Р Е Ш Е Н И Е № 1460
08.04.2013 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 170 по описа на същия съд за 2012 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Делото е образувано по искова молба на
М.И.Г., ЕГН **********,***, против
А.Н.Д., ЕГН **********,*** с искане да се осъди
ответната страна да заплати на
ищеца сумата от 1286.95 лева, съставляваща законната лихва върху сумата
от 4420.48 лева от датата на
поканата - подаване на заявлението в съда – 14.09.2009 г. до датата на подаване
на исковата молба – 29.06.2012 ,
ведно със законната лихва върху същата сума
от 29.06.2012 до окончателното изплащане. Претендира да се е снабдил
против ответника със заявление за
изпълнение на парично задължение за главницата, а впоследствие да е установил със сила
на присъдено нещо съществуването на вземането за
главницата, моли да се осъди
ответната страна да му заплати
лихвите върху нея от датата
на заявлението. Извежда своите права от
незаплащане на обезщетение за забавеното плащане на сумата, считано
от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, която заповед
имала характер на покана към
ответника.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131.
Оспорва иска по основание и размер с мотиви, че вземането
на ищеца за главницата не
било лихвоносно, тъй като такава
лихва не била уговорена. Навежда също така възражение,
че до датата
на влизане на съдебното решение
в сила, вземането за главницата не
било нито ликвидно нито изискуемо.
Моли исковете да се
отхвърлят.
Следните факти
са безспорни между страните:
Между страните
бил сключен неформален договор за паричен заем, по силата на който ищецът
предал на ответника сумата от 3090 щатски долара и 270 лева, а последния се
задължил да му я върне. Лихви за ползването на били уговаряни, но за
обезпечение на вземането по същия договор ответникът подписал запис на заповед за
сумата от 4000 евро, с падеж на 01.08.2009г. Поради невръщане,
ищецът завел искане пред съда да бъде признато за установено спрямо ответника,
че последния дължи сумата от 4000 долара съгласно записа на заповед, като преди
това се снабдил със заповед по реда на чл. 417 т. 9 от ГПК възоснова
записа на заповед. Съдът приел за основателен иска до сумата от 3090 долара и
270 лева, и го отхвърлил за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 4000 евро, като приел, че тази разлика съставлява вземане на ищеца за лихви
по договора, каквито не били уговаряни. С влязло в сила на дата 07.05.2012 въззивния съд потвърдил решението на първоинстанционния районен.
При тези факти,
водят се обективно и субективно съединени между същите страни
два осъдителни иска за заплащане
на обезщетение за забавено плащане
на парично задължение - по смисъла на чл.
86 от Закона
за задълженията и договорите, и в размер на законната лихва
за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 14.09.2009 г до
датата на подаване на настоящата искова молба – 29.06.2012г.,( ищецът е
изчислил този размер на 1286.95 лева ) и за законната лихва като обезщетение за
забавеното плащане на главницата от датата наподаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
И двата иска са
допустими ( като осъдителни) и
основателни .
Не се спори
между страните, че между тях е имало валиден запис на заповед, по силата на
който ответникът се задължил да престира сумата от
4000 евро. Не се спори също така, и съдът го приема за доказано чрез така
представените съдебни решения и заповеди на ПРС и ПОС, че падежът на този запис
на заповед е настъпил на дата 01.08.2009г.
При така описаната от ищеца фактология в исковата молба, съдът субсумира фактите като основание на иск по чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите, след като се претендира не лихва като
възнаграждение за ползването на заемните средства в периода на договора, а обезщетение
за забавеното плащане на главницата, съставляваща вземане на ищеца съобразно
записа на заповед. Последната разпоредба предвижда обезщетение за забавеното
плащана на дадено парично задължение във всички случаи на забавата, тоест
подлежат на доказване единствено фактите на дължимостта
на парично вземане и на забавата на длъжника. И двата елемента на този състав
са налице в съвкупност. При доказателствена тежест за ищеца, няма доказване на
извършено плащане, такова не се твърди. Значи основния въпрос по делото е дали
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК има характер на покана към длъжника
по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите. След като исковата молба служи за такава покана, и по
аргумент от чл. 422 от ГПК, то и подаването на заявлението съставлява покана за
плащане към длъжника, при което искът е основателен в пълен размер.
Същевременно искът да се присъди обезщетение за забавеното плащане за бъдещия
период от датата на подаването на исковата молба ( заявлението ) ще бъде уважен
едва от датата, следващата датата на подаването, тъй като в противен случай,
ищецът ще получи без основание двукратно законната лихва върху главницата за
тази дата. Не се споделя възражението на ответната страна , че до датата на
влизане на решението на въззивния съд в сила,
вземането на ищеца не било нито ликвидно, нито изискуемо – то става изискуемо със самия факт на
настъпване на падежа му независимо от реалното плащане и / или съдебен спор по
него.
Разноските по производството
се понасят от ответника в пълен размер .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда А.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1286.95 лева, съставляваща обезщетение за забавеното плащане
на главница от 4420.48 лева от датата на
поканата - подаване на заявлението в съда – 14.09.2009 г. до 29.06.2012г., ведно със законната лихва върху главница от 4420.48 лева от 30.06.2012 до окончателното й изплащане.
Осъжда А.Н.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от 495 лв., представляваща съдебни разноски по
делото – държавна такса и хонорар на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала
М.Х.