Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София на Комисията за защита на потребителите, административнонаказващ орган в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, против Решение № 27 от 29.02.2024г., постановено по АНД № 690/2023г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление № 004181 от 06.11.2023г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Изложени са подробни писмени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите, включително за състава на продуктите. Предлагало е продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на опаковката, което представлявало използване на заблуждаваща търговска практика. От касационния съд се иска да отмени изцяло въззивното решение и постанови решение по същество на спора, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява представител. Ангажирано е писмено становище от упълномощен гл. юрисконсулт, като се поддържат съображенията по жалбата и е заявена претенция за присъждане на разноски по приложен списък, включващ дължимо юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност – при отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на предявения от ответната страна за присъждане размер за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл.София, ул. „3-ти март“ № 1, представлявано от управители М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., не ангажира писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание чрез упълномощения процесуалния представител и в представени Писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Възразява, че оспореното НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото КЗП няма административни компетенции за контрол върху качеството и информацията на храните, която материя е уредена в Регламент (ЕО) 1924/2006, Регбамент (ЕО)1169/2012 и в Закона за храните, като правоприлагането е възложено на БАБХ, а по същество – с издаването му е нарушен материалния закон, тъй като опаковането и етикетирането на стоката е задължение на производителя, респ. търговецът не е длъжен да следи за верността на информацията на продуктите, които предлага за продажба. Направено е и възражение, че при процесната проверка не са изследвани протеинови барчета, иззети от проверявания магазин в гр. Разград, а е изследвана проба от продукта, взета в гр. Бургас, при изрично отбелязване в протокола от лабораторното изследване, че резултатите от изпитванията се отнасят само за изпитваните образци. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер, но с включен ДДС.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на РС - Разград следва да бъде оставено в сила, като се споделят изцяло развитите съображения в постановения съдебен акт.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 004181 от 06.11.2023г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от същия закон, на „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те сочат, че по повод на постъпила потребителска жалба, служители на КЗП извършили проверка на 09.05.2023 г. в магазин „Лидл България“, находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66 Е, във връзка с продаваните там протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“. При проверката констатирали, че в търговския обект се предлагат за продажба 69 броя протеинови барчета „Chocolate Тruffle“ – шоколадов трюфел на посочения производител, в опаковки по 55 грама и обявена цена 3,09 лева. Въз основа на данни от лабораторно изследване на проби от същия вид продукт по Протокол за изпитване № 28114 от 31.05.2023г., контролните органи констатирали, че протеиновото барче от обсъждания модел има показатели за някои съставки, които на етикета са с една стойност, а според лабораторното изследване – с друга стойност. При тези данни приели, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар.

Срещу търговеца „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, бил съставен АУАН № 004181 от 23.08.2023 г. за нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а от ЗЗП.

С решението си Разградски районен съд е отменил това НП като незаконосъобразно поради липса на доказателства за осъществен състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Приел, че в случая се касае за информация, предоставена официално чрез етикетиране на продукта от трето лице - производител на стоката, за която жалбоподателят не носи отговорност. Поради липса на легално закрепено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в търговските им обекти стоки с цел удостоверяване истинността на информацията, отразена на етикета на стоката, съдът приел, че „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, не ангажира административнонаказателна отговорност.

Този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Според приложената разпоредба чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (Регламентът). Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл. 2, § 2, б. "и" от Регламента „етикет“ означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, § 1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните. В него ясно и недвусмислено е посочено, че това е субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните (по арг. на чл. 8, § 2 от Регламента).

Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. В чл. 8, § 3 от Регламента изрично е посочено, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

В казуса „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща. Липсват доказателства, че търговецът е разполагал с информация, която да обоснове знание или предположение, че съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини не отговаря на означеното на опаковката им.

Следва да бъде възприето и възражението, заявено пред настоящата инстанция, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност, не е доказано по несъмнен и безспорен начин. В оспореното НП наказващият орган се позовава на данни от Протокол за изпитване № 28114 от 31.05.2023г. на акредитирана лаборатория, в който изрично е посочено, че резултатите се отнасят само за изпитваните образци. По делото липсват доказателства, че при същото изследване са проверени продукти, установени и предлагани за продажба в магазин „Лидл България“, находящ се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66 Е, респ. иззети при процесната проверка от 09.05.2023г. или поне, че са от една и съща партида с тези продукти. Точно обратното, от свидетелските показания на актосъставителя, изрично се установява, че при проверката не са вземани образци от продуктите, описани в АУАН.

При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е отменил Наказателното постановление, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

За изчерпателност следва да се отбележи, че констатираното нарушение, макар и свързано със съдържанието на хранителен продукт, не е санкционирано с оглед охраняване на обществените отношения, свързани с безопасността на храните, а с оглед защита правата на потребителите от прилагането на заблуждаваща търговска практика. В тази връзка е неоснователно възражението на ответната страна, че КЗП не е компетентния АНО за издаване на процесното НП по отношение на констатираното нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от ЗЗП. НП е издадено в съответствие с компетентността на КЗП, произтичаща от разпоредбите на чл. 233, ал. 2 във вр. с чл. 191, ал.1 във вр. с чл. 165, ал. 3, т. 2 от ЗЗП по осъществяване на контрол върху нелоялните търговски практики.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3 180.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение от 2 650.00 лева, с включен ДДС в размер на 530.00 лева, по Фактура № ********** от 18.04.2024г. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, поради което уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение, въпреки, че е в минималния размер по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2 500 лева. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 29.02.2024г., постановено по АНД № 690/2023г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИДЛ България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл.София, ул. „3-ти март“ № 1, представлявано от управители М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., сумата от 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева - направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.