РЕШЕНИЕ
№ 4785
гр. С., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110143644 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.7, т.1, б"а"
и чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Д. Н. И. твърди, че сключил договор за въздушен превоз
с ответника авиокомпания[***********], по силата на който последния поел
задължението да осъществи въздушен превоз на ищеца от летище К., И./остров С./ до
Летище С., Б.. Поддържа, че резервацията на самолетния билет била извършена чрез
E-SKY, за което получил код за потвърждение. Условията, при които следва да бъде
извършен полета, посочени в резервацията и издадената бордна карта /самолетен
билет/ били: заминаване от летище к., с. на 28.05.2022 г. с полет W6 4376 на
авиокомпания [***********], с час на излитане в 21:10 часа и кацане на Летище С. в
23,55 часа местно време. Ищецът твърди, че се явил на летището в [***********]
съгласно изискванията – минимум 2 часа преди полет, пред гишетата на авиокомпания
[***********], но на място бил информиран, че полетът се отлага за 23:00 часа, а в
последствие за 00:30 часа на 29.05.2022 г. Така ищецът кацнал на Летище С. в 3:35 часа
на 29.05.2022 г. Предходното обусловило правото му на обезщетение в размер на
250,00 евро съгласно чл.7, §1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Ищецът поддържа още, че в резултат на
1
закъснелия полет, изживял значителен стрес, разочарования и отрицателни емоции. На
летището в [***********] имало значителен брой пътници, било напрегнато и
стресиращо, изпитал значително неудобство, умора и стрес. Нямало места за сядане,
поради което бил принуден да седи на земята сред багаж и други хора. Сочи, че на
следващия ден бил на работа и безсънието, напрежението, преживения стрес и
отрицателни емоции, не му позволили да бъде пълноценен. Твърди, че и към
настоящия момент изпитва страх от пътуване, поради възможността същата ситуация
да се повтори. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове, като моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 250,00 евро,
представляваща обезщетение на основание чл.4, §3, във вр. чл.7, §1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г., сумата от 5,14 евро, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 250 евро, за периода от 29.05.2022 г. до 10.08.2022 г., както и сумата от
200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през
периода от 28.05.2022 г. до 10.08.2022 г., в резултат на преживения стрес и
безпокойство, ведно със законната лихва върху сумата от 200,00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище. В
първото по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника
изразява становище, че претендираното обезщетение по Регламент 261 ще бъде
заплатено на ищеца, но оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размер на 200,00 лева. В хода на устните състезания изразява становище, че
предвиденото в §7 обезщетение покрива имуществените и неимуществените вреди.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е не е постъпила
писмена защита от процесуалния представител на ответното дружество.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.7, т.1, б"а" и чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година:
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен
полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно
планираното разписание. Пътниците на закъснели полети с повече от три часа до
крайния пункт на пристигане са в аналогично положение, доколкото търпят същото
неудобство – загуба на време, равна на или по – голяма от три часа спрямо
планираното разписание на полета им. В този смисъл е практиката на СЕС (Решение от
19.11.2009 г. по съединени дела C – 402/07 и С – 432/07). Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от
2
Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена резервация
за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл.5, се представят на гишето за
регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час – не по – късно от 45
минути преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на
доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи –
потвърдена резервация и бордна карта или багажен етикет.
В конкретния случай между страните не се спори, че ответното дружество
[***********] е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция
на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на
Общността до 1 500 километра.
От изявлението на процесуалния представител на ответника в първото по делото
открито съдебно заседание се установява, че по делото не се спори, че между ищеца и
ответника е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който
ответникът се е задължил да изпълни полет номер W64376 CAT-SOF по направление
[***********], С. – С., България, насрочен за 21:10 часа на 28.05.2022 г., че
резервацията на полета е приета и регистрирана от въздушния превозвач, за което е
издадена бордна карта, както и че закъснението на горепосочения полет, е било повече
от 3 часа.
С оглед предходното, налице са всички предпоставки от фактическия състав на
чл.7, § 1, б. "а" от Регламента, поради което предявеният иск за сумата в размер на 250
евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет, е основателен и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната
отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по
сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при
предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в
крайния пункт /в този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07, където
Съда на ЕС изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по
регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният
пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде
превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява/. В
3
случая неудобството за пътника е причинено пряко и непосредствено от
неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при
първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на
ответника да обезщети вредата е договорна, а не деликтна. Следователно в случая е
неприложима правната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, съгласно която длъжникът
изпада в забава и без покана, доколкото тя касае единствено непозволените
увреждания.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е са
докаже изпадането на ответника в забава, но до приключване на устните състезания по
делото доказателства в тази насока не са представени.
С оглед предходното, предявения иск за сумата от 5,14 евро /уточнен по реда на
чл.143, ал.2 ГПК в о.с.з./, представляваща обезщетение за забава за периода от
29.05.2022 г. до 10.08.2022 г. върху главницата от 250 евро, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска с правно основание чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно: наличието
на облигационна връзка с ответника, от която да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение; вредите,
настъпили от неизпълнението, както и причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди.
Както бе посочено и по-горе, между страните по делото не е спорно
съществуването на договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който
ответникът се е задължил за изпълни полет номер W64376 CAT-SOF по направление
[***********], С. – С., България, насрочен за 21:10 часа на 28.05.2022 г., с час на
пристигане 23:55 часа на същата дата /местно време/. Не се спори също, че
горепосоченият полет е осъществен, но с повече от три часа закъснение.
Настоящият съд обаче намира за недоказани претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с виновно неизпълнение на
договорното задължение на ответника. В исковата молба ищецът твърди, че „изживял
значителен стрес, разочарования, неудобства и отрицателна емоция“, „в следващите
няколко седмици не можал да се отърси от стреса, работил без настроение и се
чувствал разочарован и уморен“. За установяване на горепосочените обстоятелства по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.Радостина Н.а
Н.а-К.а – близка приятелка на ищеца. В показанията си свидетелката разказва, че на
процесната дата са пътували заедно с ищеца. Първоначално ги уведомили, че полета
ще закъснее и ще се осъществи в 23:00 часа, но след това отново го отменили и се
прибрали в България около 03:40 часа на 29.05.2022 г. Свидетелката разказва, че
година преди това Д. прекарал силен инфаркт и се притеснил много от закъснението на
4
полета. Бил повикал негови роднини, които да го чакат на летището в С., които му
звънели през цялото време. Притеснявал се, че в залата на летището се събрали много
хора и можел да се зарази с вирус, а лекарите му били казали, че ще е фатално, ако се
разболее. След този случай отказвал да пътува.
При преценка показанията на разпитания свидетел по реда на чл.172 ГПК съдът
не кредитира същите. Това е така, тъй като съдът приема свидетеля за заинтересован от
изхода на делото. Видно от обективираното в протокола от съдебното заседание е, че
свидетелката е ищца по друго дело срещу ответника. С оглед предходното и съобразно
нормата на чл.172 ГПК показанията на този свидетел следва да се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото. По делото обаче липсват каквито и да било
други данни, с които да бъдат съпоставени показанията на свидетелката. По делото не
са представени доказателства относно здравословното състояние на ищеца. Нещо
повече, буди недоумение обстоятелството, че човек, за който се твърди да е прекарал
„силен инфаркт“, предприема пътуване с цел екскурзия по време на пандемия, след
като лекарите изрично са го предупредили, че ако се разболее ще е фатално. Силно
преувеличени съдът намира и показанията на свидетелката относно преживения от
ищеца стрес поради закъснението на полета. Видно от показанията на свидетелката е,
че са се прибрали в България в 03:40 часа на 29.05.2022 г., т.е. по малко от 4 часа след
планирания час на пристигане. Буди недоумение разказаното от свидетелката, че през
цялото време на ищеца, който е на 45 години, са звънели негови роднини, при
положение, че не е бил сам, а в компания на приятели, които познава от толкова
години на колкото е, както и че живее в град С.. Преувеличени съдът намира и
показанията на свидетелката е, че от този случай ищецът изпитва страх от летене и не
иска да пътува.
Доколкото съдебното решение не може да почива на предположения, а не
безспорно установени факти от страна в чиято тежест е възложено пълно и главно
доказване, предявения иск за неимуществени вреди в размер на 200,00 лева, ведно със
законната лихва, след да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
правно на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът
е направил и претендира разноски в общ размер на 870,00 лева /150,00 лева – платена
държавна такса и 720,00 лева – платено адвокатско възнаграждение/. Съразмерно на
уважената част от исковете ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати
сумата от 608,57 лева. Настоящият съд намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е
така, тъй като по делото са предявени три обективно съединени иска, поради което
съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. се дължи възнаграждение по всеки един от тях.
5
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК, в който се претендира сумата от 400,00 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че по правило на присъждане
подлежат само действително направените, т.е. заплатени разноски. В конкретния
случай по делото не са представени доказателства за реално заплащане на
претендираната като адвокатско възнаграждение сума, поради което същата не
подлежи на репариране съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление: [***********],
действащо на територията на Р[***********], със седалище и адрес на управление: гр.
С., [***********] да заплати на Д. Н. И., ЕГН **********, на основание чл.7, т.1, б.“а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет номер W64376 по
направление [***********], С. – С., България, по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 5,14 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 250
евро, за периода от 29.05.2022 г. до 10.08.2022 г., както и предявения иск с правно
основание чл.12, т.1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети –
за сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди през периода от 28.05.2022 г. до 10.08.2022 г., изразяващи се в преживян стрес и
безпокойство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********], действащо на територията на Р[***********], със
седалище и адрес на управление: гр. С., [***********] да заплати на Д. Н. И., ЕГН
********** сумата от общо 608,57 лева, представляваща направените по
производството разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7