Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производство по чл.278 вр.чл. 413 ал.1 ГПК. С разпореждане на Великотърновския Районен съд от 20.04.2010г., постановено по Ч.ГР.Д.№ 1647/2010г, е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на заявителя за претендирано вземане по чл.417и 418 ГПК и за част от претендираните разноски, а имено в размер от 40. 00 лева като за останалата част до 1 447. 21 лв. е оставено без уважение. Постъпила е частна жалба от заявителя. Моли да бъде отменено разпореждането в частта, в която не е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и по отношение на част от претендираните разноски. Излага доводи и съображения. Не е постъпил отговор в срока по чл.276/1/ ГПК. Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените доказателства по делото, намира следното: По процесуалната допустимост на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и във визирания в чл.418/4/ ГПК срок. По основателността на частната жалба. Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните разноски в размер на 1 447 лв. е неоснователно. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Пред ВТРС дружеството жалбоподател – „П. И. Б.” , гр. София чрез упълномощения си представител - юрисконсулт Даниела Красимирова Божилова е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК – договор за банков кредит № 20 КР-АА-4358/21.07.2006г. В заявлението е направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 477, 21 лв., което е уважено частично до размер от 40 лева, като за останалата част е оставено без уважение от ВТРС. Съдът е приел с атакуваното разпореждане от 20.05.2010г. по същото ч.гр.д. 1647/2010г., че по делото липсва документ, удостоверяващ извършването на разноски за юрисконсулт. Изложени са съображения, че в заповедното производство липсва правна сложност и дейността на правната защита се основава единствено до попълване на заявление по образец. Правни съображения: За да претендира присъждане на реализираните в заповедното производство разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която посочва, че в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Тълкуването на тази норма предполага защита пред съд в състезателни производства, т. е., по дела, разгледани и приключени в открито съдебно заседание. В случая се касае за заповедното производство, като последното се развива едностранно по внесени писмени документи, произхождащи от лица с легитимна представителна власт по отношение на заявителя, а произнасянето на съда е в закрито заседание. Подготовката на писмените документи, обуславящи основателността на заявлението и сезирането на съда за образуване на производство не може да бъде приравнено на защита по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Недопустимо е и в случая да се присъжда възнаграждение за дейност, която е служебно задължение. Не такава е волята на законодателя, изразена в нормата на чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Извън изложените съображения, логическото и систематическо тълкуване на всяка от нормите на чл. 78 от ГПК, предполага както надлежно отправено искане за разноски, от страната имаща право на същите, така и действително реализирани разноски, имащи характера на съдебно деловодни такива. Принципното положение при присъждане на сторени разноски по съдебни дела е, че адвокатски възнаграждения /вкл. и за юрисконсулт/ се обезщетяват само при изрично доказани разходи, каквито липсват по делото. При изложените съображения решаващият състав подкрепя становището на първоиÝстанционния съд за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 40. 00 лева., като разпореждането в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.278 ГПК Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 20.04.2010 година, постановено по Ч.ГР.Д.№16471 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, в частта, в която не е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължими разноски в размер на разликата от 40 лева до 1 447, 21 лв. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |