№ 4710
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. В., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 102/11.05.2020 г., издадено от Георги Илиев
Хаджиев – директор на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с
което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр, обн. в ДВ бр.
70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 ЗЗдр.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. В допълнение са представени писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
1
Димитър Бонев, с пълномощно по делото. Пледира за неоснователност на
жалбата и за пълна доказаност на възведеното административно обвинение, в
каквато насока са наведени конкретни аргументи. Представени са писмени
бележки от гл. юрк. Деляна Иванова. Претендира се и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
497929/24.04.2020 г., съставен от Т. Г. Б. – полицай при 04 РУ СДВР и в
присъствието на свидетеля М. В. Я. е констатирано, че на 24.02.2020 г. около
15:25 часа в гр. София, на ул. „Дюленски проход“ пред бл. 32,
жалбоподателят В. не е поставил защитна маска на лицето си или друго
средство, покриващо носа и устата му, в условията на обявено в РБългария
извънредно положение с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и
въведена на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗдр със заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка под № 9, въвеждаща задължение
за всички лица, намиращи се на обществени места /открити/закрити/ да носят
защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
ЗЗдр, като В. отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетеля М. В. В..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 102/11.05.2020 г. от Георги Илиев Хаджиев –
директор на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр, при съществено
изменение на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя В. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 /триста/
лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр на различна дата, а именно -
24.04.2020 г..
Препис от наказателното постановление не е връчен на
привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че
въззивната жалбата е депозирана в законоустановения срок и следва да бъде
разгледана по същество. В тази връзка, некоректно е отбелязването в
санкционния акт, че е влязъл в законна сила на 24.03.2021 г., доколкото по
делото липсват доказателства В. да е търсен на известния по делото адрес,
респективно да е променил същия без да уведоми административните органи
и новият му адрес да е неизвестен. Приложената по преписката докладна
записка не изпълва това изискване, тъй като от нея не става ясно кога е
посетено жилището, а освен това не е събрана и информация от други лица, в
т.ч. и съседи дали жалбоподателят фактически обитава същото. Не на
последно място – за да се приложи фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е
необходимо именно наказващият орган да удостовери посоченото
обстоятелство, а в случая е видно, че отбелязването е извършено от трето
неустановено лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
3
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, имайки
предвид представените заповеди за назначаване и оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган, но въпреки това същите не могат да
доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника В., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довело до
ограничаване правото му на защита.
Процесният АУАН е съставен за извършенo на 24.02.2020 г.
нарушениe по чл. 209a, al. 1 ЗЗдр, докато впоследствие наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя за деяние, осъществено на
24.04.2020 г., която дата е последваща спрямо времевите параметри на
очертаната от актосъставителя деятелност, независимо от идентичността на
словесното описание на обвинението.
Датата на извършване на нарушението представлява съществен
елемент при формулиране на административното обвинение и същата следва
да бъде отразена еднозначно както в съставения АУАН /арг. чл. 42, ал. 1, т. 3
ЗАНН/, така и в издаденото наказателно постановление /арг. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН/. Визираният задължителен реквизит фиксира не само рамките на
предмета на доказване, но и параметрите на реципрочната функция по
осъществяване правото на защита от наказаното лице, поради което е
недопустимо същият да се извлича по тълкувателен път. Тя е меродавна и
при изчисляването на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
където са предвидени различни срокове за ангажиране на отговорността на
физическите, юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния
случай ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението/. В тази връзка не би могло да се приеме, че в
конкретния случай се касае за допусната очевидна фактическа грешка при
изписването на датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
нарушение, доколкото това понятие да не е легално дефинирано в
процесуалния наказателен закон, каквато изрична уредба се съдържа в
4
разпоредбата на чл. 247 ГПК.
Констатираният драстичен процесуален порок е неотстраним в
съдебната фаза на административнонаказателното производство, имайки
предвид, че жалбоподателят е санкциониран за различни от вменените му с
акта фактически положения, а това неминуемо е накърнило гарантираното му
закона право защита. Следва да се отбележи, че в ЗАНН не е уреден институт
за изменение на обвинението, поради което административните органи не
разполагат с подобни правомощия. Всяко отклонение от рамките на
повдигнатото с акта обвинение представлява съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
С изцяло дидактична цел следва да се отбележи, че оплакванията
относно формата на съставения АУАН са неоснователни, имайки предвид, че
законодателят не е предвидил изисквания за използване на конкретен
формуляр на акта при констатиране на нарушения по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. Не
се споделя и възражението относно липсата на основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника В., поради
отмяната на заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването със заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., тъй като същата
преустановява действието си за в бъдеще, а не с обратна сила т.е.
възникналите правоотношения при прилагането й не се заличават. Не намира
нормативна опора и претенцията, че актосъставителят и наказващият орган
следва да бъдат оправомощени да проведат административнонаказателно
преследване с всяка отделна заповед на министъра на здравеопазването,
имайки предвид, че тяхната компетентност произтича от нормативен акт – чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 ЗЗдр. Противно на застъпеното становище в жалбата и
писмените бележки на жалбоподателя процесните заповеди на министъра на
здравеопазването представляват общи, а не нормативни административни
актове, като се публикуват на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение, който извод се базира
на изричния нормативен регламент на чл. 63, ал. 11 ЗЗдр /в ред. преди изм. с
ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г./ и константната съдебна практика
в очертаната насока. Не се споделят и доводите за неяснота, досежно
съдържанието на конкретната противоепидемична мярка, тъй като е
5
поставено изискване за всички лица, намиращи се на обществени места
/открити/закрити/ да носят защитна маска за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и
др./ т.е. всяко физическо лице разполага с преценка по какъв начин да
изпълни задължението си за покриване на носа и устата.
Независимо от изложеното, ако изброените недостатъци условно
бъдат игнорирани, съдът намира, че санкционирането на В. е неправилно, тъй
като процесната деятелност разкрива признаците на маловажност по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
съответното нарушение е намерило проявление в обективната действителност
– време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка, не следва да се
игнорира обстоятелството, че в случая се касае за еднократно въведена
противоепидемична мярка, действала в периода 12.04.2020 г. – 26.04.2020 г.,
вкл. т.е. очевидно компетентните здравни власти впоследствие са
преосмислили нейната ефективност, приемайки че задължението за носене на
защитна маска за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата на открити обществени места не допринася за
овладяване на разпространението на вируса и представлява прекомерно
ограничаване на правата на гражданите. На следващо място –в случая се касае
за лице в млада възраст, граничеща с непълнолетието и за инцидентно
несъобразяване с действащата в страната нормативна уредба, като по делото
липсват данни за други девиантни прояви, които биха завишили обществената
опасност на дееца.
Всички тези обстоятелства, преценени самостоятелно и в
съвкупност, мотивират несъмнен извод, че процесният случай е маловажен и
6
че наказващият орган е допуснал порок при формиране на вътрешното си
убеждение по правото, като е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Фактът на образуваното административнонаказателно производство е
напълно достатъчен да дисциплинира привлеченото към отговорност лице и
да съдейства за формиране в съзнанието му на своеобразен контрамотив за
въздържане от извършването на други правонарушения, а санкционирането
му би представлявало неадекватна и непропорционална форма на държавна
принуда.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а отделно от това отговорността му е ангажирана некоректно,
тъй като процесният случай е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а това обезпредметява обсъждането на останалите
релевирани от страните доводи.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 102/11.05.2020
г., издадено от Георги Илиев Хаджиев – директор на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето /ЗЗдр, обн. в ДВ бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ на
жалбоподателя Д. В. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 209а,
ал. 1 ЗЗдр., като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
7
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8