О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22.11.2019 г. град Бургас
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение
На двадесет и втори
ноември две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛ МАРКОВ
2. мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВЧН дело № 1152
по описа за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е
по протест на прокурор при Районна прокуратура - Несебър против Определение № 283 от 25.09.2019 г., постановено по ЧНД № 1114/2019
г., с което Районен съд - Несебър е отменил
Постановление на РП - Несебър от 06.06.2019 година за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 14-2541/2013 г. по описа на РУП - Несебър,
вх. № 3294/2013 г., по описа на Районна прокуратура – Несебър, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 194, ал. 1
от НК.
В протеста се съдържа оплакване за неправилност и необоснованост на
определението, постановено от Районен съд – Несебър. На първо място счита, че е
ирелевантно по делото да се изследва какво е било здравословното състояние на
св. М Д. два дни преди тегленето и даването на сумата от 7 000 лева. На второ
място счита, че констатациите на първоинстанционния съд, досежно събиране на
доказателства за точната сума изтеглена от св. М. Д. и дадена на св. П. с нищо няма да допринесе за
изясняване на противоречията, свързани с свързани с мотива му да се разпореди с
тази сума. Досежно изследване на въпроса дали впоследствие има куриерски
парични преводи между свидетелите П. и С. Д., прокурорът намира същите за правноирелевантни, тъй като не води
само по себе си до изясняване на обстоятелството дали по отношение на св. М. Д.
е упражнена някаква принуда с цел да се разпореди с паричните си средства. На
следващо място, досежно обвинението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
представителят на държавното обвинение приема, че и в този случай са
констатирани противоречия в събраните доказателства. На последно място относно
ползването на личната карта на св. М. Д. от св. Ж. П. в банка в гр. София, с
цел да изтегли от банковата му сметка парична сума, намира, че това съставлява
престъпление по чл. 318 от НК. Счита, че в случая това деяние не съдържа
признаците по по-тежко наказуемо престъпление, в какъвто смисъл са
констатациите на първоинстанционния съд. Моли се определението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на
НРП за прекратяване на наказателното производство.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:
Протестът
е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, същият е неоснователен.
Досъдебното производство № 14-2541/2013 г. по описа на РУП - Несебър, вх.
№3294/2013 г., по описа на Районна прокуратура – Несебър е образувано на
19.09.2013 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 19.09.2013 г. в гр.
Несебър, в клон на „Пощенска банка“ с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал у М.Х.Д. заблуждение да предаде сума пари, които да бъдат
внесени в манастир и с това му е причинил имотна вреда в размер на 7000 лева –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и за това, че на 19.09.2013 г. в КК
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
„Самсунг“ и библия от владението и без съгласието на М.Х.Д. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на разследването са били разпитани в качеството на свидетели М.Х.Д.,
С. А. Д., Л. В., Е.А., В. Ц., Ж. П., П. Г., З. Ж., З. Д.. По делото са изготвени комплексна психиатрина – психологична експертиза
на сивд. М. Д., графологична експертиза, техническа експертиза на записи от
охранителните камери на „Пощенска банка“, клон Несебър и клон София и
експертиза от НИКК – София. По делото са приобщени протоколи от извършени очни
ставки, разпознаване по снимки. Изготвени са огледи на веществени доказателства
– мобилен телефон и два броя записи от
охранителни камери в „Пощенска банка“, клон Несебър и „Юробанк“, клон София. Приобщени
са по надлежния ред и писмени доказателства.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните
доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП – Несебър е приел, че
на 19.09.2013 г. св. П. е извършил кражба на мобилен телефон, собственост на
св. М. Д. на стойност 41,20 лева. Приел е, че случаят е маловажен по смисъла на
чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Тъй като за посоченото деяние законодателят е
предвидил наказание до една година лишаване от свобода или пробация, или глоба,
държавното обвинение е приело, че е изтекла абсолютната давност за реализиране
на наказателна отговорност спрямо виновното лице. Също така е установил, че св.
П. е осъществил състава на чл. 318 от НК, тъй като на 30.09.2013 г. в клон на
„Пощенска банка“, клон в гр. София се е ползвал от личната карта на пострадалия
– св. М. Д.. За посоченото деяние, прокурорът е приел, че е изтекла абсолютната
давност, което обстоятелство препятства търсене на наказателна отговорност за
това престъпление. Също така, според прокурора, от проведените всички възможни
процесуално следствени действия по досъдебното производство и след задълбочен
анализ на всички събрани доказателства по делото, не са събрани достатъчно и безспорни
доказателства, спрямо пострадалия М. Д. да е извършена измама, принуда по
смисъла на чл. 143 от НК или изнудване по смисъла на чл. 214 от НК, поради
което и на основание чл. 242, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 и т. 3, вр. чл. 199 от НПК е прекратил досъдебното производство.
Първоинстанционният съд прецизно и
детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил
събраните по него доказателства. Районният съд е
подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и е
извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната
доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5
и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване
на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът
проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за
целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата
на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза
е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за
разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат
проведени.
Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно,
пълно и обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на
интересите на пострадалото лице. БОС се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към протестираното определение. Основателно районният съд е преценил, че в постановлението на прокурора
липсва цялостен анализ и съпоставка на доказателствата. В тази връзка настоящата инстанция намира, че са останали нерешени
редица въпроси. На първо място не е установено по категоричен начин дали е
налице противозаконно разместване на парични средства и какъв е размера от
страна на св. М.Д.. В тази връзка липсва анализ и съпоставка на събрания
доказателствен материал, като само са отчетени противоречията на свидетелските
показания. На следващо място, държавното обвинение е установил, че св. П. е
извършил кражба на мобилния телефон, принадлежащ на св. М. Д. на 19.09.2013 г.
на стойност 41.20 лева. Приел е, че случаят е маловажен с оглед ниската
стойност на вещта и чистото съдебно минало на извършителя, като за това деяние,
според прокурора е изтекла абсолютната давност на наказателно преследване. БОС
намира, че по делото не са изследвани всички обективни и субективни признаци на
посоченото деяние. От доказателствата по делото, заложен билет, е видно, че св.
П. е предал мобилния телефон в заложната къща срещу сумата от 10 лева на
18.09.2013 г., т.е. ден преди твърдяното от св. М.Д., че е изтеглил и предал
сумата от 7000 лева на св. П., за която заявява, че е бил заплашван и принуден от
св. С. Д.. С оглед преценката дали посочените действия не са относими към друг
състав на престъпление, по делото следва да се направи нова оценка на събраните
доказателства, а при необходимост да бъдат събрани и други доказателства, чрез
способите предвидени в НПК. И по мнение на настоящия състав, в прекратителното
постановление липсват мотиви, досежно това, въз основа на какви доказателства
прокурорът е приел, че деянието по чл. 318 от НК не представлява по-тежко
престъпление. Липсват мотиви и за това, как личната карта на св. М. Д. е
попаднала във владение на св. Ж. П.. Въззивният съд не споделя доводите на
прокурора, изложени в протеста, че банковият служител, дори и да е бил направен
опит да бъде заблуден от св. П. за самоличността му, чрез легитимиране с чужда
лична карта, не разполага с фактическата власт върху исканата парична сума, с
която той лично да се разпореди вследствие на заблудата. По делото безспорно е
установено, че на 30.09.2013 г. в клон на „Пощенска банка“, в гр. София е
направен опит да бъде изтеглена сумата от 8000 лева от сметката на пострадалия
М. Д.. Също така е установено, че е подадено надлежно нареждане за тегленето,
както и че паричната сума е била в процес на предаване. От показанията на
свидетелката В. Ц., счетоводител – касиер към „Юробанк и Еф Джи България“ АД
гр. София се установява, че след проверка на личната карта в системата на
банката, се убедила, че личната карта,
която лицето й представило, съответства на личната карта на титуляра на
сметката, както и че са налични защитните знаци. С оглед на това тя предприела
действие по разпечатване на нареждане - разписка. След като лицето се
разписало, свидетелката установила различия в подписите, поради което е решила
да влезе в сайт на МВР в интернет, за да провери валидността на личната карта.
В сайта установила, че същата е невалидна, поради което и отказала да изплати
исканата сума. Следва да се сподели становището на районен съд, че именно
бдителността на служителката е осуетило довършване на престъплението. Също така следва да се отбележи, че именно в
това си качество – счетоводител – касиер, има право, когато титуляр на сметката
иска да изтегли пари от сметката си, да се разпорежда със средствата не в своя,
а в полза на титуляра, като ги предоставя именно на последния.
Настоящата инстанция намира протеста на НРП за
необоснован, като счита, че наказателното производство следва да се прекрати
само когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е
престъпление по текста от НК, по който е образувано. При извършване на проверката по чл. 243 от НПК и формиране на изводите си
за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на
относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1,
вр. чл. 107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна , а от
друга, фактите съдържащи се в
различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия
доказателствен материал. В прокурорския акт обсъждане на събрания по делото доказателствен
материал липсва, затова и основният извод за невъзможност да се изпълни
принципа по чл. 13, ал. 2 от НПК, поради
липса на достатъчно доказателства за извършено деяние, което да
осъществява състав на престъпление, е незаконосъобразен. На засегнатите лица
следва да се гарантира правото на защита и да се осигури обективно, всестранно
и пълно разследване и преследване, респективно справедлив съдебен процес.
За пълнота следва да се посочи, че
е недопустимо съдът да указват на прокурора дали са събрани всички
доказателства по дадено дело за депозирането на обвинителен акт, тъй като би се
стигнало до подмяна на волята на решаващия орган, което обстоятелство ЗСВ не
допуска. Съдът е арбитър и като такъв не следва да се меси в субективното право
на прокурора да депозира обвинителен акт срещу конкретно наказателно-отговорно
лице, както и да определя правната квалификация на евентуално престъпно деяние.
Преценката на съда е само по отношение на изводите на прокурора дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, като тази проверка
не бива да се смесва със субективната преценка на прокурора да повдига
обвинение. В противен случай би се стигнало до изземване на функциите на
прокурора от съда, което е недопустимо.
При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на анализ на
събрания до момента противоречив доказателствен материал, изводите на прокурора
в прекратителното постановление се явяват незаконосъобразни, поради което
правилно е било отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.
Въз основа
на изложените съображения съдът прие, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 283 от 25.09.2019 г., постановено по ЧНД № 1114/2019
г. по описа на РС - Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.