ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. Смолян, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500466 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.418 ал.4 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх. № 2591/21.10.2021 г.
депозирана от "Юробанк България" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.,Община Ст., р-н Витоша, „Околовръстен път“ № 260,представлявано от
Д. Б. Ш.-член на управителния съвет и изпълнителен директор, П. Н. Д.-член на
управителния съвет и изпълнителен директор,действащо чрез пълномощника си адв. Св.
Зл., срещу разпореждане № 637 от 07.10.2021 г. на Девински районен съд, постановено по ч.
гр. д. № 355/2021година, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание чл. 417, т. 2 във вр. с чл.
418 от ГПК Й. ЕМ. ЮР., ЕГН: ********** да заплати сумите от 129.82 лева такси по
договора за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., 86.41 лева - нотариални такси за
периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г. и 75.33 лева - застраховки за периода от 24.03.2020 г.
до 24.09.2021 г., както и съответната част от направените по делото разноски.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради допуснато
съществено нарушение процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
необоснованост.
Развива оплакване, че неприсъдената такса по договора, нотариални такси и
застраховки се основават на Приложение 1 към ОУ на „Юробанк България“АД за издаване и
използване на кредитни карти VIZA, Mastercard, American Express и на сертификат №МК
50921/2017г. към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на
плащанията“ по кредитни карти №6/А/2009 за застрахователен пакет „Покритие на
1
задължения плюс“, ведно с декларации за присъединяване застрахованото лице към
застрахователната програма“Защита на плащанията“ по кредитни карти №6/А/2009
,застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“ на картодържателите на кредитни
карти, с което обосновава довода,че с тези такси не се нарушава принципа на справедливост
в отношенията между страните и добрите нрави и не е предпоставка за неоснователно
обогатяване на кредитора и тяхната дължимост.
Относно претендираните от заявителя нотариални покани(нотариални разноски) на
основание чл.78 ЗЗД и начислени като разноски за обявяване кредита за предсрочно
изискуем в общ размер 86.41 лева следва да се възстановят на жалбоподателя на основание
чл.78 ЗЗД и чието плащане се доказва с приложена към заявлението и настоящата
уточняваща молба-преводно нареждане №0832214/24.06.2021година за платена сума по
сметка на ЧСИ Т. В. Предлага да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част на
заявлението и се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези
суми.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС – Девин е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК, подадено от
"Юробанк България" АД с ЕИК ********* против Й. М. Ю. за парично вземане,
произтичащо от договор за издаване и обслужване на кредитна карта № МК 50921 от
30.08.2017 г. с картодържател ответника по заявлението, към 24.09.2021година
включително.
Със заявлението се претендират сумите както следва - 901. 55 лева – главница от
24.03.2020година до 24.09.2021година, 349.36 лева – възнаградителна лихва за периода
24.03.2020 г. – 24.09.2021 г., такси в размер на – 129.82 лева за периода 24.03.2020 г. до
24.09.2021 г., 86.41 лева – нотариални такси за периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г.,
застраховки -75.33лева за периода 24.03.2020година до 21.09.2021година, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 32.49
лева – държавна такса и 360. 00 лева – адвокатски хонорар.
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
187/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист, за сумите: 901. 55 лева – главница за периода от 24.03.2020година до
24.09.2021година – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2021 г. до
изплащане на вземането; 349.36 лева – договорна лихва за периода 24.03.2020 г. – 24.09.2021
г., 82.10 лева – мораторни лихви за периода от 14.05.2020година до 24.09.2021година, ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от постъпване заявлението в съда -
05.10.2021година до изплащане на вземането,както и направени разноски -32.49лева
държавна такса и 360лева адвокатско възнаграждение.
2
С атакуваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта за сумите
129.82лева-такси за периода от 24.03.2020 година до 24.09.2021година, нотариални такси за
периода от 24.03.2020 година до 24.09.2021година и 75.33лева застраховки за периода от
24.03.2020 година до 24.09.2021година.
За да отхвърли заявлението, в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че
от представените към заявлението: заявление – договор и общи условия за издаване на
кредитни карти, единствената такса в размер на 30. 00 лева е тази за неоснователна
рекламация, като в заявлението липсвали каквито и да е твърдения от страна на заявителя,
длъжникът да е таксуван именно за подобно неоснователно ангажиране на кредитора. Също
така е приел, че липсвало и каквато и да е договореност между страните, исканата такса да е
дължима поради предоставянето на определена услуга от банката.
С депозираната жалба, жалбоподателят твърди, че в заявлението не се излагат
точни данни относно основанието и начина на начисляване претендираните суми.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от
ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави и
изследва въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Според настоящия състав от приложеният към заявлението договор,върху който
има неяснота относно датата на сключване,както и недовършеност,тъй като са приложени
само чл.1-6 не може да се направи извод, че е възникнал валиден договор за кредитна карта
МК 50921 на посочената в заявлението и извлечението счетоводните книги
дата30.08.2017година. Ако се приеме,че е сключен такъв договор(въпреки констатациите)
между длъжника и "Юробанк България" АД, същият представлява договор за
потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
поради което, в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.
3
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на
свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения.
Правилно районният съд е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
Въпреки описаните по-горе констатации, че приложеният на л.11 от заповедното
производството договор за издаване кредитна карта №МК50921 няма дата и година на
сключване, тъй като същите са заличени и факта,че по същия начин в чл.3 от договора е
заличено и цифровото изражение на разрешения кредитен лимит, предвид недовършеността
на договора и подписване от двете страни, което се приравнява на липсата на договор, а
оттам и на валидно възникнала облигационна връзка, в представеното и приложено на л.7
извлечение от счетоводните книги е посочено, че договорът е от 30.08.2017година, като към
24.09.2021година включително е разрешен кредитен лимит в размер на 1000лева и усвоен
кредит в размер на 1 193.11лева, пропуснати плащания 18 на брой в общ размер преди
настъпване предсрочната изискуемост на сумата 1250.91лева, какъвто е и размера на
непогасената главница и договорна лихва, като в табличен вид е разбит по компоненти
общия дълг, който според кредитодателя към 24.09.2021година включително е в размер на
сума 1624.57лева, която съответства на заявлението в т.9 относно претендираното парично
вземане.
Съгласно Приложение № 1 към ОУ, раздел "Такси при ползване" е посочен вида
и размера на таксите за издаване, и ползване кредитни карти.
Претендираните с процесното заявление, отхвърлени с атакуваното разпореждане
суми, инициирали настоящето производство са сумата 86.41 лева заплатени от банката
такси във връзка връчване на уведомления в периода от 24.03.2020година до
24.09.2021година за обявяване предсрочна изискуемост на кредита и такси в общ размер за
същия период на сумата 129.82лева, без да са посочени отделните компоненти, поради което
на посоченото основание не е ясно какви по вид и размер такси длъжникът следва да
заплати. Едва с въззивната жалба се пояснява, че сумата 129.82лева, включва месечна такса
за ползване на кредитни карти, раздел условия т.1.14, такси обезщетение при надвишаване
кредитния лимит с посочване на дати и суми, такса блокиране на карта/кредитен лимит на
основание Приложение 1 към ОУ т.1.7, такса администриране просрочен кредит начислена
4
на 29.062021година.
Като основание за дължимост на тези такси в жалбата е посочена т. 1. 5 от
Приложение № 1, раздел "Условия" към ОУ, в която е предвидено, че таксата при
надвишаване на кредитния лимит е 5 % от размера на надвишението. Нито в заявлението,
нито в частната жалба се съдържат твърдения за надвишен кредитен лимит от Й.Ю.. Такива
обстоятелства не са отразени и в приложеното към него извлечение от счетоводните книги.
Посочените във въззивната частна жалба такси, претендирани от заявителя общо в размер
129.82 лева, както и нотариалните и застрахователни такси настоящият съдебен състав
намира за недължими, освен поради липсата на валиден договор за потребителски кредит, по
следните съображения:
По естеството си дейността по управление на кредита по смисъла на чл. 10а ЗПК
съставлява комплекс от действия по неговото администриране и мониторинг, които се
осъществяват от банката с крайна цел връщане на заетите средства, като банката обслужва
ежемесечно сметката, по която се отчита връщането на кредита. Следователно
обслужването на сметката е пряко следствие от дейността по администриране и мониторинг
на кредита, т. е. от неговото управление. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява
изискването и заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквото представлява обслужването на сметката, поради което
претендираната в общ размер 24.51лева заявена с въззивната частна жалба такса за
обслужване на сметката е недължима като начислена в противоречие със закона.
Недължима е и таксата за администриране на просрочен кредит . Уговорката за
заплащане на такава такса е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и с нея се цели
заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В същото
време с тази такса се оскъпява кредита и води до неоснователно обогатяване на заемодателя.
Администрирането на просрочен кредит е дейност, която се извършва евентуално от
кредитора във връзка със събиране на задължението и няма характеристиката на
"допълнителни услуги" в полза на потребителя. По своето естество това са разходи във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попадат в изброените в чл. 10а, ал.
1 ЗПК услуги. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредитна карта,
то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса противоречи на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия по управление на кредита.
По отношение на претенцията за такси застрахователна премия следва да се
посочи, че към заявлението по чл. 417 ГПК е приложен пакет F към групов застрахователен
договор по застрахователна програма "Защита на плащанията " №6/А/2009 за
застрахователен пакет "покритие задължения плюс", както и декларация за присъединяване
на застрахованото лице към застрахователна програма "Защита на плащания" на
картодържателите на кредитни карти, издадени от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. И двата
документа са подписани от длъжника Й.Ю., но липсва посочена дата, както и отразяване
5
към кой договор за издаване на кредитна карта същите са сключени. С декларацията се дава
съгласие за присъединяване на декларатора към групов застрахователен договор по
застрахователна програма "Защита на плащанията" на картодържателите на кредитни карти,
издадени от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Липсва яснота относно дължимата месечна
застрахователна премия. Липсата на посочване на дата на подписване на декларацията,
както и на договора за кредитна карта, към който същата е сключена, водят до неяснота на
функцията на застраховката и връзката й с договора за кредитна карта. Поради това не би
могло да се установи дали към посочените в частната жалба дати на начисляване на
застрахователните такси декларацията е била подписана и съответно е възникнало
задължение за заплащане на премията. Непосочването на договора за кредитна карта в
декларацията води и до невъзможност да се изчисли размера на застрахователната премия.
Ето защо претенциите за заплащане на такси застрахователна премия към групов
застрахователен договор по застрахователна програма "Защита на плащанията“ се явяват
неоснователни.
С приложеното към заявлението уведомление, връчено на 17.06.2021 г. чрез ЧСИ
Т. В. с рег. № ***, на майката на кредитополучателя Й. Ю. - В. Й. Ю.а е обявена
предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредитна карта МК 50921 от
30.08.2017година е посочено, че задължението по договора за кредитната карта е на обща
стойност 1377.68 лева, без да са посочени отделните компоненти образуващи претенцията.
Представено е и платежно нареждане за заплащане на сума в размер на 86.41 лева по сметка
на ЧСИ Т. В., с посочено основание- т. 5 ,съобщение изх.№02122 02.0. Предвид описанието
на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост
на договора за банков кредит чрез ЧСИ, дадена в т. 14 от заявлението и уточнена с частната
жалба, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на
длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния
договор за кредитна карта, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като разноски по
изпълнението по смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по
изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за
обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а,
ал. 1 ЗПК услуги ,в какъвто този смисъл е решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г.
на ВКС, ІІ ТК. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
6
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че претендираните
такси по договора от заявителя в общ размер на 129.82 лева, разпределените съответно за
заплащане на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 86.41 лева за
изготвяне и връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до
длъжника, които се претендират със заявлението, месечна такса за обслужване на платежен
инструмент, дължима на основание Приложение 1 към Общите условия на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, Mastercard и American
Express, Раздел „Условия", т. 1.14, отчитана счетоводно по сделка № 4689168( съгласно
посоченото във въззивната частна жалба -2.41 лв. начислена на 9.11.2018 г.;2.65 лв.
начислена на 10.12.2018 г.;2.65 лв. начислена на 10.1.2019 г.;2.65 лв. начислена на 8.2.2019
г.; 2.65 лв. начислена на 8.3.2019 г.;2.65 лв. начислена на 10.4.2019 г.;2.95 лв. начислена на
10.5.2019 г.;2.95 лв. начислена на 10.6.2019г.;2.95 лв. начислена на 10.7.2019г., такса
обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, на основание Приложение 1 към Общите
условия на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за издаване и използване на кредитни карти VISA,
Mastercard и American Express, Раздел „Условия", т. 1.5, отчитана счетоводно по сделка №
4689168( съгласно пояснението в жалбата - 2.00 лв. начислена на 10.12.2018 г.;2.18 лв.
начислена на 10.01.2019 г.;4.06 лв. начислена на 8.2.2019 г.;5.99 лв. начислена на
8.3.2019г.;9.01 лв. начислена на 10.4.2019г.;11.44 лв. начислена на 10.5.2019г.;11.52 лв.
начислена на 10.6.2019г.;14.11 лв. начислена на 10.7.2019г., такса при блокиране на карта/
кредитен лимит, на основание Приложение 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, Mastercard и American
Express, Раздел „Условия", т. 1.7, отчитана счетоводно по сделка № 4689168-15.00 лв.
начислена на 8.4.2019 г.,такса администриране на просрочен кредит, дължима на основание
Приложение№1 към приложимите за карта MASTERCARD CASH Общи условия на
„ЮробанкБългария"АД за издаване и използване на кредитни карти VISA.MASTERCARDh
AMERICAN EXPRESS- 30 лв., начислена на 29.6.2021 г.), таксите застрахователна премия
за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г. в общ размер на 75.33 лева и а разпределени
както следвакси Застрахователна премия „покритие на задълженията” в размер на :7.35 лв.,
начислена на 28.11.2018 г.;7.44 лв.,начислена на 28.12.2018 г.;7.70 лв.,начислена на
28.1.2019 г.;7.99 лв., начислена на 28.2.2019 г.;8.29 лв., начислена на 28.3.2019 г.;8.75 лв.,
начислена на 25.4.2019 г.;9.13 лв., начислена на 28.5.2019 г.;9.14 лв., начислена на 28.6.2019
г;9.54 лв., начислена на 26.7.2019 г), противоречат на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 о т ЗПК, кредиторът не може да изисква от
потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. В случая, подобна такса
не е посочена в договора,ако се приеме, че е сключен твърдения договор предвид
извършените в него заличавания относно дата и недовършено съдържание – чл.1-6.
Отделно от това, основанието за начисляването на таксата е невнасянето от страна
7
на кредитополучателя на две последователни минимални месечни вноски. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
настоящата хипотеза договорената такса за администриране на просрочен кредит,
независимо от названието й "такса", по същността си представлява установено
предварително по размер обезщетение, поради неизпълнение на задължението за заплащане
на две последователни минимални вноски, доколкото е предвидено, като условие за
възникването й, единствено неизпълнението на това задължение, без за кредитора да
възниква насрещно задължение, т. е. същата има характер на неустойка за забава. Клаузата,
с която е предвидено заплащането на тази такса противоречи на изискването на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, доколкото въвежда задължение за заплащане на предварително определена по
размер сума при неплащане на две последователни минимални вноски. Възлагането в
тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай
на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за
забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен
това следва да бъде посочено, че тази клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 о т
ЗЗП, тъй като е неревноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, за което съдът следи служебно,
поради обстоятелството, че размерът на таксата – 30. 00 лева, не е съобразен по никакъв
начин с размера на дължимата и неплатена минимална вноска, като дори е възможно в
зависимост от конкретното неизпълнение да надвишава неплатената минимална вноска, без
да възникват каквито и да е насрещни задължения за банката. Тези договорки са във вреда
на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
несъответствие между правата и задълженията на страните по договора.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата, с която е предвидено
задължение за заплащане на такса за администриране на просрочен кредит е нищожна, тъй
като се основава на неравноправна клауза и правилно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 о т ГПК, в частта за
претендираната сума от 30. 00 лева е отхвърлено.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл. 417, т.
2 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 637 от 07.10 .2021 г. на РС – Девин,
8
постановено по ч. гр. д. № 355/2021година, с което е отхвърлено частично заявлението на
"Юробанк България" АД с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 2 от ГПК срещу Й. ЕМ. ЮР. с ЕГН ********** от с. Брезе, общ. Девин за сумите от
129.82 лева такси по договора за периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г., 86.41 лева -
нотариални такси за периода 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г. и 75.33 лева - застраховки за
периода от 24.03.2020 г. до 24.09.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9