Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260265
гр.Пловдив, 21. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско
отделение – V с., в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 1420/ 2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Е.П.Т., ЕГН- **********, с адрес ***, против Решение № 922/12.03.2020г.
на Районен съд –Пловдив, V гр.с. по гр.д.№ 7224/2017г., с което е признато за установено, че дължи на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК - *********, следните суми, а именно: 295, 93 лв. – главница, представляваща
стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до
30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г., в
размер на 33,62 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело №3826/2017г., по описа на ІІI гр. състав на ПдРС, както и е осъдена да
заплати на дружеството сумата от 75 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 3826/2017 г. по описа на ПдРС и сумата от 375 лв.- разноски по гр.д. № 7224/2017 г. по описа на ПдРС. Моли
решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което
да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрк. Д.Н., депозира писмен отговор,
че жалбата е неоснователна.
Окръжен
съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото
в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд –Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против Е.П.Т. е заведена на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК искова
молба, с която посочва, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът, като собственик на имот, находящ
се в гр. П., бул. „***** има качеството
клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща
месечни дължими суми в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда клиентите да се задължат с обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е доставило до
сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия- „Нелбо“
ЕАД е разпределил за имота на ответника топлина енергия за отопление – битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на
обща стойност 417,93лв., включваща главница в размер на 295, 93 лв. за периода
01.10.2014г. до 30.04.2016 г. Изтъква, че за горепосочената главница са
издадени 11 бр. фактури, подробно описани в исковата молба. Тъй като ответницата не е заплатила в срок
задълженията си по описаните фактури, то тя дължала и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 02.06.2015 г. -16.03.2017г.,
в размер на 33,62 лв. За събиране на
сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило
правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се
уважат. Претендират се разноски за заповедното и за исково производство.
Към исковата молба са приложени
препис-извлечение от сметката на ответницата, фактури - 10 бр., дебитно
известие – 1 бр., Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, Нотариален акт № 183/22.12.2008г., том V, нот.д.№ 914/2008г. относно процесния ап.*, находящ се на административен
адрес - гр. П., бул. „***, *.
Ответницата Е.П.Т. е депозирала Писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който
оспорва исковите
претенции изцяло по основание и размер, като счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва
също, че е потребител на услугата, стойността на която ищецът претендира в
иска. Твърди, че на 25.02.2015 г. е подала предизвестие за прекратяване на
договора с ищеца на основание чл. 62а, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, с което е декларирала отказа си от предоставяне на следните
услуги: доставяне на топлинна енергия за отопление и доставяне на горещо
водоснабдяване. Впоследствие със заявление от 30.07.2015 г. ответницата се
отказала и от услугата - „дялово
разпределение на топлинна енергия“. Преди началото на отоплителен сезон 2015г.
– 2016 г. ответницата подала заявление до ищцовото дружество, упражнявайки за
новия сезон отново правото си на отказ от гореописаните три услуги, което било
входирано в офиса на ищцовото дружество на 05.10.2015 г. С оглед така
изложеното застъпва, че ищцовото дружество е било длъжно в срок от 15 дни от
датата, на която заявленията са породили правни последици да прекратят
доставянето на тези услуги. В допълнение на изложеното се твърди, че съгласно
чл. 62, ал. 2 от ЗЗП потребителят не дължи заплащане на стоката или услугата на
този, който я е изпратил или предоставил, ако тя не е поискана. Твърди се, че по отношение на начислените
суми за отдадената топлоенергия от сградната инсталация, която е обща част и
топлоенергията към общите части на сградата, ищцовото дружество неправилно е
насочило претенцията към ответницата, като е следвало да насочи същата към
Етажната собственост или инвеститора, присъединил сградата към топлопреносната
мрежа в съответствие с Тълкувателно решение
№ 2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС.
Към Писмения
отговор по чл.131 от ГПК ответницата
прилага подадени от нея Предизвестие за прекратяване на договор с „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД на осн.чл.62а, ал.1 от ЗЗП във връзка със заявление по чл.62
от ЗЗП за отказ от услугите, изчерпателно изброени в него; заявление по чл.62
от ЗЗП за отказ от услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ и
заявление по чл.62 от ЗЗП за отказ от предоставяне на услугите в него,
предоставяни от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за отоплителен сезон 2015 - 2016
г.
В хода на
производството са приети допуснатите по искане на дружеството ССЕ, изготвена от
в.л. С. К. и СТЕ, изготвена от в.л. инж.
Н. И..
Районният
съд, с обжалваното решение, за да уважи
исковете, излага основни съображения, че
предвид на приетия по делото акт за собственост на процесния имот и с
оглед разпоредбите на ЗЕ и общите условия, за процесния период 01.10.2014 г. до
30.04.2016 г., по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни
правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба
на топлинна енергия от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цената за доставената топлинна енергия. Освен заплащането на
съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са
длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация. Във връзка с възражението на ответника, че се
е отказал едностранно от договорната връзка между страните и търсените суми се
явяват недължими поради факта, че се явяват непоискана услуга, Районният съд е
изтъкнал аргументи, че в отговора на исковата молба е посочено, че доставената
топлинна енергия се явява непоискана, реално неползвана услуга, в който смисъл
ответницата се позовава на Закона за защита на потребителите и Директива
2011/83/ЕС. Позовава се на Тълкувателно
Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, с
което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с пар.1 от ДР на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Налага извод, че всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от
тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл се позовава и на изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ - потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. В тази насока е и постановеното РЕШЕНИЕ НА СЪДА от
5 декември 2019 година - „Преюдициално запитване — Защита на
потребителите — Директива 2011/83/ЕС — Потребителско право — Член 2, параграф 1 — Понятие за потребител — Член 3, параграф 1 — Договор, сключен между търговец и
потребител — Договор за доставка на централно отопление — Член 27 — Непоръчана доставка — Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики
от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар — Член 5 — Забрана за нелоялни търговски
практики — Приложение I — Изпращане на непоръчани стоки по домовете — Национална правна уредба, която изисква всеки собственик на
имот в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участва
в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация — Енергийна ефективност — Директива 2006/32/ЕО — Член 13, параграф 2 — Директива 2012/27/ЕС — Член 10, параграф 1 — Информация за фактурирането —
Национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент“
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В отговора на исковата молба
ответникът не е възразявал относно годността на средствата за търговско
измерване и абонатната станция, поради и
което направените в тази насока възражения в писмената защита са преклудирани. Районният
съд е мотивирал, че са неоснователни
направените с отговора на исковата молба възражения за недължимост както на
топлинна енергия за отопление в самия имот – отчетена от топлинния
счетоводител, така и на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
е обстоятелството, че ответникът е направил отказ от доставка на топлинна
енергия, тъй като за преустановяване заплащане на топлинна енергия за сградна
инсталация е необходимо съгласие на квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж, което в настоящия случай не
е налице. От друга страна, в имота се ползва топлинна енергия, която се
установява от отчета, предоставен от топлинния счетоводител, заплащане на която
се дължи съгласно посочените по – горе съображения. С оглед дадените разяснения
в посоченото тълкувателно решение не е налице колизия на европейското
законодателство и вътрешното такова относно Закона за защита на потребителите и
Закона за енергетиката /съответно ЗЕЕЕ-отм./, поради което и възраженията на
ответника в тази насока не се възприемат от настоящата съдебна инстанция. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Позовава
се на съдебна практика - Определение №
721 от 5.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2015 г., IV г. о., ГК. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според
вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания.
Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му
от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител, относно дяловото
разпределение, а е извършило и самостоятелни изчисления. Заключението не е
оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ.
С подадената
въззивна жалба на Е.П.Т. се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение, намира го за неправилно,
необосновано и за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Във въззивното производство по искане на Е.П.Т. от съда бе допуснато на
осн. чл.266 от ГПК и приложено по делото ново доказателство – протокол от
11.08.2020г. за подмяна на стария топломер с нов в общата абонатна станция.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателката се изразяват в това, че неправилно
Районният съд е приел, че е била преклудирана възможността по чл.143 ал.3 от ГПК за излагане на фактически и правни доводи по делото към датата на откритото
съдебно заседание на 24.02.2020г., вероятно бъркайки тази възможност с
преклузията за излагане на становище по допустимостта, основателността и
обстоятелствата, на които се основава искът в писмения отговор по чл.131 от ГПК. След възобновяване на гр.д.№ 7224/2017г. по описа на ПдРС – V гр.с. с Определение № 13684/06.12.2019г. съдът е насрочил
съдебно заседание за 24.02.2020г. Тъй като това е било съдебно заседание за решаване
на делото, неговото предназначение е било: първо – да се съберат допуснатите
доказателства, и второ – да се проведат устните състезания. Посочва, че с
писмена молба с вх.№ 13171/21.02.2020г., депозирана от нея преди о.с.з. е
помолила първоинстанционния съд да вземе предвид становището й, ведно с
подробни доводи затова, че оспорва правилността на констатациите на вещите
лица. В атакуваното съдебно решение, обаче, Районният съд погрешно е приел, че
и двете заключения на вещите лица не са били оспорени. Позовава се на
разпоредбата на чл.199 от ГПК, според
която вещите лица Н. И. и С. К. са били
длъжни да представят заключенията си в съда най-малко една седмица преди
съдебното заседание на 01.03.2018г. Междувременно на 26.02.2018г. е депозирала молба за спиране на
производството по гр.д.№ 7224/2017г. по
описа на ПдРС до произнасянето на Съда на ЕС по дело С-708/2017г., образувано
въз основа на преюдциално запитване от РС – Асеновград, направено с Определение
№ 1349/15.11.2017г. по гр.д.№ 1705/2016г. След даване ход на делото по време на
о.с.з. на 01.03.2018г. Районният съд вместо да го спре, е пристъпил към
събиране на допуснатите доказателства и впоследствие след двуседмично
закъснение, решава, да спре делото с Определение № 2639/16.03.2018г. С
Определение № 13684/06.12.2019г. Районният съд е възобновил производството по
делото. По време на откритото съд.заседание на 24.02.2020г. Районният съд е докладвал молбата й за даване
ход на делото и оспорване на заключенията, но въпреки това при постановяване на
решението приема в мотивите си, че за нея е била преклудирана възможността за
оспорване на заключенията на вещите лица, както ида излага доводи относно кои
факти счита за доказани и кои за недоказани, което представлява нарушение на
правото й на защита и съществено процедурно нарушение. Изтъква, че своебразното
пренареждане на етапите в гражданското производство е недопустимо, а
процесуалните норми са императивни. Счита, че е имала право да оспори
заключенията на вещите лица до приключване на устните състезания, но то е било
отхвърлено от Районния съд.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се оставят без
уважение. Цитираното от жалбоподателката съдебно заседание на 24.02.2020г.
/протокол – на л.130/ се явява последното проведено публично съдебно заседание
по делото пред Районен съд. До преди това заседание са били проведени – първо
редовно съдебно заседание на 23.01.2018г. /протокол – на л.62/, за което
ответницата е била редовно призована и второ редовно съдебно заседание на
01.03.2018г. /протокол - на л.77/, за което ответницата е била редовно
уведомена.
Районният съд е докладвал във второто съд. заседание на 01.03.2018г. депозираната
Молба с вх.№ 12059/26.02.2018г. /на л.75- 76/ от ответницата за спиране на
производството по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради наличие на образувано пред Съда
на ЕС дело по въпросите, повдигнати с преюдициално запитване пред Районен съд
–Асеновград. Мотивирал е, че не би могъл да се произнесе по тази молба, тъй
като липсват доказателства за номера на образуваното дело и за неговия предмет.
Процесуалният представител на дружеството юрк. Н. също е заявила, че не може в
момента да вземе отношение по тази молба. Приети са били заключенията на СТЕ и
ССЕ, депозирани съответно на 19.01.2018г. и на 21.02.2018г. /видно от печатите
върху тях/, тоест представени са по делото в законоустановения едноседмичен срок
преди датата на съдебното заседание /чл.199 от ГПК/. Ответницата не е
присъствала в съдебното заседание, не е депозирала евентуално в писмена форма
въпроси, които да бъдат прочетени от съда
към вещите лица, нито е оспорила направените констатации със
заключенията. Ето защо, заключенията са били приети и всякакво по-късно
оспорване на експертизите във времето, в следващо съдебно заседание, се явява
преклудирано. В конкретния случай, ответницата ги е оспорила едва с Молба с
вх.№ 13171/21.02.2020г. /на л.124/, докладвана в съдебно заседание на 24.02.2020г.
/протокол – на л.130/ и правилно в
решението си Районният съд отбелязва, че не са били оспорени от страните по
делото и ги кредитира като обосновани.
Досежно искането за спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, направено от
ответницата по делото, следва да се
посочи, че няма как съдът да спре производството по делото, без да са налични
писмени данни за номер на другото образуваното дело /заради което се иска
спиране/ и неговия предмет. Районният съд се е произнесъл при условията на закрито
заседание с Определение № 2639/16.03.2018г., на практика веднага след като по
делото е постъпила изисканата информация от РС – Асеновград /писмо от
16.03.2018г. – на л.32/ за предмета и номера на образуваното пред СЕС дело. Без
уважение ще следва да се остави и оплакването, че е налице пренареждане на
етапите в гражданското производство.
На
следващо място, жалбоподателката въвежда други основни възражения, изразяващи
се в погрешната обоснованост и опорочаване на фактическите констатации на
Районния съд при установяване на съществуването на вземането на осн. чл.422 от ГПК и лихвата за забава на осн. чл.86 от ЗЗД.
По-конкретно, счита, че са неправилни са изводите, че ответникът е имал
качеството на потребител по договор за продажба на топлинна енергия; че
количеството на доставена топлинна енергия е било надлежно измерено чрез
топломерите в абонатната станция; че извършването на доставка на топлинна
енергия е в твърдяната от ищцовото дружество количество и стойност, както и
изпадането на ответника в забава. Оплакванията следва да се оставят без
уважение, тъй като няма спор по делото, че съгласно приложения нотариален акт
ответницата е едноличен собственик на процесния ап.37, което ангажира
отговорността му при неплащане на разпределената доставената топлинна енергия,
на осн. чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ във вр. с §1 т.42 от ДР на ЗЕ. Приложените към Писмения
отговор по чл.131 от ГПК документи - Предизвестие за прекратяване на
договор с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на осн.чл.62а, ал.1 от ЗЗП във връзка
със заявление по чл.62 от ЗЗП за отказ от услугите, изчерпателно изброени в
него; заявление по чл.62 от ЗЗП за отказ от услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ и заявление по чл.62 от ЗЗП за отказ от предоставяне на
услугите в него, предоставяни от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за отоплителен
сезон 2015 - 2016 г. не променят фактическата и правната обстановка,
доколкото съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 2
от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, имащо задължителен характер
за съдилищата, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на
чл.62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. с §1 от ДР на ЗЗП. По
отношението на доставените и разпределените количества топлинна енергия, вече
по-горе се спомена, че са кредитирани приетите заключения на експертизите.
Новоприетото писмено доказателство от 11.08.2020г. не променя изводите направени
за отминалия периода 01.10.2014 г. до
30.04.2016 г. След като не са заплатени дължимите суми за разпределена
топлоенергия, ответницата, в качеството й на потребител, е изпаднала в забава и
дължи обезщетение на осн. чл.86 от ЗЗД.
Решението се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно
правния резултат по делото жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото
дружество сумата 300 лв. за направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 922/12.03.2020г. на Районен съд –Пловдив, V гр.с. по гр.д.№ 7224/2017г.
Осъжда Е.П.Т.,
ЕГН- **********, с адрес ***, да заплати
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, сумата 300 лв. за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
възз.гр.д.№ 1420/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, V възз.гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :