Р Е Ш Е Н И Е
№ 548/03.07.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На 24.06.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар
СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА прокурор…………………………………….………………
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 1463 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 140
и чл.
143 от КТ – заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от
работодателя извънреден труд.Предявен е и иск чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. И.Д. *** в исковата си молба против ответника
ГД“ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София
,представлявана от Директор на ГД „ПБЗН“
гр.София твърди ,че работи като пожарникар при PC
„ ПБЗН „ - гр. Пещера, към ГД„ПБЗН „ - към МВР - София – от……- до настоящия
момент. Работата в системата на ГД „ ПБЗН „ е организирана на смени - от по 24
- часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12-часа/, по предварително
утвърдени графици за смените.През периода 08.11.2016г. - до 08.11.2019г. е
изпълнявал служебните си задължения на смени , всяка от които включвала полагането на нощен труд - в часовия интервал
от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден.
Така общо за посочения период е
отработил 230 нощни смени .Положеният от
него труд при сумирано изчисляване на работното време , следвало да се
изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З, ЗМВР - в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период.Според чл. 187,ал.5 ЗМВР , работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени
.Така от организацията на работа на служителя - на 24 - ,респ. 12-часови смени,
при сумирано изчисляване на работното време следвало ,че в настоящия случай отношенията се уреждали
съобразно разпоредбите на чл.187,ал.5 - 6 от ЗМВР
, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. В настоящия случай
намирала приложение и нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата , предвиждаща преизчисления на положения нощен труд. Това
било така, защото според чл. 187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време , за неговото отчитане ,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време , режимът на дежурства ; времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи .Сочи още
,че в процесния период действащи са били: Наредба № 8121з -592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з -776 /29.07.2016г.В тези наредби ЛИПСВАЛА ИЗРИЧНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ за
преизчисляване на нощния труд в дневен.Липсата на изрична регламентация обаче
не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала
ПРАЗНОТА В УРЕДБАТА на реда за организацията и разпределянето на работното
време , на неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното
работно време , режима на дежурства , времето на отдих и почивката на
държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в специалната уредба
, касаеща служителите на МВР , следвало
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата ,която сочела , че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент ,равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощно работно време , или коефициент 1.143.Неприлагането на тази разпоредба
би довело до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР -
в неравностойно положение спрямо другите държавни служители , което било недопустимо. Така исковата му претенция се явявала
обоснована , предвид всичко гореизложено - за
заплащане на паричната равностойност на положените часове нощен труд - за
исковия период - след преобразуването им с коефициент 1.143 за
преизчисления на положения нощен труд и
превръщането му в дневен . Към датата на завеждане на ИМ - заявява този
извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период -
08.11.2016г. - 08.11.2019г. - на 250 часа , в парична равностойност-1 500 лева.
Задължението на работодателя за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение , а за последното е установен срок . На основание чл.
84, ал.1, ЗЗД ответникът бил изпаднал в
забава след изтичане на срока , в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение .Ето защо ,с оглед основателността на основния иск - с падеж на
1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време - съобразно размера му - до завеждането на ИМ - 08.11.2019г. –
изчислявали претендирания размер на обезщетението за забава - общо за
тригодишния исков период-на 220 лева.Моли да се постанови решение ,с което да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1 500 лева / хиляда и петстотин
лева / - представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 08.11.2016г. - до 08.11.2019г.,получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд ,съобразно въведената в НСОРЗ
методика, ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на
настоящата ИМ - до окончателното изплащане на паричното вземане,както и сумата
от 220 лева , представляваща обезщетение за забава, върху
размера на основния иск -до завеждането на ИМ - изчислен към датата на
завеждането на иска.Претендират се и направените по делото
разноски.В подкрепа на иска се сочат доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразено
становище ,че през процесния
период ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника
възникнали на
основание ЗМВР . Ищецът претендира
допълнително възнаграждение за нощен/извънреден труд, положен от него през
периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. в размер на 250 часа, които часове
той е получил при умножаване на общия брой изработени по график часове с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове
претенцията си, той се позовавал на чл. 9,ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Направено е възражение за
погасяване на вземането за периода от
08.11.2016 година до 10.11.2016
година. Ищецът излагал аргументи, че
липсвала изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР
нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на
държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на специална уредба
касаеща служителите в МВР следвало субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.Счита
,че претенцията е неоснователна , защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.
2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение
е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилагало за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалният закон- ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба.
Да се извърши преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентиран в КТ и приложим за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало
неприложимост към материята - подзаконов
акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и
противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Периода, за който ищецът е потърсил
допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд
в дневен с коефициент 1,143 е от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г., и тогава е
действала - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е
определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова ответникът счита, че не е налице празнота, а има
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа.От изложеното дотук следвало, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121 з-
791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на
час.Действително за период, който е извън процесния, през който е действала Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд
към дневен, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход е бил възприет и при създаването на сега
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Сочи още, че в чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е
посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв."В исковата молба ищецът не правел разграничение между извънреден и нощен труд и
сякаш не обръщал внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с
текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред се формира размера на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд.Полагането на нощен труд,
когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и
с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен
по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по
смисъла на т.1 от Заповед № 81213-791/28,10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи.
За да има извънреден труд и за да е налице
право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на
Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото
при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за
заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд.
Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Ищецът подчертавал в молбата си, че
претендира възнаграждение за положен нощен труд, но, размерът на последното се
определял със Заповед № 8121з-791/28Л0.2014 г. на министъра на вътрешните
работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между
22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката относно
правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период
нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено, което се доказвало с представените от
ответника към този отговор писмени доказателства - платежни бележки за
възнаграждението на ищеца. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд е неоснователна.С оглед неоснователността на главния иск счита,
че неоснователен е и искът за лихва.Моли да се отхвърлят предявените искове.Претендира
направените по делото разноски.Сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
С
протоколно определение от 24.06.2020 година е допуснато увеличение на главния
иск от сумата от 1500 лева ,представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд,за
периода от 08.11.2016 година до
08.11.2019 година на 1612.61 лева и намаления на акцесорния иск за лихва от 220 лева на 135.18 лева.
От
събраните по делото писмени доказателства: заповед № 8121з-791-2810/2014 година; служебна бележка; платежни
бележки; протоколи се установява ,че ищецът Д. е държавен служител в системата на МВР
,считано от 28.12.2009 година, като в момента заема длъжността „старши
пожарникар „ и притежава военно звание -мл.инспектор , с място на работа: Районна служба
„Пожарна безопасност и защита
на населението „ –Пещера към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението „-Пазарджик при ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението „ –МВР.Съгласно представената служебна бележка от работодателя
, за периода от 08.11.2016 година до 08.11.2019 година ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на 24 часов сменен режим.Установява се още ,че за периода
от 01.11.2018 година до 30.11.2019 година същия е получавал редовно
възнаграждението си по служебното правоотношение, след начиселния на дължимите удръжки.Представени
са и протоколи относно отчитането на
отработеното от ищеца време между
22.00 часа и 06.00 часа ,както и времето на разположение през което са били положения от служителите: нощен труд по време на официални празници за периода
от 01.07.2018 година до 30.11.2019 година. Със заповед №
8121з-791-2810/2014 година на Министъра на Вътрешните работи е определено
допълнително възнаграждение за положен
нощен труд от държавните
служители в системата ,като
отработения нощен час или час от
него следва да е в интервала между 22.00
и 06.00 часа .
За изясняване на спора от фактическа страна
бе назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза изготвена от вещото лице
Цв.Ковачко, която в заключението си сочи ,че е извършила проверка по представените по делото доказателства,
както и в счетоводството на
ответника и е констатирала ,че за периода от 10.11.2016 година до 08.11.2019 година ищецът е положил нощен труд от 1618 часа,което е 202 броя нощни смени +
още 2 часа. Според вещото лице положеният нощен труд от 1618 часа е платен съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 година на Министъра
на Вътрешните работи съответно по 0.25 лева на всеки отработен час.
Положения от
ищеца нощен труд за заявения исков период- 10.11.2016 г.- 08.11.2019г. възлизал
на 1618 часа .Вещото лице е
установило ,че положеният нощен труд от 1612.18 часа е
платен съгласно Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. иа Министъра на Вътрешните
работи по 0.25 лв./на час.
Брутният
размер на Паричната равностойност на действително положения и незаплатен и
неотчетен от работодателя нощен труд съобразно Методиката въведена в Наредба за
структурата и организацията на работната заплата на база общия брой отработени
нощни часове, изчислен съгласно разпоредбите на чл.187 ал.6 от ЗМВР с 50%
увеличение върху месечното основно възнаграждение е1612.61лв. и по години е
както следвало:
За периода 10.11.16-31.12.16 за
извънредни 16 часа Дължимо възнаграждение 34.46лева. За
периода 01.01.17-31.12.17 За извънредни 77 часа Дължимо възнаграждение470.67
лева. За периода 01.01.18-31.12.18 За извънредни 81 часа Дължимо
възнаграждение 571.67 лева.За периода 01.01.19-08.11.19
За Извънредни 67 часа Дължимо възнаграждение 534.81лева.
Брутният размер Паричната равностойност на
действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд след
отчитане а получения от ищеца размер на нощния труд по Заповед № 8121з-791/28Л
0.2014 г. на Министъра на Вътрешните работи X 0.25 лв. в размер на 364.05 лв. е 1248.56лв.
Нетният размер Паричната равностойност на действително
положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд след отчитане на
дължимия данък по ЗДДФЛ от ищеца в размер на 124.85лв. е 1 123.71лв.
В заключението се сочи още ,че размерът на обезщетението за забава върху главницата , като се вземе в
предвид падежа на всеки от периодите и падежа на плащането -. всяко първо число
на месеца , следващ изтичането на сумирания тримесечен период - съответно до
завеждането на Исковата молба - 08.11.2019 г.- в сумарна величина е 135.18 лв.
Вещото лице е констатирало още
,че през процесния период от време за положения от ищеца допълнителен труд от
1618 часа на ищеца е било
начислено брутно трудово възнаграждение
съгласно заповед на Министъра на Вътрешните работи по 0.25 стотинки на отработен час или сумата от 404.50 лева (брутно възнаграждение)
и реално изплатено нетно възнаграждение
от 364.05лева. При разпита си вещото лице
заяви ,че е констатирало в
счетоводството на ответника ,че съгласно
форма 76 водена от работодателя
работните дни месечно на служителите
в това ведомство са били 7 или 8
дни в месеца в зависимост от продължителността на съответния месец ,а имали и по 6 работни дни в месеца в зависимост от дните. Останалото им
време е почивка. Констатирала е, че работят 24 часа – това е дежурството им и
след това почиват три дни.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от
страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът прима за установено следното :
При така
установената фактическа обстановка съставът намира, че съдът е сезиран с иск с
правно основание по чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 140
и чл.
143 от КТ – заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от
работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, а именно ".. чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..".
Съдът след, като
съобрази нормативната уредба и спецификата на извършваната от ищеца работа,
намира че претенцията му е изцяло неоснователна и недоказана.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи ,че
през исковия период от време
ищецът е бил в служебни правоотношения
с ответника като е полагал труд ,съобразно изготвените
графици за дежурства.
Първият спорен
между страните въпрос е приложима ли е сочената от ищеца НСОРЗ при
остойностяване на положения от него труд през нощта, съгласно графиците за
дежурствата и сумарното отчитане на отработеното време.
По този
въпрос настоящият състав приема, че този поднормативен акт не е приложим,
тъй като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца е
изцяло уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично
въведено с нормата на чл.
142, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и изчерпателни и не се налага
субсидярно приложение на общите правила на трудовото законодателство, а още
по-малко прилагане на аналогия.
Така в чл.
176, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 178
от ЗМВР са регламентирани допълнителните възнаграждения- т. 1-т. 5. В т. 3
е предвиденото допълнително възнаграждение за извънреден труд. Отделно е
уредено възнаграждението, което се полага на държавните служители, полагащи
труд през нощта от 22. 00ч. до 6. 00ч. Регламентацията на това допълнително
възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.
2 на чл. 179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се
определят условията и редът за плащане, а размерът –с негова заповед.
По отношение на
работното време в чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица. В ал. 3 от нормата е предвидено изключение, а именно,
че за държавните служители в МВР е възможно да се установи и работно време на
смени с продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00ч. и 6, 00ч., при което
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. От това следва, че за този вид служители в МВР това е нормална
продължителност на работното време през нощта- 8 часа. В чл.
187, ал. 5 от ЗМВР е регламентиран начинът за компенсиране на работата
извън редовното работно време до 280 часа. Положеният извънреден труд до 70ч.
на тримесечен период за служителите, работещи на смени (т. 2), се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд, което съгласно като съгласно ал. 6 се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Лимит на
полагания извънреден труд е установен в ал. 7- до 70 часа на тримесечен период
и 280 часа годишно.
Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е предвидено да се регламентира с наредба на министъра на вътрешните
работи(ал. 9).
Известно е, че са
издадени последователно няколко наредби, като за преценка на актуалната за
процесния период уредба, е нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода
19.08.2014 г. - 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014 г. - в сила от 19.08.2014 г., отм. с ДВ бр.
40/02.06.2015 г. - в сила от 01.04.2015 г.).
Следва Наредба №
81213-592/25.05.2015 г., действала за времето от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г.
Наредбата е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, пост. по адм. д.
№ 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59/29.07.2016 г.
За периода от
02.08.2016 г. до 10.01.2020 г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн.
в ДВ бр. 60/02.08.2016 г. -в сила от 02.08.2016 г. и отм., считано от
10.01.2020 г. със следващата наредба).
В момента
действаща е Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн. в ДВ бр. 3/10.01.2020 г., в
сила от 10.01.2020 г.)
Видно е, че
независимо от отмяната на издаваните наредби, във всеки един момент, включително
и в процесния-08.11.2016 г. до 08.11.2019 г., е имало действаща норма,
регламентираща реда за организацията и разпределението на работното време.
(С § 4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Действието на последната е възстановено с отмяната на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ-бр. 59), но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016 г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Последната пък е отменена с Наредба № 8121з-36от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от
приложените по делото Протоколи за
отчитане на отработеното време на Директора на РДПБЗН-Пещера организирането
и разпределението на работното време е било регламентирано и на местно ниво, в
съответствие с описаната по-горе нормативна уредба.
По същия начин е
имало действаща и прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение
за нощния труд на държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе, съгласно
чл.
179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на
министъра на вътрешните работи. По делото е приложена Заповед № 8121з-791-2810
/2014 г., с която в съответствие с горните правомощия министърът е определил
възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00ч.
и 6. 00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0. 25 лв.
Изводът, който се
налага от изложената по-горе хронология, е че през процесния период - 08.11.2016
г. - 08.11.2019 г. е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба, както
на организацията и разпределението на работното време, така и на условията,
реда за изплащане и размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно
от приложените по делото платежни бележки на ищеца редовно е изплащано
възнаграждението за положен нощен труд, с конкретно посочени отчетени часове.
По изложените
съображения съдът приема, че няма
основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при регламентиране на
служебното правоотношение на ищеца, като държавен служител – орган по пожарна
безопасност и защита на населението, съгласно чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Няма основание за
прилагане на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ и с оглед определената й приложимост в случаите на
"подневно" отчитане на работното време. Както се изясни работното
време на ищеца, като работещ на смени, е отчитано в часове, сумирано за периоди
от 1 и от 3 месеца, а не подневно.
На следващо място
тезата на ищеца не може да се сподели, тъй като положеният труд през нощта
неправилно се определя като "извънреден". Известна е дефиницията на
извънредния труд, дадена в чл. 143
от КТ, а именно "Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. ".
В случая
претенцията на ищеца е за присъждане на допълнително възнаграждение за положен
труд в рамките на утвърденото работно време, съгласно определения график и
регламентация на работа смени. Както се посочи по-горе (чл.
187, ал. 1 и ал.
3 от ЗМВР) по отношение на държавните служители в МВР изрично е
регламентирано, че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа
дневно, съответно в ал. 3-при работа на смени и полагане на труд през нощта-
8ч. за всеки 24-часов период. От тази конкретна уредба следва, че по отношение
на тази категория държавни служители е въведено изключение от общия норматив на
продължителност на нощния труд (чл.
140, ал. 1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със спецификата и
динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените
отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в дейността на ГД"ПБЗН",
съгласно чл.
2 от ЗМВР. Именно заради специфичната натовареност в работата им са
предвидени и редица мерки за закрила, обезщетения, компенсации и т. н.
При така
регламентираната нормална продължителност на работното време от 8ч. няма нужда
от търсеното от ищеца преизчисление, тъй като не се явява разлика между
положения през деня и през нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи
цитираното правило, то изчислението би имало резултат 1 (8: 8) и отново няма да
има основание за търсеното допълнително възнаграждение.
Изводът на съда е, че не е налице извънреден труд при работата
през нощта на държавния служител-орган на пожарна безопасност и защита на
населението(съгл. чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), в случаите когато това е в рамките на
утвърдените графици на нормална работа. Данни за положен от ищеца и незаплатен
извънреден труд няма и не се твърди от него, поради което и не се открива
основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Регламентацията на
нощния (чл. 179) и на извънредния труд (чл.
178, ал. 1, т. 3, чл.
187, ал. 5, т. 2, ал.
6, ал.
7) в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване на
нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да се
открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.
188, ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща приложение по отношение на държавните
служители, които полагат труд през нощта, на специалната закрила съгласно КТ-
нормите на чл.
140- чл.
142 от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния
труд в ЗМВР, също и в наредбите по чл.
179, ал. 2 и по чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, като отново е отчетена и спецификата на труда, полаган
от тази категория държавни служители.
По изложените съображения Пещерският районен
съд счита,че претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за положен извънреден труд за периода от 08.11.2016
г. до 08.11.2019 г., на стойност 1612,61
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, е неоснователна и
недоказана,както и акцесорния иск за мораторна
лихва в размер на 135.18 лева, за
периода от 01.03.2017 година до 10.11.2019
година.
При този изход на
спора и при заявеното изрично искане, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК, ЗПП и Наредба
за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горните
съображения,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.
Д. с ЕГН-********** с адрес: ***, представляван от адв. В.М.,***, искове против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" - МВР, с адрес: гр.София, ул. “Пиротска„
№ 171 а, представлявана от юрисконсулт С.: иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 140
и чл.
143 от КТ за сумата от 1612.61 лева,
представляваща стойността на положен от ищеца извънреден труд, през периода от 08.11.2016
г. до 08.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба - 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 135.18 лева, за периода от 01.03.2017 година до 10.11.2019 година, като неоснователени и недоказани.
ОСЪЖДА С. И.Д. да
заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
-МВР сумата 100 лева, представляваща разноски по чл.
78, ал. 8 от ГПК
Решението м о
ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от
08.07.2020 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: