РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр.Козлодуй,
11.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито
заседание на 11.01.2018г. /Единадесети януари, две хиляди и осемнадесета
година/ в състав:
Председател: Галя Петрешкова- Ставарова
като разгледа докладваното от съдия Петрешкова - Ставарова ч.гр.дело № 75
по описа на Районен съд гр. Козлодуй за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „М.” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Александър
Василев Димитров и Младен Марковски, с
която е предявил против В.С.М., ЕГН ********** ***, положителен установителен
иск по чл.415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК.
По делото е приложено ч.гр. дело № 763/2017г. по описа на РС, Козлодуй.
По допустимостта на претенцията,
съдът извърши служебна проверка в исковата молба, за образувано гр. дело № 75/2018г.
по описа на РС, Козлодуй.
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал. ГПК предявяването на установителния
иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на
заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в
случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано
от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е
ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК, и спазването на срока по чл. 414, ал. ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство.
Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск. По отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава
указания и да събира и други доказателства, посочени от страните.
Изложеното по-горе е дословен цитат от мотивите на ОСГТК на ВКС към т.10а
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по тълкувателно дело №4/2013 год.,
при които Върховният касационен съд е приел, че процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на
чл. 422, респ. 415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по
чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване
на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415,ал. 1 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки
и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.Това
решение е задължително за всички, включително за съда и страните по настоящето
дело.
В конкретния случай по безспорен начин се установи, че по ч.гр.дело № 763/2017
год. на РС-Козлодуй, не е налице възражение по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК ,подадено
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
А след като длъжникът не е подал възражение в срок, то съобразно чл.416, ал.1 от ГПК издадената по ч.гр.дело №763/2017 год.
Заповед за изпълнение № 504/28.06.2018година е влязла в сила и за заявителя по
заповедното производство, не е налице правен интерес от установяване на
вземането, чрез установителния иск по чл.124,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 и
чл.422,ал.1 от ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, за която съдът служебно, а липсата на правен
интерес винаги води до недопустимост на предявения иск.
Спецификата на заповедното производство е че претенцията на заявителя се
разглежда в две взаимно обусловени фази - по чл.410 ГПК, съответно чл.417 ГПК и
тази по установяване на вземането чрез иска по чл.422 ГПК.
Предмет на исковото производство, като продължение на заповедното, е да
установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и срещу която е
подадено възражение от длъжника. Заповедното производство не е приключило с
подаването на възражение, подаването на възражение препятства влизането в сила
на издадената заповед за изпълнение и обуславя правния интерес на
заявителя-кредитор от предявяване на специалния установителен иск, като в
състезателното исково производство страните по делото имат всички процесуални
права.
С Разпореждане № 2036 от 17.08.2017г. по реда на чл.416 вр. чл.405 вр.
чл.404, т.1 ГПК, заповедният съд, след като е съобразил, че се е произнесъл със
Заповед по чл.410 ГПК № 504 от 28.06.2017 г., която е влязла в сила, и длъжника
не е възразил и заповедта не е обжалвана, че тя е валидно изпълнително
основание и следва въз основа на нея да издаде в полза на заявителя срещу
осъдения длъжник изпълнителен лист.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 763/2017 г. по описа на РС
Козлодуй, е издаден изпълнителен лист на заявителя „М.” ЕАД, ***, срещу
длъжника В.С.М. ***, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 504 от 28.6.2017 г., който е получен на 04.10.2017г. от
пълномощник Живко Атанасов Атанасов / с пълномощно по делото/.
Разпореждането може да се обжалва пред ВОС с частна жалба в
едноседмичен срок, от връчване на препис на ищеца.
При тези си съображения РС, Козлодуй
намира, че предявения иск е недопустим и производството по гр.дело № 75/2018
год., следва да бъде прекратено.
РАЗПОРЕЖДА :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1352/2017 год. по описа на Районен
съд, Козлодуй, образувано по депозирана
искова молба от „М.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, с която е предявил против В.С.М., ЕГН **********
***, положителен установителен иск по чл.415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК, поради
недопустимост на предявения установителен иск, и връща искова молба на „М.”
ЕАД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд, Враца
в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: