№ 39914
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110166515 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „,,,,,,,АД срещу ,,,,,,, иск с правно
чл.410 от КЗ вр. чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 174.80 лева, от която
164.80 лева-главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди и 10.00 лева-ликвидационни
разходи по щета №0000-1261-17-272347, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 50.22
лева-лихва за забава за периода от 18.08.2018 до 18.08.2021.
Твърди, че на 23.06.2017, около 19.30 часа по време на движени по
третокласен път 801 в отсечката между село ,,,,,, л.а. марка „БМВ“ , модел
330Д, с рег. №С,,,,,,К навлязъл в необозначена, необезопасена и
несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, като реализирал ПТП с
материални щети по предна лява гума и щети по джанта предна лява..Твърди,
че във връзка със застрахователното събитие е образувана застрахователна
щета №0000-1261-17-272347, по която е определено застрахователно
обезщетение в размер от 164.80 лева.Твърди, че сумата от 164.80 лева е
изплатена на собственика на увредения автомобил ,,,,,, с платежно нареждане
от 19.03.2018.Твърди, че ответникът е поканен с писмо от 10.05.2018 да
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение.Претендира и лихва за
забава в размер от 50.22 лева за периода от 18.08.2018 до 18.08.2021.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,,,, е депозирал отговор на
исковата молба, с който прави възражение за местна неподсъдност на спора
на основание чл. 108, ал.2. Счита, че делото е подсъдно на РС - Ихтиман.
Разпоредбата на чл. 108, ал.2, изр.1 от ГПК предвижда специална
местна подсъдност за искове, насочени срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове. Същите следва да се
предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 от ГПК. Доколкото
нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и императивна, същата дерогира
1
изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105
ГПК.
В случая ответник по предявените в настоящото производство искове е
,,,,, (АПИ). Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата, АПИ е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и със специализирани звена:
областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по
пътища и мостове. Съобразно чл. 47, ал. 1 Закона за администрацията,
държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския
съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено
министерство. Следователно АПИ е държавна администрация, натоварена с
посочените в чл. 21, ал. 3 ЗП и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП функции във връзка с
осъществяване на държавната политика по управление на републиканските
пътища, за която е предвидено ежегодно финансиране от държавния бюджет.
Финансирането на АПИ от държавния бюджет е изрично посочено и в чл. 6,
ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа
на АПИ. При съобразяване на функциите, които изпълнява агенцията и
начина на финансирането от държавния бюджет, се налага извод, че АПИ е
държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК, поради което по
отношение на настоящия спор е приложима и специалната местна
подсъдност, предвидена в посочената разпоредба.
В исковата молба се твърди, че непозволеното увреждане, за което
ответникът следва да отговаря в качеството му на възложител на работата на
прекия причинител на увреждане, е осъществено на третокласен път 801 в
отсечката между село ,,,,,. Посоченият участък от пътя се намира на
територията на община Ихтиман. Следователно, правоотношението, предмет
на настоящото производство, е възникнало в община Ихтиман, в съдебния
район на РС – Ихтиман. Предвид посоченото, съдът намира, че възражението
за местна неподсъдност, предявено в рамките на преклузивния срок по чл.
119, ал.3 от ГПК, е основателно, а местно компетентен да разгледа делото е
Районен съд – Ихтиман. Ето защо, настоящото производство следва да бъде
прекратено като недопустимо, а делото да бъде изпратено по компетентност
на Районен съд- Ихтиман.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №66515/2022г. по
описа на СРС, 49 състав.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Ихтиман по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3