РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8069 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.
чл.30, ал.1, и чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3
от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен
обективираща искане както за прекратяване на
настаняването на децата М.И.И., ЕГН ********** и *** Х.,
ЕГН ********** в социалната
услуга резидентен тип -„Център за настаняване от семеен тип“ в ***,
така и за вземане на мярка – настаняването им и отглеждането им в социалната
децата – резидентен тип – -„Център за настаняване от
семеен тип“ в *** за срок от три години.
Излага се, че с
решение № 646/05.05.2015г. по гр.д. №1031/2015 г., по
описа на ПлРС, влязло в законна сила на 20.05.2015г.
децата М.И.И. и И.И.Х. ***
за срок от две години. Излага се, че майката на децата е И.Ц.И., докато
соченият за биологичен баща на същите П.И.Х.
е припознал само И.. Сочи се, че през м. октомври 2013 година с
уведомително писмо от директора на ***, е започнала работата от ДСП - Враца и
ДСП - Кнежа по случаите с 6-те деца родени от И.Ц.И..*** са осъществили
социално проучване и са предложили и приложили мерки по ЗЗДет.
за всичките деца на И.И., тъй като същите били крайно
занемарени - с лоша лична и битова хигиена, неподходящо облечени, тези в
училищна възраст не били записани в подходящ клас, не посещавали училище. Излага се, че майката е пожелла
децата да се изведат от "семейната й среда", тъй като е твърдяла
наличие на системен тормоз спрямо нея и децата, пренебрегване на нуждите им
заради алкохолната зависимост на съжителя - родител П. и склонността му след
употреба на алкохол да става агресивен и да упражнява насилие. Сочи се, че
първородната дъщеря *** И. се е
отглеждала при бабата по майчина линия – И.Д.Я. ***, като последнакта се
е съгласила да поеме комплексната грижа само за още едно дете - ***. Твърди се, че от децата на И. бащата е припознал И., *** и И.. Излага се,
че двамата братя И. и М. са настанени в
ДОВДЛРГ "Детелина" гр.Плевен с административни заповеди на директора
на ДСП-Кнежа на 23.10.2013-та година, където престояват около две години. Сочи се, че след закриване на ДОВДЛРГ
"Детелина" децата са преместени в ЦНСТ ***, където живеят и до
настоящия момент въпреки започнатите две процедури по реинтеграция
в средата по произход. Твърди се, че и двата опита за реинтеграция
на децата са осуетени, поради изчерпани желание, търпение, нагласи и
възможности за справяне с детските реакции. Излага се, че при проучване от
страна на ОЗД - гр. Долна Митрополия се установило, че са налице приемливи
битови условия в къщата в ***, в която майката, съжителят й и още три природени
деца живеят. Излага се, че служителите от ЦОП - Долна Митрополия са били
натоварени с работна задача - да изготвят оценка на родителски капацитет за
майката в началото на 2018 -та година по повод внесеното от нея заявление за реинтеграция. Сочи се, че
при проуцването са констатирани проблемните
зони, изразяващи се в това,че доходът на майаката е
нисък и сградата в която ползват две стаи не е тяхна собственост. Твърди се, че ресурсът на родителите за
качествено и трайно справяне с родителските функции е спорен, със системни
периоди на финансова, жилищна, материална, емоционална несигурност/немощ.
Излага се, че провалените опити за процедури по реинтеграция
показват необходимостта от дългосрочно „съпровождане“ на родителите при
контактите, извежданията в домашен отпуск и
декларираните периодично намерения за нова, поредна процедура. Сочи се, че
двете деца И. и М., дълги години контактували с бабата по бащина линия ***, но
че поради здравословния й статус контактите им разреждат, до степен на
прекратяване на гостуванията им в ***. Твърди се, че майката И. е напуснала П.Х.
през 2013-та година и през м.март 2014-та година е заживяла в *** с друг мъж - ***,
от когото ражда другите си три деца, които също не са припознати от биологичния
си баща. Излага се, че през последните 3-4 години майката е преустановила напълно контакта си с децата М.
и И., с оправданието, че не знаела къде са, въпреки че по същото време нейната
майка е продължила да се интересува за тях, дори успяла да ги посети в гр.
Плевен 1-2 пъти. Сочи се, че децата имат леля по майчина линия - Д.Ц.И. ЕГН **********,
която внезапно проявила интерес за
отглеждане на децат, който след съревнование с майката на децата
внезапно изчезнал. Твърди се, че тогава
се появил биологичния баща П.Х., който успял с няколко разговора и свиждания на
територията на резидентната услуга да промени
ориентацията и заявките на двамата братя М. и И. настанени в ЦНСТ ***, и да
осуети хода на процедурата по реинтеграцията им в
средата на майката И.. Поради изложеното
се прави извод, че родителите на децата не притежават необходимия
родителски капацитет инкорпориран в нужните знания, умения, качества и опит,
нито за осигуряване на образователните потребности, нито за задоволяване на
основните жизнени нужди на децата. Сочи се, че не са налице близки и роднини,
които да имат желание и възможност да полагат грижи за децата в семейната си среда.
Сочи се, поради това с административни заповеди №ЗД/Д-ЕН -342/31.10.2018г. и №
ЗД/Д-ЕН-346/31.10.2018г. на Директора на ДСП Плевен децата са настанени в ЦНСТ ***.
С оглед на изложеното се отправя искане до съда да се уважи предявения иск.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, не изпраща
представител.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето *** Х. – адв. С. моли съда да уважи молбата, за срок от една година.
В нарочна писмена защита твърди, че
молбата е допустима и основателна.
Излага, че майката на детето не е показала трайно намерение да реинтегрира същото при себе си. Твърди, че същата не
разбира нуждите на сина си, за което развива пространни съображения. Излага, че
И. се нуждае от специални грижи и внимание, с оглед приложения по делото
здравен картон. Сочи, че такива грижи майка му не може да му осигури. Навежда
доводи, че от друга страна бащата на детето също е в обективна невъзможност да
полага грижи за своето дете, тъй като
живее и работи в друга държава. Излага, че тъй като майката е подала
молба за реинтеграция, с краен срок за изпълнение от
20.07.2020 г., то едва изтичане на този срок и изготвяне на окончателните
доклади може да се направи извод дали са отпаднали предпоставките за
настаняване на детето в ЦНСТ.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на детето М.И.И.
адв. Д. моли съда да уважи депозираната молба като
основателна и доказана, но за по - кратък сро от една
година. В нарочни писмени бележки адв. Д. моли съда
да уважи предявиня иск за срок от една година, за
което разивава подробни съображения.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на майката И.Ц.Д. моли съда да остави без уважение депозираната
молба и да им присъди разноски. Излага, че децата не с риск. Сочи, че при
издаването на заповедта не е отчетено, че е запазена връзката между майката и
синовете й. В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли депозираната молба.
Навежда доводи, че при изготвянето на социалните доклади не са отчетени и
изследвани новонастъпилите обстоятелства, относими за периода, в който се иска настаняването. Твръди, че в хода на производството по делото са събрани
доказателства, от които се установява, че са подобрени констатираните от ДСП Д.
Митрополия "проблемни зони". Излага, че по делото не е съобразено,
че: майката има жилище с подходящи условия за отглеждане и възпитание на
децата; че не живее със съжителя, кайто е
представлявал заплаха за нея и децата; че редовно посещава децата си в ЦНСТ и,
че същите са пускани в домашен отпуск в нейния дом; че не е извършена оценка на
родителския капацитет, а същта е насочена към
социално услуга "повишаване на родителския капацитет"; че не е
направено проучване и изследване на кръга от близки и роднини, при които децата
могат да бъдат настанени. Сочи, че по делото нее отчетен фактът, че и лелята на децата също е
поискала да се грижи за тях в семейна среда. Излага и, че майката е била
препятствана при срещите си с децата. Поради изложеното прави извод, че
предприетата мярка за закрила не води до положителни резултати относно
развитието на децата.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на бащата п.Х. адв. Н. моли съда да
уважи молбата в частта, в която се иска прекратяване на мярката и да се
отхвърли в другата част. излага, че по делото не е доказано, че родителите са в
обективна невъзможност да се грижат за своите деца.
Майката на децата И.Ц.И. твърди, че може и иска да се
грижи за децата си. Излага, че в момента посещава курсове, като от ОЗД са
идвали и в къщата й, като се състои от три стаи, коридор, пристройка и лятна
кухня. Сочи, че тя и съжителят й са платили къщта, но
предсоти да бъде прехъврлена
на тяхно име. Разказва, че от настощия си съжител има
три деца, които живеят с тях. Сочи, че децата й И. и М. са в ЦНСТ, а други две
живеят при майка й. Твърди, че доста време не е знаела къде са настанени децата
й, но след като разбрала отишла да ги посети. Сочи, че многократно й е отказва
достъп. Излага, че е посетила синовете си на 31.01.2020 г. Разказва, че през
изминалата година е звъняла често да пита за децата си, но и отговаряли да си
запише час. Твърди, че тъй като малкото й дете е с епилепсия не може "до
ходи по пътищата". Обяснява, че в момента тя и съжителят й заедно с трите
им деца са с месечен доход от 600 лева. Сочи, че имат и стопанство и крав, от кято получават
допълнителен доход. Разказва, че М. и И. познават и другите й две деца, тъй
като през лятото на 2018 г. са й гостували. Твърди, че е искала да вземе децата
и през миналото лято, но не й позволили. Разказва, че не е виждала децата си
един по - продължителен момент, тъй като нямала лична карта, но не си извадила
нова, а искала да си прибере старата от бившия си съжител. Обяснява, че
поискала да прекрати започнатата реинтеграция на
децата през 2018 г., тъй като баща им им повлиял. сочи, че след разговор с него
децата започнали да чупят вещи в дома й и заявили през ОЗД към ДСП Д.
Митрополия, че не желаят да живеят с нея. Твърди, че именно поради това е
подала заявление за прекратяване на процеса по реинтеграция.
сочи, че иска първо да се реинтегрират в семействотой И. и М., а после и *** и ***.
Бащата П.Х. изразява
желанието си да се грижи за своите деца, като сочи и, че, ако е нужно ве един перод от време ще се
върне в РБ, за да гледа децата. Твърди, че е подал молба за реинтеграция
но, че от ОЗД му отговорили, че следва да си намери работя в България и да
покаже трудов договор и бележки за доходи, след което нямало да има пробелем. Сочи, че в момента не е предприел такива
действия. Разказва, че в Гърция гледа животни, като получава доход от 1000 евро
и още 500 евро, които получава съжителката му. Обяснява, че в Гърция има
българско училище, в което да учат децата му. Твърди, че синовете му искат да
живеят с него, а не с майка си. Излаг, че е припознал
и трите си деца, и, че само м. не е припознал, но че "ще свърши и тази
работа".
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
представените по делото удостоверения за раждане на децата, че майка на същите
е И.Ц.И., а баща на И. е П.И.Х., а бащата на М. е „неизвестен“.
Установява се от
приобщеното по делото решение № 646/05.05.2015г. по
гр.д. №1031/2015 г., по описа на ПлРС, влязло в
законна сила на 20.05.2015г. децата М.И.И. и И.И.Х. *** за срок от две години
От приобщената по делото Заповед №ЗД/Д-ЕН-346/31.10.2018
г. на Директора на ДСП Плевен е, че детето М.И.И. е
настанено временно в социалната услуга резидентен тип -„Център за настаняване от семеен тип“ в ***
до произнасяне от съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Видно е от мотивите на самата заповед, че за да се издаде същата е констатирано
следното: че майката е заявила желание да поеме и носи родителските функции
спрямо детето М. и писмено е изразила желание за прекратяване на настаняването
му извън семейството по произход, но при няколко месечно социално проучавне е установено, че в крайна сметка отсъства
категорично желание, достатъчен ресурс и сигурна мрежа за подкрепа на родителя
за справяне с грижата за това дете; че след неколкократно
извеждане на детето в домашен отпуск в дома на майката е установено, че
взаимодействието родител-дете в хода на процедурата по реинтеграция,
повлиява негативно върху статуса на детето и е необходимо да се търси
специализирана намеса за овладяване на тревожни детски преживявания, свързани с
физически и емоционален дискомфорт; че реакциите на
детето, след гостуванията при мйката, нерегулярният и
вероятно непълноценен контакт не предпоставят
развитие и заздравяване на връзките росител - дете, а
реализирана поредна бременност допринася за усложняване на взаимоотношенията и
възможностите за оптимално добро справяне с обгрижването
на детето; че е налице повече от една провалила се реинтеграция
налага да се предприеме нова мярка за закрила спрямо детето; че биологичния му
баща е припознал само три от децата и от няколко години живее в Гръция, като поддържа с детето връзка по телефон и веднъж в
годината когато ползва платен годишен отпуск ги посещава в резидентната
услуга или ги извежда за домашно гостуване в дома на своята майка.
Видно е от Заповед
№ЗД/Д-ЕН-342/31.10.2018 г. на Директора на ДСП Плевен е, че детето *** Х. е
настанено временно в социалната услуга резидентен тип -„Център за настаняване от семеен тип“ в ***
до произнасяне от съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Видно е от мотивите на самата заповед, че за да се издаде същата е констатирано
следното: че майката е заявила желание да поеме и носи родителските функции
спрямо детето И. и писмено е изразила желание за прекратяване на настаняването
му извън семейството по произход, но при няколко месечно социално проучавне е установено, че в крайна сметка отсъства
категорично желание, достатъчен ресурс и сигурна мрежа за подкрепа на родителя
за справяне с грижата за това дете; че следнеколкократно
извеждане на детето в домашен отпуск в дома на майката е установено, че
взаимодействието родител-дете в хода на процедурата по реинтеграция,
повлиява негативно върху статуса на детето и е необходимо да се търси
специализирана намеса за овладяване на тревожни детски преживявания, свързани с
физически и емоционален дискомфорт; че реакциите на
детето, след гостуванията при мйката, нерегулярният и
вероятно непълноценен контакт не предпоставят
развитие и заздравяване на връзките росител - дете, а
реализирана поредна бременност допринася за усложняване на взаимоотношенията и
възможностите за оптимално добро справяне с обгрижването
на детето.
Установява се от
депозираните по делото социални доклади от 31.10.2018 г., отнасящи се до децата
М. и И., че: при преценка на положителните и отрицателните страни на членовете
на семейството с лек превес са тези, които могат да бъдат окачествени като
отрицателни; че с оглед заявено желание за реинтеграция
на децата от страна на майката е направено проучване, при кооето
се е установило, че са налице
приемливи битови условия в къщата в ***, в която майката, съжителят й и още три
природени деца живеят; че служителите от ЦОП - Долна Митрополия са били
натоварени с работна задача - да изготвят оценка на родителски капацитет за
майката в началото на 2018 -та година по повод внесеното от нея заявление за реинтеграция; че при
проучването са констатирани проблемните зони, изразяващи се в това,че доходът
на майката е нисък и сградата, в която ползват две стаи не е тяхна собственост.
С оглед на изложеното се прави извод, че: ресурсът на родителите за качествено
и трайно справяне с родителските функции е спорен, със системни периоди на
финансова, жилищна, материална, емоционална несигурност/немощ; че провалените
опити за процедури по реинтеграция показват
необходимостта от дългосрочно „съпровождане“ на родителите при контактите, извежданията в домашен отпуск и декларираните периодично
намерения за нова, поредна процедура. Поради изложеното се приема, че нуждата
от предприетата мярка - настаняване в ЦНСТ не е отпаднала, докато се докаже
наличие на условията за осъществяване на трайна реинтеграция
в семейната среда по произход.
Приобщени по делото са и социални доклади, изготвени на
30.01.2020 г., в които отново се прави извод, че нуждата от предприетата мярка
- настаняване в ЦНСТ не е отпаднала, докато се докаже наличие на условията за
осъществяване на трайна реинтеграция в семейната
среса по произход. При изготвянето на същите е констатирано, че в ОЗД Д.
Митрополия е постъпило искане от майката на децата за прекратяване на
настаняването им в ЦНСТ, поради което е изготвен нов план за реинтеграция и същата е насочена за ползване на социални
услуги в ЦОП Долна Митрополия за оценка на родителския капацитет. Констатирано
е и, че: на територията на ДСП Д. Митрополия няма близки, които да могат да
бъдат изследвани относно желанието и възможностите да отглеждат децата в
тяхната семейна среда; че при извършване на социално проучване от страна на ДСП
Кнежа на бащата се установило, че желае да полага грижи за децата си, но че
това към момента било невъзможно, а можело да се осъществи след няколко месеца;
че бабата на децата по бащина линия имала желание да се грижи за тях, но поради
здравословното си състояние не може; че последната не е пожелала да попълни
декларация за даване на несъгласие децата да бъдат настанени в нейното
семейство.
Представени като доказателства по делото са и социален
доклад, изготвен от ДСП Кнежа и писма изпратени от ДСП Кнежа до ДСП Плевен, в
които се прави извод, че към 21.01.2020 г. няма възможност децата М. и И. да
бъдат отглеждани в семейството на своя баща.
Установява се от
приобщената по делото справка от ЦНСТ, *** за посещенията и домашен отпуск на
децата М. и И., че същите са: 1. били посетени от майка си на : 23.01.2019 г,
28.12.2018 г., 25.11.2018 г., 16.04.2018 г., а от баща си на : 16.01.2020 г,
08.01.2020 г., 14.06.2019 г. и 12.09.2018 г. и 21.05.2018 г.; 2. били в домашен
отпуск при майка си: от 01.06.2018 г. до 20.06.2018 г; от 04.05.2018 г. до
07.05.2018 г; от 31.03.2018 г. до 09.04.2018 г. и от 23.12.2017 г. до 01.01.2018 г.
Видно е от представената
по делото нот. покана от П.И.х. изпратена до ДСП
Кнежа, че същият е отправи искане да поеме грижата за отглеждането и
възпитанието на своите деца, настанени в ЦНСТ в гр. Плевен-
Приобщено като доказателство по делото е и
Заявление от 08.01.2020 г., депозирано от майката И.И.
до ДСП Д. митрополия с искане децата М. и И. да бъдат върнати в нейното
семейство. Установява се, че майката е декларирала, че за времето, през което
децата са отглеждани в ЦНСТ тя постоянно се е интересувала от тях, посещавала
ги е, носила им е храна и 4 пъти ги е вземала в къщи.
Установява се от
приложеното по делото заявление, депозирано от И.И. ***,
че същата е отправила искане да й бъде издадено удостоверение, което да послужи
пред ЦНСТ *** за товма, че може да вижда децата си.
Представени като
доказателства по делото са и формулярите за развитие на децата М. и И., в които
са отразени всички важни събития, свързани със случая, както и тяхното
разрешаване. Видно е, че в същия е отразена и случката станала на 28.12.2018 г.
при опит на майката да се види с децата си.
Приобщени като
доказателства по делото са и здравните досиета на децата, досиетата, водени в
ОЗД ДСП Плевен, от които се установява какво е тяхното здравословно състояние,
както и как се води случаят им, които документи в по- голямата си част са
представени и самостоятелно по делото.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свителите
***, З.Ж.Ч., И.Д.Я. и ***.
Свидетелката ***, работеща в Ц.– П. ***. Разказва, че децата се вписват в
ЦНСТ. Твърди, че майката в един продължителен период от време не е посещавала
децата си, като първата й среща с тях е била в нейно присъствие и тогава тя ги
запознала с други си две деца. Сочи, че по време на срещата И. я познал, но М.
нямал никакъв спомен за нея и попитал: „Това ли е новата ми майка?“. Разказва,
че след това майката зъвняла на служебния телефон,
поддържала връзка почти всяка седмица с децата и се интересувала за тях.
Обяснява, че бабата по майчина линия също се появила, но по - късно. Твърди, че бащата на децата през цялото време
е осъществявал връзка с децата, много често, поне един път седмично се обаждал
по телефона, за да осъществи връзка с тях. Сочи, че бабата по бащина линия също
звънела, даже идвала на посещание.
Твърди, че към момента бащата е този, който е по-постоянен в обажданията и
разговорите с децата. Соче, че никога не е отказвала среща на някой от родителите
с децата, като им обяснила, че първо трябва да получат удостоверение от ОЗД за
посочена дата, час на посещението и къде ще се осъществи, дали в центъра или
извън центъра. Излага, че не й е известно да има подавано заявление от майката
за свиждане на 28.12.2018 г. Разказва, че след връщането си от посещение от
майката децата са били спретнати, изпрани, щастливи, понякога ухаещи на дим,
като са и разказвали какво са правили.
Твърди, че към настоящия момент децата са споделили желанието си да
останат да живят при баща си, както и, че са наясно,
че той живее в друга държава. Обяснява, че братята не са били от дърго време в домашен отпуск при баща си, докато при
майката са излизали. Сочи, че при контактите с децата бащата е по-спокоен, че
"по-чисто и невинно се държи с тях",
докато майката при посещенията си
е напрегната, започваща веднага да внедрява ситуацията с баща им, как ги е
тормозел, което натоварвало И. и М.. Разказва, че в минал период от време и
лелята на децата изявила за кратко желание да полага грижи за тях.
Свидетелката З.Ж.Ч., доброволец, зам. председател на
фондация защита правата на децата сочи, че познава майката от 2018 г. Разказва, че първоначално майката е
посещавала децата, докато са били в дом "Детелина", но че после за
около две години не знаела къде са и затова не ходила да ги види. Твърди, че на
28.12.2018 г. направили опит да посетят децата, но били оставени навън на
студено. Обяснява, че майката искала да изведе децата извън ЦНСТ- то, но че не
й разрешели, а срещата била в порядъка на около 45 минути. Сочи, че децата са й
гостували за Коледа, Великден, за 20 дни през лятото на 2018 г., като тя е искала
цялото лято да са при нея. Излага, че винаги ги е посещавала с удостоверение от
ОЗД, но че на срещата на 28.12.2018 г. нямала такова. Разказва, че по време на
същата тази среща разбрала, че сина й взема лекарства, че са посещавали баба си
по бащина линия, както и, че едно от децата е вписано в регистъра за
осиновявания. Обяснява, че по време на срещите майката не е проявявала агресия
към соц. работници. Сочи, че майката е правила опит да види децата си и през
януари 2019 г. Твърди, че тогава поискала да й се изготви социална оценка на децата, каквато до насотящия момент не е изготвена. Разказва, че при
осъществената среща на 28.12.2018 г. децата са заявили желание да живеят при
майката. Твърди, че те контактуват повече с майка си, като обяснява, че дори и
разговор по телефона е контакт. Излага,
че другите деца на И. не са вписани списък за осиновяване, а пък е са
припознати от бащата, което прави реинтеграцията по
трудна. Твърди и, че бабата на децата може да ги посещава, тъй като е по близо
до тях. Сочи, че майката се отнася по един и същи начин към всичките си деца.
Разказва, че в къщата на И. вече е изплатена на собственика и, че в нея ще има
стая за М. и И.. Обяснява, че имат стопанство, от което произвеждат
зеленчуци. Твърди, че И. е ходила да
иска да види децата три пъти през 2019 г. - през януари, февруари и мар, но не били допуснати.
Свидетелката И.Д.Я., баба по майчина линия на децата
твърди, че няколко години децата били укривани от тях, като тя посредством
интернет ги открила през 2017 г. Сочи, че тогава отишла да ги види и завела
двете от децата на И.. Излага, че майката отишла по - късно да види децата си.
Сочи, че не е наясно колко често дъщеря й посещава синовете си, като обяснява,
че нейното последно посещение е било миналата година, преди Коледата на
Свидетелката ***,
съжителка на бащата на децата разказва, че П. желае да вземе децата си и да се
грижи за тях. Твърди, че същият има къща в България, при майка му. сочи, че са
решили като се "пуснат" децата от дома да ги вземат да се грижат за
тях в Гърция, където има и българско училище. Разказва, че в Гърция имат къща,
както и, че месечният им доход е около 1500 евро.
В присъствието на соц.
работни е изсулашано и детето И.И.Х., който разказва, че той и брат му живеят в ЦНСТ. сочи,
че майка му има три деца от втория си мъж, както и още двама братя и две
сестри. Разказва, че познава трите си братя и сестри, родени от втория съпруг
на майка му. Споделя, че с останалите си братя и сестри са се виждали преди да
ги настанят в център. Твърди, че са
посещавали баба си, но вече не го правят, тъй като "социалните" не им
разрешават. Разказва, че скоро не са ходили при майка си, при която не иска да
ходи много. Твърди, че вторият й мъж е строг към тях, както и, че те с брат му
и другите три деца спят на едно легло. Обяснява, че при майка му няма бюро или
маса. твърди, че при баща му има стаи за него и блат
му, както и бюро и маса. Излага, че в омемнта баща му
е в Гърция, за да изкарва пари и да оправи къщата си. Сочи, че въпреки че в
ЦНСТ е добре не иска да остава там. Твърди, че както той, така и брат му желаят
да живят при баща си. разказва, че баща им всеки ден
се обажда по стационарния телефон, докато майка им "никаква я
няма". Категорично заявава желанието си да живее с баща си, като до неговото завръшане в РБ сочи, че желае да остане в ЦНСТ.
Социалният работник Д. И., присъстваща на изслушването на
детето сочи, че същото е разговаряло свободно разбирало въпросите и изявявало
желание да разкаже повече неща. твърди, че абсолютно адекватно е отговаряло на
поставените му въпроси, както и, че не е било манипулирано.
В проведеното по делото о.с.з.
социалният работник в ЦНСТ Плевен
изразява становище за основателност на молбата. Сочи, че децата са
настанени в центъра от 2016 г., като дълго време майката не се е интересувала
от тях, като от началото на годината се обажда и пата за децата си. излага, че
на 01.06.2019 г. се е видяла с тях. Счита, че към момента майката не е готова
децата да бъдат реинтегрирани в нейното семейство.
Така
установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт),
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да
бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
По
делото безспорно се установи, че не са налице основателни причини, поради които
родителите не могат да полагат грижи за своите деца в семейната си среда.
Спорно
по делото е дали същите се намират в
невъзможност да отглеждат децата си в семейната си среда. Доколкото и двамата
родители изявават желание да полагат грижи за М. и И.,
то следва да се разгледа възможността, съответно невъзможността на всеки един
от тях да полага грижи за децата си.
По отношение на възможността бащата да полага
грижи за своите деца в семейната си среда съдът констатира следното:
Въпреки,
че бащата е припознал само едното си дете И. той изявава
категорично желание да полага грижи и за
М.. Към настоящия момент обаче същият, въпреки указанията дадени му от ДСП
Кнежа не е предприел конкретни действия за реинтеграцията
им в неговото семейство, не е предприел и действия за припознаването на м., а
напротив заявил е, че към настоящия момент пребивава в друга държана и
връщането му в България ще е възможно едва след няколко месеца. Поради
изложеното съдът приема, че към момента въпреки желанието си да отглежда своите
деца, то същият се намира в невъзможност да стори това основно поради своето
бездействие и отлагане във времето на изпълнение на мерките, предписани от ОЗД
към ДСП Кнежа, за да е възможна евентуална реинтеграцията
на децата в семейната му среда.
По отношение на възможността майката да
полага грижи за своите деца в семейната си среда съдът констатира следното:
След
образуване на настоящето дело /17.12.2020 г./ и получаване на съобщението за
разглеждането му, на 08.01.2020 г.
майката И.И. е отправило искане до ОЗД ДСП Д.
Митрополия за реинтеграция на децата в нейното
семейство, като е посочила, че се е интересувала от тях изпращала им е храна,
посещавала ги е и четири пъти ги е вземала в дома си. Установява се и, че след депозираната молба
за реинтеграция на децата е започнала процедура по
такава със срок на изпълнение 20.07.2020 г, като майката е насочена към ЦОП.
Безспорно е и, че през годините майката е посещавала децата си и ги е вземала в
дома си. По делото не се спори, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че на няколко пъти е започван процес по реинтегрцзия
на децата, който поради отказ на майката е прекратяван. Видно е и от събраните
по делото доказателства, че последното посещение на майката при децата й е от 23.01.2019 г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че към настоящия момент възможностите на
майката да отглежда децата в дома й са спорни. За да стигне до този извод съдът
отчита на първо място факта, че майката е предприемала на няколко пъти процес
по реингерация, от който се е отказвала. На следващо място
същата в един продължителен период от време от близо година не се е
интересувала от децата си и едва след образуване на делото е предприела
действия за връщането им в семейната си среда. Като взе предвид, че майката не
се е интересувала от синовете си за близо година, а както и направените от нея
откази за реинтеграция в семейната й среда, а и
поради защита интересите на децата съдът намира, че най сигурно за тях е да
останат в ЦНСТ докато приключи процеса по реинтеграция
и се даде положително становище от компетентните органи относно възможноситте на маката да гледа
децата в своята семейна среда.
Настоящият състав счита,че следва да отбележи,
че действително в социалните доклади, депозирани по делото са обсъждани факти и
обстоятелства, които са се случили до момента на издаването им. Доколкото обаче
майката е заявила искане за реингерация на децата
след тяхното издаване, то тези факти няма как да залегнат в констациите,
напарвени по рано. Процесът по реинтеграция
на децата в биологичното семейство на майката все още не е приключил, поради
което и ДСП няма как да дде становище по същата -
т.е. дали тя е успешна и следва децата да се върнат в семейството на майката
или да се продължи настаняването им ЦНСТ.
Поради
изложеното съдът приема, че към момента въпреки желанието си да отглежда своите
деца, то майката се намира в невъзможност да стори това.
Съдът
при постановяване на решението си отчита и фактите, че от една страна към
настоящия момент няма близки роднини, които да могат да полагат грижи за децата,
така и, че не е налице свободно професионално семейство, в което те да бъдат
настанени.
Съдът с оглед
на представените доказателства настоящият
състав на съда приема, че най – подходящ срок за настаняване на децата в
специализираната институция е за шест месеца, време през което майката ще
подобри родителския си капацитет и ще осигури нормални условия за живот на
децата си, за да бъдат същите реинтегрирани в нейното
семейство.
Съдът счита, че
срокът, който ДСП Плевен претендира децата да бъдат настанени в ЦНСТ, а именно
за срок от три години за прекомерно завишен, поради което следва да бъде
отхвърлен за разликата над шест месеца до претендираните
три.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
предприетата МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по
отношение на детето М.И.И., ЕГН **********,
изразяваща се в настаняването му в „Център за настаняване от семеен
тип“ в ***, на основание чл.30, ал.1 във вр. с чл.29
от ЗЗакрДт.
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо М.И.И., ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ
за отглеждане и възпитание в „Център за настаняване от семеен тип“ в *** за
срок от шест месеца като ОТХВЪРЛЯ молбата за горницата над
определяния срок от шест месеца до претендираните три
години.
ПРЕКРАТЯВА
предприетата МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по
отношение на детето *** Х., ЕГН **********, изразяваща се в настаняването му в „Център за настаняване от семеен
тип“ в ***, на основание чл.30, ал.1 във вр. с чл.29
от ЗЗакрДт.
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо *** Х., ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание -„Център за настаняване от
семеен тип“ в *** за срок от шест месеца, като ОТХВЪРЛЯ молбата за горницата над определяния срок от шест месеца
до претендираните три години.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на
основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: