Номер 148619.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100501465 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 23154/24.03.2020г., депозирана
от „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, пл. "Славейков" №1, действащо чрез процесуалния си
представител адв. Ж. К., срещу Решение №875/24.02.2020г., изменено с
Определение №6278/18.05.2020г. в частта за разноските, постановено по гр. д.
№5365/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, с което е отхвърлен изцяло
предявеният от въззивника, против Национална здравно осигурителна каса
/НЗОК/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415 от ГПК за сумата от 3 600 лева, представляваща оказана, но
незаплатена медицинска помощ по клинична пътека № 104, изразяваща се в 6
отделни интервенции на стойност всяка от 600 лева, съгласно сключения
между страните Договор №031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена Заповед №803 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1669/2019г. по описа на
ВРС.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, постановено
при неспазване на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се,
че мотивите на съдебния акт са неясни, непоследователни и съдържат
1
вътрешни противоречия, доколкото, от една страна, съдът е приел, че
извършената медицинска дейност отговаря на всички изисквания на
сключените индивидуални договори от 2015г., а същевременно – че същата
тази дейност не отговаря на изискванията за заплащането от НЗОК,
предвидени в същите индивидуални договори. Освен това, в мотивите било
прието, че болничната помощ е надлежно отчетена и осчетоводена, вкл. с
издадени медицински документи за извършването , а същевременно съдът е
приел, че тази дейност не може да бъде отчитана с финансово-отчетни
документи, тъй като е надлимитна. Твърди се неправилност на съждението на
съда, че дейността не е извършена поради спешност за диагностика и
лечение, нито че представлява увеличен размер на стойността на разходите за
БМП за сметка на стойностите по приложение №2 към договора за
следващите три месеца. Сочи се, че ВРС е приел, че не са ангажирани
доказателства за това, както и за оразмеряване на претенцията съгласно
посоченото по-горе нормативно предвидено увеличение на разходите. Излага
се, че първоинстанционният съд не е отчел посочените допълнително от
ищеца с молба от 10.10.2019г. факти, че извършената БП е осъществена при
планов прием на пациенти, които са имали по-дълъг период на пролежаване, а
междувременно са били приемани, съответно обслужвани и спешни
пациенти, които са изписани преди плановите, като именно това е довело до
увеличаване на месечната стойност на лечението на плановите пациенти.
Твърди се допуснато от ВРС процесуално нарушение, изразяващо се в това,
че съдът е приел и кредитирал изцяло заключението на изготвената по делото
ССчЕ, въпреки липсата на даден от експерта отговор на поставения въпрос в
т.5 от същата и обстоятелството, че вещото лице не е изследвало
хронологичните отчети на БП за м.април 2015г., ежедневните електронни
отчети и отчета на ЛЗ в края на месеца, а е анализирало общи математически
стойности, като в същото време е отхвърлил направеното в тази връзка искане
за допълнителна ССчЕ. Поддържа се неправилно приложение от страна на
съда на действащата матeриална нормативна база, доколкото съдът е приел,
че се дължи заплащане единствено на отчетената в определени стойности БП.
Прави се довод, че в чл.25 от ЗЗО изрично се предвижда резерв в бюджета на
НЗОК за непредвидени и неотложни случаи, като тази опция е доразвита и в
чл.26, ал.2 от ЗЗО. Поддържа се, че заплащането на здравна помощ на ЗОЛ
съгласно чл.45 ЗЗО е задължително от НЗОК, като посочената разпоредба е
императивна и не може да се дерогира с НРД и индивидуалните договори.
Твърди се, че в изпълнение на чл.52 от КРБ, при разходване на бюджета за
годината по-рано, касата не следва да отказва, а следва да използва
предвидения в закона бюджетен резерв. Поддържа се, че категорично
доказани се явяват дейностите, описани в чл.45 ЗЗО и НРД за 2015г., като
същите са реално извършени съобразно изискванията на чл.46, ал.2 и ал.3 от
ЗЗО. Поддържа се, че при съвкупно тълкуване на всички приложими
нормативни актове към процесното правоотношение следва, че възложената
от НЗОК на лечебното заведение работа не е единствено в границите на
посочените в Приложение №2 към договора стойности. Сочи се, че в
Методиката за остойностяване заплащането на медицинската помощ,
2
одобрена с ПМС №57/16.03.2015г., приложима за отчитане на дейността и
през процесния период, превишаването на стойностите по приложението не е
предвидено като условие за отхвърляне на дейността. Поддържа се, че
извършената от ЛЗ болнична помощ не представлява дейност, за която не е
предвидено бюджетно планиране. Твърди се, че ЛЗ не е осъществило планов
прием на пациенти след достигане лимита за месеца, което се е случило при
дехоспитализацията на пациент с ИЗ 1275, съгласно приложена справка на
РЗОК към приетата ССчЕ. Сочи се, че дори да се стигне до превишаване на
лимита, то НЗОК и по – точно НС на НЗОК може да се възползва от
предвидената в чл.26, ал.2 от ЗЗО възможност. Твърди се, че клаузите от
процесния договор и допълнително споразумение към него, които
ограничават правото на изпълнителя да получи плащане по отчетената
дейност над рамките на лимита по приложение №2, са нищожни на основание
чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД – поради противоречие с императивни
законови разпоредби. В тази връзка се излага, че уговарянето на лимити на
БП и плащанията на НЗОК, влиза в пряко противоречие с чл.59, ал.2 ЗЗО и
забраната договорите да се сключват при условия по – неизгодни от приетите
с НРД, както и забраната, визирана в чл.55, ал.3 ЗЗО – в НРД и договорите с
изпълнителите на МП да се предвиждат условия, възпрепятстващи свободния
избор от осигурени лица на изпълнители на медицинска помощ. Твърди се, че
не е налице неизпълнение на ЛЗ да отчете в срок извършената болнична
помощ, съответно не е налице основание за отказ от заплащането .
Преценява се като неправилна преценката на ВРС, че обявяването за
нищожни на т.2 и т.3 от решение на НС на НЗОК от 27.01.2015г. поради липса
на компетентност на Надзорния съвет, съгласно решение на ВАС по адм.дело
№11702/2016г., е ирелевантно, доколкото двете клаузи приемат начина на
разпределяне в проценти на средствата за 2015г. Сочи се, че месечните
лимити за 2015г. са незаконосъобразно определени, именно поради
нищожността на посочените две точки от решението за приемане на правила
за определяне и изменение на съответните лимити. Оспорва се и
основателността на възражението на ответника за погасяване по давност на
претенцията, като се твърди необоснованост на становището на НЗОК за
приложимост на чл.111, б.в от ЗЗД и погасяване на вземането с кратката
тригодишна давност. Поддържа се приложимост на общата давност по чл.110
ЗЗД. Поради изложеното се претендира отмяна на решението на ВРС и
уважаване в пълен размер на предявения иск. Претендира се и присъждане на
разноските за първа и въззивна инстанция, както и тези, направени в
заповедното производство.
В срока по чл.263 ГПК от НЗОК, чрез процесуалния представител
юрисконсулт П.И. - С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
застъпва становище за неоснователност на последната и се моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Твърди се, че начинът за заплащане
на отчетена надлимитна дейност е регламентиран в разпоредбите на чл.40,
ал.8–11 от сключения между страните Договор №031016/25.02.2015г.,
изменен с Допълнително споразумение от 15.04.2015г. Поддържа се, че
дейностите, извършени през м.04.2020г., надхвърлят определените в
3
приложение №2 лимити, както и че са извършени за планови пациенти, а не
са спешна диагностика и лечение. Излага се, че процесният договор има за
предмет престиране на болнична помощ, но само в определени стойностни
рамки съгласно чл.40, ал.3 и чл.32, ал.13, т.6 от същия. Поддържа се, че
лимитирането в заплащането на БП от НЗОК не е в колизия с правата на ЗОЛ,
закрепени в ЗЗО и КРБ. Сочи се, че изменението на одобрените
месечни/тримесечни медицински услуги се подчинява на строго определени
правила /напр. спешна диагностика и лечение/, като се поддържа, че
процесната надлимитна дейност няма спешен характер, а от своя страна
въззивникът не е навел твърдения за обективни пречки за приложение на чл.8,
ал.4 от Правилата, респ. за форсмажорни обстоятелства съгл.чл.40, ал.10 от
договора. В тази връзка въззиваемата страна прави довод, че писмото на
въззивника до ответната РЗОК за заплащане на дейността е от 03.10.2018г., а
се касае за дейност, извършена през м.04.2015г. Сочи се, че фактурите за
същата са издадени на 19.09.2018г., което е в разрез с изискванията на чл.40
от Правилата и чл.8, ал.5 от същите. Твърдят се за неоснователни
оплакванията за допуснати от ВРС процесуални нарушения, а също така и
тези срещу аргументите на ВРС за ирелавнтност на решението на ВАС по
адм.дело №11702/2016г. относно Решение на НС на НЗОК. Оспорва се и
твърдението за нищожност на клаузите от договора, които ограничават
правото на изпълнителя да получи плащане по отчетената дейност над
рамките на лимита по приложение №2. Претендират се сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД се представлява се от адвокат Женя
Койчева, която поддържа жалбата, моли за отмяна на атакуваното решение и
уважаване в цялост на предявения иск. Представя списък с разноски.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА се представлява се от юрисконсулт П.И. - С., която оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Представя списък с разноски и прави възражение за
прекомерност относно претендирания адвокатски хонорар от въззивника.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба /уточнена с
писмена молба 13.5.2019г./, депозирана от „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, срещу
Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от
ГПК за сумата от 3 600 лева, представляваща оказана, но незаплатена
медицинска помощ по клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни
интервенции на стойност всяка от 600 лева, съгласно сключения между
страните Договор №031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. до окончателното
4
изплащане, за което вземане е издадена Заповед №803 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1669/2019г. по описа на
ВРС. Претендирани са и сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
С атакуваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло, което е и
предмет на настоящото въззивно производство.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните на основание чл. 59 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015г., е сключен
Договор № 031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, изменен с Допълнително споразумение от 03.04.2015г. и анекси от
24.03.2015г., 21.04.2015г., 07.05.2015г., по силата на които изпълнителят
"МБАЛ Варна" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, се е
задължил да оказва на определен кръг лица, посочени в договора, болнична
медицинска помощ по подробно изброени клинични пътеки, както и да
извършва конкретни медицински дейности.
Възложителят, от своя страна, е поел да заплаща съответните дейности
съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на МС за приемане на
методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.
55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, а след 03.04.2015г. – съгласно Постановление № 57 от
16.03.2015 г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за
заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО и съгласно
Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на
медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС. Съгласно чл. 40 от
индивидуалния договор, възложителят определя стойностите на дейностите
за болнична медицинска помощ съобразно "Правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за
използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2 ред. 1. 4 от ЗБНЗОК за
2015г. ", приети на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2015г. от Надзорния
съвет на НЗОК. С горепосочените анекси са коригирани стойностите на
дейностите за болнична медицинска помощ, посочени в Приложение № 2 към
индивидуалния договор.
Не е спорно, че през месец април 2015г. ищцовото дружество –
изпълнител е извършило дейност по оказана болнична медицинска помощ,
както и че част от нея съставлява сочената в исковата молба дейност по
клинична пътека № 104, изразяваща се в шест отделни интервенции на
5
стойност всяка от 600 лева или на обща стойност 3600 лева. Безспорно е
между страните, а се установява и от заключението по назначената ССчЕ, че
тази посочена в исковата молба дейност съставлява надлимитна дейност за
процесния период. Вещото лице по експертизата е констатирало още, че
процесната фактура №23150/19.9.2018г. е издадена по спецификация за
период 01.04.2015г. – 30.04.2015г. за медицинска дейност по клинична пътека
№ 104 "Декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 г." за 6 бр.
интервенции по 600 лева или на обща стойност 3 600 лв., което съответства
на извършената и претендирана медицинска дейност на пациенти за периода
21.04.2015г. – 24.04.2015г.
Видно от приложеното по делото Заявление до РЗОК-Варна с вх. №
2902-406/08.05.2015г. и заключението на вещото лице по назначената
допълнителна ССчЕ, което съдът кредитира като обективно изготвено,
даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, е, че
„МБАЛ Варна" ЕООД в срок е поискало увеличаване на средствата на ЛЗ по
Приложение 2 към ИД 031016/25.02.2015г. за дейност за месец април 2015г.
за сметка на дейностите за месец май, като е поискало да бъдат заплатени
дейности над определените стойности в Приложение 2 за 6 случая по КП №
104, 1 случай по КП № 241 и 1 случай по КП № 244. От претендираните суми
са заплатени тези за 1 случай по КП № 241 и 1 случай по КП № 244, а за
останалите – 6 случая по КП № 104 /планови пациенти, но приети преди
изчерпване на месечния лимит/, плащането е отказано с агрумента, че се
касае за планови пациенти.
От заключението по допълнителната ССчЕ се установява още, че ЛЗ е
достигнало месечния лимит за месец април 2015г. на 23.04.2015г. в 10,00ч,
като след тази дата не е налице планов прием на пациенти, както и че
претендираната за плащане дейност с исковата молба е осъществена от прием
на планови пациенти, приети на лечение преди достигане на месечния лимит,
а именно на 21.04.2015г. Вещото лице е посочило също така, че стойността на
извършената от „МБАЛ Варна" ЕООД дейност при спешни пациенти преди
датата на която е изчерпан лимитът за месец април е общо в размер
4842,00лв, като при съпоставка на така изчислената сума с размера на
претендираната сума – 3600лв., е видно, че същата превишава стойността на
незаплатената надлимитна дейност по КП № 104 за 6 случая на лица, приети
на 21.04.15г. и изписани на 24.04.2015г.
На 01.02.2019г. от „МБАЛ Варна" ЕООД е подадено пред Районен съд -
Варна Заявление с вх. № 8160 за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, против длъжника НЗОК за сумата от 3
600 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по
клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност
всяка от 600 лева, съгласно сключения между страните Договор
№031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда на 01.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
6
Заповедният съд, с разпореждане от 05.02.2019г., е постановил издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
„МБАЛ Варна" ЕООД, срещу НЗОК, за сумата, посочена в заявлението, както
и за реализираните от заявителя разноски в заповедното производство в
размер общо на 499,20 лева.
На 05.02.2019г. е издадена процесната заповед № 803 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е възразил в срок срещу заповедта на основание чл. 414 от
ГПК, което от своя страна е обусловило предявяването в законоустановения
едномесечен срок на установителния иск по чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от
ГПК от заявителя против длъжника.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи от правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с основния спорен
въпрос между страните, а именно – подлежат ли на заплащане от
въззиваемата страна, процесните надлимитни дейности, доколкото същите
касаят планови пациенти, но приети преди достигане на месечния лимит за м.
април 2015г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от
Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.
4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2 ред.
1. 4 от ЗБНЗОК за 2015г., която предвижда, че случаите извън спешните
такива се включват в листа на чакащите, изготвена от изпълнителя на
болнична медицинска помощ, а изключение от това правило е допустимо
7
само при обективно възникнали обстоятелства, за които РЗОК следва да бъде
информирана с оглед приложението на специалния ред по чл. 8, ал. 5. По
делото е категорично установено, че РЗОК е била уведомена по този ред с
изпратеното до нея Заявление с вх. № 2902-406/08.05.2015г. за увеличаване на
средствата на ЛЗ по Приложение 2 към ИД 031016/25.02.2015г. за дейност
през м. април, в което според настоящата инстанция са посочени обективни
обстоятелства, препятстващи възможността за приложение на чл. 8, ал. 4 от
Правилата. От събрания по делото доказателствен материал се установи, че
претендираната от въззивника незаплатена медицинска помощ по клинична
пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност всяка от
600 лева, е оказана действително на планови пациенти, но същите са приети
на лечение на 21.04.2015г, т.е. преди достигането на лимита за месец април
2015г. – на 23.04.2015г. В същото време по делото липсват данни „МБАЛ
Варна" ЕООД да е било уведомено от РЗОК към онзи момент /21.04.2015г./ за
достигнатото изпълнение на месечните стойности /и от тук за евентуално
достигане на месечния лимит/, както изисква чл. 9 от Правилата, което от
своя страна би породило задължение за изпълнителя на болнична медицинска
помощ своевременно да планира приемите на пациенти. С оглед на
гореизложеното въззивната инстанция намира, че по делото е доказано
наличието на обективно възникнали обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 5
от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите
по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал.
2 ред. 1. 4 от ЗБНЗОК за 2015г., за осъществената надлимитна дейност с
планов характер, поради което въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производство дължи заплащане и на осъществената
през месец април 2015г. от „МБАЛ Варна" ЕООД медицинската дейност по
клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност
всяка от 600 лева, оказана планови пациенти.
Що се касае до приложимия към процесното вземане давностен срок,
настоящият състав намира, че същото се погасява с общата петгодишна
давност по чл. 110 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД изчерпателно урежда вземанията, които
се погасяват с изтичането на тригодишен срок от настъпване на тяхната
изискуемост. Що се отнася до понятието “други периодични плащания” /чл.
111, б. ”в” ЗЗД/, които няма как да бъдат изчерпателно изброени в законовата
разпоредба, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на Върховния касационен съд по тълк.
дело № 3/2011г. на ОСГК. Съгласно посоченото тълкувателно решение
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Доколкото
процесното вземане е такова, произтичащо от надлимитна дейност, то същото
8
няма как да е предварително известно на страните по правоотношението, не е
повтарящо се задължение, поради което и няма правната характеристика на
“периодично плащане“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение. С
оглед на това, че не притежава белезите и на някое от останалите, изброени в
чл. 111 ЗЗД вземния, изсрочващи се с кратката тригодишна давност, то на
основание чл. 110 ЗЗД, към него е приложима именно общата петгодишна
давност. Последната, видно от материалите по делото, не е била изтекла към
момента на депозиране пред ВРС на Заявлението за издване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „МБАЛ Варна" ЕООД
на 01.02.2019г. /датата, на която се счита за предявен и настоящият иск
съгласно чл. 422, ал.1 ГПК/, а с оглед разпоредбите на чл. 115, б. “ж“ и чл.
116, б. “б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска за вземането и не
тече по време на съдебния процес, то вземането, предмет на настоящото
производство, не е погасено по давност.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения
иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 3
600 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по
клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност
всяка от 600 лева, съгласно сключения между страните Договор
№031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. за
основателен и доказан, както по основание, така и по размер, поради което
следва да се уважи изцяло.
Изводът за основателност на предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1,
във вр. с чл. 415 от ГПК, обуславя такъв и за акцесорната претенция на
въззивника – ищец в първоинстанционното производство за присъждане на
законната лихва върху главницата /3 600 лева/ от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда на
01.02.2019г. до окончателното изплащане на същата, с оглед на което и тази
акцесорна претенция следва да се уважи.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго в изложения по - горе смисъл.
По разноските:
С оглед изхода от спора, решението на Районен съд - Варна в частта
за разноските също следва да бъде ревизирано, като в полза на въззивника-
ищец в първоинстанционното производство „МБАЛ Варна" ЕООД бъдат
присъдени разноските, сторени в заповедното производство – платена
държавна такса в размер на 72 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 427,20 лева /същото е в размер на минимума, предвиден с чл. 7, ал.
7, вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.04г., като съгласно §2а от същата
наредба е начислен и дължимият се ДДС/ или общо 499,20 лева, както и тези,
9
сторени в първоинстанционното производство в размер на 72 лева –
довнесена държавна такса и 150 лева – внесен депозит за ССчЕ – общо 222
лева. Разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково
производство не следва да се присъждат, доколкото по делото няма
представени доказателства за реално извършени такива така, както изисква
т.1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК
на ВКС. На ответника НЗОК разноски не се следват.
При този изход от спора, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им /платежни нареждания,
съотв. за заплатена държавна такса за въззивно обжалване и за внесен депозит
за допълнителна ССчЕ/, право на разноски за въззивното производство има
единствено въззивникът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
„МБАЛ Варна" ЕООД следва да се присъдят деловодни разноски в размер на
72 лева –държавна такса за въззивно обжалване и 200 лева – депозит за
допълнителна ССчЕ. Доколкото по делото не са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция в съответствие
с горепосоченото изискване на т.1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013г.
по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, то такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №875/24.02.2020г., изменено с Определение
№6278/18.05.2020г. в частта за разноските, постановено по гр. д.
№5365/2019г. по описа на ВРС, XLII състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415 от ГПК, в отношенията между страните, че Национална здравно
осигурителна каса /НЗОК/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, дължи на „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл.
"Славейков" №1, сумата от 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева,
представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по клинична
пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност всяка от
600 лева, съгласно сключения между страните Договор №031016/25.02.2015г.,
за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед №803 за
10
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело
№1669/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Национална здравно
осигурителна каса /НЗОК/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на „МБАЛ ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл.
"Славейков" №1, сумата в размер на 993,20 лева /деветстотин деветдесет и
три лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първа, въззивна инстанция, както и в заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11