлявано от С. С. да заплати на Адвокатско
дружество „***”, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., с адрес ***,
*** сумата от 1056 лева (хиляда
петдесет и шест лева) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение,
присъдено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „*** транспорт” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Източен,
бул. „Цариградско шосе” № 51, представлявано от С. С. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата
от 466, 32 лева (четиристотин
шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 106, 33 лева (сто и шест лева и тридесет и три стотинки) – разноски съдебно – медицинска експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ